№ 2112
гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110153730 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
[***], ЕИК [***] срещу В. М. П., ЕГН ********** и В. М. П., ЕГН **********, в
качеството им на наследници на Е. С. П.- бивш собственик и титуляр на партида за
топлоснабден недвижим имот, находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], с която
ищецът моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят при условията на разделност
следните суми:
- за В. М. П., ЕГН **********, ½ от сумите, съобразно дела му в съсобствеността, или
общо 1020,27 лв., от която сума: 816,34 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 04.10.2022 г., до окончателното й
изплащане; сумата от 192, 88 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г.
до 19.09.2022 г.; сумата от 8,68 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.08.2019
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба-
04.10.2022 г., до окончателното й изплащане и сумата от 2 ,37 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 01.10.2019 г. до 19.09.2022 г., и
- за В. М. П., ЕГН **********, ½ от сумите, съобразно дела му в съсобствеността, или
общо 1020,27 лв., от която сума: 816,34 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
1
законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 04.10.2022 г., до окончателното й
изплащане; сумата от 192, 88 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г.
до 19.09.2022 г.; сумата от 8,68 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.08.2019
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
04.10.2022 г., до окончателното й изплащане и сумата от 2 ,37 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 01.10.2019 г. до 19.09.2022 г.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответниците В. М. П., ЕГН
********** и В. М. П., ЕГН **********, в качеството им на съсобственици на
топлоснабден имот, находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], по смисъла на
153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от [***] на потребители за битови нужди,
които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016
г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това
45- дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят, като обезщетение за забава се
начислява само по изготвените изравнителни сметки, след издаване на ОФ. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор. Ищецът е представил писмените доказателства, с
които разполага, като е заявил и допълнителни искания за изслушване на съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите
лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и
заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. М. П., ЕГН ********** и В. М. П., ЕГН
********** не депозират отговор на исковата молба, не правят възражения и
доказателствени искания. В съдебно заседание, се явяват и признават исковете като
основателни, вкл. по размер. Заявяват готовност да се свържат с ищеца и уговорят
разсрочено плащане на задълженията си.
По искане на ищеца, като трето лице-помагач в производството е конституирано
дружеството за дялово разпределение [***], което излага становище за основателност на
предявените искове и представя доказателства, във връзка с извършеното в процесния
период дялово разпределение.
Съдът, като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и признанието на ответника, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
2
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител - собственик или
ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца-
доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена. По отношение на
претендираната главница за дялово разпределение, ищеца следва да докаже размера й, както
и че е заплатил същата на трето лице /ФДР/ или е осъществил сам услугата по дялово
разпределение, за която се дължи претендираната цена и периода, за който е извършвана,
като следва да представи доказателства за извършения отчет на уредите за дялово
разпределение и издадените въз основа на този отчет, изравнителни сметки. При
установяване на горните факти в тежест на ответника е възложено да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния
период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на
топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно
която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване.
По делото, ответниците В. и В. П.и, се явяват лично и изрично признават, че са
единствени собственици, при равни права, на процесния недвижим имот – Апартамент
[***], находящ се в [***], като наследници на бившия собственик и поребител на ТЕ – Е. С.
П., тяхна майка. Последната е била собственик на апартамент [***], по силата на съдебна
спогодба в производство за съдебна делба и поставяне в нейн дял на процесния апартамент
от 1991 г. По нейна молба от 26.05.2000 г. й е била открита й партида към [***] и
присъединен аб. № [***] за отчитане на доставяната и потребена от нея ТЕ в процесния
апартамент [***].
Съдът е обявил с доклада по делото, приет за окончателен без възражения от
страните, че всички въведени от ищеца с исковата молба твърдения касаят безспорни между
страните факти, предвид изявлението на ответниците, че признават задълженията си по
основание и размер, в т.ч. качеството си на потребители на ТЕ за процесния период, като
собственици на топлоснабдения имот, с посочения в ИМ адрес, по който повод
възнамеряват и да сключат Споразумение за разсроченото им плащане.
По делото няма представени доказателства за реално заплатени суми към датата на
приключване на устните състезания. Няма ангажирани доказателства за пълно погасяване на
задълженията, които да бъдат съобразени при постановяване на решението, а и не се твърди
3
такова погасяване.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
От представените по делото писмени доказателства и признанието на ответниците на
въведените в исковата молба от ищеца твърдения за факти, съдът приема за безспорно по
делото, че ответниците В. М. П., ЕГН ********** и В. М. П., ЕГН **********, в качеството
им на съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в [***], с присъединен абонатен №
[***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди
относно топлоснабдявания имот.
Няма спор по делото, че процесния имот находящ се в гр. София, [***], Апартамент
[***] е бил топлофициран и през целия процесен период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в
същия е доставяна от ищеца, съответно потребявана от наследодателя на ответниците,
топлинна енергия.
Следователно ответниците В. П. и В. П. се явяват потребители на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл.60, ал.1 от ОУ на ищцовото дружество и по см. на чл.153
от ЗЕ, което си качество и самите ответници не оспорват по делото.
В о.с.з. на 03.11.2023г. ответниците лично се явяват и признават, че дължат цената на
доставената от ищеца до имота им ТЕ през процесния период, която през периода м.май
2018 г. до април 2020 г. е била както за отопление и сградна инсталация, така и за
подгряване на вода /БГВ/. Предвид нормите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 175 ГПК съдът
следва да съобрази всички обстоятелства, в т.ч. доставеното до имота количество ТЕ и
неговата цена, установени от доказателствата по делото и неоспорени от ответниците.
Видно от доказателствата по делото – приложени от ФДР [***], в сградата, в която се
намира процесния апартамент е въведена системата за дялово разпределение на ТЕ, поради
което и за периода са изготвяни изравнителни сметки, приложени като доказателства по
делото. Дължимите от ответниците суми са в съответствие с прогнозно фактурираното и
след извършеното от ФДР, дялово разпределение, възлизащи в посочените от ищеца в ИМ
размери /за ТЕ и ДР/.
Видно от извлечението от сметката на аб. № [***] за процесния период от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г. на ответника са начислени такси за услугата дялово разпределение по 7
бр. фактури на обща стойност 17,37 лв., за която сума няма доказателства да е платена.
С оглед установеното, исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ следва да
бъдат уважени за пълния предявен размер или за сумите от общо 1650,05 лева, от която
1632,38 лв. за ТЕ и 17,37 лв. за ДР, ведно със законната лихва за забава от 04.10.2022 г. до
окончателното им плащане, съответно за всеки от двамата ответници по ½ ид.ч. от тези
суми или за 816,34 лв. – за главницата за ТЕ и 8,68 лв. – за главницата за ДР.
Доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главните вземания в размер на
1632,38 лв. за главницата за ТЕ и 17,37 лв. – за главницата за ДР, липсата на доказателства
за реалното им плащане от страна на ответниците в уговорените с ОУ срокове, то
основателни се явяват и акцесорните претенции за мораторните лихви върху двете главници,
4
за периода на забавата им в сочените от ищеца размери от общо 385,75 лв. върху главницата
за ТЕ и периода от 15.09.2019 г. до 19.09.2022 г. и в размер на 4,74 лв. върху главницата за
ДР и периода от 01.10.2019 г. до 19.09.2022 г.
Ответниците в производството признават, че са в забава при плащането на
дължимите главници за ТЕ и ДР, като не сочат доказателства за плащането им и не оспорват
размера на начислените му мораторни лихви върху тях.
Ответниците не твърдят плащане на задълженията си, нито по делото има
представени доказателства за реално извършено такова, което да касае предявените искове
по размер и период, и което да бъде зачетено по правилата на чл.235, ал.3 от ГПК.
С оглед осъщественото от ответниците признание на исковете, съдът намира, че
същите следва да бъдат уважени изцяло, като основателни в претендираните размери и за
посочените от ищеца периоди.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. В настоящия случай,
съобразно с изискването на чл.237, ал.3 от ГПК, признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави и е от вида права, с които страната може да се разпорежда.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за произнасяне с
решение при признание на иска, поради което и следва да уважи предявените от ищеца
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД,
така както са заявени, основавайки се на признанието на ответната страна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът. Последният претендира
и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 121,00 лева, от които 116,00 лв. –
внесена държавна такса и 5 лв. – такса за съдебно удостоверение, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер, по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски в пълен размер от
221,00 лева, които следва да се възложат на ответниците по равно или всеки от тях да бъде
осъден да заплати на ищеца по 110,50 лв.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.237, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД В. М. П., ЕГН
********** и В. М. П., ЕГН **********, в качеството им на съсобственици на
топлоснабден имот, находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], да заплатят
разделно, всеки по ½ ид.ч. на [***], с ЕИК [***] сумите от общо 2040,52 лв., от която
1632, 68 лв. – главница за ТЕ, 385,75 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ; 17,37
лв. – главница за ДР и 4,74 лв. – мораторна лихва върху главницата за ДР или всеки от
5
ответниците по:
- 816,34 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 04.10.2022 г., до окончателното й изплащане;
- 192, 88 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.09.2022
г.;
- 8,68 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 04.10.2022 г., до
окончателното й изплащане и
- 2,37 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2019 г. до 19.09.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. М. П., ЕГН ********** и В. М. П.,
ЕГН ********** да заплатят разделно на „[***] ЕАД, ЕИК [***], сумата от общо 221,00
лева или всеки от тях по 110, 50 лв., представляваща сторени от ищеца съдебни разноски за
настоящото исково производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – [***], с ЕИК [***], със седалище в гр. [***].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6