Решение по дело №1401/2018 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е №550/19.9.2018 г.

 

                                   гр. Ямбол, 19.09.2018 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря С. М. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело №  1401/ 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Подадена е искова молба от „Бърз кредит” ЕООД- гр. Ямбол срещу Е.Г.И. ***. В нея се твърди, че  с договор за потребителски кредит № *** от 17.06.2017 г. ищецът е отпуснал кредит на ответника за сумата 600 лв., предадена лично на кредитополучателя,  а поел задължение да я върне до 17.06.2018 г. на 12 вноски: 11 по 88,06 лв. и една от 88,02 лв. Пълният размер на задължението е 1056,68 лв., вкл. договорна лихва в размер на 155,29 лв. за периода 17.07.2017 г.-17.06.2018 г. и гаранционна такса от 301,39 лв.. Солидарен длъжник, поел задълженията, е Н.В.И.. Плащане  по договора е извършено само на една вноска. Съгласно договора вземането на кредитора е станало  предсрочно изискуемо в пълен размер, след като кредитополучателят е просрочил вноската с падеж 17.08.2017 г. Издадена е заповед за изпълнение на сумите, връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца вземането по договора в размер общо на 968.62 лв., включващо неизплатена главница в размер на 571.94 лв.; неизплатена договорна лихва в размер на 134.89 лв., за периода 17.07.2017 г. до 17.06.2018 г. и неизплатена гаранционна такса в размер на 261.79 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното плащане и съдебните разноски в заповедното производство. Иска се присъждане и на разноските в настоящото производство.

В с.з. исковете се поддържат.

В срока за отговор  ответникът не е депозирал такъв. В с.з. не се явява. Не  е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съгласно чл. 238 ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Тъй като предпоставките за допустимост на искането са налице, съдът следва да го разгледа. Разпоредбата на чл. 239 ал.1 гласи, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Ал.2 разпорежда, че неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

 В случая на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Същевременно исковете са вероятно основателни и следва да бъдат уважени.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 240 и чл. 92 от ЗЗД. В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, чието сключване е допустимо по силата на принципа за свобода на договарянето, установен с чл.9 от ЗЗД.

Видно от представения Договор за потребителски кредит № № *** от 17.06.2017 г., страните са се договорили кредиторът да предостави кредит от 600 лв., платим на 12 равни месечни погасителни внски по 88.06 лв., според уговорен между страните погасителен план с краен срок за погасяване на кредита-17.06.2018 г.. Солидарен длъжник, поел задълженията, е Н.В.И.. Пълният размер на задължението по посочения договор за потребителски кредит към момента на неговото сключване е 1056.68 лв.-представляващи главница в размер на 600 лв.; договорна лихва в размер на 155.29 лв. и гаранционна такса в размер на 301.39 лв. От РКО от 17.06.2017 г., подписан от ответника, се установява усвояването на средствата в размер на 600 лв. от кредитополучателя. От заключението на вещото лице се установява, че са направено частично плащане, на една вноска и неизплатени са претендираните от ищеца вземания. Настъпил е фактическият състав на чл.16 договора относно предсрочна изискуемост на задълженията, поради което претендираните вземания са изискуеми и дължими.

 Не се спори и относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***г. на ЯРС. Книжата са връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.

      Водим от горното ЯРС                              

                                                     Р Е Ш И:

 

Приема за установено, че Е.Г.И. ***, ЕГН **********, дължи на „БЪРЗ КРЕДИТ” ЕООД- гр. Ямбол, ул. Преслав 82, ЕИК: ***, сумата от 571.94 лв.- главница по Договор за потребителски кредит № ***/17.06.2017 г.; неизплатена договорна лихва в размер на 134.89 лв., за периода 17.07.2017 г. до 17.06.2018 г. и неизплатена гаранционна такса в размер на 261.79 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.02.2018  г. до окончателното изплащане, солидарно с Н.В.И., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС.

ОСЪЖДА Е.Г.И. *** да заплати на „БЪРЗ КРЕДИТ” ЕООД- гр. Ямбол, направените по заповедното производство разноски в размер на 75 лв., както и направените по настоящото дело разноски в размер на 605 лв..

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението-на страните!                                       

                                        

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: