Решение по дело №14371/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1016/12.3.2019г.

 

гр. Варна, 12.03.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при участието на секретар Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№14371/2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищцата М.В. твърди, че на 14.06.2009г. чрез пълномощник е сключила с ответницата Б.С. договор за наем на апартамент 70, находящ се в гр.С****, като по силата на този договор наемателката се е задължила да заплаща консумативите на апартамента, включително и топлинната енергия. За периода 2014-2015г. включително не е платена потребената топлинна енергия и за това на 26.07.2016г. ищцата е заплатила на „Т**** ЕАД, сумата от 3447,31лв. за потребена топлинна енергия за аб.№**** по фактура №**** и фактура №**** Твърди, че на 03.10.2016г. ответницата е заплатила на пълномощника на ищцата само част от дължимата сума, а именно 100лева. Сочи се, че за събиране на останалата част от сумата е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК по което е образувано гр.д.№8449/2017г. на ВРС в рамките на което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от СРС, като ответницата е депозирала възражение срещу издадената заповед. Предявява искане да бъде признато за установено спрямо ответницата, че дължи на ищцата сумата в общ размер 3347,31лв.–главница, произтичаща от неизпълнение на задължение за заплащане на консумативи-топлинна енергия за аб.№129717 за периода от 2014г. до 2015г. включително, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението 17.05.2017г.до окончателното изплащане на възнаграждението. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск, като твърди, че е сключила през 2009г. Договор за наем за процесния имот в С****, като в този договор освен тя е имало и още двама наематели С**** и Я****, като нейното име е фигурирало в договора под №3. Твърди, че договора е бил срочен до м.юни 2010г., като Стоян е напуснал имота през 2010г., вместо него се е нанесъл брата на Я****–Д****, а самата ответница е напуснала жилището през м.февруари 2017г., като същото до момента се ползва от двамата братя Д**** и Я****. Ответницата твърди, че никога не е подписвала договор за наем идентичен на представения с исковата молба, както и че подписа на представения препис от договора на мястото на „наематели“ под №1 не е нейния, както и изписаните три имена след него със съкращение на бащиното не са изписани от нея. Оспорва истинността на представения препис на наемния договор съдържанието му в частта в която тя е вписана на първо място като наемател и подписа и изписаните имена под него за наемател. Прави възражение за нищожност на представения договор за наем от 14.06.2009г., поради липса на съгласие от страна на наемателя. В евентуалност прави възражение за недължимост на претендираните суми. Твърди, че е погасила изцяло задължението си към „Т****“ ЕАД за потребена топлинна енергия за 2014 и 2015г., като е заплатила чрез системата „И****“ през м. Август 2016г. сума в размер на 1000лв. и през м. Ноември 2017г. сума в размер на 900лв., както и за окончателно уравнение на сметката в централата на „Т****“ ЕАД сумата от 148лв. Прави възражение за изтекла давност по отношение на дължимите суми за 2014г. Моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в  чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.

Съдът след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна по предявения иск следното:

Съдът в рамките на ч.гр.д.№**** на СРС, 74 състав по реда на чл.410 от ГПК присъединено към ч.гр.д.№**** на ВРС в рамките на което осъдена ответницата да заплати на ищеца 3 347.31лв. главница за консумирана топлинна енергия за сезона 2014/2015г. за аб.№**** заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 18.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата и разноски.

     Ищцата за доказване на твърдението си за възникване на наемното договорно отношение с ответницата е представил копие от договор за наем от 14.06.2009г. в който като наематели са посочени три лица, но договорът е подписан само от ответницата. Съгласно същия под наем на последната се отдава ап.70 находящ се в гр.С****. Съгласно Гл.ІІІ, чл.9.2 наемателя е поел ангажимент да заплаща разноските свързани с обикновеното ползване на веща вкл. и за ползваната топлоенергия със срок на договорното отношение една година Гл.І, чл.4.1. Въпреки направените от ответницата възражения относно автентичността на положения от нейно име подпис, тя не е провела доказване поради което следва да се приеме, че подписа положен в договора от името на Б.С. е неин. По делото е представена фактура от 31.07.2015г. на Т**** С*** за дължими 2 363.25лв. със срок на плащане 15.09.2015г. и фактура от 31.07.2014г. на същото ТЗ за сумата от 1 282.87лв., а освен това е приета и ССчЕ, в която вещото лице е посочило, че сумата от общо 3 596.04лв. е внесено по сметка на Т****, като част от нея в размер на 3 447.31лв. е внесена от С**** лице идентично с подписалото договора за наем за наемодател в качеството му на негов пълномощник.

Твърденията на ищцовата страна са за нейно изпълнение на чуждо задължение произтекло от договорно наемно отношение намиращо правната си уредба в чл.232, ал.2 от ЗЗД и намира материално правната си уредба в чл.59 от ЗЗД.

     От правна страна съдът приема, че се е установило наличието на сключено редовно договорно отношение между страните за отдаване под наем на жилище, като това е станало на 14.06.2009г. за срок от една година. Ищцовата страна е искала разпит на свидетел за установяване продължилото ползване на наетата вещ и след изтичане на първоначално определения срок, но въпреки дадената възможност не е ангажирала свидетелски показания, тъй като с протоколно определение от о.с.з. проведено на 6.03.2018г. е прието за ненуждаещо се от доказване между страните, че ответницата е ползвала имота за времето от 2009г. до февруари 2017г. При това положение решаващия състав приема, че е доказано твърдението на М.В., че ползването на имота от страна на ответницата в качеството й на наемател е продължило и след изтичане на едногодишния срок на договора. Твърдението на процесуалния представител на ответницата за това, че имота бил ползван по друго договорно отношение въпреки падащата върху него доказателственна тежест за това е останало недоказано поради което не следва да се приема. От друга страна вещото лице по приетата ССчЕ е посочило, че за сезон 2014/2015г. към Т*** София е извършено плащане на сумата от 3 596.04лв. за предоставена в наетия имот топлинна енергия, от които 3 447.31лв. са заплатени от С.М****, действал като пълномощник на ищцата при подписване на наемния договор, а за другата част от тази сума в размер на 148.73лв. не е посочено кой е извършил плащането. Фактът на плащането се установява и от представеното от ищцовата страна платежно нареждане от което се установява, че действащият като неин процесуален представител е внесъл сумата от 3 447.31лв. в полза на Т**** С**** на 26.07.2016г. по посочените по-горе фактури. От друга страна твърдението на ответника, за извършено от него плащане през 2017г. е останало неподкрепено с доказателства.

Що се отнася до направеното от ответницата възражение за изтекла давност следва да се има предвид, че става дума за задължение възникнало от еднократно действие на ищцата която е заплатила/изпълнила вместо С. едно нейно задължение поради което всякаква кратка или обща давност започва да тече от момента на плащането извършено от В., което е станало през 2016г. и поради това към момента на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК давност не е била изтекла.

Предвид изложеното съдът приема, че предявеният е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. 

     Воден от горното съдът приема, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание.

Предвид извода за неоснователност на претенцията и направеното искане ищцата следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 366.45лв. разноски за процесуална защита по заповедното производство и 366.95лв. разноски по исковото производство, като сумата за разноски по това производство е съобразена с намиращите се по делото доказателства за сторени такива, а не с посочената по-голяма сума в списъка по чл.80 от ГПК.  

При горните съображения Варненски районен съд

 

                          Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА за установено в отношенията между ищцата М.П.В. ЕГН********** *** и ответницата Б.Д.С. ЕГН********** ***, че ответницата дължи на ищцата сумата от 3347,31лв.–главница, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на консумативи-топлинна енергия за аб.№**** за периода от 2014г. до 2015г. за нает от същата имот ап.**** присъдена по ч.гр.д.№**** на ВРС, 18 състав, на осн. чл.422 от ГПК.

ОСЪЖДА Б.Д.С. ЕГН********** *** да заплати на М.П.В. ЕГН********** *** да заплати на сумите 366.45лв. разноски за процесуална защита по заповедното производство и 366.95лв. разноски по исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: