Определение по дело №733/2018 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 593
Дата: 9 ноември 2018 г. (в сила от 17 ноември 2018 г.)
Съдия: Кристина Ламбрева Пунтева
Дело: 20185200200733
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

  П Р О Т О К О Л

                  

09.11.2018 г.                                                                   гр. ПАЗАРДЖИК

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД,                            НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

НА  ДЕВЕТИ   НОЕМВРИ,              ДВЕ  ХИЛЯДИ  И ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА

В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ  СЪСТАВ:

 

                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ПУНТЕВА

 

 

Секретар: КАТЯ КЕНТОВА

Прокурор: ДИМИТРИЯ ГАНЧЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯ ПУНТЕВА

ЧНД  733 по описа за  2018 година 

         На именното повикване в 09:10 ч. се явиха:

         Молителят А. Т. М. *** се явява прокурор Ганчева.

         Явява се инспектор Венцислав Видев, надлежно упълномощен със Заповед № 17/22.01.18г. на Началника на Затвора Пазарджик г-н Коцев.

Явява се адв. М.С.К.от АК Пазарджик.

Молителят М. - Поддържам искането си за назначаване на служебен защитник.

Съдът счита, че следва да бъде назначен на молителя служебен защитник, поради което  и на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 и т. 9 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА за служебен защитник на молителя М. - адв. К. от Пазарджишка АК.

         Прокурор: - Да се даде ход на делото.

         Инсп. Видев: - Да се даде ход на делото.

         Адв. К.: - Да се даде ход на делото.

         Съдът

         О П Р Е Д Е Л И :

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

         Сне се самоличността на осъдения,  както следва:

         А. Т. М. - роден на *** г. в гр. К., живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

 

Съдът разясни на страните правото им на отвод.

Не постъпиха искания за отвод.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

ПРОЧЕТЕ се молбата на осъденият М. и становището на Началника на Затвора г-н Коцев, както и психологическото становище. Приложено е и досието на осъдения.

Адв. К.: - Поддържаме молбата за УПО. Да се приемат доказателствата.

Прокурор: - Оспорвам молбата. Моля да се приемат приложените с молбата и  становището  писмени доказателства.

Инсп. Видев: - Молбата е неоснователна. Да се приемат представените доказателства. Прилагам и моля да приемете справка за правното му положение към днешна дата.

Прокурор: -  Да се приеме днес представената справка за остатъка на осъдения с днешна дата.   

Адв. К.: - Да се приеме днес представената справка за остатъка на наказанието с днешна дата.   

         Съдът намира, че ще следва да се приеме справката за изтърпяното наказание на осъдения от Затвора гр. Пазарджик към днешна дата, както и приложените с молбата на осъдения становище на Началника на Затвора, психологическо становище от инспектор, поради което

         О П Р Е Д Е Л И :

         ПРИЕМА приложените с молбата на осъдения становище на началника на Затвора, психологическото становище за осъдения и днес представената справка от Началника на Затвора за правното му положение, както и Заповед за упълномощаването на г-н Видев.  

         ПРОЧИТА досието на осъдения М..

         Адв. К.: - Поддържаме молбата за УПО. Няма да сочим други доказателства.

         Прокурор: - Няма да соча други доказателства.

         Инсп. Видев: - Други доказателства няма да соча.

         Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

         О П Р Е Д Е Л И :

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

         Инсп. Видев: - Становището ни е, да не бъде уважена молбата за УПО на осъдения. При него е налице само първото изискване на чл. 70 от НК – изтърпял е необходимия срок, но пък не са налице предвидените предпоставки в чл. 439а от НПК. Видно от приложеното становище, същият е наказван един път за неизпълнение на нареждане на длъжностно лице и за неспазване на дисциплинарните изисквания. Отношението му към труда е отрицателно. На този етап становището е отрицателно.  

Прокурор:  - Присъединявам се изцяло към становището на началника на Затвора - Пазарджик. Макар до настоящия момент осъденият да е изтърпял изискуемия си по закон размер, за да се ползва от привилегията да ползва УПО, той все още не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, което става видно от доказателствата приложени по делото.

         Адв. К. – Ув.г-жо съдия, аз ще Ви моля да уважите молбата за УПО. Безспорно е, че и комисията  към затвора е дала своето отрицателно становище. Безспорен е явно факта, че той е изтърпял и едно наказание вътре в затвора, поради неизпълнение. Това, че е отказал на два пъти предложената му работа, току-що се информирах от молителя, че е по причини, които са вредели на здравето му. Първият път е било при някаква стъклена вата, от която е получил обриви. Вторият път в затворено помещение, в което всички ушили, а той е непушач и нямало въздух. Вероятно Вие, като най-сериозен аргумент ще вземете становището на психолога, че работата до сега с осъдения не е дала необходимите резултати и не дава индиции за неговото поправяне и социализиране. В тази насока, аз обаче бих изтъкнал една друга логика. След като до сега тази работа не е дала необходимите резултати, какво гарантира, че в останалите шест месеца, които са един много малък срок, които са останали от присъдата, тя ще даде резултати.  И не е ли по-добре той да бъде върнат в една естествена среда, за да може той да се социализира, да осъзнае още по-добре вината си и грешката си, и занапред да не повтаря тази грешка. Много пъти съм имал възможност и пред Вас ще кажа, че всъщност условното осъждане е по-тежко, защото тежи върху главата на осъдения и действа много по-сериозно превантивно за неговото превъзпитание, отколкото в затвора, където очевидно той нарушава и дисциплината си, и светогледа си, а и факта, че до сега не се е поправил. Именно с оглед идеята, че наказателното право не трябва да наказва, а да превъзпитава, дълбокото ми убеждение е, че трябва да бъде уважена тази молба, за което аз пледирам пред Вас, с надеждата, че Вие ще проявите снизхождение и разбиране по отношение на конкретния казус.  

 

         Право на лична защита на осъдения  М.: - Когато бях два пъти назначен, първия път ми дадоха работа, която ми пречи на здравословното ми състояние. Пречи ми на здравето. Втория път когато бях назначен отново, след назначаването ме свалиха в едно шесто отделение, което се разпределя от началника на затвора и поставиха ми условия, че да се откажа от работа имаше ограничение на движение, нямаше прозорец в килията. Спалното помещение с десет човека. Всички пушат, а аз като непушач, се отказах доброволно от тази работа.

 

         Последна дума на  осъдения  М.: - Да ми се уважи молбата. Съжалявам за деянието, което извърших. Мисля, че разбрах какво съм извършил. Съжалявам.

 

 

         Съдът се оттегли на съвещание, след което произнесе определението си, което бе обявено на страните, като им се разясниха сроковете за обжалване и протест.

 

         Производството е по чл. 440, във връзка с чл. 437, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 70 от НК.

         Образувано е по повод молба от осъдения М. и приложено становище от Началника на Затвора - град Пазарджик.

         В съдебно заседание упълномощения от началникът на Затвора - инсп. Видев изразява становище, че молбата на осъдения  М. е неоснователна и следва да се остави без уважение.

         Прокурорът излага доводи, че не са  налице предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК - осъденият с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне.

         Осъденият  М. лично и чрез служебният си защитник адв. К. поддържа молбата си. Не се сочат доказателства.

         Съдът като обсъди доводите на страните и приложените по делото писмени доказателства намира, че молбата на осъдения М. е неоснователна по следните съображения:

От приложените писмени доказателства се установява, че осъденият М. с Присъда № 38/03.04.2018 г. по НОХД № 274/2017г. на PC град К. е признат за виновен в това, че на 02.10.2017 г. в град К. е извършил действия да *** и ***, без *** по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст - К.К., поради което и на основание чл. 149, ал. 1 от НК е осъден на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода.

 Начало на наказанието - 17.01.2018 г.

 От справката за изтърпяно наказание се установява, че към 23.10.2018 г. осъдения  М. фактически е изтърпял 9 месеца и 6 дни от работа  1 ден  или общо всичко 9 месеца и 7 дни.

Остатък за изтърпяване на наказанието към тази дата е -  6 месеца и 23 дни.

Към датата на днешното съдебно заседание остатъкът за изтърпяване е 6 месеца и 7 дни.

Видно от приложеното към настоящето дело становище на Началника на затвора Пазарджик във връзка с оценката на поведението осъдения М. се посочва, че от направената оценка на правонарушителя е видно, че рискът от рецидив на престъплението е в средните граници 76 точки. Основните проблемни зони са посочени, както следва:

-         Настоящо правонарушение - извършил действия да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвокупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст

-         Криминално минало - осъждан 6 пъти за различни престъпления, изтърпявал е наказание в ПД Бойчиновци.

-         Управление на финансите и доходите - не може сам да си изгради бюджет. Не му достигат наличните средства.

-         Трудова заетост - не работи, два пъти беше устройван във ф-ма „АББ" постоянно си намираше причина да не работи. Липсват каквито и да било трудови навици.

-         Начин на живот и обкръжение - не се сприятелява и не подържа връзка с други лишени от свобода, не оползотворява престоя си в затвора.

-         Умения за мислене - не разпознава и не може сам да решава проблемите си; не мисли за последствията.

Отделно от изложеното,  в депозираното становище изрично е посочено, че осъдения М.  е запознат  с режимните изисквания, но въпреки  това е наказван за неизпълнение на разпореждане на длъжностно лице. Категорично отказва да бъде включен в трудова дейност. От приложеното по делото психологическо становище се сочи, че не са постигнати достатъчни резултати в корекционен аспект, което изисквало процеса да продължи.

Съдът счита, че доводите на молителя, че имал уважителни причини да не полага труд не намират подкрепа в приложеното по делото досие.

Видно от справка за медицински преглед на лист 16, издадена на 02.05.18г., същият е бил прегледан и е било посочено, че е клинично здрав.

На стр. 24 е приложено медико-психологическо свидетелство от 03.05.18г, където също е посочено, че му е извършен медицински преглед и психологическо изследване, където също е посочено, че е клинично здрав и се препоръчва да работи.

По делото е налице молба, с която молителят е поискал да работи в цех АБВ и е бил назначен там, като в досието е посочена заповед Д-239/08.06.18г., с която на молителя М. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ от началника на затвора Пазарджик, тъй като на 05.06.18г. е нарушил установения ред, отказал е да изпълни разпореждане на служител, като излезе на работа и се е държал грубо и предизвикателно.   

Това дисциплинарно наказание било обжалвано от молителя и с заповед от 20.06.18г. на Главния директор на ГД“ИН“ е била отхвърлена жалбата.

В този смисъл липсват каквито и да било данни за влошен здравословно състояние на молителя М., което да е било причина за отказа му на горецитираната дата и освен това за грубото му и предизвикателно поведение.

Доводите на молителя, че бил отказал работа, затова че бил назначен в помещение, където се пушило, също са неоснователни, тъй като очевидно това помещение не е неговото работно място.

С оглед гореизложеното и предвид цялостното поведение на осъдения,  не може да се обоснове извод за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на  чл. 70, ал.1 от НК. Съдът отчете и факта, че по отношение на лишеният от свобода  М. са налице сериозни дефицити в уменията за мислене, включително  и липсата на трудови навици, които факти  сам по себе си говорят за все още неосъзната необходимост от промяна в избора на поведение.

Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода, че осъденият  М. все още не е дал доказателства за своето поправяне и не е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, предвид което не следва да бъде допуснато условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. Т. М. - роден на ***г. в гр. К., живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН ********** за предсрочно условно освобождаване от остатъка на наказанието в размер на  6 месеца и 7 дни от наложеното му наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода  с Присъда № 38/03.04.2018 г. по НОХД № 274/2017 г. на PC град К..

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Затвора гр. Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Пловдивският апелативен съд.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:34 часа.

 

 

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

                                                                         СЕКРЕТАР: