№ 1990
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501989 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „ОЗК - З.“ АД срещу решение от
26.10.2021 г. по гр.д. №20054/2020 г. на Софийския районен съд, 44 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на ЗД „Е.” АД на основание чл.411 изр.2 КЗ сумата от
781,20 лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на платено по имуществена
застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. „Дачия Докер“ с рег. № ****,
причинени при ПТП на 19.02.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 27.05.2020 г.
до окончателното изплащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение съдопроизводствените правила и материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че
по делото не е установено наличието на причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и всички сочени от ищеца вреди. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна ЗД „Е.” АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
1
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено З., в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл.400 ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал.2 на
същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН /в този смисъл е трайната практика на ВКС -
решение №79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 г., І ТО, решение №52/08.07.2010 г. по т.д.
№652/2009 г., І ТО, решение №115/09.07.2009 г. по т.д. №627/2008 г., ІІ ТО, решение
№209/30.01.2012 г. по т.д. №1069/2010 г., II ТО, решение №235/27.12.2013 г. по т.д.
№1586/2013 г., ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия КЗ/.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но
не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ /плащането
на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от
размера на действително платената сума. При имуществените застраховки стойността на
дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил
пуснат в експлоатация преди не повече от 3 г. и е бил отремонтиран в официален сервиз на
марката – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил
отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от
фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-
горе две условия, т.е. - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от 3 г.
или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т.е. изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото.
От събраните по делото доказателства /показанията на разпитания по делото свид.
Д.Д., от приетото по делото заключение на САТЕ, което настоящият съдебен състав
кредитира напълно, както и от представените писмени доказателства/, преценени в тяхната
съвкупност, се установява, че при установения механизъм всички сочени от ищеца вреди са
2
в причинна връзка с процесното ПТП, вкл. и уврежданията по тавана на автомобила, които
увреждания са настъпили при падане на натоварен багаж от т.а. „Ивеко Дейли“, т.е. налице е
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички сочени от ищеца вреди по
застрахования т.а. „Дачия Докер“, които вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП
са в общ размер на сумата от 1128,73 лв. с включени ликвидационни разноски.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20203154/26.10.2021 г., постановено по гр.д.
№20054/2020 г. по описа на СРС, 44 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. ****,
да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3