№ 199
гр. Стара Загора, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20255500500393 по описа за 2025 година
Производството е на осн. чл.258- 267 от ГПК във вр. с чл.200, ал.1 от КТ
и чл.82- 86 от ЗЗД.
В законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила
Въззивна жалба вх.№ 7693/09.05.2025г. от ищцата /служителка/ С. Ю. Р. от
гр.К., *** против негативната за нея част от първоинстанционно Решение №
221/10.04.2025г., постановено по приключеното гр.д.№ 1614/2023г. по описа
на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което са били отхвърлени изцяло
предявените й искове за присъждане на парични обезщетения по чл.200, ал.1
от КТ в размер на 25 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от трудова
злополука на 15.07.2020г., поради настъпил ексцес на 23.05.2023г., ведно със
законната лихва върху тях от датата на първоначалното увреждане
/15.07.2020г./ до окончателното изплащане на сумите, както и разноските й по
делото. Излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на
защитната си теза. Няма нови доказателствени искания пред настоящия
въззивен съд. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В
този смисъл са и исканията й в предварителната й писмена Молба вх.№
8211/24.06.2025г. Въззивницата не се е явила лично или чрез процесуален
представител - адвокат и не е пледирала пред настоящата въззивна съдебна
инстанция.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор на въззивната жалба вх.№ 8919/29.05.2025г. от ответника -
работодател Детска дневна ясла *** - гр.К., ***, която счита атакуваното
1
първоинстанционно Решение за напълно мотивирано, законосъобразно и
правилно, заявява, че посочените във въззивната жалба оплаквания били
неоснователни и недоказани. Поради което моли настоящия въззивен съд да
потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение, със законните
последици. Няма свои нови доказателствени искания. Претендира разноските
си пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Не се е явил процесулен
представител и не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
След запознаване твърденията и възраженията на всяка една от
страните, въз основа на събраните пред РС доказателства, на основание
чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено и доказано по несъмнен и
безспорен начин от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
процесуално легитимирана ищцова страна, в изискуемата се законова писмена
форма, срещу подлежащ на институционален контрол първоинстанционен
съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
Въззивният ОС- Ст.Загора констатира, че първоинстанционният съд е
бил сезиран с искова молба от пълнолетната българска гражданка
/служителка/ С. Ю. Р. от гр.К., *** за това, че на 23.05.2023г. й била извършена
последваща операция, с която е бил изпилен цимента с помощта на пила,
ексцизирани били фибрина по ръбовете и некротичните участъци от кожата,
хемостаза и превръзка и на 25.05.2023г. била изписана от болнично заведение
с препоръки да не натоварва крайника, поради лесна чупливост и ранимост на
цимента. Все още не били възможни активни двигателни движения и връщане
към нормалния ритъм на живот, не можела да стъпва, а ходела с ортеза с
помощта на патерица. Заявява, че лечението все още не било приключило и
това била поредната извършена оперативна интервенция, която до тогова не е
била претендирана пред съда. Заявява, че конкретното лечение можело да
продължи за неопределено време, като продължава и ще продължава и за
напред. Твърди, че продължава да изпитва болка, загубена е функцията на
левия крак, че не може да ходи, не може да работи, не може да пазарува, да
домакинства, не може да се грижи за детето си, не може да се обслужва
самостоятелно, нужна й била чужда помощ за извършването на ежедневни
дейности. Нарушен бил целият й режим на живот и продължава да изпитва
негативни последици от злополуката. Болките в пострадалата област
продължавали, налагало се да приема болкоуспокояващи средства и да спазва
много ограничителен режим на движение. Във връзка с настъпилата трудова
злополука и причинените вследствие на това нови неимуществени вреди от
оперативното лечение на 23.03.2025г. претендира против тогавашния си
работодател ново парично обезщетение в размер на 25 000 лв., ведно със
законната лихва върху тях от датата на първоначалното увреждане
/15.07.2020г./ до окончателното изплащане на сумите, както и всички свои
разноски по делото.
С обжалваната отхвърлителна част на първоинстанционното Решение
относно претендираните неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно
2
със законните последици, РС е отхвърлил изцяло тази парична искова
претенция, като е приел в тази част от мотивите си, че при липса на изрично
посочване в исковата молба, че се предявява частичен иск за претърпени
неимуществени вреди, се приема, че искът е предявен за цялото вземане за
обезщетение за всички неимуществени вреди, включително и бъдещите.
Поради което предявената от ищцата /въззивница/ претенция е останала
недоказана относно твърдяното влошаване здравословното й състояние,
свързано с поява на ново страдание, което се отклонявало съществено от
прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение, поради което и
предявеният нов паричен иск за обезщетяване на неимуществени вреди се
явявал неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен изцяло, със
законните последици от това. При извършената служебна въззивна проверка
настоящия въззивен съд счита, че претендиращият обезщетение за вреди
увреден /въззивницата - ищца/ по принцип може да предяви осъдителен иск
относно цялото свое първично вземане за всички вреди /включително и
евентуалните бъдещи такива/, ако те произтичат от едно увреждане, като тя
може сама да избере да предяви с иск евентуално само за част от вземането си.
Тогава нови неимуществени вреди може да се претендират само при ексцес, а
в другия случай ищцата може да предяви в отделно исково съдебно
производство непредявените части от по-рано предявените си вземания за
парични обезщетения.
Действително са налице няколко процесуални начина за предявяване на
частичен иск, като при всички тях в исковата молба трябва да има изрично
посочване, че този иск е частичен, и ако евентуално липсва такова изрично
посочване, следва да се счита, че с иска е предявено цялото вземане за
обезщетение на всички вреди, включително и евентуалните бъдещи такива.
Наистина може да се предяви частичен иск, като се претендира определена
абсолютна сума с изричното посочване, че тя е част от цялото обезщетение за
всички вреди. Също така може да се предяви частичен иск, като се
претендират вредите, настъпили през определен период от време с изрично
посочване началото и края му. Освен това може да се претендират парични
обезщетение за всяко отделно увреждане с изричното им посочване. Когато
обаче се предявява иск за парично обезщетяване на неимуществени вреди,
настъпили в определен период от време, пострадалата от установената трудова
злополука е следвало да предяви частичен иск, в продължение на вече
предявения и уважен неин такъв. И тъй като един неин такъв частичен иск е
бил вече в значителна степен уважен от РС- Казанлък, ОС- Ст.Загора и ВКС-
София за същия инцидент на 15.07.2020г., процесуално допустим ще е иск за
парично обезщетяване на евентуални неимуществени вредите, настъпили в
някакъв следващ период от време. И ако последващият иск е за обезщетяване
на бъдещи вреди, които са били обезщетени при постановяване на решението
по уважения частичния иск, последващият иск ще се явява неоснователен и
недоказан от материалноправна гледна точка, понеже въпросът има ли
настъпили нови вреди извън периода по първия иск е по материалното
3
същество на спора, а не по евентуалното процедурно наличието на
процесуални предпоставки и отсъствието на процесуални пречки за
възникването и упражняването на правото на иск. Следователно в процесния
случай, при очевидната пълна липса на изрично посочване в исковата молба,
че ищцата предявява частичен паричен иск за претърпени неимуществени
вреди, следва да се приеме, че настоящият и процесен нов иск се явява
предявен от нея за цялото вземане за парично обезщетение за всички
претърпени от нея неимуществени вреди, включително и за евентуалните
бъдещи такива.
За процесния казус въззивният съд констатира, че първоначалният иск за
неимуществени вреди по първоначално образувано първоинстанционно гр.д.
№ 2149/2021г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска очевидно и
безспорно е бил предявен за всички неимуществени вреди на ищцата
/въззивница/, настъпили към онзи момент, като окончателно е уважен
частично за 80 000 лв. от общо претендираните 150 000 лв. Този фактически и
правен извод се формира от съдебните решения, в които не е посочен някакъв
отделен период, за който се претендира парично обезщетяване на
претърпените неимуществените вреди от пострадалата, тъй като такъв не е
бил заявен в тогавашната й първоначална искова молба. Поради което и с
оглед императивната разпоредба на чл.297 от ГПК следва да се зачете от всеки
български съд силата на присъдено нещо на влязлото в законна сила решение
по първоначалното първоинстанционно гр.д.№ 2149/2021г. по описа на РС-
гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което между страните съгласно чл.298, ал.1
от ГПК е формирана сила на присъдено нещо по отношение на характера и
размера на претърпените от ищцата на 15.07.2020г. неимуществени вреди към
онзи момент от време, които са били частично уважени от общо
претендираните 150 000 лв. само общо за 80 000 лв. Като за останалата част
първият иск над частично уважените 80 000 лв. до общо претендираните
15 000 лв. въобще не е бил предявяван нито по първоначалното гр.дело, нито
по второто настоящо такова. Обаче РС неправилно е приел, че в случая искът
за неимуществени вреди, по който е било образувано гр.д.№ 2149/2021г. по
описа на същия РС- гр.Казанлък бил предявен за всички неимуществени
вреди, включително и за бъдещи такива, като този негов фактически и правен
извод се бил формирал от съдебното решение, в което не бил посочен изрично
отделен период, за който се претендирали за парично обезщетяване
неимуществени вреди, тъй като такъв не бил заявен изначално в искова молба.
В резултат на това РС неправилно е стигнал до правния извод, че следва да
зачете силата на пресъдено нещо относно влязлото в законна сила
първоначално решение по горепосоченото дело, с което между страните
съгласно чл.298, ал.1 от ГПК била формирана сила на пресъдено нещо по
отношение на характера и размера на претърпените от пострадалата
неимуществени вреди, включително и евентуалните бъдещи такива.
Безспорно от името на същата пострадала ищца е било водено и
приключено предходно гр.д.№ 2149/2021г. по описа на РС- Казанлък с
4
предявени претенции за изплащане на причинени й неимуществени вреди,
настъпили вследствие на процесната трудова злополука от 15.07.2020г., като с
постановено впоследствие въззивно Решение № 136/11.04.2023г., постановено
по в.гр.д.№ 90/2023г. по описа на ОС- Ст.Загора има присъдено в нейна полза
по-голям размер на паричното й обезщетение, което впоследствие е било още
увеличено окончателното Решение № 386/21.06.2024г. по гр.д.№ 3386/2023г.
по описа на Трето ГО на ВКС- София. Именно видно от мотивите си
въззивният ОС- Ст.Загора по предходното приключено в.гр.дело изрично се е
съобразил с императивната норма на чл.235, ал.3 от ГПК и е отчел
настъпилите след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция
нови факти и обстоятелства, които са от съществено значение за спорното
право. Било е безспорно доказано още тогава, че пострадалата С. Р. е
продължила да се възстановява от травмата, причинена й от трудовата
злополука, във връзка с което е претърпяла още една оперативна медицинска
интервенция за премахването на гноевидните микроорганизми в раната на
петата й, и е продължила да изпитва физически и психически болки и
страдания. Съобразил е също така, че отчитайки социално-икономическите
условия в страната и възможността допълнително настъпили след
приключване на тогавашното производство вреди от същата тази трудовата
злополука да бъдат претендирани чрез отделен иск. Като и ВКС в своето
касационно Решение № 386/21.06.2024г. е приел за основателни направените
от пострадалата оплаквания в касационната й жалба достатъчно оценените от
въззивния съд установени по делото релевантните за определянето на размера
на обезщетението факти и обстоятелства, като при тяхното отчитане е
присъдил на пострадалата допълнително парично обезщетение, вземайки
предвид само извършената на 21.02.2023г. още една оперативна интервенция
на пострадалата, но не и нейните евентуални бъдещи вреди. Безспорно
установено пред РС е с писмени и гласни доказателства, както и въз основа на
приетите без никакво възражение от която и да е от страните по
първоинстанционното дело, че след завеждане на първата исковата молба и
постановяване на първото решението по горепосоченото гр.дело,
пострадалата е извършила допълнително лечение и оперативни интервенции,
които не са били заявени по първоначалното гражданско дело и съответно не
са включени от съда в размера на присъденото й тогава парично обезщетение,
като на същата пострадала са били извършени допълнително още 3 бр.
оперативни интервенции, които са свързани с получените при процесната
трудова злополука увреждания и последващи усложнения. Извършените
оперативни интервенции след приключване на устните състезания по първото
въззивно дело и свързаните с това болки и страдания от пострадалата не са
претендирани в производството по първото делото и не са включени в
претендирания и съответно присъден размер на паричните й обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, тъй като безспорно към датата на
завеждане на първата искова молба все още не е имало данни за такива
усложнения, както и за необходимостта от извършването на множество
5
допълнителни операции. Очевидно няма как пострадалата да претендира
обезщетение за вреди, които нито още не са били настъпили, нито към
момента на завеждане на ИМ се е очаквало или предвиждало тяхното
евентуално настъпване. Наред с това видно от доказателствата по делото на
РС оперативните интервенции, предмет по настоящото ново гр.дело са
извършени 3 г. след датата на процесния инцидент поради впоследствие
настъпили усложнения при нея. Като именно тези процесни допълнително
настъпили неимуществени вреди пострадалата няма как тогава да е можела да
ги съобрази и предвиди при предявяване на първоначалната си искова
претенция, поради което те могат и следва да бъдат заявени в друго
последващо исково производство /настоящото/, като по непредявявани тогава
искови претенции тогавашните първоначални съдилища очевидно не са
можели да се произнасят.
С оглед изложеното в мотивите от възз. съд по предходното дело и
потвърдено от ВКС са отчетени новите факти и обстоятелства, настъпили
след приключване на съдебното дирене пред тогавашната първа инстанция, но
не и че евентуално е било взето предвид и е било включено тогава в размера
на обезщетението и евентуални бъдещи вреди, или че същото обхваща
абсолютно всички претърпени от пострадалата вреди. Присъденото тогава
парично обезщетение по предходното дело обхваща периода до приключване
на съдебното дирене пред въззивната инстанция /периода от общо 31 месеца
към датата на устните състезания пред въззивния съд/, през който период от
време пострадалата е изпитвала физически и психически болки и страдания и
битови неудобства, и който период от време се покрива от присъденото тогава
парично обезщетение. Дължимото на пострадалата парично обезщетение за
последвалото лечение, изразяващо се в установените по настоящото дело
оперативни интервенции и търпените в тази връзка от пострадалата болки и
страдания, не е било по никакъв начин включено в определеното по
предходното дело обезщетение и съответно за него не е налице сила на
пресъдено нещо. Също така от посочените предишни съдебни решения е
видно, че според въззивния и касационния съд за оперативната интервенция,
която е извършена след подаване на първоначалната ИМ по предходното
гр.дело и съответно не е била включена в нея, се дължи допълнително
парично обезщетение. Следователно последните обезщетени неимуществени
вреди по предходното дело са били свързани именно с търпените болки и
страдания във връзка с посочената оперативна интервенция от м.02.2023г.,
предвид което последващите оперативни интервенции не са били включени в
присъденото тогава обезщетение и за тях няма пречка да бъде определено
ново парично обезщетение в настоящото ново исково съдебно производство.
Предвид което, като стигнал до обратния фактически и правен извод,
първоинстанционният съд е постановил едно изцяло необосновано,
недоказано и неправилно свое изцяло негативно за пострадалата съдебно
решение, което следва да бъде отменено в посочената атакувана част относно
неимуществените вреди, и се постанови от въззивния съд ново, позитивно
6
такова. Видно от събраните от РС доказателства по настоящото второ по ред
висящо гражданско дело безспорно е било установено и доказано по несъмне
и безспорен начин, че исковата претенцията на пострадалата е доказана по
основание и размер, тъй като след подаване на настоящата втора по ред нова
исковата молба и постановяване на решението по предходното гр.д.№
2149/2021г. по описа на РС- Казанлък, пострадалата е извършила няколко
допълнителни лечения и оперативни интервенции, които не са били заявени и
не би могло предварително да бъдат заявени от нея по горепосоченото
предходно гр.дело. Не се оспорва от ответника /работодател /- въззиваемия, че
на 22.05.2023г. пострадалата е приета за лечение в МБАЛ „Ц.Х.“ - гр.П. с
анамнеза- постъпва за втори път в болничното заведение с оплаквания, преди
около 3 месеца е поставен гентамицинов цимент в петната кост, като все още е
там, в момента циментът леко се е откачил от периферията, постъпва за да се
изпили оперативно цимента и да се обработи раната, силно болезнена,
околната кожа на глезена е зачервена. Извършени са изследвания и образна
диагностика, от които е установено КТ данни за хроничен остеомиелит на
фона на артрозоартритни промени- втори рентгенологичен стадий. Взето е
било решение за извършване на оперативна интервенция, която е била
извършена на на 23.05.2023г.- изпилен е цимента с помощта на пила,
ексцизирани са фибрина по ръбовете и некротичните участъци от кожата,
хемостаза и превръзка. На 25.05.2023г. пострадалата е била изписана с
препоръки да не натоварва крайника, поради лесна чупливост и ранимост на
цимента, като все още не е възможно извършването на активни двигателни
движения и връщане към нормалния ритъм на живот, тя не може да стъпва и
ходи с ортеза с помощта на патерица. Впоследствие на 07.11.2023г.
пострадалата е била приета за лечение в МБАЛ „Ц.Х.“ - гр. П. по повод
зачервена, болезнена, гноевдина пета, с лека миризма. Постъпила е за
извършване на оперативно и антибиотично лечение, като на 08.11.2023г. й е
била извършена съответната операция - изрязани са били некрозите по
ръбовете на раната, опреснили са и изкюртирали фибрината под тях, изпили са
с електрическа пила наличния цимент на дълбочина около 0, 2 мм и на
10.11.2023г. тя е била изписана. По- късно на 31.01.2024г. пострадалата е
приета за лечение в МБАЛ „Ц.Х.“ - гр. П. по повод ефектирана рана, зачервена
околна кожа, оток на подбедрицата и ходилото, постъпила е за извършване на
оперативно и антибиотично лечение, на 01.02.2024г. й е била извършена
операция - фасциотомия и на 05.02.2024г. същата е била изписана. Съгласно
заключението на приетата без възражение от никоя от страните съдебно-
медицинска експертиза /СМЕ/ извършените на пострадалата нови хирургични
интервенции са във връзка с настъпилите усложнения на лекуваната
оперативно фрактура в областта на лява петна кост, получена вследствие на
трудовата злополука на 15.07.2020г., като оперативните интервенции са били
извършвани с цел трайно потискане на инфекцията и решаване на
мекотъканния и костния проблем в областта на лявото ходило. Всяка
оперативна интервенция е била свързана с неудобството от хоспитализация,
7
като има рискове при всяка оперативна интервенция- прилагане на анестезия,
алергични реакции към прилаганите медикаменти и дезинфектанти,
наслагване на допълнителна инфекция. Пострадалата безспорно е търпяла
болки при непрекъснатите превръзки и обработки на раната, успокояването на
острата следоперативна болка отминавала за около 48 ч. след операцията, като
в конкретния случай лечението и възстановяването при пострадалата може да
продължи и в бъдещо неопределено време. Безспорно във връзка с
първоначалната травма от 202 г. по време на трудовата злополука са били
направени тези интервенции, включително последващите от 07.11.2023г. и от
31.01.2024г. Не се оспорва, че в конкретния случай пострадалата е имала
непрекъсната нужда от такива реоперации заради протрахираната инфекция
(продължава във времето), тъй като инфекцията не е била излекувана, като
това са били рехоспитализации във връзка с едно и също нещо. Същата е била
с фрактура на петата, като след това е настъпило усложнение/инфекция/ и на
фона на това усложнение са се налагали непрекъснати последващи
интервенции, като с тези реоперации пострадалата се е опитвала да излекуват
хроничната инфекция. Конкретните описания във всяка една от последвалите
хоспитализации са, че са премахнати некротичните материи и това понякога
увеличава раната и за да се стигне до тъкан, която е жива и незасегната,
понякога се случвало да стане по- голяма рана, в сравнение с първоначалната
рана, с която е постъпила пациентката, и чак когато се приключвала
интервенцията се установявало, че раната е по-голяма. Пострадалата
безспорно не е била напълно възстановена и не може да се каже
предварително дали някога ще може да излекува тази си инфекция. Още
повече, че всяка една интервенция в последните два случая е свързана и с
анестезия. При самата интервенция болка не се усеща у пострадалата, но
преди операцията пациентката е под стрес, а преди да се приложи анестезията
тя обичайно е била стресирана. Болка след операцията винаги и задължително
има, като след операцията сравнително трудно се обезболява пациентката и тя
си оставала с една притъпена болка, особено пред първите 24 ч. По принцип
при идентични случай се налага прием на лекарства след всяка интервенция,
като при пострадалата след последните интервенции има като продължение на
лечението изписан антибиотик, и тя е приемала и противовъзпалителни
лекарства, защото при всички случаи я е боляло и не е стъпвала нормално на
крака си. В нейната ситуация винаги се налагало обикновено прием на
антибиотик в продължително време и противовъзпалителни лекарства във
връзка с това, че е имала болка. Интервенциите, които са направени на С. са
във връзка с първоначалната инфекция, която е настъпила и в последствие
тази инфекция е преминала в хронична инфекция в областта на петата.
Апаратът, с който пострадалата е била в момента е вакуум-помпа, с която
няма как всеки да е снабден в кабинета си и да разполага с такъв консуматив,
те се поставят в болнична обстановка и трябва да е стерилно, с идеята да се
намали секрецията на раната и да се намали като обем кожният дефект, който
в момента все още съществувал. Очевидно нейното състояние е било голям
8
професионален проблем както за лекарите й, както и за самата нея, като
пострадала пациентка.
В този смисъл са и единните, непротиворечиви и взаизмосвързани
показания на разпитаните пред РС 2 бр. свидетели- очевидци за установяване
на причинените неимуществени вреди на пострадалата /А.С.Ч. и Р.Ю.Р./, като
в този категоричен смисъл е и приетото без никакви възражения писмено
заключение на приетата съдебно- психологична експертиза/ СПЕ/ пред РС.
Същата е категорична, че настъпилата трудова злополука с пострадалата е
довела до значителна промяна в живота й. Нарушен е бил ежедневният й
ритъм, пълноценното личностово, трудово и социално фукнциониране,
продължителната социална изолация, липсата на автономност, съпроводена от
усилия и болки, зависимостта от близки да се грижат за нея, е довело до
травматичен стрес. Нарушен е бил психичният й баланс и качеството й на
живот, с прояви на тревожност, потиснатост, емоционална лабилност,
непълноценен сън, изразен физически и психически дискомфорт. Оформила
се била песимистична нагласа за необратимост на състоянието й и наличие на
мисли за безперспективност, като поредицата от извършените медицински
интервенции, претърпените болки и затруднения са оказали значително
влияние върху цялостното й психично състояние. Като и невъзможността да
изпълнява пълноценно родителските си функции са задълбочили негативните
емоционални преживявания, често си мислила какво би било, ако не е била на
работа този ден, представяла си, че е здрава и може да обръща внимание на
семейството си, не са празнували рождения ден на детето последните три
години, тъй като все нещо ставало със здравословното й състояние.
Претърпяната травма, последвалите множество хирургични интервенции са
предизвикали симптоми на постравматично стресово разстройство, като в
случая се наблюдавали неволни, натрапчиви размишления за злополуката,
повишена възбудимост, разстройство на съня, преувеличени реакции на
тревога и уплаха, раздразнение при шум, изблици на гняв, наличие на
панически атаки, тревожност и страхове да заспи, когато е сама с детето,
избягва срещи с хора у тях или навън. При пострадалата е можело да настъпи
подобрение в психиката й едва след като се подобри физическото й състояние
и може да ходи, да бъде двигателно успешна и да се върне към нормален
начин на живот. Посттравматичният стрес е започвал около един месец след
критичния период- в конкретния случай още от 2020г. Последната операция
със сигурност е задълбочила състоянието й, тъй като тя всеки път очаквала
нещата да се подобряват, но за момента нямало при нея съществено
подобрение. Минали са били 3 г. от момента на инцидента и за тези 3 г.
можело да настъпи личностнова промяна, за 3 г. с тези преживявания нещата
можело да се влошат и да станат трайна личностова характеристика, което би
било много лошо за пострадалата, и всяка поредна операция водела до
отчаяние след като виждала, че нещата не се подобряват съществено.
С оглед всички събрани по първоинстанционното дело писмени и гласни
доказателства безспорно се доказва, че вследствие настъпилата трудова
9
злополука пострадалата е търпяла, търпи и ще продължава да търпи силни
болки и много страдания, възстановяването й от получените при процесната
трудова злополука увреждания продължава и към настоящия момент, и тя не
се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на травмите
пострадалата е трябвало дълго време да спазва леглови режим, имала е
оплаквания за болки в увредените места, като е разчитала и продължава да
разчита на помощта на близките си за задоволяване на елементарните си
жизнени потребности в ежедневието. Преди процесната трудова злополука
пострадалата е била здрава и работоспособна жена, но вследствие на
инцидента е лишена от обичайния си начин на живот, лишена е от динамика,
изпитва неудобства и не се е чувства добре физически и емоционално. Към
настоящия момент пострадалата не е възстановена напълно, продължава да
изпитва болки в увредените места и редица неудобства в ежедневието си,
оздравителния й процес продължава, има нарушения на съня, напрегната е, не
е в състояние да се натоварва физически и психически, физическото й
състояние не се е подобрило, следвалите една след друга общо 10 медицински
интервенции трайно затруднявали функционирането й и са променили изцяло
начина на й на живот. Обезщетението за неимуществени вреди по принцип
има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и
емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършената трудова злополука. Процесният предявен
осъдителен иск се явява изцяло съобразен с правния принцип на
справедливост, с оглед действително търпените болки и страдания от
пострадалия, както и с константната съдебна практика при компенсиране на
вреди от този вид при аналогични казуси за същия период от време. Поради
което претърпените от пострадалата морални вреди да бъдат следва да бъдат
обективно оценени и реално компенсирани в претендирания размер, който се
явява обективен, справедлив и доказан по фактическо и правно основание и
по размер. Като съдът взема предвид степента на увреждането, претърпените
болки и страдания, периода от време, присъжданите в региона парични
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от трудови злополуки по
аналогични казуси, както и действалата за томи период от време минимална
работна заплата /МРЗ/ за страната за времето от датата на претендираната и
доказана ексцеса /25.05.2025г./ до датата на завеждане на иска в РС
/14.07.2023г./ - съответно съгласно ПМС № 497/29.12.2022г., публикувано в
Д.в.№ 1/03.01.2023г., считано от 01.01.2023г. тя е била 780 лв., съгласно
последващото ПМС № 193/12.10.2023г., публикувано в Д.в.№ 87/17.10.2023г.,
считано от 01.01.2024г.- тя е станала 933 лв. и съгласно последното ПМС №
359/23.10.2024г., публикувано в Д.в.№ 90/25.10.2024г., считано от 01.01.2025г.
тя вече е в размер на 1077 лв. Като всички дължими като главница суми в
размер на изцяло претендираните 25 000 лв. следва да се заплатят, считано от
датата на ексцеса /25.05.2025г./ и съответно до окончателното изплащане на
сумите съгласно общите правила на чл.82- 86 от ЗЗД. Като за останалия
претендиран период от време, считано от датата на първоначалното
10
увреждане /15.07.2020г./ до датата на сочения ексцес /23.05.2023г./
претенцията за мораторни лихви върху уважения изцяло от настоящия
въззивен съд размер на паричното обезщетение за неимуществени вреди
следва да се отхвърли, с всички законни последици от това. Следователно в
атакуваната му отхвърлителна му част относно претендираните законни лихви
върху главницата от 25 000 лв. за неимуществени вреди първоинстанционното
Решение № 221/10.04.2025г., постановено по гр.д.№ 1614/2023г. по описа на
РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, от датата на увреждането /15.07.2020г./
до датата на ексцеса /23.05.2023г./ следва да се потвърди напълно, тъй като за
този период от време няма претендиран, установен и доказан ексцес на
причинените болки и страдания на пострадалата от инцидента с нея на
15.07.2020г.
Във връзка с гореизложеното следва частично да се отмени атакуваното
първоинстанционно Решение и в частта му, с която пострадалата С. Ч. е била
осъдена да заплати на работодателя си Детската ясла направените по делото
разноски в размер на 100 лв. И с оглед изцяло позитивното за пострадалата С.
Ч. настоящо въззивно съдебно Решение, следва работодателя й /детската ясла/
да бъде осъдена да заплати дължимата 4 % Държавна такса /ДТ/ върху пълния
уважен размер на исковата претенция за неимуществени вреди от 25 000 лв. в
размер на 1000 лв. по приходната сметка на ОС- Ст.Загора в обслужващата го
банка.
Тъй като процесните искове за парични обезщетения са в размер на
20 000 лв./над законовата граница от 5 000 лв./ предвид разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.3 от ГПК, това въззивно съдебно Решение може да се обжалва в
законния 1- месечен срок от датата на връчването му на всяка от страните,
чрез настоящия въззивен ОС- Ст.Загора пред ВКС на РБ- София.
Ето защо водим от всичко гореизложено и на осн. чл.271, ал.1, пр.1 от
ГПК във вр. с чл.200, ал.1 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в отхвърлителната му част относно претендираните
неимуществени вреди Решение № 221/10.04.2025г., постановено по гр.д.№
1614/2023г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Дневна детска ясла № ***, гр.К., ***, ***, да заплати на С.
Ю. Р., ЕГН ********** от гр.К., *** на осн. чл.200, ал.1 от КТ сумата 25 000
лв. /двадесет и пет хиляди лева/ парично обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от трудова злополука на 15.07.2020 г., изразяващи се в
претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт от проведена
допълнителна, непредвидена операция на 23.05.2023 г., вследствие на
претърпяната трудова злополука на 15.07.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на ексцеса /23.05.2023г./ до окончателното изплащане на сумите.
11
ОСЪЖДА Дневна детска ясла №***, гр.К., ***, *** да заплати
Държавна такса 1000 лв. /хиляда лева/ в полза на бюджета на Съдебната власт
по приходната сметка на ОС- Ст.Загора в обслужващата го „ЦКБ“ АД, клон
Ст.Загора.
ПОТВЪРЖДАВА в отхвърлителната му част относно претендираните
законни лихви върху главницата от 25 000 лв. за неимуществени вреди
Решение № 221/10.04.2025г., постановено по гр.д.№ 1614/2023г. по описа на
РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, от датата на увреждането /15.07.2020г./
до датата на ексцеса /23.05.2023г./.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от датата на
връчването му на всяка от страните, чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС
на РБ- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12