№ 8492
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110109177 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът „***“ ООД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. „Левски – Г“, ул.
„Поп Грую“ № 96 и ответникът П. К. И. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Гоце Делчев
№12Е, вх.В, ап.29.
Съгласно указанията на СГС, дадени с решение № 3768 от 13.12.2022г. по в.гр.д. №
6905/2021г., с което връща делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав, е
предявен иск за непозволено увреждане с правна квалификация чл.45 ЗЗД за сумата 10 000
лв., частично от 30 026 лв. – обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ за
периода от 04.12.2013 г. до 10.03.2017 г., претърпени от ищеца в причинна връзка с
противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в противозаконно присвояване и
укриване на лек автомобил СУЗУКИ ГРАНД ВИТАРА 2.0 JLXA 5 врати, с шаси №
JSAJTD54V00-107658, с рег. № СА3240 АА.
Ищецът твърди, че на 05.12.2005 г. между „***“ ООД като лизингодател и „ТЕЛЕ ГЕЙМС“
ООД като лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг на процесния лек
автомобил. П. И. е подписала договора за лизинг и приемо-предавателен протокол към него
като пълномощник на „ТЕЛЕ ГЕЙМС“ ООД. Ищецът твърди, че на 05.12.2006 г. договорът
за финансов лизинг е бил прекратен поради изтичане на срока му, а ТЕЛЕ ГЕЙМС ООД е
държал вещта до 16.05.2013 г., когато е заличено от Търговския регистър. Посочва, че след
тази дата ответницата П. И. не е върнала процесния лизингов автомобил на собственика му
– ищцовото дружество, като по този начин противозаконно е присвоила и е укрила
автомобила, причинила е имуществени вреди на собственика „***“ ООД, изразяваща се в
пропуснати ползи – нереализирана печалба, причинена от невъзможността присвоеният от
ответницата автомобил да бъде отдаден на лизинг.
1
Ответникът оспорва автомобилът да е бил укрит, твърди, че през процесния период, за който
се претендират имуществени вреди, ищцовото дружество е знаело местоположението на
автомобила, лицата които го владеят и твърди, че ищецът не е предприел действия за
неговото връщане. Твърди, че в края на 2010 г. е проведена среща между управителя на
ищцовото дружество и Иво Трайков, фактически съжител на ответницата и упълномощен от
лизингодателя да управлява автомобила, при която на ищцовото дружество изрично било
предложено да получи процесния автомобил, но ищецът отказал. Посочва, че през 2016 г.
регистрационната табела на процесния автомобил е била свалена от упълномощен
представител на ищцовото дружество. При условията на евентуалност прави възражение за
давност.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на ответника,
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи /обстоятелства, от които може да се
направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице/ и
причинно-следствена връзка между поведението и вредите.
С оглед заявленията на страните като безспорни и ненуждаещи се от доказване по чл. 146,
ал.1, т.3 и 4 ГПК са обявени фактите, че между „***“ ООД и „ТЕЛЕ ГЕЙМС“ ООД е
сключен договор за финансов лизинг №2005-11-244/05.12.2005 г., въз основа на който П. И.
от името на лизингополучателя „ТЕЛЕ ГЕЙМС“ ООД е установила фактическа власт върху
автомобила, че „ТЕЛЕ ГЕЙМС“ ООД е заличено от Търговския регистър на 04.12.2013 г.,
както и че през процесния период е упражнявала фактическа власт върху лек автомобил
СУЗУКИ ГРАНД ВИТАРА 2.0 JLXA, с рег. № СА3240 АА.
Спорни между страните са следните обстоятелства:осъществено ли е от ответника
противоправно поведение, настъпили ли са за ищеца вреди и дали вредите с причинно-
следствена връзка с поведението на ответника.
На основание чл. 146, ал.1, т.4, вр. чл. 155, пр. 2 ГПК за служебно известни факти са
признати следните обстоятелства:
По делото служебно е изискана информация за хода на наказателното производство срещу
П. И.. Видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство по досъдебно
производство № 252/2017 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр.№ 10810/2017 г. по описа на
СРП наказателното производство за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК е
прекратено поради несъставомерност.
Видно от решение № 2157/25.03.2019 г. на СГС, ГО, II-Д възз. с-в е отхвърлен предявен от
П. К. И. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.80, ал.1 ЗС за признаване за
установено по отношение на „***“ ООД, че П. К. И. е собственик на основание давностно
владение в периода 06.12.2011 г. – 13.12.2016 г. на л.а. „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № СА
3240 АА, шаси № JSAJTD54V00-107658. Решението е влязло в сила на 25.03.2019 г.
По настоящото дело между страните е признато за установено, че „***“ ООД е собственик
по силата на договор за покупко-продажба на лек автомобил марка Сузуки, модел Гранд
Витара 2.0 JLXA 5 врати, с шаси № JSAJTD54V00-107658, с рег. № СА3240 АА, като П. И.
2
К. е осъдена да предаде на „***“ ООД владението върху посочения лек автомобил.
Решението в посочената част е влязло в сила.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира следното
от фактическа и правна страна:
От представените писмени доказателства се установява, че между „***“ ООД и „ТЕЛЕ
ГЕЙМС“ ООД е сключен договор за финансов лизинг №2005-11-244/05.12.2005 г. При
сключване на договора лизингополучателят е бил представляван от П. К. И.. Договорът е
сключен за срок от 6 г. – за периода 5.12.2005г.-5.12.2011г. с лизингова цена 29088евро,
която да бъде изплащана на части, съгласно приложен погасителен план. Съгласно общите
условия лизингополучателят може да придобие собствеността върху автомобила при
изтичане на договора за финансов лизинг на цена съобразно действителната пазарна и/или
застрахователна стойност. Предвидено е, че прехвърлянето на собствеността върху
лизинговото имущество се извършва в 30-дневен срок от окончателното му изплащане. Ако
прехвърлянето не бъде извършено в срок всички права и задължения по ОУ остават в сила.
Видно от приемо-предавателен протокол № 2005-11-244, автомобилът е предаден на
пълномощник на „ТЕЛЕ ГЕЙМС“ ООД - П. И. на 5.12.2005г. С пълномощно от 5.12.2005г.
П. И. е упълномощена да го управлява за срок от 1г. – до 5.12.2006г.
Срокът на лизинговия договор е изтекъл на 5.12.2011г.
След изтичането на срока автомобилът правото на собственост не е прехвърлено на
лизингополучателя и автомобилът не е върнат на лизингодателя.
„ТЕЛЕ ГЕЙМС“ ООД е заличено от Търговския регистър на 04.12.2013 г.
На 9.10.2015г. „***“ ООД сключил договор със „Зет енд Кей Консулт“ ООД с предмет
събиране на вземания от неизправни лизингополучатели, приемане на лизингови обекти от
неизправни лизингополучатели и предаването им на доверителя, като към договора е
представени изрично пълномощно относно процесния автомобил. Видно от справка за
извършените действия по издирване на автомобила „ Зет енд Кей Консулт“ ООД е посочило,
че „ТЕЛЕ ГЕЙМС“ ООД и управителят му не са открити на посочения адрес. Автомобилът
няма сключена застраховка ГО от март 2015г. Предният регистрационен номер се намира в
„***“ ООД и няма възможност за легално вземане на нова табела.
През 2016г. П. К. И. предявила иск срещу „***“ ООД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл.80, ал.1 ЗС за признаване за установено по отношение на „***“ ООД, че П. К. И. е
собственик на основание давностно владение в периода 06.12.2011 г. – 13.12.2016 г. на л.а.
„Сузуки Гранд Витара“ с рег. № СА 3240 АА, шаси № JSAJTD54V00-107658. С влязло в
сила на 25.03.2019 г. решение № 2157/25.03.2019 г. на СГС, ГО, II-Д възз. с-в искът е
отхвърлен.
По гр.д. №14985/2017г. на 157 състав на СРС между страните е признато за установено, че
„***“ ООД е собственик по силата на договор за покупко-продажба на лек автомобил марка
Сузуки, модел Гранд Витара 2.0 JLXA 5 врати, с шаси № JSAJTD54V00-107658, с рег. №
СА3240 АА, като П. И. К. е осъдена да предаде на „***“ ООД владението върху посочения
3
лек автомобил. Решението в посочената част е влязло в сила.
С приетия за окончателен доклад като безспорно е отделено, че през процесния период
04.12.2013 г. до 10.03.2017 г. ответницата е упражнявала фактическа власт върху лек
автомобил СУЗУКИ ГРАНД ВИТАРА 2.0 JLXA, с рег. № СА3240 АА.
Видно от справка от МВР от 28.9.2020г. л.а. „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № СА 3240 АА е
регистриран в АИС КАТ като собствен на „***“ ООД.
Видно от справка от Агенция „Митници“ се установява информация за осъществен внос на
л.а. „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № СА 3240 АА
Съгласно заключението към СОЕ цената, срещу която може да бъде нает процесния
автомобил в периода 10.3.2012г.-10.3.2017г. е 19551лв. В открито съдебно заседание вещото
лице сочи, че за такъв дълъг период обикновено дружествата, които отдават автомобили под
наем, правят отстъпка, която е взета предвид при изчисляване на сумата.
Съгласно заключението към ССчЕ, след справка при ищеца, се установява, че автомобили
със сходни характеристики на процесния са били предмет на 3 дългосрочни договора за
периода 10.3.2012г.-10.3.2017г., като средната наемна цена по тези дългосрочни договори за
наем е 525 евро или за целия период ищецът би получил 31 500евро. Също така се
установява, че автомобили със сходни характеристики на процесния са били предмет на 6
договора за рент-а-кар със средно отработени 91 дни/годишно и средна цена на ден
47,70евро. Ищецът би получил за процесния период сума в размер на 21703,50евро. Ако
автомобилът е бил предмет на договор за финансов лизинг за процесния период,
лизингодателят би получил сумата 24240евро.
От разпита на св. Трайков се установява, че от 1993г. е във фактическо съжителство с
ответницата. Свидетелят работел в „ТЕЛЕ ГЕЙМС“ ООД и през 2005г. „ТЕЛЕ ГЕЙМС“
ООД му предоставил процесния автомобил да го ползва. Практиката на фирмата била
леките автомобили „да се водят на фирмата“, но да се изплащат от служителите, а след
изплащането на лизинговата цена съответният автомобил да се придобие от изплатилия го
служител. Автомобилът бил предоставен за управление на ответницата. Свидетелят
изплащал лизинга до 2010г. Преди „ТЕЛЕ ГЕЙМС“ ООД да бъде „закрита“ свидетелят
посетил офис на „***“ ООД и разговарял с г-жа Цеца Анганакис, като я уведомил, че „ТЕЛЕ
ГЕЙМС“ ООД ще бъде закрита, поради което договорът за лизинг следва да „се прехвърли“
на името на свидетеля. Представителката на „***“ ООД отказала и му казала, че трябва да
продължи да плаща. Свидетелят обяснил, че няма да плаща за нещо, което не е негово и
поискал да върне автомобила, но му отказали. Свидетелят при разпит в прокуратурата
обяснил къде се намира автомобила – до 2016г. бил паркиран пред жилището им в кв. Емил
Марков, а след това в кв. Княжево. Автомобилът бил със свалени регистрационни табели,
като свидетелят сочи, че същите са свалени от фирма, наета от „***“ ООД.
Видно от постановление от 28.5.2019г. на СРП по пр.пр. № 10810/2017г. по сигнал от „***“
ООД срещу П. К. И. е образувано досъдебно производство №15252/2017г. по описа на 1 РУ-
СДВР, пр.пр. 10810/2017г. на 30.7.2017г. за престъпление по чл.206, ал.1 НК. С
4
постановлението наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на
деянието.
Съгласно указанията на СГС предявеният иск за имуществени вреди - пропуснати ползи
следва да се квалифицира по чл.45 ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2021 г., ОСГТК, докладчик съдията Зоя Атанасова, за да
възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане трябва да са
налице четири предпоставки: 1. противоправно действие или
бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между действието или
бездействието и вредите; 4. вина на деликвента. Само при
едновременното съществуване на посочените предпоставки е налице
непозволено увреждане, като осъществяването на фактическия състав
завършва с настъпването на вредите. От този момент възниква и
правото на увреденото лице да търси обезщетение за претърпените от
него вреди.
Имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и пропусната полза. Това деление е
предвидено изрично в чл. 82 ЗЗД при договорната отговорност. По отношение на
деликтната отговорност, то се извежда от разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗЗД, допускаща
обезщетяване за пропусната полза от загуба на работоспособност, и на чл. 51, ал. 1 ЗЗД,
която предвижда обезщетяване на „всички вреди”, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
В случая ищецът твърди, че ответникът е реализирал противоправно поведение, тъй като
след изтичане на договора за лизинг е укрил автомобила. Първият елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане е противоправното деяние – то представлява поведение,
което е увредило друг правен субект. В тежест на ищеца е да докаже, че такова поведение е
реализирано от ответника, като това поведение следва да бъде конкретно посочено и
доказано – в случая ищецът е следвало да докаже, че след изтичане на договора за лизинг
ответникът е предприел действия, вследствие на които местонахождението на автомобила е
било неизвестно за ищеца. По делото се установява, че още през 2010г. св. Трайков при
разговор с представител на ищеца е поискал да му върне автомобила, ако договорът за
лизинг не бъде изменен /предвид предстоящото производство по ликвидация на
лизингополучателя/, така че свидетелят/респ. фактическият му съжител да има възможност
да придобие правото на собственост върху автомобила след като изплати изцяло
лизинговата цена. Следва да се посочи, че по-голямата част от лизинговата цена е била
платена към момента на този разговор, като показанията на свидетеля, че именно той е
изплащал лизинговите вноски, макар договорът за лизинг да е сключен с търговското
дружество-негов работодател, не се опровергават от събрания доказателствен материал.
5
След като държателят на вещта е поискал да я върне на собственика, а същият е отказал, то
последващото поведение на държателя не може да се квалифицира като укриване на вещта
от собственика, а като следва да се квалифицира като пазене за собственика. Установява се
освен това, че собственикът е знаел къде е автомобилът, тъй като тази информация е видна
от пълномощното, с което е собственикът е упълномощил ответника да ползва автомобила –
в пълномощното е посочен адреса на държателя. Този извод се потвърждава и от
обстоятелството, че изпълнителят по договора за поръчка с предмет събиране на вземания
от неизправни лизингополучатели, приемане на лизингови обекти от неизправни
лизингополучатели и предаването им на доверителя „Зет енд Кей Консулт“ ООД , е
докладвал на възложителя, че автомобилът е със свалени регистрационни табели, които се
намират именно у възложителя. От събраните доказателства може да се направи единствено
възможен извод, че регистрационните табели на автомобила са свалени по поръчка на
ищеца след изтичане на срока на договора за лизинг, което не би било възможно, ако
автомобилът е бил укрит от ответника.
Предвид изложеното не се установява първият елемент от фактческия състав на
непозволеното увреждане, а именно конкретното твърдяно от ищеца противоправно
поведение, осъществено от страна на ответника. След като не е налице един от елементите
на фактически състав е безпредметно да се анализира осъществяването на останалите
елементи.
За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че е реализирано непозволено
увреждане от ответника, то съгласно чл.114, ал.3 ЗЗД давността за вземания за непозволено
увреждане тече от откриването на дееца. В случая доколкото държателят на вещта е
известен, то давността тече от изтичането на договора за лизинг и изтича на 5.12.2016г., а
искът за вредите е предявен на 10.3.2017г. Следователно възражението за погасяване по
давност на претендираното вземане също би се явило основателно.
Предвид изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото ответникът не е претендирал разноски, такива не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ООД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. „Левски – Г“, ул. „Поп
Грую“ № 96 срещу П. К. И. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Гоце Делчев №12Е, вх.В,
ап.29, иск за непозволено увреждане с правна квалификация чл.45 ЗЗД за сумата 10 000 лв.,
частично от 30 026 лв. – обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ за периода
6
от 04.12.2013 г. до 10.03.2017 г., претърпени от ищеца в причинна връзка с противоправно
поведение на ответницата, изразяващо се в противозаконно присвояване и укриване на лек
автомобил СУЗУКИ ГРАНД ВИТАРА 2.0 JLXA 5 врати, с шаси № JSAJTD54V00-107658, с
рег. № СА3240 АА.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7