№ 479
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н в закрито заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100512074 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Р. К. Б., ЕГН **********,
срещу разпореждане от 02.08.2021г. за отказ за прекратяване на изп. дело №
20177860401325 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786, с район на действие СГС. С
обжалваното постановление се отказва прекратяването на производството по
изпълнителното дело, поради липса на предвидените в чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК
предпоставки за прекратяване на делото.
В жалбата се твърди, че в конкретния случай е настъпила перемпция,защото в два
периода, продължаващи повече от две години - в периода 26.05.2017г. до 13.06.2019г. и от
27.06.2019г. до 28.07.2021. не са извършвани изпълнителни действия. Според жалбоподателя
в двата посочени периода, нито взискателят е поискал извършване на изпълнителни
действия, нито съдебният изпълнител е предприемал такива. По изложените съображения
счита, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Поради което
моли за отмяна като неправилно и незаконосъобразно на разпореждане за отказ от
02.08.2021г.на ЧСИ М.М. с рег. № 786 на КЧСИ, с район на действие гр. София, и
постановяване на прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1
т. 8 и отмяна на последващите изпълнителни действия спрямо длъжника. Претендира
разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК не е постъпил отговор от взискателя „Топлофисация
София“ ЕАД, ЕИК 83109046.
1
По делото се съдържат мотиви на ЧСИ М.М. с рег. № 786 на КЧСИ с район на
действие СГС, с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Моли съда да потвърди действията му.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20177860401325 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 по описа
на КЧСИ с район на действие СГС е образувано въз основа на изпълнителен лист от
11.04.2017г., издаден по гр. дело № 73395/2016г. по описа на СРС 140 състав. С него
длъжникът Р. К.Б.., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******
сумата от 2135.36 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
01.11.2013г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва за периода от 15.12.2016г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 316.41 лв. за периода от 31.12.2013г. до
01.12.2016г. и 364.85 лв., разноски по делото, а именно 49.04. лв. , държавна такса и 315.81
лв., възнаграждение за юрисконсулт. В молбата за образуване на изпълнителното
производство взискателят иска съдебният изпълнител да образува изпълнително дело и да
предприеме изпълни действия за събиране на вземането. С нея взискателят е възложил на
ЧСИ права по чл. 18 от ЗЧСИ - да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи, както и да определи начина на изпълнение.
След образуване на делото съдебният изпълнител е извършил на 01.06.2017г справка
в НОИ, от която е установил, че длъжникът Р. К.Б.. е пенсионер и получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст и допълнителна пенсия поради общо заболяване. Получил е и
справка от НАП, от която е видно, че длъжникът няма публични задължения.
Съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение с
изх. № 12818/09.06.2017г. Същата не е връчена лично на длъжника. На 10.08.2017г. е
залепено уведомление по чл. 47 от ГПК на адреса, посочен в молбата за образуване на
изпълнителното дело като адрес на длъжника.
На 13.06.2019г. взискателят Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* е депозирал молба по
изпълнителното дело, с която е поискал съдебният изпълнител за направи справки в НАП с
оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците. Със същата
молба е поискал насрочване и извършване опис на движими вещи, собственост на
длъжника.
Съдебният изпълнител е извършил справка за банкови сметки и сейфове на
физически лица на 19.06.2019г. На същата дата се е снабдил и с актуална справка от НОИ за
доходи на длъжника.
На 27.06.2019г. е изпратено запорно съобщение до Първа инвестиционна банка АД с
искане за налагане на запор по банковите сметки на длъжника Р. К.Б.., разкрити там.
Същото е получено от банката на 11.07.2019г.
Съдебният изпълнител е изпратил актуално справка за размера на дълга по
изпълнителното дело на 27.06.2019г. на Р. К.Б.. Същото е връчено по реда на чл. 47 ГПК,
чрез залепване на уведомление на 11.07.2019г. На 15.08.2019г. длъжникът по
изпълнителното делото Р. К.Б.. е депозирала молба, с която моли да бъде вдигнат запора,
наложен върху банковите й сметки. Същият е вдигнат със съобщение, изпратено до Първа
инвестиционна банка на 03.09.2019г. и получено на 05.09.2019г.
На 27.05.2020г. длъжникът, Р. К.Б.. е депозирала възражение на основание чл. 444 от
2
ГПК. В него е поискала да бъдат вдигнати запорите на банковите й сметки и наложената
върху несеквестируемия й имот възбрана. Съдебният изпълнител е отговорил на
възражението, че възбрана не е налагана по изпълнителното дело, а запорът на банковите
сметки е вдигнат на 05.09.2019г.
На 28.07.2021г. по изпълнителното дело е постъпило възражение вх. № 6195 от
длъжника Р. К.Б.. за прекратяване на изпълнителното дело № 20148510403485 на основание
чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. С разпореждане на съдебния изпълнител от 02.08.2021г. е отказано
прекратяване на производството поради липса на посоченото в молбата основание тъй като
е приел, че липсва законово основание за това. За отказа длъжникът е уведомен със
Съобщение изх. № 7048/03.08.2021г. , получено от процесуалния представител на длъжника
адв. В. на 11.08.2021г. Същият е депозирал жалба срещу отказа за прекратяване с вх. №
6499/11.08.2021г.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано
лице – длъжникът, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК –
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение.
Разгледана по съществото настоящият състав намира, че жалбата е
основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е прието от ОСГКТ
на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да проявява активно
процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на
принудително изпълнение притезание, поради което трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
3
В обобщение на горното в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона – на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебния изпълнител ще постанови изричен акт,
който във всички случаи има единствено констативен характер.
С депозирането на молба от 26.05.2017г. за образуване на процесното
изпълнителното дело взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал от съдебният изпълнител да
предприеме необходимите действия за събиране на вземането. Със същата молба
взискателят е възложил на ЧСИ М.М. права по чл. 18 от ЗЧСИ. След като такива не са
предприети в продължение на повече от две години взискателят е депозирал молба на
13.06.2019г. с искане за извършване на конкретни изпълнителни действия – налагане на
запор върху пенсията на длъжника и насрочване и извършване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника.
От образуване на изпълнителното дело на 26.05.2017г. до депозиране на молбата на
взискателя с посочване на изпълнителни действия, които да се извършат, на 13.06.2019г.
съдебният изпълнител е изпълнител е извършил две справки и е направил опит да изпрати
на длъжника покана за доброволно изпълнение. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
от Закона за частните съдебни изпълнителни (ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение.
Предвид изложеното не се установява по изпълнителното дело в периода след
депозиране на молба за образуването (26.05.2017г.) до депозиране на молбата от взискателя
за извършване на конкретни изпълнителни действия - 13.06.2019г. в продължение на повече
от две години, взискателят да е поискал предприемане на изпълнителни действия, или пък
съдебният изпълнител служебно да е извършвал такива, което пасивно поведение обуславя
извод, че изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона, по аргумент от
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят
има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е
обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и
липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат
приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е
счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да
отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия,
което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.
4
С оглед изложеното настоящият състав намира за основателна подадената жалба
срещу отказа на ЧСИ М.М. да прекрати образуваното изп. д. № 20177860401325 поради
настъпила перемция, а обжалваното разпореждане от 02.08.2021г. следва да бъде отменено.
Доколкото за прекратяването на изпълнителното дело се издава постановление от органа по
изпълнението, включително и когато прекратяването е ex lege, аргумент за което е чл. 433,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът намира, че може да прекрати изпълнителното дело. Такава
компетентност законодателят е предоставил на съдебния изпълнител, като неговият акт ще
подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК), поради което делото следва да
се върне на ЧСИ М.М. с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнително
дело № 20177860401325 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, доколкото са налице
законовите предпоставки за това.
По разноските:
Жалбоподателят е направил претенция за присъждане на сторените в настоящето
производство разноски. Независимо от изхода на спора обаче, с оглед разпоредбата на чл.
79, ал. 1 от ГПК, претенцията на частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него,
нормите на чл. 78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на
длъжник в изпълнително производство чрез подадената частна жалба същият реализира
правото си на защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане
на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен
контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по
принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на
причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е
съдебният изпълнител. Той, обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и
имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл.
74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове
на съдебния изпълнител.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен бр. състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 02.08.2021 г. на ЧСИ М.М., с peг. №786 от КЧСИ, с
район на действие Софийски градски съд, с което е отказано прекратяването на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изпълнително дело № 20177860401325, по молбата на длъжника Р.
К.Б.., ЕГН ********** от 28.07..2021 г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.М., с peг. №786 от КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд с адрес на кантората гр. София, ул. „******* за издаване на постановление за
прекратяване на изпълнително дело № № 20177860401325 според изложеното в мотивите на
настоящото решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на Р. К.Б.., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ЖК ******* за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6