№ 98
гр. Силистра, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500261 по описа за 2022 година
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от Д. Е. М. , ЕГН
**********, чрез адв. Г. от СсАК, против решение № 137/ 13.07.2022 г. по гр.д № 2/ 2022
г. по описа на Тутраканския районен съд, в частта, с която е присъдено упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Емре Ю., с ЕГН **********, на
бащата А. Ю. М., с ЕГН **********, като е определено и местоживеене на детето при
бащата на адрес: гр. Шумен, ул. „Дедеагач” № 10, ет. 4, ап. 405, определен е съответен
режим на лични контакти на майката Д. Е. М. с детето, както и е осъдена от влизане в сила
на решението да плаща на детето Емре А. Ю., с ЕГН **********, чрез неговия баща А. Ю.
М., с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 177,50лв., както и е осъдена да
заплати на А. Ю. М. сумата от 262,50лв. за сторени от него разноски по воденето на ГД № 2/
2022г. по описа на ТРС. ЖалбоподатЕ.та счита, че решение е неправилно и необосновано в
обжалваната част, поради което моли въззивната инстанция да постанови решение, с което
да го отмени обжалвания съдебен акт, като постанови друго, с което предостави на нея
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Емре А. Ю., с
ЕГН **********, определи местоживеене на детето при нея, осъди бащата А. Ю. М., с ЕГН
**********, да заплаща за малолетното дете Емре А. Ю., с ЕГН **********, чрез нея като
негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200лв. (двеста лева),
ведно със законната лихва за всяко просрочено плащане, до настъпване на обстоятелство,
изменящо или изключващо плащането, както и определи режим на лични отношения на
бащата А. Ю. М., с постоянен адрес: гр. Шумен, обл. Шумен, кв. „Тракия”, ул. „Дедеагач” №
1 ,Д”, ет, 4, ап. 405, с ЕГН **********, с детето Емре А. Ю., с ЕГН **********, съобразно
определените от съда привременни мерки. В с.з. пред тази инстанция жалбоподателката се
явява лично и с адв. Г., като поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата А. Ю. М. с ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. С. от АК, гр.Шумен, е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК,
1
с който оспорва жалбата, счита, че същата е неоснователна, а обжалваното решение –
правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Изложил е подробни мотиви във връзка с
възраженията си по жалбата. В с.з. пред тази инстанция се явява лично и с адв. С., която
поддържа заявеното в отговора становище.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима .
Пред районния съд е предявена искова претенция от А. Ю. М. с ЕГН **********
е против Д. Е. М. (от 18.11.2021 с фамилия Исмаил) с ЕГН **********, с която моли съда да
предостави родителските права над детето им Емре А. Ю. с ЕГН ********** на бащата, да
определи местоживеенето му при него, режима на лични отношения с майката, и
осъждането на последната да плаща издръжка на детето. Насрещен иск е предявен от Д.
Исмаил против А. М. със същия предмет като първоначалния иск, с тази разлика, че моли
родителските права да бъдат присъдени на нея и следващите се от това последици за
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето. Предявила е и искова
претенция за присъждане на издръжка за минало време.
Исковете, предмет на настоящата жалба , са правилно квалифицирани от РС по
чл. 127, ал. 2 СК
От събраните по делото доказателства пред районния съд и обясненията на
страните е установено, че в резултат на съвместното съжителство между страните, на
15.07.2014 г. се ражда детето Емре Ю., което понастоящем е на осем години. А. М. е
изтърпял на 16.02.2015 г. четиримесечно наказание „лишаване от свобода“. До лятото на
2019 г. тримата живели заедно в гр. Шумен, след което се разделили като майката взела
детето със себе си и за кратко живяла на различни места: при родителите си в гр. Шумен,
при нейните баба и дядо в с. Трем, общ. Хитрино, после на квартира пак в гр. Шумен. През
декември 2020 г. Д. Исмаил се запознала с Шермин Исмаил, като на 12.05.2021, без да
уведоми А. М., Д. Исмаил се преместила с детето в село Листец, общ. Главиница, в дома на
Шермин Исмаил. Дотогава бащата имал възможност да се среща с детето и да прекарва
време с него периодично, но след установяването им в с. Листец и проведени няколко
разговора между въззиваемия и детето по телефона, и този контакт бил прекъснат чрез
„блокиране“ на набиращия телефонен номер на А. М.. Това обстоятелство го мотивирало да
потърси съдействието на полицията в гр. Шумен, които открили детето и майка му, но
предупредили бащата да не се саморазправя. Преценявайки съдебното си минало и
няколкократните си осъждания и пролежавания в затвора като уязвимо обстоятелство,
бащата завел на 28.07.2022 исковата молба, по която е образувано делото.
Първоинстанционният съд подробно е изследвал причините, довели до раздялата
на страните, като въз основа на събраните доказателства и СПЕ е достигнал до извода, който
и настоящата инстанция споделя, че несходствата в характерите е основаната причина за
раздялата между тях, поради което и не може да се приеме, че никой от тях има вина за
настъпването и, но поради ниската възраст на детето към оня момент и поради факта, че
връзката с баща му не била прекъсната в първата година след раздялата, то не е формирало
негативно мнение за баща си.
Заживявайки в дома на Шермин Исмаил, въззивницата прекъснала доста рязко
контактите между бащата и детето. Пред РС същата обяснила, че не е искала да има
конфликт с новия си съпруг, който я ревнува и който бил недоволен от това , че
въззиваемият не плащал издръжка. Освен това, срещите между бащата и детето, според нея,
били предпоставка последното да се разглези, тъй като му угаждал и купувал всичко, което
иска, а тя се оказвала в позицията на „ лошия родител“, който налага ограничения. Мислела,
че ако контактите с бащата продължат, той е щял мотивира детето да не идва при нея и да
му „говори глупости че не е добра майка“ , въпреки че няма никакви доказателства и
2
твърдения, че нещо такова се е случвало. Напровитв, многократни са изявленията на
въззиваемия, че до момента, в който е прекъснала контактите на сина му с него, той я е
считал за добра и грижовна майка.
Това фрапиращо посегателство върху детската психика, опитът да бъде изтрит от
съзнанието му образът на биологичния баща, е предопределило и акцентът при преценка на
родителския капацитет на двамата родители както пред РС, така и в настоящата инстанция.
С помощта на назначената от РС СПЕ е установено, че се наблюдава синдром на родителско
отчуждение в лека към средна степен. В проведеното от РС изслушване на детето в т. нар.
„синя стая“ е установено, че то се страхува да идентифицира А. М. като негов баща, вместо
това го нарича чичо, когото познава и с когото му харесва да ходи на разходки в зоопарка.
Районният съд е извършил прецизна и задълбочена работа при изслушване на детето и е
установил, че то трудно говори за баща си, защото се страхува, че може да каже нещо, което
да нарани майка му и че като цяло образът на бащата е неясен, раздвоен, неосъзнат; липсва
бащинското присъствие като опора и съвместно споделени трайни отношения , според
записаното от вещото лице в заключението . В периода, в който детето било напълно
откъснато от баща си, то започнало по желание на възрастните около него, да нарича
„татко“ Шермин Исмаил, а неговата майка – „баба“.
Според РС, базиращ се на лични впечатления и данни по делото, опитите за
асимилация в новото семейство, а не за интеграция в него, са предотвратени . Понастоящем,
видно от представеното писмено становище от Д. П. С. – психолог и психотерапевт КПТ въз
основа на проведени по разпореджаден на РС пет срещи при нея от 20.06. до 09.09.2022 г.,
към датата на с.з. пред тази инстанция – 20.09.2022 г. има голям напредък. Въззивницата е
започнала да разговаря с бащата, вече не препятства срещите между бащата и детето, то го
нарича „ татко“, редовно се осъществяват срещи в дома на бащата. И въпреки този напредък,
прави впечатление, че едва през септември непосредствено преди с.з. пред тази нистанция
въззивницата е разговаряла двукратно с бащата без посредник, че когато е била в
невъзможност да посети психолога С. на една от срещите през лятото, не е предупредила
въззиваемия и той е пътувал напразно до Силистра, че въпреки, че в едно от посещенията си
е била придружена от Шермин Исмаил, не е съдействала той също да се включи в разговора.
Вярно е, че нещата се получават, но остава усещането, че всичко се прави по принуда и само
за да се постигне благоприятно за въззивницата развитие на настоящото дело. Не се усеща,
че тя е убедена в правилността на този подход, нито пък има някаква гаранция, че ще се
задълбочи и продължи процеса на утвърждаване на добрия диалог между родителите на
Емре. Пред тази инстанция по искане на въззивницата е разпитана св. Наим, нейна приятЕ.,
която не даде информация, която да има решаващо значение по отношение на досега
направените констатации както относно битовите условия, родителските качества и
отношението на въззивницата към работата с психолога, още повече , че повечето
информация, по твърдения на свидетЕ.та, е получила от въззивницата, а не от лични
наблюдения.
По отношение на битовите условия е налице съществена промяна в периода
между двете инстанции. Към настоящия момент въззиваемият вече съжителства със
свидетЕ.та Василе Галиб в нейния дом заедно с двете и деца от предишна връзка на 13 и 18
години. Съвсем предстоящо е и раждането на общото им дете. От проведения в с.з. пред
тази инстанция разпит, се установи, че тя напълно подкрепя и съдейства за срещите между
бащата и детето понастоящем, изключително отворена е към възможността да подпомага
бащата в отглеждането и възпитанието му, ако родителските права бъдат предоставени на
него. В периода, в който въззивницата е отказвала да общува с въззиваемия, контактите
помежду им по повод детето са ставали чрез нея. Наведени са доводи от въззивницата, че
жилището, което обитава въззиваемия заедно с госпожа Галиб и децата и е недостатъчно да
осигури удобства за още едно дете, като изтъква , че по време на посещенията си Емре спи в
едно легло с баща си и Галиб. Последната заяви, че това се дължи на голямото желание на
3
детето да е по- дълго време близо до баща си и че за него има осигурено легло. Това
обяснение звучи резонно при създалата се ситуация, а въззиваемият, освен това, разполага и
с неговия собствен апартамент. Може битовите условия при бащата да не са равностойни на
удобствата в дома на майката, където има повече място и свободни помещения, но както
посочи неговият процесуален представител, адв. С., очевидно битовите условия не са били
решаващи за психическия комфорт и душевно равновесие на Емре, който е показвал силна
съпротива за включване в учебния процес, изоставал е с уроците и изобщо е бил подтиснат,
докато в началото на учебната година самата въззивница потвърждава, че е показал засилен
интерес към училището и видимо по- голямо желание да посещава занятията. Няма как това
да не се отдаде на възстановената връзка с бащата и на това, че вече всички действащи лица
в кръга от възрастни, с които е непосредствено заобиколен, са получили правилното място и
роля в живота му. Като се добави това, че бащата към настоящия момент е изплатил всички
издръжки за минало време, което е един основен упрек от него от страна на съжителя на
майката Шермин Исмаил, както и че реализира редовни месечни доходи, а също и факта, че
гр. Шумен е място, което несъмнено ще даде по – добри възможности за детето в сравнение
със с. Листец, както по отношение на образователния процес, така и за ангажиране на
допълнителни занимания, които да развият потенциала му и да засилят още повече интереса
му към учебния процес и извънкласните форми на обучение, то несъмнено везните
накланят към това да се даде шанс на въззиваемия да поеме родителската отговорност. В
случая позитив за бащата е и факта, че въпреки криминалното си минало, към настоящия
момент е реабилитиран и проявява една похвална непоколебимост и последователност в
усилията си да възстанови връзката със сина си без да използва непозволени или незаконни
средства. Следва разпорежданията на съда, психолози и социални работници и
безапелационно доказва, че може да повлияе позитивно върху детето, което , освен това е и
подрастващо момче, което има нужда от авторитета и подкрепата на мъжката фигура в
семейния кръг. Прави впечатление, че по време на делото и пред двете инстанции не се
наблюдават опити от който и да е от страните да очерня и обвинява другия, да го изкарва
лош или безотговорен родител и че опитите на въззивницата да откъсне детето от бащата са
продиктувани по- скоро от желанието да отговори на очакванията на новото си семейство, а
не защото счита, че въззиваемият не може да се справи с родителската функция. Последният
пък, винаги е признавал, че тя се е грижила добре за детето и неговото негодувание е
свързано единствено с опита и да го откъсне от сина му. .
Всички тези съображения, свързани с родителския капацитет, материалните
възможности и нравствените качества на двамата родители в настоящия случай очертават
една изключително деликатна ситуация. Както посочва РС, няма съмнение, че ако не беше
инициирано делото, Д. Исмаил не би позволила да се възстановят контактите между Емре и
баща му. Синдромът на родителското отчуждаване, който се е зародил в резултат на нейния
опит да скъса връзката между баща и син, е вид тежък емоционален дефект и емоционално
насилие над детето. В ущърб на въззивницата е и това, че е показала упоритост в
нежеланието си да общува с последния до самото с.з. пред тази инстанция, което
действително поставя под въпрос до кога би запазила това поведение на сговорчивост, ако
получи родителските права. Времето, в което баща и син отново са се преоткрили, е
изключително кратко, за да се рискува тази връзка отново да бъде прекъсната или силно
ограничена. При бащата единственото слабо място е големият брой хора, които ще
съжителстват в дома му заедно с Емре. Дали това е недостатък или преимущество само
времето може да покаже. Този анализ на обстоятелствата, касаещи предмета на делото, води
до извода, че първоинстанционното решение е правилно в преценката кой да поеме
родителската отговорност по отглеждането и възпитанието на детето Емре в бъдеще, поради
което и следва да бъде потвърдено.
Решението е обжалвано отношение на режима на лични отношения,
определената издръжка и разноските, но доводи не са развити нито в жалбата , нито в
4
отговора по тези пунктове, поради което и решението следва да бъде потвърдено и в тези
части, а действието на привременните мерки да продължи до влизането му в сила, както е
разпоредил и РС. В останалата част решението е влязло в сила.
Предвид изхода на делото въззивницата следва да заплати на въззиваемия
направените от него разноски по делото пред тази инстанция в размер на 600 лв. за адв.
хонорар .
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137/ 13.07.2022 г. по гр.д № 2/ 2022 г. по описа на
Тутраканския районен съд, в частта, с която е присъдено упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете Емре Ю., с ЕГН **********, на бащата А. Ю. М., с
ЕГН **********, като е определено и местоживеене на детето при бащата на адрес: гр.
Шумен, ул. „Дедеагач” № 10, ет. 4, ап. 405, определен е съответен режим на лични контакти
на майката Д. Е. М. с детето, както и е осъдена от влизане в сила на решението да плаща на
детето Емре А. Ю., с ЕГН **********, чрез неговия баща А. Ю. М., с ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 177,50лв., както и е осъдена да заплати на А. Ю. М.
сумата от 262,50лв. за сторени от него разноски по воденето на ГД № 2/ 2022г. по описа на
ТРС.
ОСЪЖДА Д. Е. Исмаил с ЕГН ********** да плати на А. Ю. М. с ЕГН
********** сумата от 600 / шестстотин/ лева, представляваща направени от него разноски
по делото пред тази нистанция за адв. хонорар.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението, може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5