Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260572
18.12.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №1107/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на Ж. Й. Д., ЕГН **********,
и А.
Л. Д., ЕГН **********, и двамата
от с. ****, чрез процесуалния им
представител по делото адв. М.
Х., против Решение
№919 от 12.03.2020г., постановено по гр.д. №14653/2019г.
по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІІ
гр.с., с което е
признато за установено по отношение
на жалбоподателите, че К.Д.Д., ЕГН **********,
и И.Й.Д., ЕГН **********,***, са собственици на частта от поземлен имот пл.
№ 361, за който е отреден УПИ IV-361 от кв. 40 по действащия КРП на с. ****, одобрен
със заповед № 173 от 26.10.1987г., колорирана
в оранжево между точки 1-2-3-4 от комбинирана скица към съдебно-техническа
експертиза на вещо лице В.К., която неправилно е заснета по действащия КРП на
с. **** към поземлен имот пл. № 362, за който е
отреден УПИ III-362, собственост на Ж. Й. Д., ЕГН **********,
и А.
Л. Д., ЕГН **********. В жалбата
се излагат доводи
за неправилност на
посоченото решение, като
се иска отмяната
му и постановяване
на ново решение, с
което предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Ответните страни по
жалбата- К.Д.Д., ЕГН **********,
и И.Й.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника им по
делото адв. Л. В., искат обжалваното
решение да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата и при
служебна проверка за допуснато нарушение
на императивни
материалноправни норми, като
въззивният съд се произнесе
по правния спор между страните.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран
с иск с
правно основание чл.54, ал.2 от
ЗКИР, като ищците
К.Д.Д., ЕГН **********, и И.Й.Д., ЕГН **********,***, искат
постановяване на решение, с което
да се признае
за установено по отношение
на ответниците Ж. Й. Д., ЕГН **********,
и А.
Л. Д., ЕГН **********, и двамата
от с. ****, че са собственици на част
от поземлен имот пл. № 361, за който е отреден УПИ IV-361 от кв. 40 по действащия КРП на с. ****, одобрен
със заповед № 173 от 26.10.1987г., разположена
по протежението на общата граница на
имота с поземлен имот пл. № 362, която
неправилно е заснета по действащия КРП на с. **** към поземлен имот пл. № 362, за който е отреден УПИ III-362, собственост на Ж.
Й. Д., ЕГН **********,
и А.
Л. Д., ЕГН **********.
От фактическа
страна от представените по делото писмени
доказателства се установява, че с
нотариален акт №126/15.02.1982г. за собственост на недвижим
имот, даден в замяна
срещу имот, включен в блок на
ТКЗС, Д. К. Т. е
бил признат за собственик
на дворно място,
представляващо парцел V, кв.37 по
плана на с. **** от 1936г.,
с площ от 1570 кв.м. С договор
за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен с нотариален акт №8 от
01.06.1982г., Д. К. Т. и М. Д. Т. са продали посочения имот на К. Д. К. С
нотариален акт за дарение №125/08.05.2009г. К. Д. К.
е дарил на Д. К. Д. същия
имот, описан в
акта като дворно място с площ от 1570 кв.м., което
представлява поземлен имот пл. № 361, за който е отреден УПИ IV-361 от кв. 40 по действащия КРП на с. **** одобрен със
Заповед № 173 от 26.10.1987г., идентичен с парцел V от кв.37 по отменения план, ведно с построените в
мястото двуетажна жилищна сграда с площ от 81 кв.м, лятна кухня от 32
кв.м. и навес с площ от 95 кв.м. С договор
за покупко- продажба, сключен
с нотариален акт № 53/27.03.2019г. на нотариус С. Д., Д. К. Д. е
продал същия имот
на ищеца К. Д. Д. по
време на брака му с И. Й. Д..
С нотариален
акт №119/02.10.2001г. за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение,
Й. Д. К. е бил признат за собственик
на дворно място с площ
от 667 кв.м., съставляващо
урегулиран поземлен имот №362,
за който е отреден парцел
III от кв.40 по плана
на с. **** от 1987г., ведно
с построената в северната част
на имота едноетажна масивна жилищна сграда от 72 кв.м.
С договор за покупко-
продажба, сключен с нотариален
акт №120/02.10.2001г., същият е продал
посочения имот на
ответника Ж. Й. Д. по време
на брака му с А.Л. Д..
От заключението
на приетата по делото пред първоинстанционния съд съдебно-
техническа експертиза /СТЕ/,
се установява, че по
обезсиления план на с. **** от
1936г. собствения на ищците имот е бил
заснет като парцел
V, кв.37, с площ от
1570 кв.м., а собствения на
ответниците имот е бил
заснет като парцел
ХХIVа. По действащия план
на с. **** от 1987г. собствения на ищците имот е бил заснет
като УПИ IV-361 от кв. 40 с
площ от
1250 кв.м., изчислена от
вещото лице по графични данни, а
собствения на ответниците имот
е бил заснет
като УПИ III- 362. От
приетото във въззивното производство допълнително заключение
на съдебно- техническата експертиза,
се установява, че по силата
на плана на с. ****
от 1987г. за
парцели V и ХХIVа от кв.37 по плана от
1936г. са предвидени УПИ IV-361 и УПИ III- 362 от
кв.40, като дворищната регулация
между тях е
изместена на изток спрямо плана
от 1936г. и
от УПИ IV-361 се придава площ
от 240 кв.м. към
УПИ III- 362, която
е заключена между
точки 1,2,3 и
4 на изготвената от вещото
лице комбинирана скица
/л.46 от въззивното производство/, а по
приетото пред първоинстанционния съд
заключение същата е колорирана
в оранжево между точки 1-2-3-4 от изготвената
от вещото лице комбинирана скица към
заключението на л.42 от първоинстанционното дело.
От изложените
от страните твърдения се налага изводът, че предмет на
правния спор между тях
по делото е именно правото на собственост върху
процесната площ от
240 кв.м., която
по действащия регулационен
план на с. ****
от 1987г. е
включена в собствения на ответниците УПИ III- 362. Съгласно разпоредбата
на чл.110, ал.1 от
ЗТСУ /отм./, който
е действал към датата
на влизане в
сила на КРП
на с. **** от
1987г., недвижимите имоти, придадени към парцели
на други физически или
юридически лица, се
смятат за отчуждени
от деня на влизане в сила
на дворищнорегулационния план. Доколкото
отчуждителното действие на
дворищнорегулационния план по
ЗТСУ /отм./ е условно-
ако регулацията е
приложена, то следва
да се извърши преценка дали е извършено
прилагането й до
изтичането на сроковете
по §6, ал.2 на
ПЗР на ЗУТ,
тъй като след изтичането
на същите съгласно §8, ал.1 от
ПЗР на ЗУТ отчуждителното действие
на неприложените дворищнорегулационни планове
се прекратява. Съгласно
указанията, дадени в
Тълкувателно решение №3
от 15.07.1993г. по
гр.д.№2/1993г. на ОСГК на
ВС, по ЗТСУ
/отм./ дворищнорегулационният план се счита
за приложен от момента, когато
настъпва трансформация на
регулационните линии в
имотни граници при хипотезите на
чл.33, ал.1 и 2
от ЗТСУ /отм./.
Както в посоченото
тълкувателно решение, така и във
формираната след постановяването му
съдебна практика, се приема,
че при заемане на придаваемото място
и упражняването на
владение върху същото
в продължение на
повече от десет
години регулацията се
счита за приложена. В
случая изложените от ответниците твърдения
по делото са, че праводателят им
е придобил правото
на собственост върху
целия имот, в
който винаги е била
включена и спорната площ, по давност.
От фактическа страна
по делото няма спор,
че към момента спорната
площ се владее
от ответниците, както
и че между
имота им и
този на ищците има
ограда, която минава
по регулационната граница
между имотите съгласно плана от
1987г., в какъвто смисъл е и
приетото по делото
пред въззивната инстанция заключение на
СТЕ. Според същото и
разясненията на вещото лице,
дадени в съдебно заседание, в
регулационния план от
1987г. липсва топографски
знак за наличие
на ограда между имотите, от
което би могъл
да се направи
извод, че същата е
изградена в периода след 1987г.
Според изложените от
ищците твърдения в исковата молба праводателят
им Д. К. Т. е
предоставил спорната площ
на праводателя на
ответниците Й. Д. К.
през „80-те години“,
като през „1987-8г.“ бил
построен стар плет между
двата имота, който се
саморазрушил, а два
месеца преди подаване
на исковата молба ответниците
поставили ограда /мрежа с колове/, но не на
старото местоположение на плета,
а непосредствено до стената на
лятната им кухня.
Според ответниците поставената
от тях ограда е на
мястото, където винаги е
била същата и
границата между имотите. В показанията си св. К.
К.- дядо на
ищеца К. Д.
и чичо на
ответника Ж. Д., твърди, че
първоначално между имотите никога не
е имало ограда,
а спорната площ била
дадена на праводателя
на ответниците Й. Д. К.
/брат на свидетеля/, за да
я работи. Оградата
от плет била сложена от двете страни
през 1990г., за
да не правят пакости
животните, като тя
била на около
1-2 м. от
лятната кухня, а сегашната
ограда била направена от Ж. преди завеждане на делото.
От показанията на св. Д.
К.- брат на ответника
Ж. Д., се
установява, че от
много време между двата имота
има ограда, като
същата преди била плет с
дървени колове, а сега
била с
мрежа. С оглед на така
събраните по делото доказателства
според настоящия състав на
съда се налага изводът, че
след приемане на
плана на селото
от 1987г. праводателят
на ответниците Й. Д. К. е
упражнявал владение върху спорната
площ, респ. върху по- голямата
част от нея, която
му е била
доброволно отстъпена от
неговите баща Д. К. Т.
и брат К. Д. К.,
като към 2001г.
същият се е
снабдил с констативен
нотариален акт за собственост по давностно
владение върху целия
парцел III- 362,
който впоследствие е
продал на ответниците. По
този начин регулацията
между УПИ IV-361 и УПИ III- 362 е била приложена, поради
което и придаваемото
място е станало
част от собствения
на ответниците УПИ III- 362.
Не могат
да бъдат споделени
възраженията на ищците,
че била допусната
грешка в кадастралната
основа на действащия план на
с. **** от 1987г.,
тъй като същият не
използвал приложените регулационни
линии на първия план на
селото от 1936г. В случая действително
от приетото заключение на
съдебно- техническата експертиза се
установява, че кадастралната
основа на действащия
план на с. ****
не е по
регулационните линии на плана
от 1936г., но
този факт няма съществено
значение за изхода на спора, тъй
като съгласно задължителните указания,
дадени в т.4
на Тълкувателно решение
№8/2014г. на ОСГК
на ВКС при произнасянето по предявен
иск за собственост съдът
следва да вземе
предвид всички факти,
настъпили до приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество,
които пораждат, изменят или
прекратяват правото на собственост, какъвто
факт в случая е
приетият план от
1987г. и приложението му.
Вярно е, че със
същия е
създадена привидност за липса
на придаваеми места между
УПИ IV-361 и УПИ III- 362, но
тази привидност не може
да изключи отчуждителното му
действие за частта
от имота на ищците,
която реално се придава към имота
на ответниците. Не могат да
бъдат споделени и доводите на ищците за
липса на упражнявано от
ответниците, респ. от
праводателя им, давностно
владение върху спорната
площ, тъй като няколко години
преди завеждане на делото
ответникът Ж. Д.
искал от дядо им разрешение
да построи оранжерия на същата.
Действително в показанията
си св. К. К.
твърди, че ответникът
Ж. Д. му
искал разрешение да построи
оранжерия, но той му
отказал, защото имотът
не е негов.
От този факт обаче
не може да се направи
извод, че ответникът
е считал имота
за собственост на св. К.,
тъй като не
става ясно дали
разрешението от последния
е искано в качеството
му на собственик
на същия или
на съсед, в близост
с имота на
който ответникът е смятал
да строи оранжерия.
Отделно от това
фактът на придобиване по
давност от праводателя на
ответниците на целия
УПИ III- 362, в който
е включена и
спорната площ, е
констатиран още през 2001г.,
т.е. много преди въпросния
разговор между ответника
Ж. Д. и св. К. К.,
а упражняваната от
праводателя на ответниците
и от самите
тях фактическа власт
върху спорната площ
за период от повече от
10 години е безспорно
установена по делото
и презумпцията по
чл.69 от ЗС не
е опровергана.
По така
изложените съображения настоящият състав на съда
намира, че към настоящия момент спорната
площ от 240
кв.м. е собственост
на ответниците, поради
което предявеният от ищците установителен
иск е неоснователен и следва
да се отхвърли. Предвид горното
обжалваното решение, с което
същият е уважен, следва
да бъде отменено,
като вместо това се
постанови отхвърляне на исковата
претенция.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК
с оглед неоснователността на предявения иск
ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят
на ответниците направените
по делото разноски
за двете инстанции в
размер на 925 лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №919 от 12.03.2020г.,
постановено по гр.д. №14653/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив,
ХVІІ гр.с., като
вместо нето ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Д.Д.,
ЕГН **********, и И.Й.Д., ЕГН **********,***, против
Ж. Й. Д.,
ЕГН **********, и А. Л. Д.,
ЕГН **********, и двамата от с. ****, за
признаване за установено,
че ищците са собственици
на част от поземлен имот пл. № 361, за който е отреден УПИ IV-361 от кв. 40 по действащия КРП на с. ****, одобрен
със заповед № 173 от 26.10.1987г., с
площ от
240 кв.м., колорирана в оранжево между точки 1-2-3-4 от
комбинирана скица към съдебно-техническа експертиза на вещо лице В.К. /л.42
от първоинстанционното дело/, която е заснета по действащия КРП на
с. **** като част от поземлен имот пл. №
362, за който е отреден УПИ III-362, собственост на
ответниците.
ОСЪЖДА К.Д.Д.,
ЕГН **********, и И.Й.Д., ЕГН **********,***, да
заплатят на Ж. Й. Д.,
ЕГН **********, и А. Л. Д.,
ЕГН **********, и двамата от с. ****,
сумата
от 925 лв.-
разноски по делото.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.