Р Е Ш Е Н И Е
град София, 14.07.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор …………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№4536 по описа за 2021 година и за да се произнесе
след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника - „Т.С.” ЕАД срещу решение №20042875 от 15.02.2021г., постановено по гр.дело №7176/2020г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 128-ми състав, в частта, в която е признато за
установено, че ищцата - М.М.Д. не дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 6150.37 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от м.11.2006г. до м.12.2019г.; както и в частта, в
която е осъдена „Т.С.” ЕАД да заплати на адв.П.Х. на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата сумата от 900 лв., представляваща възнаграждение за процесуално
представителство и защита на ищцата по делото. Във въззивата жалба са инвокирани
доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част,
като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилен е
изводът на първоинстанционния съд за липсата на ангажирани доказателства, че
ответницата е изпаднала в забава по отношение на задължението да заплаща цената
на доставената в имота й топлинна енергия, поради което не дължи заплащане на
обезщетение за забава. Твърди се, че задължението за заплащане на стойност на
доставена в имота топлинна енергия е срочно по аргумент на чл.30 и чл.32 от
Общите условия и след като срокът е определен с изтичането му длъжника изпада в
забава, без да е необходимо да бъден канен с отделна покана да заплати
задълженията си, съгласно чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД. В тази връзка се твърди,
че ищцата дължи на ответника начислени суми за мораторна лихва за исковия
период, предвид на което предявеният отрицателен установителен иск по отношение
на недължимост на тези вземания се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с
което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск за недължимост на
суми за мораторна лихва за исковия период. Претендира присъждане на разноски, в
т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - М.М.Д., чрез
адв.П.Х., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност
на подадената въззивна жалба. Твърди се, че по делото ответникът не е приложил
действащи през исковия период Общи условия, от които да е видно съдържанието на
уговорката какъв е срокът за плащане на месечните дължими суми, т.е. не е
доказан техният падеж. В тази връзка правилен се явява изводът на
първоинстанционния съд, че по делото не е доказано, че ищцата е изпаднала в
забава по отношение на задължението да заплаща стойността на доставената в
имота й топлинна енергия, поради което на посоченото основание правилно е
уважен изцяло предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 6150.37 лв., представляваща лихва
за забава за периода от м.11.2006г. до м.12.2019г.. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди решението на СРС в
обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38,
ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявен е от М.М.Д. срещу „Т.С.” ЕАД отрицателен установителен
иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост като погасени по давност на следните
суми: сумата от 7626.71 лв., представляваща начислена топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в град София, ж.к.“********вх.********абонатен №073421, за периода от м.11.2006г. до м.12.2019г.; както и сумата от 6150.37
лв., представляваща лихва за забава за периода от м.11.2006г. до м.12.2019г..
С оглед заявения петитум
на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е
постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за сумата от 6150.37 лв., представляваща лихва за забава за периода
от м.11.2006г. до м.12.2019г.. В останалата част постановеният съдебен акт е влязъл в
сила като необжаваем.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да
променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт
не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, но по
същество е неправилно в частта, в която
е прието, че е основателен и доказан и като такъв е уважен предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
недължимост от ищцата по отношение на ответното топлификационно дружество на
начислени суми за обезщетение за забава върху главницата – стойност на
доставена в имота топлинна енергия, за част от исковия период –
10.02.2017г. до м.12.2019г.. За да обоснове краен извод за основателен
на предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за посочения период - 10.02.2017г. до м.12.2019г., СРС е приел, че ответникът не е ангажирал доказателства за момента, в който вземанията му са
станали изискуеми, респективно липсват
доказателства, че ищцата е
изпаднала в забава за процесните задължения. Така обоснованият краен извод е
неправилен и незаконосъобразен, постановен е в противоречие на закона. Относно останалата
част от исковия период - м.11.2006г. до 09.02.2017г. начислените суми за
обезщетение за забава върху главницата – стойност на доставена в имота топлинна
енергия, се
явяват погасени по давност и в тази част изводът на СРС за основателност на предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за посочения период напълно се споделя от настоящия състав, който препраща към
мотивите на първоинстанционния съд основание чл.272 ГПК, които счита за
правилни и законосъобразни.
В конкретния случай спорен между
страните е въпросът дали ищцата е изпаднала в забава по отношение на месечните
й задължения да заплаща стойността на доставената в имота й топлинна енергия и
респективно дали дължи обезщетение за забава по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В конкретния случай с оглед
предмета на подадената въззивна жалба съдът приема, че е влязло в сила
постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявеният
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищцата не дължи
на ответното топлофикационно дружество сумата от 6156.45 лв., представляваща
начислена главница за доставена топлинна
енергия за периода от м.11.2006г. до м.01.2017г. като погасена по давност. С
погасяването по давност на част от вземанията за доставена топлинна енергия се
погасяват и лихвите за забава, дължими по отношение на тези вземания,
включително за периодите, по отношение на които тригодишната давност не е изтекла - чл.119 от ЗЗД. Следователно вземанията за лихви за
забава върху главниците за доставена топлинна енергия се явяват погасени по давност, считано
от началото на исковия период - м.11.2006г. до 31.01.2017г., която е крайната дата, до
която са погасени по давност вземанията за доставена
топлинна енергия, съгласно влязлото в сила в тази част първоинстанционно
решение.
По отношение на
вземанията за лихва за забава върху главницата за
останалата
част от процесния период, считано от м.02.2017 г. до края на исковия период м.12.2019г., не е изтекла кратната тригодишна давност, тъй като са
изминали по-малко от три години, преди датата на завеждане на исковата молба в
съда – 10.02.2020г.. За тази част от исковия период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, които макар и да
не са представени по делото са общоизвестни и не подлежат на доказване,
съгласно нормата на чл.155 от ГПК. Съгласно чл.33, ал. 2 от цитираните ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Съгласно чл.33, ал.4 от същите Общи условия от 2016г., продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2, т.е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. С оглед изложеното се налага извода, че задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на
покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на
интернет-страницата на ищцовото дружество. В тази връзка
обоснованият краен извод на СРС, че по делото не е доказано, че ищцата е
изпаднала в забава за процесните задължения за частта от исковия период м.02.2017г. до края на исковия
период м.12.2019г. е неправилен и
незаконосъобразен. Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
вземания за лихви за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД е частично неоснователен
за сумата 143.88 лв., представляваща лихва за
забава върху непогасената главница.
Изчисленията, които е направил въззивният съд относно размера, до който
предявеният иск се явява неоснователен са направени по реда на чл.162 от ГПК и
с оглед приложената по делото справка за неплатени от ищцата задължения,
посочени поотделно за главница и лихви за исковия период. Първоинстанционното
решение в частта, в която е уважен предявения отрицателен установителен иск за недължимост на
вземания за лихви за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 143.88 лв., представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода от м.02.2017г. до края на исковия период м.12.2019г. следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго решение, с което в тази част предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно
вземанията за лихви за забава върху цената за услугата дялово разпределение за периода от м.02.2017г. до края на исковия период м.12.2019г. липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което искът за установяване недължимост на
тези акцесорни претенции се явява основателен. Първоинстанционният
съд е обосновал същия правен извод, който е правилен и законосъобразен.
По горните
аргументи съдът
счита, че правилно и в съответствие с прилагането на материалния закон е постановеното
първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения отрицателен
установителен иск за недължимост на вземания за лихви за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода м.11.2006г. до 31.01.2017г. като
погасени по давност, както и на вземания за
лихви за забава върху цената за услугата дялово разпределение за периода от м.02.2017г. до края на исковия период м.12.2019г. като неоснователни, което като правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора следва да се отмени първоинстанционното решение в
частта, в която е осъдена „Т.С.” ЕАД да заплати на адв.П.Х. на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за разликата над сумата от 865 лв. до присъдения размер от 900
лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство и защита на ищцата по делото пред СРС.
По отношение на претендираните разноски пред настоящата инстанция – на
всяка от страните се дължат такива, които се изчисляват съобразно правилата по
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК. В полза на въззивника-ответник - „Т.С.” ЕАД се
дължат разноски, съобразно уважената част на подадената въззивна жалба, както и
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, което съдът определи в размер на 100.00 лв., съобразно предвиденото в чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, преценявайки ниската фактическа и правна сложност на делото, както и се отчита, че не е осъществено
процесуално представителство в
проведеното съдебно заседание. След направени изчисления и съобразно приложимата норма на чл.78, ал.1 от ГПК на въззивника-ответник - „Т.С.” следва да се присъди сумата от 8.09 лв.,
сторени разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция. На въззиваемата страна - ищца не следва да се присъждат разноски
доколкото по делото пред СГС няма данни за реално направени такива. На адв.П.Х.
с оглед заявената претенция по реда на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата се определя възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно
чл.9 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като в случая е отчетен факта, че адв.П.Х. е подал от името на
въззиваемата страна – ищца писмен отговор, без да е осъществено процесуално
представителство в проведеното съдебно заседание. След направени изчисления и
съобразно приложимата норма на чл.78, ал.3 от ГПК на адв.П.Х. следва да се
присъди сумата от 292.98 лв., адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
във вр. с ал.1, т.2 от от Закона за адвокатурата.
Воден от
горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №20042875
от 15.02.2021г.,
постановено по гр.дело №7176/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 128-ми състав, в ЧАСТТА,
в която е уважен предявеният от М.М.Д., с ЕГН **********, срещу "Т.С."
ЕАД, с ЕИК ********, отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 143.88 лв., представляваща лихва за
забава върху непогасената главница за периода от м.02.2017г. до края на исковия период м.12.2019г.; както и в ЧАСТТА, в която е осъдена "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, да заплати на адв.П.Х., от САК, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата за разликата над сумата от 865.00 лв. до
присъдения размер от
900.00 лв., представляваща възнаграждение за процесуално
представителство и защита на ищцата по делото пред СРС, И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.М.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; срещу "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***; отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 143.88 лв., представляваща лихва за
забава върху непогасената главница за стойност на доставена топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в
град София, ж.к.“********вх.********абонатен №073421,
за част от процесния период от м.02.2017г. до края на исковия период м.12.2019г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20042875 от
15.02.2021г.,
постановено по гр.дело №7176/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 128-ми състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.М.Д., с
ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***; на основание чл.273, вр. чл.78, ал.1
от ГПК сумата от 8.09 лв. /осем лева и 09 ст./, направени
съдебни разноски, в
т.ч. и юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на адв.П.Х., вписан в САК, с ЕГН **********,
с адрес: ***, на
основание чл.38,
ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от от Закона за адвокатурата сумата от 292.98 лв.
/двеста деветдесет и два лева и 98 ст./, адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280, ал.1
от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1./
2./