Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 10.03.2020 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На двадесет и четвърти февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 3775 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Ищцата Д.Н.И. твърди в исковата си молба, че на 24.02.2020 г. сключила трудов договор с ответното дружество „Холидей груп” ЕООД, в качеството му на работодател, като била назначена на длъжност "салонен управител". Постъпила на работа и започнала да изпълнява трудовите си задължения веднага след сключване на трудовия договор. Мястото й на работа било в кафене "Канди" (Candy) в гр. Стара Загора, на ул. "Ген. Столетов" № 149. Твърди, че при започване на работа не получила екземпляр от трудов договор, но въпреки това изпълнявала задълженията, с които била запозната от действителния собственик на кафето - Я.Я.. Официално работила около 20 дни, тъй като след това заради пандемията било обявено извънредно положение в страната. На 13.03.2020 г. министърът на здравеопазването издал Заповед № РД- 01-124/13.03.2020 г., с която преустановил посещенията в ресторанти, заведения за бързо обслужване, кафе сладкарници и др., с което на практика и нейната работа била преустановена. Още на 13.03.2020 г. "Канди кафе" спряло да работи с клиенти. Ищцата лично на този ден, след като всички заведения наоколо започнали да затварят, информирала Я. за това. Още същия ден полицейски служители започнали да обикалят обектите, включително и този, на който работела, и да съобщават, че съгласно заповедта на министъра трябва да затворят. В 20:00 часа Я.Я. й наредил да уведоми клиентите на заведението и персонала, че трябва да преустановят работа. Следващите няколко дни - от 14.03.2020 г. до 20.03.2020г. заведението не работело, като тя и още няколко колеги били извикани да чистят заведението, да огледат стоката и да го подготвят за затваряне. Твърди, че през този период продължила да изпълнява персонални задачи, възлагани й от Я.. В края на месец март 2020 г., когато попитала Я.Я. дали персоналът ще получава заплати за месец март, той й съобщил, че няма намерение да плаща на никого и че поради извънредната епидемиологична обстановка възнамерява да прекрати трудовите договори на служителите в заведението. Бил подготвил заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения с персонала, които връчил на присъстващите. Няколко дни по-късно, в началото на месец април 2020 г., Я. я извикал в заведението и я уведомил лично, че трудовият й договор е прекратен, без да посочва основание за това. От този момент нататък била с убеждението, че не се намира в трудовоправни отношения с "Холидей груп" ЕООД, тъй като, от едно страна, била устно уведомена за това, а от друга страна, не можела да полага труд, тъй като заведението било затворено по административни причини. Поради факта, че не й били дадени никакви документи, установяващи трудовия й статус към онзи момент, направила справка в НАП, където й съобщили, че работодателят е подал уведомление за прекратяване на трудовия й договор, считано от 31.03.2020 г., което кореспондирало и с казаното от Я.. От този момент започнала да си търси работа на друго място, тъй като знаела, че вече не работи в Кафе "Канди". Именно за това била изненадана, когато в края на месец юни 2020 получила писмо от "Холидей груп" ЕООД, съдържащо искане за обяснение по чл. 193, ал. 1 от КТ, на което трябвало да отговори защо не се явява на работа от 16.03.2020г. до сега. Счита, че тази реакция на работодателя била продиктувана от факта, че тъй като той отказал да й изплати дължимите трудови възнаграждения, сезирала Инспекцията по труда, която най-вероятно извършила проверка в дружеството. Не след дълго последвало и връчване на Заповед №16/28.07.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", с което трудовото й правоотношение било отново прекратено. Счита, че издадената от "Холидей груп" ЕООД Заповед № 16/28.07.2020 г. и наложеното с нея дисциплинарно наказание "уволнение" са незаконосъобразни. Не били налице нарушенията, цитирани в заповедта, които да доведат до най-тежкото дисциплинарно наказание. Неявяването й на работа не било безпричинно - заведението било затворено по независещи от тях причини - издадената заповед на министъра на здравеопазването, поради което тя не можела да се явява на работа, а и била уведомена устно за прекратяване на трудовия й договор, което се потвърдило и от справката в НАП. Поради това не била в неизпълнение на задълженията си, които към цитирания период (от 16.03.2020 г. до 28.07.2020 г.) нямала. Обжалваната заповед за уволнение не била мотивирана, а при издаването й не била спазена процедурата за налагане на дисциплинарни наказания, уредена в чл. 190 и следв. от КТ. Наложеното й дисциплинарно наказание - най-тежкото такова било несъразмерно с нейното поведение, което работодателят квалифицирал като нарушение на закона. Дисциплинарното наказание "уволнение" било незаконосъобразно и поради факта, че трудовото й правоотношение вече е било прекратено на друго основание, което работодателят заявил с уведомлението по чл. 62 от КТ в НАП. Счита, че с прекратяване на трудовото правоотношение се е погасило правото на работодателя да търси дисциплинарна отговорност на служителя за длъжността и дейността, на която е бил назначен. Поради това, дори само на това основание, наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" било незаконосъобразно и издадената заповед следвало да бъде отменена. Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно наложеното й по чл. 188, т. 3 от КТ дисциплинарно наказание "уволнение", за което е издадена Заповед № 16 от 28.07.2020 г. от "Холидей груп" ЕООД, и да го отмени като незаконосъобразно. Моли да й бъдат присъдени и направените пред настоящата съдебна инстанция разноски.
Ответникът "ХОЛИДЕЙ ГРУП" ЕООД, гр.Мъглиж счита предявения иск за неоснователен, поради което го оспорва изцяло. Счита, че прекратяването на трудовия договор на ищцата е законосъобразно - налице било посоченото в заповед №16/28.07.2020г. фактическо и правно основание за прекратяване на трудовия договор и при прекратяване на трудовото правоотношение били спазени императивните разпоредби на КТ. Не оспорва твърдението, че между него и ищцата бил сключен Трудов договор № 4/24.02.2020г. за длъжността „салонен управител" с място на работа кафене „Канди" в гр.Стара Загора, ул."Ген.Столетов" №149. Оспорва твърдението на ищцата, че след 15.03.2020 г. е полагала труд в кафене „Канди" в гр.Стара Загора, както и че е била устно уведомена в началото на м.април т.г. за прекратяване на трудовия й договор. Необосновано било позоваването на ищцата на подадено пред НАП по реда на чл. 62 от КТ, уведомление за прекратяване на трудов договор, тъй като уведомленията по посочената разпоредба за сключен, изменен или прекратен трудов договор били административни задължения за работодателя, които нямали правопораждащо действие за страните по трудовото правоотношение. Редът за сключване, изменение и прекратяване на трудовия договор бил установен с императивни разпоредби на КТ, изискващи писмена форма на трудовия договор за неговата действителност и писмено волеизявление на страните по трудовия договор за прекратяването му, пораждащо правни последици при достигането му до другата страна. Административните действия на работодателя по чл.62,ал.З от КТ не замествало валидно сключен писмен договор или писмения акт за прекратяване на трудово правоотношение, като съответно нямали за правна последица възникване на трудово правоотношение, без да е сключен трудов договор, нито пък имали като правна последица прекратяване на трудовото правоотношение, без да е налице писмено волеизявление на някоя от страните за прекратяването му, достигнало до другата страна. Сочи, че уведомленията на работодателя до ТД на НАП по чл.62,ал.З от КТ могат да бъдат погрешни или пък направени без основание, поради което и подлежали на корекция или заличаване. Безспорно на ищцата бил известен редът за прекратяване на трудов договор, след като присъствала на връчване на заповеди за прекратяване на трудовите договори на други служители от дружеството. Оспорва твърдението, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата със заповед №16/28.07.2020г. била подадена от нея жалба до Инспекция по труда. Трудов договор №4/24.02.2020г., сключен между ищцата и „Холидей груп“ ЕООД, бил за длъжността „салонен управител" с място на работа кафене „Канди" в гр.Стара Загора, ул."Ген.Столетов" №149 за пълно работно време. Действително със Заповед №РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването били въведени противоепидемични мерки на територията на страната, една от които била преустановяване на посещенията в барове ресторанти, питейни заведения и др. подобни, но тези мерки не освобождавали работниците и служителите от задължението им да се явяват на работните си места в установеното за тях работно време, като за работодателя била налице възможност по чл.120 от КТ, при престой да възложи на работниците и служителите друга работа, извън функциите по длъжностната характеристика. В случая със заповед №1/16.03.2020г. на ищцата била възложена друга работа като търговски представител на дружеството по продажба на дезинфектанти и други хигиенни материали във връзка с епидемията, но тя дори отказала да подпише заповедта. Ищцата самоволно, без наличие на оправдателен документ, престанала да се явява на работа, считано от 16.03.2020г. Действително трудовите правоотношения на другите работещи в кафене „Канди" - бармани и сервитьори, били прекратени, считано от 31.03.2020г., но трудовото правоотношение на ищцата не било прекратено предвид заеманата от нея длъжност „салонен управител" и различните в тази връзка трудови задължения, в сравнение със задълженията на другите служители - напр. изготвяне на месечните отчети, отчитането на фактурите за закупените стоки за заведението във връзка с изготвяне на справката по ЗДДС, стопанисването на инвентара на кафенето и др.п. Не отговаряло на истината твърдението й, че в началото на м.април т.г. била уведомена устно от г-н Я.Я., че трудовият й договор бил прекратен. Прекратяването на трудов договор се извършвало винаги в писмена форма при всички законови основания за прекратяването му. В случая до 31.07.2020г. - датата, на която волеизявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", обективирано в заповед №16/28.07.2020г., достигнало до ищцата и трудовият договор бил прекратен на осн. чл.330,ал.2,т.6 от КТ, не бил налице писмен акт за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на ищцата или на работодателя, нито пък за прекратяването му по взаимно съгласие. До 31.07.2020г. Трудов договор № 4/24.02.2020г. бил действащ и служителката имала задължение да се явява на работа. Работодателят се представлявал от управителя на дружеството, който упражнява работодателската власт, и единствено негово било правомощието да прекратява трудовите договори на работниците и служителите в дружеството, поради което и предвид изискването на КТ за писмена форма на волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, всякакви изявления на трети лица, различни от управителя, касаещи трудовоправното отношение, не пораждали правни последици за страните по него, още по-малко пък устни изявления. Неявяването на работа на ищцата продължило и след изтичане на извънредното положение в страната - 13.05.2020г. Ищцата не депозирала пред работодателя никаква информация за причините за отсъствието си от работа. В изпълнение на чл.193,ал.1 от КТ от ищцата били изискани обяснения за неявяването й на работа, считано от 16.03.2020г., и такива били депозирани в писмен вид с дата 12.06.2020г., получени от работодателя на 16.06.2020г. чрез Куриерска фирма „Еконт". Писмените обяснения били взети предвид и обсъдени от работодателя, но същите не сочели извинителни причини за неявяването на служителката на работа. Обясненията съдържали противоречиви твърдения - от една страна твърдяла, че изпълнявала „определени ангажименти", без да се конкретизира кога, къде, какви и с каква продължителност, от друга страна твърдяла, че на 07.04.2020г. била информирана за прекратяването на трудовия й договор, независимо, че писмена заповед не й е връчвана, а от трета страна - „дори и след това изпълнявала определени ангажименти, поставяни от г-н Я.Я.“. Дори и след получаване на искането за обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, ищцата продължила да не се явява на работа, не се явила при управителя на дружеството за изясняване на действителните причини за отсъствието й от работа, нито представила доказателства за неявяване на работа по уважителни причини. Безпричинното неявяване на работа в продължителен период от време, значително надхвърлящ два последователни работни дни, било тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 и чл.187, т.1 от КТ, което можело да бъде санкционирано от работодателя с най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение, съгл. чл.190,ал.1,т.2 от КТ. Поради това било налице фактическо основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" и прекратяване на трудовия договор на ищцата. При налагане на наказанието била спазена разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Заповед №16/28.07.2020г. отговаряла на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ. Поради гореизложеното поддържа, че предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и моли съда да го отхвърли като такъв, като му присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.
Видно от трудов договор № 4/24.02.2020 г., ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника "ХОЛИДЕЙ ГРУП" ЕООД, гр.Мъглиж на длъжност „салонен управител“, с място на работа: „Кафе Канди“, гр.Стара Загора, ул.“Ген. Столетов“ 149. С атакуваната заповед № 16/28.07.2020 г. на управителя на ответното дружество на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е било прекратено трудовото правоотношение с нея на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ.
В исковата молба се твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е настъпило не по силата на атакуваната заповед, а още в началото на месец април 2020 г., когато й било съобщено от лицето Я.Я., че трудовият й договор е прекратен. В писмената си защита процесуалният представител на ищцата обаче поддържа следното: „Ние не твърдим, че с казаното на 14.03.2020 г. изявление от Я.Я. трудовото правоотношение се е прекратило.“
В отговор на довода в исковата молба за устно прекратяване на трудовото правоотношение следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.335, ал.1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. Прекратяването на трудовото правоотношение не може да се извърши с устна заповед на работодателя /в този смисъл е Решение № 101 от 01.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2947/2008 г., I г. о., ГК/.
Действително от показанията на разпитаната по делото свидетелка Б.Б.И. се установява, че на 14.03.2020 г. Я.Я., който, според свидетелката, се представял за управител на заведението, заявил на целия персонал на „Кенди кафе“ /вкл. ищцата/, че прекратява трудовите им правоотношения заради епидемичната обстановка. Свидетелката обаче уточнява, че тя лично е получила заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
В случаите на прекратяване на трудовия договор с едностранно волеизявление, каквото се твърди от ищцата, правният ефект на прекратяването настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. Изготвянето на заповед за уволнение съставлява техническа дейност, подписването на заповедта от представляващия работодателя обективира намерението му за прекратяване на трудовото правоотношение, но волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с надлежното връчване на заповедта за уволнение на работника /в този смисъл са Решение № 49 от 15.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2837/2017 г., IV г. о., ГК и Решение № 226 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2016 г., IV г. о., ГК/ .
От показанията на свидетелката Т.М.П. става ясно, че тя е изготвила заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в началото на м. април 2020 г., но тази заповед не била подписана от Д.И.. Без да изчака подписването на заповедта, свидетелката подала уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение до НАП. Впоследствие, разбирайки за допуснатата грешка, подала няколкократно коригиращи заявления. Това е видно и от постъпилата по делото Справка за всички подадени уведомления по чл.62, ал.5 КТ за ищцата през периода 24.02.2020 г. – 11.12.2020 г.
С оглед обоснованата по-горе невъзможност за прекратяване на трудовото правоотношение чрез конклудентни действия съдът намира, че така установеното подаване на уведомление от работодателя по чл.62, ал.5 КТ не доказва прекратяването. По естеството си същото представлява техническо действие на работодателя по отразяване на вече извършено уволнение в регистрите на НАП, а не изискуемото от закона писмено изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Уволнението става само с нарочен акт и не може да бъде замествано от косвени доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение /в този смисъл са: Решение № 1732 от 30.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 276б/2000 г., III г. о. и Решение № 248 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 754/2018 г., IV г. о., ГК/.
Ето защо, при липса на доказателства за връчено на ищцата писмено изявление на управителя на "ХОЛИДЕЙ ГРУП" ЕООД, гр.Мъглиж за прекратяване на трудовия договор, следва да се приеме, че към момента на връчване на атакуваната заповед е съществувала трудово-правна връзка между страните по делото.
В исковата молба не се съдържат оплаквания за нарушаване на императивните процедурни изисквания при налагане на дисциплинарното наказание /чл.193-195 от КТ/, с изключение на изискването за мотивиране на уволнителната заповед.
От доказателствата по делото се установява, че със заповед № 2/08.06.2020 г. субектът на дисциплинарна власт е поискал обяснения от ищцата за нарушенията, посочени в уволнителната заповед, както и че ищцата е представила такива на 12.06.2020 г.
Установените в чл.194, ал.1 КТ преклузивни срокове за налагане на наказанието са спазени. В разглеждания случай дисциплинарното наказание е наложено за продължавано нарушение – неявяване на работа през един продължителен период от време, започващ на 16.03.2020 г. При продължавано нарушение, извършено не еднократно, а чрез повтарящи се действия през определен период от време, моментът на извършването му е целият период до прекратяване на действията или бездействията, осъществяващи нарушението /в този смисъл са: Определение № 763 от 15.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2523/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 187 от 1.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 187/2020 г., IV г. о., ГК и др./.
Съдът намира за неоснователно оплакването за немотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Работодателят е изложил пълно описание на обективните и субективни признаци на дисциплинарното нарушение, с оглед на което следва да се приеме, че атакуваната заповед е съобразена с изискванията на чл.195, ал.1 КТ.
Доводите в исковата молба основно се отнасят до законосъобразността на уволнението по същество – твърди се, че ищцата не е извършила нарушението, за което е санкционирана с наказание “дисциплинарно уволнение”. В процесната заповед за уволнение е описано извършено от ищцата дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.3 КТ - неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, като е посочен период на неявяване 16.03.2020 г. – 28.07.2020 г.
Свидетелят Я.Г.Я., син на управителката на „Холидей груп“, сочи, че заради обявеното извънредно положение „Кенди кафе“ било затворено първоначално до края на месец март, но след като станало ясно, че това ще продължи още, част от персонала бил съкратен, като били връчени заповеди за прекратяване на трудовите договори. В понеделник, на 16.03.2020 г., водили с ищцата разговор и тя помолила да не бъде съкращавана по определени причини. Помолила за работа в другата фирма на майката на свидетеля, която била рекламна компания и имала нужда от търговски представител за дейността си. Разбрали се ищцата да започне другата работа, но впоследствие свидетелят разбрал, че Д. е отказала да подпише заповедта за преназначаване и не се върнала. Звънил на Д. по телефона и й писал по вайбър, но тя не отговаряла. Според свидетеля ищцата нямала какво да върши по оперативната дейност, но имала други задачи относно отчета и подаване на ДДС фактурите, както и изчисляване на заплатите на работниците до края на март месец. Тъй като ищцата не можела да бъде открита, свидетелят се свързал със съпруга й, за да предаде ключа за заведението, пари от оборота и ведомости. По-късно ищцата предала ключа и част от документацията на свидетеля. Свидетелката М.Р.И. потвърждава, че ищцата е отказала да подпише представената по делото заповед от № 1/16.03.2020 г.
Самата ищца признава в исковата си молба, че от началото на месец април 2020 г. не се явявала на работа в ответното дружество. В писмените си обяснения, дадени в рамките на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, твърди, че дори след 07.04.2020 г. е изпълнявала определени ангажименти, поставяни от Я.Я.. По делото обаче липсват доказателства ищцата да е упражнявала труд през визирания в уволнителната заповед период.
В писмената защита се излагат твърдения, че неявяването на работа на ответницата е безвиновно, с оглед на което и наложеното дисциплинарно наказание се явява несъразмерно тежко спрямо нарушението. От събраните по делото доказателства обаче не се установява, че неявяването на работа на ищцата през един продължителен период от време се е дължало на препятствие от обективен характер, което не е можело да бъде преодоляно. Несъобразената със закона субективна представа на ищцата, че трудовото й правоотношение е било прекратено с конклудентни действия от работодателя, не може да бъде квалифицирана като обстоятелство, изключващо вината й.
Ето защо съдът намира за установено, че ищцата е извършила описаното в атакуваната заповед № 16/28.07.2020 г. на управителя на "ХОЛИДЕЙ ГРУП" ЕООД, гр.Мъглиж нарушение на трудовата дисциплина. Същото попада в попада в хипотезата на чл.190, ал.1, т.3 КТ, което при преценката по чл.189, ал.1 от КТ обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
По изложените съображения съдът счита, че заповед № 16/28.07.2020 г. на управителя на "ХОЛИДЕЙ ГРУП" ЕООД, гр.Мъглиж, с която на Д.Н.И. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, е законосъобразна. Искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 705 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.И. *** 82 против "ХОЛИДЕЙ ГРУП" ЕООД, гр.Мъглиж, ул.“Трети март“ 32, ЕИК *********, представлявано от Р. Видева Г., иск за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 16/28.07.2020 г. на управителя на "ХОЛИДЕЙ ГРУП" ЕООД, гр.Мъглиж, с която е прекратено трудовото правоотношение с Д.Н.И. поради наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Н.И. *** 82 да заплати на "ХОЛИДЕЙ ГРУП" ЕООД, гр.Мъглиж, ул.“Трети март“ 32, ЕИК *********, представлявано от Р. Видева Г., сумата 705 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :