РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Девня, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100023 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 127 ал. 2 и чл. 143 ал.1 и ал.2 вр. чл. 142 от СК.
Производството е образувано по искова молба с правно основание
чл. 127 ал. 2 и чл. 143 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 142 от СК, предявена от К. Б. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Д*******, чрез проц. представител - адв. Ж. К.
- АК - Варна срещу Й. Ж. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д******* за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на Б. К. И.,
ЕГН: ********** на бащата; за определяне на местоживеенето на детето на
адреса на бащата; за определяне на ограничен режим на лични контакти
между майката и детето и за осъждането на ответницата да заплаща месечна
издръжка в полза на дъщеря си, чрез нейния баща и законен представител в
размер на 200 лева е падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, считано
от датата на подаване на исковата молба до възникване на основания за
нейното изменение или прекратяване.
Твърди се в молбата, че страните заживели на семейни начала в
началото на 2018 г., като от съвместното им съжителство имали едно дете - Б.
К. И., ЕГН: **********, родена на 21.01.2019 г. Сочи се, че още от самото
начало на съжителството им двамата имали проблеми, поради многобройни
скандали и интриги от страна на ответницата, липса на грижи към
семейството й, неуважение към ищеца и родителите му. Излага се, че
1
ответницата е имала безотговорно отношение към детето си, като през деня го
оставала на родителите на ищеца и/или на други хора и излизала, като не се
интересувала за него. В резултат на това в началото на 2023 г. страните се
разделили, като ответницата напуснала семейното им жилище и оставила
детето на грижите на бащата и неговите родители.
От тогава до настоящия момент ищецът сам полагал грижи за
детето, подпомаган от своите родители. От момента на фактическата им
раздяла ответницата не потърсила детето си нито веднъж. Ищецът твърди в
исковата молба, че ответницата винаги е била безотговорна към семейните си
задължения по поддръжката на домакинството и обгрижването на детето, че
не поддържала хигиена в дома им, че държала детето мръсно, гладно, дори
болно. Излага, че на направени забележки от негова страна тя му заявявала,
че детето не я интересува и че не иска да се грижи за него. Сочи че често
обиждала дъщеря си и дори й посягала физически. Ответницата не купувала
нито памперси, нито дрешки, нито играчки, нито лекарства, въпреки, че
ищецът й осигурявал и финансови средства за тези разходи. От самото му
раждане за детето основно се грижел ищеца и неговите родители. Ищецът
счита, че към настоящият момент ответницата Й. Ж. Г. не може, а и не
изразява желание да упражнява родителски права по отношение на дъщеря
им, между нея и детето липсва емоционална връзка и привързаност, детето се
чувства неспокойно и неудобно в присъствието на майка си и не желае да
остава с нея. Поради това моли упражняването на родителските права по
отношение на детето Б. да му бъдат присъдени, както и да бъде постановено
детето да живее при него, а на ответницата да бъде определен ограничен
режим на лични контакти, заради изложените по - горе обстоятелства и да
бъде осъдена да изплаща издръжка за детето си в минимален размер.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата по
делото.
В с.з. ищецът се представлява от пълномощник, който от негово име
поддържа предявените искове.
Ответницата, редовно призована, не се явява, не се представлява.
За контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” –
Девня в с. з. представител не се явява.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
2
съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 139/24.01.2019 г. се установява, че детето Б. К. И. е родено на
21.01.2019 г. от родители ищеца К. Б. И. и ответницата Й. Ж. Г..
Ангажирани по делото от ищеца са гласни доказателства
посредством разпита на двама свидетели – неговите родителите. Същите
заявяват, че ответницата никога не се е грижила за детето си, като от самото
му раждане до настоящия момент грижи за него полагат те, тъй като ищецът
работи. Свидетелстват, че тя често без причина е напускала дома им, където
всички са живеели заедно за неопределени периоди от време, след което се е
завръщала за кратко. От м. януари настоящата година тя е напуснала
окончателно дома им и свидетелите не знаят къде пребивава в момента. През
този период от време идвала да вижда детето си за около 15 – 20 минути.
Свид. Б. Димитров твърди, че ответницата Г. е нехаела и за здравословното
състояние на детето, като не го водела на лекар, когато е болно, инцидентно
дори му посягала физически.
Съдът цени показанията на двамата свидетели в светлината на
близката им родствена връзка със страна по делото, което ги прави пряко
заинтересовани от неговия изход, но въпреки това ги кредитира с доверие,
доколкото съответстват на обективно доказателство по делото, каквото е
социалния доклад на ДСП – Девня.
Видно от същия е, че в момента основни грижи за детето полага
ищеца с подкрепата на своите родители. Той задоволява потребностите на
дъщеря си от храна, облекло, здравеопазване, образование, внимание и грижа.
На детето е осигурено всичко необходимо - легло, шкаф за дрехи, играчки,
дрехи и лични вещи, храна и др. Жилището е електрифицирано, водоснабдено
и обзаведено с необходимите мебели и уреди за едно домакинство. Битовата
хигиена е добра. Сочи се в доклада, че бащата К. И. работи без трудов
договор в сферата на строителството в частна фирма на обекти в гр. Варна
като общ работник. Получава възнаграждение около 1, 200 лева месечно, с
което задоволява потребностите на семейството си. Бабата и дядото на детето
също са трудово ангажирани и получават доходи, с които подпомагат
отглеждането на детето. Б. посещава детска градина в кв. Повеляново, гр.
Девня, в 1 група. Поведението и е спокойно, играе с други деца, не влиза в
конфликти и спазва правилата в групата. Бащата и неговите родители
поддържат контакти с възпитателите в групата и търсят обратна връзка от тях
за поведението на детето. То винаги е облечено с чисти дрехи и в добър
външен вид, съобразени с пола, възрастта и сезона. Детето е емоционално
3
привързано към баща си и неговите родители, с които е свикнало и се чувства
спокойно в тяхно присъствие. Те също я обгрижват с много обич, внимание и
топлота. Въпреки раздялата на родителите детето не е прекъсвало контакта с
майка си, тъй като при възможност и желание същата неколкократно се е
виждала с детето си, като ищецът не възпрепятства срещите между детето и
майката. Отдел „закрила на детето“ към дирекция "Социално подпомагане" -
гр. Девня изразява мнение, че за малолетната Б. К. И. се полагат пълноценни
грижи за задоволяване на потребностите и от страна на нейният баща К. И..
По отношение на режима на личен контакт с майката считат, че следва детето
да има такъв с другия родител, с цел поддържане на емоционална връзка и
избягване на родителско отчуждение. Ответницата и майка на детето не е
била намерена на адреса в гр. Девня, като по данни на ищеца се е установила
в домът на свои близки в гр. К., обл. Добрич, поради което социално
проучване с оглед нейния родителски капацитет не е извършено от ДСП –
Девня.
Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК, когато родителите не
живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на
детето и за упражняването на родителските права спрямо него, както и иск за
определяне на издръжка, дължима от майката, са предявени от страна на
бащата, който твърди, че двамата не могат да постигнат съгласие по тези
въпроси. Ответницата не представя отговор на исковата молба, не участва в
с.з. лично или чрез проц. представител, не ангажира доказателства по делото,
не представя писмено становище или защита по предявените искове.
Отношенията между родители и деца имат важно значение, както за
семейството и всеки един от членовете му, така и за обществото. При намеса
в тези отношения с оглед тяхното регулиране, съдът следва да отчете всички
обстоятелства, касаещи тяхното развитие, така че постановения от него
съдебен акт да защити в най – голяма степен интересите на детето. Тези
отношения, с оглед естеството си, излизат извън рамките на развитие на едно
нормално гражданско правоотношение с права и съответни на него
4
задължения, затова и законодателят е предоставил възможност на съда да
преценява във всеки конкретен случай, когато тяхното нормално развитие е
нарушено, на кого от родителите да предостави отговорността за
отглеждането и възпитанието на детето в по – голям обем и упражняването на
родителските функции.
В настоящият случай съдът не е изправен пред дилема на кого
следва да се предоставят родителските права по отношение на детето на
страните, доколкото по делото безспорно се установява, че само единият
родител притежава потенциал да възпитава своето дете, да полага адекватни
грижи за него и има желание да го прави.
В случая анализът на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, налага извода, че родителските права по отглеждането на
детето Б. следва да бъдат предоставени на бащата. При преценка на
родителските качества /която е задължителна при настоящия спор, с оглед
интереса на детето/ събраните доказателства сочат, че при бащата се
наблюдава житейска зрялост и умения да се справя със ситуациите, като
помощ при отглеждането на невръстното дете от самото му раждане и
понастоящем му оказват неговите родители. Видно от изготвения по делото
социален доклад, за детето в дома на бащата са осигурени добри социално -
битови условия за осигуряване на нормалното физическо и психическо
израстване и формирането му като пълноценна личност. Същото има
изградена силна емоционална връзка с бащата и неговите роднини, които му
помагат активно при неговото отглеждане. В пълна степен са му осигурени
здравни грижи, дом, лично пространство, храна, облекло, социални контакти
и др. От друга страна цялостното поведение на майката, предвид събраните
гласни и писмени доказателства и факта, че същата не е потърсила детето си
през значителен период от време, не се е интересувала от неговото физическо
и емоционално състояние и го е оставила на грижите на бащата, говори за
житейската й незрялост и невъзможността й да се грижи за своето дете. По
никакъв начин майката не е демонстрирала и желание да се грижи за детето
си. По делото липсват доказателства относно нейните доходи, няма данни за
регистрирани понастоящем трудови договори на ответницата на територията
на РБългария, за притежавани от нея недвижими имоти или МПС – та,. За
незаинтересоваността на ответницата от детето говори и непредставянето на
отговор на връчената й редовно искова молба и неявяването й по делото, за
5
което е редовно призована.
Поради това и съдът приема, че въпреки ниската възраст на детето,
именно бащата е по – пригоден от двамата родители да го отглежда и
възпитава. По преценка на съда бащата разполага с добри ресурси да
отглежда детето си, има добри възпитателски качества, като разполага с
добри за българските стандарти материални възможности. Социалното
обкръжение на бащата, жилищно - битовите и другите материални условия на
живот допълнително благоприятстват за правилното отглеждане и развитие
на детето на страните.
Като последица от предоставянето на родителските права на бащата,
местоживеенето на детето следва да бъде определено при него на адреса, на
който живее в гр. Девня, обл. Варна.
При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем
на единия родител, съдът следва да определи и режим на лични контакти с
другия. Той следва да е такъв, че в максимална степен да задоволи
потребността на детето и от двамата родители. Чрез определения от съда
режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте
и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Безспорна е
нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители.
Поддържането на лични отношения между майката и детето в настоящия
случай е жизнено необходимо за него и с оглед неговата възраст и пол,
защото ролята и присъствието на майката в живота на детето и липсата й
може да бъде пагубна с оглед физическото, психическото развитие на детето
и формирането му като личност, особено когато е момиче. С оглед
конкретните данни по делото съдът намира, че постановеният като
привременна мярка режим на лични отношения между детето Б. К. И. и
неговата майка в малко по – голям времеви интервал би бил напълно
ефективен до навършването на детето на 7 годишна възраст и съобразен както
с възрастта, така и с емоционалните способности и потребности на детето и
съответства напълно на неговия най – добър интерес. Съдът намира такъв
режим за подходящ не само за възрастта на детето, но и с оглед факта, че
майката не живее в населеното място, където живее бащата и евентуалното
преспиване на детето в нейния дом би било свързано с често пътуване. Затова
в интерес на детето е срещите между него и майката да се осъществяват в гр.
6
Девня и в присъствието на бащата или неговите родители. Съдът счита, че до
една по – зряла възраст детето ще се чувства по - спокойно при срещите си с
майката, ако на тях присъства неговия баща, евентуално неговата баба или
неговия дядо по бащина линия, които то припознава като най – близките си
възрастни. При неефективност на така определените мерки законът дава
възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на
нови. По преценка на съда посочения в исковата молба режим на личния
отношения между детето и неговата майка следва да бъде допълнен с
рождения ден на детето и майката. След навършване на 7 годишна възраст
вече следва да се определи един по – разширен режим на лични контакти
между детето и майката, като се даде възможност детето да приспива в дома
на майката и да прекарва повече време с нея.
Като последица от предоставяне родителските права на бащата,
другият родител следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
детето си. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно
своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват
условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер
на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и
възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде
по - малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, а
именно една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната.
Ирелевантно е дали заплащането на издръжка би създавало затруднения за
ответницата, тъй като съгласно чл. 143 ал. 2 от СК задължението на
родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, а
безусловният му характер цели да се осигурят на всяко дете финансова
стабилност и начин на живот, позволяващи му то да отрасне здраво, да се
образова и да има добра житейска реализация. Нормата на чл. 143 ал. 2 от СК
е императивна и вменява в задължение на родителите да издържат своите
непълнолетни деца, независимо дали са работоспособни и дали имат
имущество, от което да се издържат, т. е. при всички случай родителите
дължат издръжка по силата на закона.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с
ППВС № 5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка
7
се определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираността на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
Б. е на 4 години, не страда от хронични заболявания, няма данни за
здравословни проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. За
определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на дете на тази
възраст, което обуславя повишена нуждата от разходи за пелени, облекло,
обувки, храна заради бързия растеж. За да определи размера на месечната
издръжка за детето на страните, отчитайки в съвкупност неговите нужди и
възможностите на двамата им родители, съдът намира, че общата текуща
месечна издръжка, която ищцата и ответникът са длъжни и могат да
осигуряват на малолетното си дете възлиза на поне 300 лева месечно, за да
бъдат подходящо посрещнати не само базовите нужди на детето от облекло,
храна, отопление, медицински грижи и медикаменти, занимателни пособия,
но също така свързаните с естествените потребности на всяко подрастващо
дете от социален живот и развлечения, като следва да се отбележи, че се
касае за наложителни разходи с траен характер, които занапред биха могли
единствено да достигнат по - висок ръст, не и да намалеят. При разпределяне
този общ размер на текущата парична издръжка между двамата родители
съдът счита за напълно справедливо е ответницата да поеме заплащането на
сумата от 200 лева месечно, която сума съдът преценява като напълно
съобразена с възможностите й с оглед липсата на данни за нейните доходи, а
8
останалите необходими средства да продължат да се осигуряват от бащата,
наред с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето,
които грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г. следва да се вземат
предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия
родител, съответно на него да се възложи по - малък дял от паричната
издръжка. Така определената издръжка е дължима считано най – рано от
датата на завеждане на исковата молба – 12.01.2023 г., от когато се и
претендира.
Относно искът с правно основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 142 от
СК, съгласно разпоредбата на чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за
периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в
размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния случай
в тежест на ответницата следва да бъдат възложени за плащане в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня общо
сумата от 288 лева, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за присъждане на
издръжка.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето Б. К. И., ЕГН: ********** на бащата К. Б. И., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Б. К. И., ЕГН: **********
при бащата К. Б. И., ЕГН: **********, на адрес в гр. Д**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Й. Ж. Г., ЕГН:
********** с детето Б. К. И., ЕГН: ********** както следва:
До навършване на 7 годишна възраст на детето:
- всяка първа и трета събота от всеки календарен месец за времето
9
от 09.30 часа до 12.00 часа и от 15.00 часа до 18.00 часа;
- десет дни през лятото, без преспиване, в период, в който бащата не
е платен годишен отпуск;
- всяка четна година по 1 ден през коледно – новогодишните
празници за времето от 10.00 часа до 18.00 часа;
- всяка нечетна година 1 ден през великденските празници за
времето от 10.00 часа до 18.00 часа;
- в четна година – 1 ден на рождения ден на детето за времето от
10.00 часа до 18.00 часа;
- всяка година на рождения ден на майката за времето от 10.00 часа
до 18.00 часа, като всички срещи между майката и детето се осъществяват
извън дома на бащата, но в негово присъствие или в присъствието на неговите
родители.
След навършване на 7 годишна възраст на детето:
- всяка първа и трета събота от всеки календарен месец, с
приспиване в дома на майката, за времето от 09.30 часа в събота до 18.00 часа
в недела;
- 20 дни през лятото, с преспиване в дома на майката, в период, в
който бащата не е платен годишен отпуск;
- всяка четна година по 3 дни през коледно – новогодишните
празници, с приспиване в дома на майката, за времето от 10.00 часа на първия
ден до 18.00 часа на втория ден;
- всяка нечетна година 3 дни ден през великденските празници, с
приспиване в дома на майката, за времето от 10.00 часа на първия ден до
18.00 часа на втория ден;
- в четна година на рождения ден на детето и в следващия го ден, с
приспиване в дома на майката, за времето от 10.00 часа на първия ден до
18.00 часа на втория ден;
- всяка година на рождения ден на майката и в следващия го ден, с
приспиване в дома на майката, за времето от 10.00 часа на първия ден до
18.00 часа на втория ден.
10
ОСЪЖДА майката Й. Ж. Г., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАЩА
месечна издръжка в полза на детето Б. К. И., ЕГН: **********, чрез неговия
баща и законен представител К. Б. И., ЕГН: ********** в размер на 200 лева
/двеста лв., 00 ст./ месечно, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2023 г. до
настъпване на основания за нейното прекратяване или изменение, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА Й. Ж. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Девня
сумата от 288 лева /двеста осемдесет и осем лв., 00 ст./, представляваща
държавна такса по иска за издръжка, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдената издръжка, подлежи на
предварително изпълнение на основание чл. 242 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
11