Р Е Ш Е Н И Е
№……
20.10.20* г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
дванадесети октомври две хиляди двадесет и трета година
В
публично съдебно заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 7955 по описа за 2017 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено,
във втората фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила решение №
260860/14.06.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато извършването
на съдебна делба на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор *.1 в гр. С., общ. С., обл.
Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР, засягащо сградата, адрес на
сградата: гр. С., ул. „Р.“ № *, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор *, застроена площ: 203 кв.м., брой етажи: 4, предназначение: със
смесено предназначение, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма, и на самостоятелен обект с
идентификатор *.1.1 в гр. С., общ. С., обл.
Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект, адрес на имота: гр. С., ул. „Р.“ № *, ет. 0, обект бистро, като
самостоятелния обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор *, предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене,
брой нива на обекта: 2, посочена в документа площ: 343 кв.м., без съседни
самостоятелни обекти в сградата, между съделители Д.Б.Б.
с ЕГН **********, адрес: ***, и А.Д.Д. с ЕГН **********,
адрес: ***, при квоти: 1/2 идеална част за Д.Б.Б. и
1/2 идеална част за А.Д.Д..
Съделителите не са направили искания за възлагане на делбените имоти, като същите нямат жилищно предназначение
по смисъла на чл. 349 от ГПК.
Приети за разглеждане са и следните
претенции по сметки:
На ищеца
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на собствената му идеална
част от самостоятелен обект с идентификатор *.1.1 в периода от 28.02.2018 г. до
25.01.2022 г. в размер на 1 200 лв. месечно или общо за целия период от 47
месеца в размер на 56 400 лв.
Правното
основание на същата е чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/.
Насрещната
страна оспорва претенцията, като сочи, че ищецът не е бил лишен от възможността
да ползва имота. Наред с това излага, че не му е отправяна писмена покана за
заплащане на обезщетение, а и имотът бил отдаван под наем т.е. липсвало лично
служене с делбения имот от страна на ответницата. Депозира и възражение за
изтекла погасителна давност.
В хода на делото след отделяне на
безспорното от спорното е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответницата владее процесното бистро от момента на
фактическата раздяла на страните, както и че обектът е бил отдаван под наем.
На
ответницата за заплащане на сумата от 30 754. 14 лв. – главница,
представляваща припадаща се на ищеца част от заплатени данъци, съобразно
неговия дял в съсобствеността, които са заплатени от ответницата, за периода от
началото на 2015 г. до края на 2022 г. включително, ведно със законната лихва
за забава от 27.04.20* г. до окончателното й изплащане.
Правното
основание на същата е чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността /ЗС/.
На
ответницата за заплащане на сумата от 22 310. * лв. – главница,
представляваща половината от стойността на разходите за материали и труд,
съставляващи необходими, полезни и луксозни разноски, изпълнени в периода от
2015 г. – 20* г. в процесното бистро - самостоятелен обект с идентификатор *.1.1,
извършени без съгласието и без противопоставянето на другия съсобственик, надлежно
индивидуализирани в молба от 11.05.20* г. и в молба от 29.05.20* г.
Правното
основание на същата е чл. 61, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
Насрещната
страна излага, че подобренията били извършени преди прекратяването на брака
между страните.
Бургаският
районен съд, като взе предвид изложеното от страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От заключенията по изпълнената по делото
съдебно-техническа експертиза на вещото лице И.В., които съдът изцяло
кредитира, като обективно и безпристрастно изготвени от лице с нужните
специални познания и като неоспорени от страните, се установява, че делбените имоти са неподеляеми.
Средната пазарна цена на сградата с идентификатор *.1 възлиза на 192 660.
00 лв., а на самостоятелен обект с идентификатор *.1.1 в размер на
199 350. 00 лв. Средният месечен пазарен наем за процесното бистро, при
работещо заведение, в периода от 2018 г. до януари 2022 г. експертът определя в
размер на 954. 90 лв. Стойността на
извършените от СМР-та от страна на ответницата възлизат в размер на 60 300
лв., като вещото лице е категорично, че извършените такива, представляват
изискващи се от предвижданията на одобрения проект дейности, поради което и
стойността на имота вследствие на тяхното извършване се е увеличила с пълната
им стойност т.е. със сумата от 60 300 лв. В съдебно заседание вещото лице
заявява, че от огледа може да прецени кога са изпълнени подобренията, като сочи
за период на изпълнение 2019 г.- 2020 г., като с оглед вида им намира, че няма
как да бъдат изпълнени по-рано.
Така и свидетелката Д.С.потвърждава, че
подобренията в заведението са правени от А., която е извършила всичко
необходимо за да бъде завършен обекта, като според свидетелката същите са
извършвани след 2017 г., като според нея най-вероятно това е ставало с нейни
лични средства.
Действително част от събраните в първата
фаза на делбата гласни доказателства установяват съвместно извършвани от вече
бившите съпрузи СМР-та, но същите очевидно касаят други такива, извън заявената
претенция по сметки в настоящата фаза на делбата.
Съдът кредитира така събраните гласни
доказателства, като изхождащи от лице без пряко отношение към спора и като
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал, като явно свидетелката изнася известните й на нея данни.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаване на делото, съдът намира от правна страна следното:
Относно
способа за извършване на делбата съдът намира следното:
Както вече бе споменато делбените имоти не са жилища и съответно няма как да бъдат
възложени по реда на чл. 349 от ГПК. Същите са неподеляеми
и съответно следва да бъдат изнесени на публична продан. Действително предмет
на делбата са двата имота – сграда с идентификатор *.1 и самостоятелен обект с
идентификатор *.1.1, като същите съставляват семеен хотел с бистро т.е. са
функционално свързани, като предназначението на семейния хотел е да обслужва
туристите, като им осигурява нощувка при определени условия и хранене, като
семейните хотели в разпределението си задължително имат и заведение за хранене,
както е посочило вещото лице. Поради
това и експертът и изложил, че строежът и съответно последващият
обект „семеен хотел с бистро“ е неподеляем, като
хотелската част не би могла да съществува без зоната за хранене на почиващите,
тъй като изискванията за обект „семеен хотел с бистро“ го изискват. Именно
поради това и няма как да бъде извършеното разпределение на делбените
имоти. Няма как да бъде удовлетвореното искането на ответницата за поставяне на
имотите в неин дял, при все че липсва съгласие на другия съделител
за това. Всичко гореизложено обосновава извода, че делбените
имоти следва да бъдат изнесени на публична продан.
По
претенция по сметки на съделителя Д.Б.:
По
отношение на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да се отбележи, че
горната разпоредба предвижда, че когато общата вещ се ползва лично само от
някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са ги лишили, от деня на писменото поискване. Цитираната разпоредба обвързва
задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия
съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно е неползуващият вещта съсобственик да отправи писмена покана
за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране
отговорността на ползуващия вещта съсобственик. За да
се освободи от отговорност последният следва да предложи на съсобственика си да
ползува вещта лично според правата му в
съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое
право. Поканата до другия съсобственик за обезщетение или „поискването“ по
смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да е писмено. Съдържанието на „писменото
поискване” по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС не е уредено нормативно т. е всяко
писмено волеизявление, отправено от неползващ съсобственик до ползващ
съсобственик, съдържащо искане за лично полване или
искане за плащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана,
като е без значение дали е нарочна или се съдържа в друг акт. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за плащане на
обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието, като с оглед всичко изложено по-горе съдът приема, че в исковата молба се съдържа писмено изявление по
смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради което и претенцията следва да бъде
уважена за заявения период от 28.02.2018 г., при все че исковата молба, която
играе ролята на писмена покана, е достигнала до ответницата на 11.12.2017 г.
т.е. на по-ранна дата, до 25.01.2022 г. – датата на влизане на определението по
привременните мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, след което съответно следва да се
изплаща присъденото с тях обезщетение. Освен изискуемата писмена покана по
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответницата е владяла процесното бистро в този период, както и че обектът е бил
отдаван под наем, което обуславя извода за основателност на така заявената
претенция. Доводите, че сумата не се дължи, тъй като е имало наемно
правоотношение между ответницата и трето лице, не се споделят от съда, тъй като
именно то е равнозначно на ползване от нейна страна, независимо, че поради
наемното правоотношение имотът е бил в държане на трето лице. При това
претенцията е основателна за сумата от 22 440. 15 лв. т.е. за период от 47 месеца по 477. 45
лв. /1/2 част от средния пазарен наем, тъй като квота на ищеца е в размер на
1/2 идеална част/. За горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от
56 400 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
Неоснователно
се явява възражението за изтекла давност, тъй като давността тече от датата на
получаване на поканата т.е. в случая от 11.12.2017 г., при което няма как
петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД, относима към
това вземане, заявено за периода от
28.02.2018 г. до 25.01.2022 г., да е погасено по давност.
По
претенцията по сметки на съделителя А. Д. по чл. 30, ал. 3 от ЗС:
Относно
претенцията във връзка със заплатените данъци се установява от представената
към искова молба справка и приходни квитанции, че ищцата е заплатила дължимите за процесните
имоти данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, ведно със
съответните такси във връзка с плащанията и изтеклите лихви, или сумата от общо 61 508. 28 лв. за
периода от 2015 г. – 2022 г. включително, което не се оспорва от насрещната
страна. При това и с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, която
предвижда, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си, половината от така заплатена сума следва да се възложи
в тежест на другия съсобственик, в това число и за лихвите, при все че липсват
твърдения и данни ищецът да е заплащал в срок дължимите от него данъци, като
противното би довело до неговото неоснователно обогатяване за сметка на другия
съсобственик, или претенцията е основателна до заявения размер от 30 754.
14 лв. – главница, ведно със законната лихва за забава от датата на заявяване
на претенцията- 27.04.20* г., до окончателното й изплащане.
По
претенцията по сметки на съделителя А. Д. по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД:
От допълнителното заключение на вещото
лице и събраните гласни доказателства се установи, че ищцата след фактическата
раздяла на страните, е вложила материали и труд за изпълнението на следните
СМР-та в процесното бистро, а именно: настилка от водоустойчив гранитогрес на терасата с цокли; доставка и монтаж на
дървена ограда, навес, стълбични плочки, теракот, фаянс; боядисване с латекс; изграждане на ел. и ВиК инсталация; доставка и монтаж на електромер;облицовка с
гипсокартон; изграждане на монтажни преградни стени;
поставяне на мрежа и грунд по стените и таваните; шпакловка на същите; доставка
и монтаж на тоалетно гърне, душ и мивка. Недоказани останаха твърденията на
ищеца, че СМР-та са изпълнени преди фактическата раздяла на страните, настъпила
през месец април 2015 г., като бракът им е прекратен по взаимно съгласие с
решение от 2016 г. В тази връзка вещото лице е категорично, че гореописаните
такива, чиято стойност възлиза на 60 300 лв., са изпълнени пред 2019 –
2020 г., като от показанията на свидетелката също се установява също, че са
изпълнявани след 2017 г. Така изпълнените дейности съставляват необходими
разноски, тъй като тяхното извършване е необходимо за бъде доведена вещта до
състояние за ползване съобразно предназначението й на бистро, като се твърди,
че изпълнението им е извършено без съгласието и без противопоставянето на
другия съделител, като не се установява нещо различно
от това. Наред с това и експертът в заключението си е посочил, че извършените
такива, представляват изискващи се от предвижданията на одобрения проект
дейности, поради което и стойността на имота вследствие на тяхното извършване
се е увеличила пълната им стойност т.е. със сумата от 60 300 лв. При това
положение половината от стойността им в размер на 30 150 лв. следва да се
възложи в тежест на другия съсобственик. Претенцията обаче е заявена за сумата
от 22 310. * лв. и следва при това положения да бъде уважена за този
размер.
В тежест на страните следва да бъде възложена
държавната такса за производството, съобразно стойността на дяловете им от делбените имоти, при което всеки от тях следва да заплати
на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК държавна такса в размер на 7 840 лв., съобразно
определената средна пазарна цена от 392 000 лв. за делбените
имоти и дела на всеки от ½ идеална част.
Следва също така да се осъди ответницата
да заплати държавна такса за уважената претенция по чл. 31, ал. 2 от ГПК от
22 440. 15 лв. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в размер на 897. 60 лв.,
а ищеца държавна такса в размер на 1 358. 39 лв. за отхвърлената й част т.е.
за горницата над уважения размер от 22 440. 15 лв. до пълния заявен размер
от 56 400 лв. Аргумент за дължимостта на таксите за отхвърлената
част от претенцията по сметки е че същата
съставлява обективно съединен осъдителен иск, с иска за делба, по който
съдът следва да се произнесе с решението си, при което отговорността за
разноските по нея, в частност и относно дължимата държавна такса, се определя
по общите правила. В този смисъл е практиката на ВКС – определение № *48/03.04.2009
г. по ч.гр.д. № *24/2009 г. на II г.о. на ВКС, решение № 89/09.07.2019 г. по гр. д. №
4008/2018 г. на II г. о., определение № 575/ *.11.2018 г. к. гр. д. № 2746/2018 г. на II г. о на ВКС и
други.
Наред с това ищецът следва да заплати
държавната такса и по уважената претенция по чл. 30, ал. 3 от ЗС в размер на 1 *0.
16 лв., както и за уважената претенция по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД в размер на 892.
40 лв.
При това общата дължима такса от ищеца възлиза
на 11 320. 95 лв., а от ответницата в размер на 8 737. 60 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 349, ал. 2 и
чл. 346 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ИЗНАСЯНЕТО НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор *.1
в гр. С., общ. С., обл. Бургас, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г.
на изпълнителния директор на АГКК, без последващо
изменение на КККР, засягащо сградата, адрес на сградата: гр. С., ул. „Р.“ № *,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *, застроена площ: 203
кв.м., брой етажи: 4, предназначение: със смесено предназначение, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, и на самостоятелен обект с
идентификатор *.1.1 в гр. С., общ. С., обл.
Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект, адрес на имота: гр. С., ул. „Р.“ № *, ет. 0, обект бистро, като
самостоятелния обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор *, предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене,
брой нива на обекта: 2, посочена в документа площ: 343 кв.м., без съседни
самостоятелни обекти в сградата, между съделители Д.Б.Б.
с ЕГН **********, адрес: ***, и А.Д.Д. с ЕГН **********,
адрес: ***, при квоти: 1/2 идеална част за Д.Б.Б. и
1/2 идеална част за А.Д.Д..
Събраната от публичната продан продажна
цена подлежи на разпределяне между съделителите Д.Б.Б. с ЕГН **********,
адрес: ***, и А.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: ***,
които имат равни квоти в съсобствеността т.е. всеки притежава по 1/2 идеална
част от имотите.
Осъжда А.Д.Д. с ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на Д.Б.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 22 440. 15 лв. /двадесет и две хиляди четиристотин и
четиридесет лева и 15 ст./ - главница, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствената му 1/2 идеална част от самостоятелен
обект с идентификатор *.1.1 в гр. С., общ. С., обл.
Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект, адрес на имота: гр. С., ул. „Р.“ № *, ет. 0, обект бистро, като
самостоятелния обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор *, предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене,
брой нива на обекта: 2, посочена в документа площ: 343 кв.м., без съседни
самостоятелни обекти в сградата, за
периода от 28.02.2018 г. до 25.01.2022 г., като отхвърля претенцията над уважения размер от 22 440. 15 лв. до
пълния заявен размер от 56 400 лв.
Осъжда Д.Б.Б. с ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на А.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 30 754. 14 лв. /тридесет хиляди седемстотин петдесет
и четири лева и 14 ст./– главница,
представляваща дължими от него и заплатени от нея данък върху недвижимите
имоти, такса за битови отпадъци, ведно със съответните такси във връзка с
плащанията и изтеклите лихви, по отношение на сграда с идентификатор *.1 и самостоятелен
обект с идентификатор *.1.1 по КККР на гр. С., за периода от 2015 г. до 2022 г.
включително, ведно със законна лихва за
забава върху главницата от 27.04.20* г. до окончателното й изплащане.
Осъжда Д.Б.Б. с ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на А.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 22 310. 23 лв. /двадесет и две хиляди триста и десет
лева и 23 ст./ - главница, дължимата
съобразно квотата му в съсобствеността, за финансираните и вложени от нея материали и труд за изпълнението на следните
СМР-та в процесното бистро, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *.1.1
по КККР на гр. С., а именно: настилка от водоустойчив гранитогрес
на терасата с цокли; доставка и монтаж на дървена ограда, навес, стълбични плочки, теракот, фаянс;
боядисване с латекс; изграждане на ел. и ВиК
инсталация; доставка и монтаж на електромер;облицовка с гипсокартон;
изграждане на монтажни преградни стени; поставяне на мрежа и грунд по стените и
таваните; шпакловка на същите; доставка и монтаж на тоалетно гърне, душ и
мивка.
Осъжда Д.Б.Б. с ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати държавна такса
по сметка на Бургаския районен съд в
размер на 11 320. 95 лв. /единадесет хиляди триста и двадесет лева и 95 ст./.
Осъжда А.Д.Д. с ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати държавна такса по
сметка на Бургаския районен съд в размер
на 8 737. 60 лв. /осем хиляди седемстотин тридесет и седем лева и 60
ст./.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: