Р Е Ш
Е Н И Е №
34
гр. Сливен, 22.03.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на седми март, през две хиляди и седемнадесета година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Г.Г. и с
участието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдия Драгоманска
адм. дело № 299/2016 г. по описа на Административен съд Сливен, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл. 83, ал. 6 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ ЗОБВВПИ / във връзка чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Делото е образувано по жалба на К.Р.Н., ЕГН ********** ***, подадена чрез а. С.К. *** срещу Решение рег. № 1670з 237/12.10.2016 г. на Началника на РУ МВР – Сливен. С оспореното решение на основание чл. 83, ал. 5 във вр. чл. 58,
ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за съхранение и носене на пистолет „ТТ“ кал. 7,62х25мм. С ф. № ПБ322, и 42
броя боеприпаси към него, на лицето К.Р.Н., ЕГН **********. Оспорващият твърди, че не е доволен от така
постановеното решение, поради което го обжалва в законоустановения срок. Счита
същото за неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Моли съда да постанови решение, по силата на което да
отмени оспореното решение на Началник РУ МВР – Сливен.
В
съдебно заседание оспорващият редовно призован се явява лично и с а. К., който
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на Решение рег. № 1670з 237/12.10.2016 г. на Началника на РУ МВР –
Сливен, като
незаконосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.
Административният орган, чрез процесуалния си
представител г. ю. Б., изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Счита, че отказа е издаден в съответствие с процесуалния и материалния закон.
Представя писмени бележки.
В с.з. представителят на
Окръжна прокуратура Сливен, конституирана в настоящото съдебно производството
по реда на чл.16, ал.1, т.3 от АПК, намира че жалбата е неоснователна и акта
като законосъобразен и правилен следва
да бъде потвърден. Изразява становище, че съществуват и други ефикасни средства
за защита.
Административен съд - Сливен, като
взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
На 29.09.2016 г. К.Р.Н.
подал заявление вх. № 1733к до
Началника на РУ-ОД МВР гр.Сливен за издаване на Разрешение за съхранение и
носене на пистолет „ТТ“ кал. 7,62х25мм. С ф. № ПБ322, и 42 броя боеприпаси към
него, в което като мотиви е посочил самоотбрана и охрана на семейството и
имуществото от чужди посегателства. Изложил допълнителни мотиви към
заявлението, а именно: че е пенсионер и голяма част от времето си прекарва в с.
Л., където имал къща с двор, лозе извън селото; съседите му били роми, с които
бил в непрекъснати разправии; те знаели, че има оръжие и това ги възпирало от
преки посегателства; без оръжие нямало да може да се защитава. Представен е договор от 10.10.2016 г. за
съхранение на оръжие - пистолет „ТТ“ кал. 7,62х25мм. С ф. № ПБ322 и приемателен
протокол от същата дата, както и разрешение за носене и употреба на огнестрелно
оръжие серия СН № 0196139 валидно до 10.10.2016 г. на името на оспорващия. Към административната преписка е приложено
Медицинско удостоверение № 1506 и медицинска бележка, че лицето Н. не се води
на диспансерен учет, Свидетелство за съдимост на К.Р.Н., Служебна бележка от Окръжен следствен
отдел, че към 19.09.2016 г. няма данни за образувани и неприключени наказателни
производства и повдигнати обвинения срещу същото лице.
На 12.10.2016 г. инспектор – разузнавач в сектор
„Криминална полиция“ при РУ– Сливен е изготвил Докладна записка до Началника на
РУ, съгласно която лицето К.Р.Н. е криминално проявен по чл. 129 от НК по ЗМ на
РУ – Стралджа през 2002 г. ; пенсионер е от МО; КНО притежава повече от 30
години и му е необходим за самоохрана, тъй като притежава имот – къща в с. Л.;
в добри съседски взаимоотношения е. Посочено е в докладната, че
не представлява оперативен интерес.
Относно извършена справка – проучване по местоживеене ***
изготвил докладна записка от 12.10.2016 г., в която посочва, че К.Р.Н. е на
възраст, в която често забравя; установил, че характерът му е сприхав,
постоянно влиза в спорове и разправии с опоненти; счита, че лицето не може да
се грижи и ползва правилно КНО, като има опасност да го изгуби, използва
неправилно, да нарани себе си или други хора; няма отправени закани и заплахи
относно здравето и живота му; няма данни за противообществени прояви; не са му
налагани административни наказания; няма данни за прояви на домашно насилие.
Съгласно Докладна записка от 12.10.2016г. съставена от
гл.инспектор при КОС РУ - Сливен, във връзка с извършена проверка на лицето К.Р.Н., и
след беседа с Началник РУ – Сливен на същата дата е установено, че Н. не е доказал
необходимостта за издаването на исканото разрешение.
На 12.10.2016 г.
Началник РУ – Сливен постановил Решение рег.№ 1670з 237/12.10.2016 г., с което на основание чл. 83, ал. 5 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ отказва издаването на разрешение за съхранение и носене на пистолет „ТТ“
кал. 7,62х25мм. С ф. № ПБ322, и 42 броя боеприпаси към него, на лицето К.Р.Н., ЕГН **********. Срещу този акт
на 09.11.2016 г. К.Р.Н. *** подал жалба до настоящия съд.
По делото са приобщени адм.дело № 210/2004 г. по описа на
Сливенски окръжен съд, ведно с адм. д. № 2397/2005 г. на ВАС на РБ; информация
от РУ – Стралджа към ОД на МВР – Ямбол, относно постъпили от лицето К.Р.Н.
жалби, оплаквания и образувани преписки; справка за образуваните преписки и ДП
по жалби от К.Р.Н. ***; показания на с. Д.
Т. К.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното производство относими и допустими писмени доказателства.
Съдът изгради своите изводи
от фактическа страна на база всички приложени към административната преписка
писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в
закона ред.
Въз
основа на така установените факти и след като прецени наведените в жалбата
доводи, становищата на страните и извърши проверка в съответствие с изискването
на чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Решение рег.№ 1670з 237/12.10.2016 г. на Началник РУ– Сливен е връчено лично срещу
подпис на оспорващия на 28.10.2016 г., а жалбата против него е подадена
чрез административния орган на 09.11.2016 г., заведена с вх. № 167000-5266. Следователно
жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалване,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията
на съда в тази насока са следните :
Обжалваният административен акт в случая решение, с което
се отказва на оспорващия издаването
на разрешение за съхранение и
носене на пистолет „ТТ“ кал. 7,62х25мм. С ф. № ПБ322, и 42 броя боеприпаси към
него е издаден от компетентен административен орган и в кръга на неговите
правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 5, предл. 2 от ЗОБВВПИ
началникът на РУ на МВР издава разрешение за съответната дейност или мотивирано
отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. С оглед
тази законова разпоредба Началникът на РУ на МВР гр.Сливен е родово и местно
компетентния административен орган, който може да издава разрешения по ЗОБВВПИ
за физически лица с постоянно местоживеене съвпадащо с юрисдикцията на РУ на
МВР гр.Сливен. Актът е издаден въз основа на законосъобразни, предшестващи
издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави процесуално законосъобразен. Ето защо процесният
отказ представлява един валиден акт. За неговото постановяване
административният орган е изградил правилна фактическа обстановка и след това
се е произнесъл с издаване на оспорения в настоящото производство
административен акт като се е позовал на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10
от ЗОБВВПИ.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на
взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което
няма основателна
причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране,
която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
Следователно закона дава възможност за придобиване от физически лица на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за самоохрана, но при условие, че е налице надлежно
обоснована и доказана необходимост пред органа по чл. 83, ал. 5
от ЗОБВВПИ. В този смисъл подаването на искането има не
само сезираща функция - освен че с него се поставя началото на
административното производство, с това искане заявителят определя и обхвата на
проверката, която административният орган е длъжен да извърши, а именно да
установи съществуването на твърдяните факти и обстоятелства, с които е
обоснована нуждата от издаване на разрешението за ползване на оръжие за
посочената в заявлението цел.
Въведеното с разпоредбата на чл. 58, ал. 1,
т. 10 от ЗОБВВПИ задължително изискване за обосноваване на необходимостта от притежаване, съхранение и
носене на
огнестрелно оръжие не е самоцелно. Заплахата от противоправни действия срещу
личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и след като
законът регламентира "необходимостта" като критерий за установяване
основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие, наличието на
потенциална опасност и степен на застрашеност на охраняемите блага и обществени
отношения следва да е обосновано с конкретни факти и обстоятелства сочещи на
нужда от защита срещу евентуални посегателства. В контекста на предписанията на
цитираната нормативна уредба, законодателят е предоставил на административния
орган възможност да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да издаде
или откаже разрешение за осъществяване на контролирана дейност. Ако прецени, че
съответното лице - заявител отговаря на специфичните изисквания за издаване на
разрешение, административният орган следва да формира писмено своето
волеизявление като мотивира акта си с наличие на изискуемите се положителни
материалноправни предпоставки или респ. при отказ да изтъкне отрицателните
такива.
В тежест на молителя е да докаже необходимостта от
придобиване на огнестрелно оръжие, като посочи и докаже обстоятелствата,
обуславящи необходимостта от самоотбрана, съгласно чл. 76 ал. 3 т. 3 от ЗОБВВПИ. Отказът е законосъобразен, тъй като изложените мотиви в заявлението не
са подкрепени с доказателства за съществуваща реална необходимост от притежание
на огнестрелно оръжие за самоохрана като физическо лице. Доказването на
необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие
за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване
на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си,
като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна
причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел
разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и
преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи
на необходимост от носене и употреба на оръжие. По отношение на наведените доводи в допълнителните мотиви
към заявлението, че разрешението му е необходимо, тъй като е пенсионер и голяма
част от времето си прекарва в с. Л., където имал къща с двор, лозе извън
селото; съседите му били роми, с които бил в непрекъснати разправии; те знаели,
че има оръжие и това ги възпирало от преки посегателства; без оръжие нямало да
може да се защитава, не е от естество да породи желаните правни
последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самоохрана. Видно
от приложените справки за образувани по жалби на оспорващия преписки в РУ –
Стралджа и в РП – Ямбол, същите се
отнасят за време от 1998 г. до 2002 г. и 2014 г., който период е твърде далечен
от датата на подаване на заявлението 29.09.2016 г. От друга страна предвид
и годините на оспорващия - правилно е
изразеното становище в докладна УРИ. 1670р 4522 от 12.10.2016 г., че Н. няма да
може да се грижи и ползва правилно КНО. Установената нужда за защита от нападения от
съседите на
заявителя не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният
режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие, а
не разследване на вероятни, но несигурни събития.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са
налице установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите попадат в посочената като правно основание
за издаване на акта норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици.
С оглед нормативното предписание на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съдът намира, че по фактически обоснованото
заявление и изложените обстоятелства, с които е мотивирано искането за съхранение и
носене на пистолет „ТТ“ кал. 7,62х25мм. С ф. № ПБ322, и 42 броя боеприпаси към
него, за
самоохрана, не е налице обоснована и доказана необходимост за издаване на исканото разрешение. Правилна и
законосъобразна е преценката на административния орган, че липсва нормативно
регламентирана материалноправна предпоставка за постановяване на разрешителен
административен акт по така обоснованото от заявителя искане. Както вече беше
посочено съдебният контрол за съответствието на обжалвания административен акт
с материалния закон обхваща проверка дали е правилна извършената въз основа на
установените факти преценка от административния орган за наличието на
предпоставките за разпоредените правни последици. В тази връзка
съдът напълно споделя изводите на административния орган, че установените в
административното производство факти сочат липса на основателна причина, която
по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешението (в този смисъл са решение
№ 13665/15.12.2015 год. по адм.д. № 2522/2015 год. по описа на ВАС и решение №
14078/20.12.2016 год. по адм.д. № 6095/2016 год. по описа на ВАС).
Предвид изложените съображения съдът
приема, че обжалвания отказ е
законосъобразен - издаден е
от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановен е в
съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава, при спазване
на административно-производствените правила и е съобразен с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид отхвърляне на оспорването
се явява неоснователно искането на оспорващия за присъждане на направените по
делото разноски.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Р.Н. ***, срещу Решение рег. № 1670з 237/12.10.2016 г. на Началника на РУ МВР –
Сливен, с което на основание чл. 83, ал. 5 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за съхранение и носене на пистолет „ТТ“
кал. 7,62х25мм. С ф. № ПБ322, и 42 броя боеприпаси към него, на лицето К.Р.Н., ЕГН **********, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото,
пред Върховния Административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :