Решение по дело №268/2018 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 октомври 2018 г. (в сила от 14 декември 2018 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20181730200268
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Радомир, 04.10.2018 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд- Радомир, наказателно отделение, ІІ състав, в публичното заседание на 19 септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                   Районен съдия: Антон Игнатов                           

                        

при участието на секретаря В. К., изслуша  докладваното от съдията  наказателно административен характер  дело № 268 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

 

С наказателно постановление № ./20.03.2014 г. на началник РУП- Р. към ОДМВР- П., РУ- Р., упълномощен със заповед./28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя К.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени следните административни наказания: 1. По чл.185 от ЗДвП- Глоба в размер на 20 лв. и 2. по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП- Глоба в размер на 10 лв.

Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените от същия в жалбата и доразвити в съдебно заседание обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.

Наказващият орган началник РУП- Р. към ОДМВР- П., РУ- Р., редовно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като наказателното постановление бъде потвърдено.  

Р.п.Р. редовно уведомена, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е изразила становище.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства  по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: 

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което съдът следва да се произнесе по същество. Същата е основателна по следните съображения:                                                                                                      

От фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт бл. № .15.03.2014 г. за установяване на административно нарушение от К.В.- „мл.автоконтрольор“ при РУ- Р.. Според констатациите в същия, на 15.03.2014T. в 10:15 часа в община К. на път трети клас № . като Водач на лек автомобил ВАЗ . с peг № С . РХ, с посока на движение с.П., жалбоподателят е управлявал лек автомобил ВАЗ 21083 с рег.№ С . РХ без да е включил къси светлини за движение през деня или къси светлини. Същият не носи контролен талон към СУМПС.

В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят- К.В., на длъжност мл.автоконтрольор към РУ- Р. и свидетелят по акта- Д.И., на длъжност оперативен работник към РУ- Р.. Двамата заявяват, че не си спомнят нищо по случая, като потвърждават единствено подписите си върху акта.

Видно от акта, същият е бил подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от жалбоподателя, без възражения от последния.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение началник РУП- Р. към ОДМВР- П., РУ- Р., упълномощен със заповед./28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните работи издал обжалваното наказателно постановление № ./20.03.2014 г., с което на жалбоподателя К.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени следните административни наказания: 1. По чл.185 от ЗДвП- Глоба в размер на 20 лв. и 2. по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП- Глоба в размер на 10 лв.

От правна страна.

Като законни разпоредби, които са били нарушени, съгласно чл.42, т.5 ЗАНН, в АУАН са посочени чл.70, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същите текстове са посочени и в обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН. Първият текст предвижда през деня моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини, а вторият въвежда в задължение на водачите на моторно превозно средство да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Видно от описанието на второто нарушение, касае се за неносене при управление на МПС от жалбоподателя и на двата документа.

Настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като е налице изтичане на абсолютната давност. Касателно съдебната фаза на процеса ЗАНН препраща към Наказателния кодекс (НК) като в чл.11 посочва, че относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Тоест, в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в НК. В глава IX от НК "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание" и по-конкретно в чл.79, се регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. И въпреки, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, то нормата на чл.81, ал.3 от НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК, който за наказанието „глоба“ е три години. За изтичането на давността съдът следи служебно, като, предвид разпоредбите на чл.81, ал.3 и чл.80 от НК, следва да се приеме, че с изтичането на четири години и половина от извършване на нарушението съдът е длъжен да прекрати образуваното производство и да отмени наказателното постановление без да разглежда въпроса за неговата материална законосъобразност. В настоящия казус се касае за нарушения, извършени на 15.03.2014 г. и в горния смисъл абсолютната давност за погасяване на административнонаказателното преследване от четири години и половина е изтекла на 15.09.2018 г.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.ІII-то от ЗАНН 

 

 

Р    Е    Ш    И

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./20.03.2014 г. на началник РУП- Р. към ОДМВР- П., РУ- Р., упълномощен със заповед ./28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя К.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени следните административни наказания: 1. По чл.185 от ЗДвП- Глоба в размер на 20 лв. и 2. по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП- Глоба в размер на 10 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването на страните.

 

                                                      

               

 

Районен съдия: