№ 3565
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20231110114799 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК/.
Образувано е по искова молба от Н. К. К., ЕГН **********, срещу Р. Б.
А., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 127,
ал. 2 СК за предоставяне на ищцовата страна упражняването на родителските
права спрямо децата на страните – И А Р. А., ЕГН ********** и К Р. А.а, ЕГН
**********, местоживеенето им, режима на лични отношения, както и
относно тяхната издръжка, включително и за минал период.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответната страна оспорва ищцовите
твърдения и предявява насрещни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК
относно упражняването на родителските права по отношение на децата,
местоживеенето и издръжката им.
В дадения едномесечен срок е депозиран отговор по насрещната искова
молба, с който се оспорват претенциите на бащата.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет по делото е представен
социален доклад от ДСП - Лозенец и ДСП - Видин. От социалното проучване
се установява, че децата се отглеждат от майката в гр. София, в жилище под
наем, в което са констатирани подходящи условия за отглеждането им. При
проведената среща между детето И А, майката и социалните работници е
установена емоционална връзка на детето с родителя. Малолетният е
1
споделил, че майка му го лъже, баща му е честен с него. Детето също
споделило, че майка му не му обръща достатъчно внимание и че той не желае
да е под наем и да дели една стая със сестра си. Споделило, че според бащата
къщата не е готова и е по-добре да е при майка си. Детето заявило, че майката
изгонила бащата, а последният не желаел да живее под наем. Малката К не е
присъствала на срещата със социалните работници. От проведеното социално
проучване от служителите на ДСП - Видин е установено, че бащата в края на
2022 г. напуска жилището в гр. София и се мести да живее гр. Дунавци, в
собствено жилище, представляващо едноетажна къща с дворно място, в което
към дата 05.06.2024 г. се извършвали ремонтни дейности в две от стаите,
предназначени за децата. В жилището нямало все още тоалетна към датата на
посещението на социалните работници, като едно от помещенията било
предвидено за баня и санитарен възел, но все още не било изградено.
Посочено е, че помещенията са в процес на ремонт и все още не са подходящи
за отглеждане на деца, от гледна точка на безопасност и битови условия. При
посещенията на децата при бащата, малолетните спели в една стая. Бащата е
споделил, че от 27.05.2024 г. работи на трудов договор във фирма „ВС Транс“
ЕООД – гр. Видин на длъжност шофьор на самосвал. Отбелязано е, че бащата
поддържа контакт с двете деца и има изградена емоционална връзка с тях.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата и ответник по насрещните
искове заявява, че от края на 2022 г. самостоятелно отглежда и се грижи за
децата, както финансово, така и морално. Заявява, че разчита на подкрепата на
родителите и сестра си. Споделя, че голямото дете посещава народни танци и
наскоро започнало да посещава психолог по психомоторика. Сочи, че
разходите за занятията по народни танци възлизат на 50 лева месечно, а
разходите за среща с психолог между 20-30 лева на посещение, като детето
веднъж седмично провежда консултация със специалист. Ищцата твърди, че И
А от 2-3 години се занимава с народни танци, бащата знаел за необходимите
разходи, но еднократно заплатил такса при посещение в гр. София. Твърди, че
малкото дете К посещава държавна детска градина, за която няма такса, но
участва в допълнителни дейности, за които заплаща между 50-60 лева
месечно. Ищцата твърди, че съдейства на бащата да осъществява контакт с
децата и държи те да поддържат връзка. Срещали са се докато ответникът
живеел в гр. София, а след като напуснал града също съдействала през
почивните дни децата да пребивават при него.
2
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК ответникът и ищец по насрещните
искове заявява, че подсигурил дом в друг град и това наложило промяна в
местоживеенето му. Сочи за неразумно да се тегли кредит за покупка на
жилище в гр. София, а и с ищцата нямали възможност, затова закупил къща в
родния град на майка си – Дунавци. Твърди, че къщата е в процес на ремонт.
Сочи, че майката никога не му е пречила да се вижда с децата. Откакто с
майката са разделени, детето И А искал да бъде при баща си и никога не бил
заявявал друга позиция.
Изслушано по реда на чл. 15 ЗЗДет детето И А споделя, че иска да живее
с баща си, защото му има доверие. Заявява, че няма доверие на майка си,
защото го била лъгала за баща му, за неговото минало, за да излезе по-добра.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Светлана К. К. – сестра на ищцата и Атанас Стоянов Атанасов – приятел на
ответника. Приета по делото е и съдебно-психологическа експертиза.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните намери следното от фактическа и правна
страна:
За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските
качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание,
подпомагане и стимулиране на придобиването на личностни, социални,
трудови и образователни умения и качества у децата, моралните и човешките
качества на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество,
битови условия, възрастта и пола на децата, отношенията между родителите и
децата, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при
отглеждането им и др. При определяне на мерки относно грижата за децата
най-важният критерий за това на кого от двамата родители следва да се
предостави упражняването на родителските права е интересът на децата,
какъвто интерес е осигуряването на правилното им физическо и духовно
развитие и социалното им формиране.
Установява се по делото, че страните са родители на децата, като детето И
А е на дванадесет години, а детето К – почти на пет години към датата на
устните състезания по делото /удостоверения за раждане, представени към
исковата молба/. От показанията на разпитаните по делото свидетели –
Светлана К. К. /сестра на ищцата/ и Атанас Стоянов Атанасов /приятел на
3
ответника/, които съдът кредитира в частите, в които пресъздават лични
възприятия на свидетелите, като прецени показанията на св. К. по реда на чл.
172 ГПК и ги кредитира като непротиворечащи на останалите събрани по
делото доказателства, се установява, че родителите на децата не живеят
заедно, като децата живеят при майката. Установява се привързаност на
децата и към двамата родители.
От постъпилата от НАП справка, се установява, че ищцата от 13.12.2016
г. до настоящия момент е в трудово правоотношение с „Тиора“ ООД, като в
периода от м. март 2022 г. до м. декември 2023 г. за същата е деклариран
средномесечен осигурителен доход в размер на около 1717 лв.; ответникът за
периода м. януари 2022 г. до м. ноември 2023 г. е бил трудово ангажиран по
правоотношения с „Ареа Стил“ ЕООД, „Пърсиано“ ЕООД, „Рент Ивент“ ООД
и „Ники Експрес 2020“ ООД, като за периода от м. януари 2022 г. до м.
ноември 2023 г. за същия е деклариран средномесечен осигурителен доход в
размер на около 679 лв. за шестнадесет месеца, като в посочения период за
седем месеца не са налице данни за ответника да е деклариран осигурителен
доход. Няма данни за подадена декларация образец № 1 за осигуряване, като
самоосигуряващо се лице от ответника за период от м.01.2022 г. до м.12.2022
г., нито за подадена от него годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ
за декларирани доходи за 2022 г. В изготвеното социално проучване от ДСП -
Видин /л. 184-186/ ответникът е заявил, че от 27.05.2024 г. е в трудово
правоотношение с „ВС Транс“ ЕООД, заедно с брат му се занимават с
пчеларство и когато има възможност му помага с преподаването на латино
танци в гр. Видин. Ответникът споделил, че средният му месечен доход е
около 2500 лв.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
психологична експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че родителите се разделили преди
около две години, като през последните години на съвместното им
съжителство между тях се увеличило напрежението и конфликтите поради
различия в перспективите за бъдещето, които всеки от тях си представял за
себе си и за семейството. Момиченцето, все още много малко към момента на
раздялата им, не осъзнавало напълно какво се случва. Липсвал й баща й и
понякога го питала защо не живее при мама. Бащата отговарял, че строи къща.
По-често детето И А посещавал баща си в къщата във видинско или се
4
виждали на друго място, като през това време детето К страдала и за брат си.
Експертът сочи, че двете деца са привързани едно към друго. След раздялата
на родителите малолетният И А бил много разстроен, раздвоен, страдал силно
и изпитвал (и продължава да изпитва и към настоящия момент според вещото
лице) силен конфликт на лоялност спрямо баща си, когото в някакъв момент
възприемал като онеправдан и страдащ в по-голяма степен, отколкото
майката. Вещото лице сочи, че детето И А разрешава вътрешното си
емоционално страдание като възприема позицията, философските възгледи и
ценности на бащата, противопоставя се на майката, като е недоверчив към
нея, но същевременно в реалността се среща с обстоятелства, които се
конфронтират с този негов „избор“. От експертното изследване е установено,
че често се е случвало И А да е недоволен от баща си и поведението му,
заради по-импулсивните му реакции, в сравнение с обяснителния подход на
майката, от битовите условия при бащата (значителен дискомфорт му носело
това, че нямало вътрешна тоалетна) и др. Независимо от това, вещото лице
заключава, че момчето изпитва вътрешна съпротива да „признае“ промяната в
желанията и позицията си и продължава да преживява значително вътрешно
напрежение и гняв от неразрешимата ситуация, в която то не желае да отиде
да живее при баща си, но продължава да заявява това. По време на
експертното изследване детето И А споделило с бащата, че продължава много
да иска да отиде при него, „дори още повече го иска“, но това да бъде след
години, когато завърши 7 клас (практика след две години). Експертът
заключава, че и двамата родители притежават добър родителски капацитет,
нито едно от децата не е отчуждено от някой от родителите, но към настоящия
момент бащата не може да осигури достатъчно добри социално-битови
условия за отглеждането на двете деца. Посочено е, че децата имат силно и
значима емоционална връзка помежду си, характерна за сиблинги (братя и
сестри). Вещото лице заключава, че относително проблематично в случая е
момчето И А, което в конфликтната ситуация между родителите си и фактът
на тяхната раздяла все още не успява да се адаптира достатъчно добре към
новата ситуация и преживява силен конфликт на лоялност към бащата.
Експертът сочи, че типично за пола и възрастта, момчето се идентифицира с
бащата, с неговите убеждения, ценности и нагласи към живота и разрешава
вътрешния си емоционален конфликт чрез приемане на “позицията и
философията” на бащата, а същевременно активно се противопоставя на
5
майката и заявява - “на нея й нямам доверие, тя ме е лъгала”. Независимо от
това, момчето продължава да живее основно при майката, като вече отстъпва
от позицията си “искам да живея при баща ми” - макар и към момента на
експертното изследване това да е изразено с условното - “ще отида да живея
при него след две години, когато завърша 7 клас” (към момента детето И А е
ученик в 6 клас). Бащата се опитва да подкрепи емоционално сина си като
изтъква като причина за настоящото производство молбата на момчето “да го
защити” и да се “бори за него”. Вещото лице заключава, че за детето И А
обаче е по-добре да чуе и от двамата си родители, че към момента те така са се
разбрали - относно местоживеенето на децата и контактите с тях - вместо да
чува и вижда противопоставяне, което формално бащата „прави заради
момчето” - тъй като упорството на бащата „да вземе Иван при себе си”
засилва вътрешния конфликт и страдание, които детето продължава да
преживява и не може да намери удачен начин да разреши и да изрази, освен с
отлагане на решението във времето. Експертът е заключил, че сложната
психологическа ситуация е предпоставка за компрометиране на
взаимоотношенията на момчето и с двамата му родители.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното, становищата
на страните, на компетентните ДСП, събраните писмени и гласни
доказателства, експертното заключение и най-вече съобрази интереса на
децата, счита, че упражняването на родителските права по отношение на тях
следва да бъде предоставено на майката. Съдът взе решението си като
съобрази възрастта на децата, емоционалната им привързаност към майката,
която фактически полага грижи за тяхното отглеждане и възпитание. От
събраните по делото доказателства и становищата на двете страни се
установява, че отношенията между родителите не са конфликтни, всеки от тях
отчита необходимостта всяко от децата да общува пълноценно с другия
родител, а раздялата между страните е причинена от различията им по
въпроси свързани с местоживеенето и перспективи за бъдещето. Детето И А
не е преодоляло травмата от раздялата на родителите и предвид пола и
възрастта се идентифицира с нагласите и убежденията на бащата,
противопоставяйки се на майката. Но пък независимо, че се опитва да заема
позицията и възгледите на бащата, дори и да заявява, че иска да живее при
него, отлага във времето това случване и си поставя условия, че това е
възможно след две години. Децата са емоционално свързани с майката и
6
независимо, че И А й се противопоставя, самият той отстъпва от позицията да
живее при баща си. Децата имат нужда от спокойна среда, в която да се
отглеждат и развиват правилно, за която родителите следва да положат
максимални усилия.
Предвид изложеното и с оглед предоставяне упражняването на
родителските права на майката съдът намира, че следва да бъде постановено
децата да живеят при майката, която да полага непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието им, доколкото не се установиха по делото
обстоятелства, налагащи децата да живеят отделно от родителя, на когото е
възложено упражняването на родителските права. По отношение на
конкретния режим на лични отношения на децата с техния баща, съдът,
съобразявайки посочените по-горе обстоятелства, счита, че следва да бъде
определен режим на лични отношения, сходен с привременно определения.
Предвид определянето на местоживеенето на децата при тяхната майка
съдът следва да се произнесе и досежно издръжката на децата от
неотглеждащия родител. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съдът взема
предвид наличните обстоятелства за нуждите на децата и възможностите на
задълженото лице към момента на постановяване на решението /в този
смисъл определение № 629 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1197/2015 г., IV
г. о./. Задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на
двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и
психическо състояние на децата, на подходяща социална и културна среда, на
образование и всестранно развитие. Нуждите на децата И А и К са обичайни
за тяхната възраст за храна, дрехи, обувки, обучение, медицински грижи и т.н.,
както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което
те са отглеждани, се установява от самия факт на биологичното им
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. При това
положение, съдът, като взе предвид нуждите на децата съобразно възрастта на
всяко от тях, както и с оглед установените доходи на бащата, включително и
изявлението му за извършвана от него дейност, за размера на доходите от
която липсват данни по делото, счита, че същият може и следва да бъде
осъден да заплати на децата си месечна издръжка за минал период в размер на
300,00 лв. за детето И А и 250,00 лв. за детето К, считано от 01.10.2022 г. за
7
петмесечен период, доколкото не се спори по делото, че от този момент
родителите са се разделили. Установи се по делото, че детето И А посещава
народни танци и психолог по психомоторика, а детето К допълнителни
дейности към държавната детска градина. Претендираната за минал период
издръжка е посочена за период от пет месеца, считано от 01.10.2022 г., като
този период е изтекъл в края на м. февруари. Не се събраха доказателства
бащата да е заплащал издръжка или да е участвал чрез финансови средства в
отглеждането на децата за периода 01.10.2022 г. до 28.02.2023 г. В социалните
проучвания /л.54-56 и л. 184-186/ бащата е заявил, че средният му месечен
доход е около 2500,00 лв., като освен от извършваната от него трудова
дейност, получава допълнителни доходи от пчеларство и преподаване на
латино танци в гр. Видин. Следователно дължимата издръжка за детето И А за
минал период възлиза на обща сума в размер от 1500 лв., а за детето К – в
размер на 1250,00 лв. За бъдещ период, от датата на подаване на исковата
молба – 22.03.2023 г., претендираната издръжка за всяко от децата е в същите
размери. Бащата следва да заплаща от датата на подаване на исковата молба за
детето И А издръжка в размер на 300,00 лв., а за детето К в размер на 250,00
лв. Към момента на приключване на устните състезания минималният размер
на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 2 СК, е 269,25 лв., считано от 01.01.2025 г.
За детето К е заявен размер на издръжката от 250,00 лв. и с оглед
диспозитивното начало, съдът е обвързан от така претендирания размер, като
следва да се произнесе в рамките на искането, макар понастоящем така
претендираната издръжка да е под този размер (понастоящем от 269, 25 лева).
Произнасянето на съда извън надлежно заявената претенция от страната и при
липсата на изменение на исковата претенция би имало за резултат нищожен
съдебен акт /в този смисъл решение № 260472 от 29.08.2024 г. по в. гр. д. №
15482/2016 г. по описа на СГС/. В тази връзка съдът намира, че бащата
разполага с материалната възможност да заплаща на детето К и детето И А
месечни издръжки в пълния претендиран от ищцата размер, съответно 250,00
лв. и 300,00 лв., от датата на подаване на исковата молба занапред, ведно с
лихва за забава, като сумите платени от бащата за издръжка на децата в
изпълнение на определената им привременна издръжка с определение № 748
от 07.01.2024 г. следва да бъдат съобразени и приспаднати при изпълнение на
задълженията.
Предвид изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани –
8
същите остават в тежест на страните така, както са направени /в този смисъл и
тълкувателно решение № 3/2023 г. от 27.06.2024 г. на ВКС, ОСГК/.
Задълженият за издръжка родител следва да бъде осъден да заплати държавна
такса за определената издръжка в размер на 902,00 лв. по сметка на
Софийския районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца И А Р. А., ЕГН ********** и К Р. А.а, ЕГН **********, на
тяхната майка Н. К. К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата И А Р. А., ЕГН ********** и К Р.
А.а, ЕГН **********, при тяхната майка Н. К. К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Р. Б. А., ЕГН
********** и децата И А Р. А., ЕГН ********** и К Р. А.а, ЕГН **********,
както следва:
ОБЩ СЕДМИЧЕН РЕЖИМ:
- бащата има право да вижда и взема при себе си децата всяка втора и
четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 ч. на петъчния ден до 18.00
часа на неделния ден с право на преспиване;
РЕЖИМ ПО ВРЕМЕ НА ПРАЗНИЦИ И ВАКАНЦИИ /по време на
който не се прилага общият седмичен режим/:
- бащата има право да вижда и взема при себе си децата тридесет дни през
лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, разделени на два пъти по
петнадесет последователни календарни дни, несъвпадащи с отпуска на
майката, като майката следва да уведоми писмено бащата в срок до 31 май на
всяка календарна година кога в периода 01 юли – 01 септември в същата
година ще ползва отпуск, а в случай на неуведомяване в срока бащата има
право има право да вижда и взема при себе си децата за времето от 10,00 часа
на 01 юли до 19,00 часа на 15 юли, както и за времето от 10,00 часа на 01
август до 19,00 часа на 15 август;
- бащата има право да вижда и взема при себе си децата всяка нечетна
9
календарна година за коледните празници, от 10,00 часа на 24 декември до
19,00 часа на 28 декември;
- бащата има право да вижда и взема при себе си децата всяка нечетна
календарна година за великденските празници, от 10,00 часа на Разпети петък
до 19,00 часа на Светли понеделник;
- бащата има право да вижда и взема при себе си децата всяка четна
календарна година за новогодишните празници, от 10,00 часа на 29 декември
до 19,00 часа на 02 януари;
- бащата има право да вижда и взема при себе си децата всяка нечетна
календарна година по време на междусрочната и на есенната ваканция на
децата, за времето от 10,00 часа на първия ден до 19,00 часа на последния ден
от съответната ваканция;
- бащата има право да вижда и взема при себе си децата в първите три дни
от пролетната ваканция на децата във всяка календарна година, в която
пролетната ваканция не съвпада с великденските празници, за времето от
10,00 часа на първия ден до 19,00 часа на третия ден от ваканцията;
- бащата има право да вижда и взема при себе си децата по време на
следните официални празници всяка четна календарна година - 03 март, 01
май, 06 май, за времето от 10,00 часа до 19,00 часа на съответния празник;
- бащата има право да вижда и взема при себе си децата по време на
следните официални празници всяка нечетна календарна година - 24 май, 06
септември, 22 септември, за времето от 10,00 часа до 19,00 часа на съответния
празник;
- бащата има право да вижда децата за рождените им дни 27 октомври и 7
февруари, като присъства на организирано за съответния рожден ден
тържество, а в случай че липсва съгласие между родителите във връзка с
присъствието на бащата на организирано по повод съответния рожден ден
тържество или в случай че не е организирано такова, то бащата има право да
вземе и двете деца при себе си в деня следващ съответния рожден ден за
времето от 10,00 часа до 16,00 часа, а ако е учебен ден, в първата събота след
рождения ден от 10,00 часа до 16,00 часа, освен ако личният празник не
съвпада с режима на лични отношения;
- бащата има право да вижда и взема при себе си децата всяка календарна
10
година за своя рожден ден /4 април/, за времето от 10,00 часа до 16,00 часа на
деня, освен ако личният празник не съвпада с режима на лични отношения;
ИЗКЛЮЧЕНИЕ ОТ ОБЩИЯ СЕДМИЧЕН РЕЖИМ:
- Общият седмичен режим не се прилага за рождения ден на майката /1
ноември/ във всяка календарна година, за времето от 10,00 часа до 16,00 часа
на деня;
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на децата – именни дни,
празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
Бащата взема и връща децата от и до дома на майката.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК Р. Б. А., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на детето И А Р. А., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Н. К. К., ЕГН **********, издръжка за
минало време за периода от 01.10.2022 г. до 28.02.2023 г., в общ размер 1500
лева, ведно с лихва за забава до окончателното плащане, както и ДА
ЗАПЛАЩА месечна издръжка в размер на 300,00 лева, платима до 10-то
число на месеца, считано от 22.03.2023 г., до настъпване на законово
основание за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяко просрочено плащане, считано от деня на забавата
до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК Р. Б. А., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на детето К Р. А.а, ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител Н. К. К., ЕГН **********, издръжка за минало
време за периода от 01.10.2022 г. до 28.02.2023 г., в общ размер 1250,00 лева,
ведно със законната лихва до окончателното плащане; както и ДА
ЗАПЛАЩА месечна издръжка в размер на 250,00 лева, платима до 10-то
число на месеца, считано от 22.03.2023 г., до настъпване на законово
основание за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяко просрочено плащане, считано от деня на забавата
до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Р. Б. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 902,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
11
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12