№ 1895
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Деспина Г. Георгиева
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501953 по описа за 2021 година
на ОС - Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е след Решение № 60147/28.07.2021 г., постановено по касационно
гражданско дело № 3776 по описа за 2020 г. на ВКС, IV ГО, с което е отменено Решение №
260388/19.08.2020 г. по в. гр. д. № 1153/2020 г. по описа на ОС - Варна, и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Производството по горецитираното въззивно гражданско дело е образувано по повод
въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс – Г“, срещу Решение № 603/10.02.2020 г., постановено по гр. д. №
14689/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, XLVII състав, с което на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Ж. ИВ. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул. „**, не дължи на ответника „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 12 458,14 лева, представляваща начислена в
резултат на извършена корекция на сметка на потребителя стойност на електроенергия за
периода от 14.08.2017 г. до 13.08.2018 г. за обект, находящ се в гр. Аксаково, ул. „**, с кл. №
********** и аб. № **********, за която сума е издадена фактура № **********/13.08.2019
г., както и е осъдено „Енерго-Про Продажби“ АД да плати на Ж. ИВ. Ж. сумата от 1407,33
1
лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Съдържа доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на
дружеството-доставчик, а именно – цена на реално доставено и потребено в обекта
количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Поддържа, че като оператор на разпределителната мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, б. „а“ от
ДР на ЗЕ и собственик на електромера в съответствие с чл. 116, ал. 6 от ЗЕ,
„Електроразпределение Север“ АД има право да извършва технически проверки на място на
СТИ и измервателната система. Сочи, че правото на оператора за едностранна корекция на
сметката на потребителя се основава на погрешното отчитане на действително доставената
ел. енергия, установено с КП № 1871/08.08.2019 г. на БИМ, Регионален отдел - Варна, и
заплащането на същата в по-малък размер. Изтъква, че начислената сума представлява
стойност на реално доставена и потребена от ищеца електроенергия, дължима и на осн. чл.
183 ЗЗД. Моли да бъде отменено решението на ВРС и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна. Изложени са подробни доводи за незаконосъобразност на извършената
корекционна процедура. Поддържа се, че след отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 от ПИКЕЕ (в
сила от 16.11.2013 г.) липсва ред за установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, поради което не е налице и право на въззивното дружество
да преизчислява едностранно сметката на потребителя, освен в общата хипотеза на
договорна отговорност. Изтъква се, че такава не може да бъде ангажирана, тъй като не са
представени безспорни доказателства, че процесното СТИ е монтирано на обекта на
въззиваемия с нулеви показания по посочения регистър. Моли първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно
призована, се представлява от адвокат Н.Н.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият Ж. ИВ. Ж., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат Ц.Д.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на същата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Ж. ИВ. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. Аксаково, ул. „**, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Тауърс - Г”, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане на
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 12 458,14 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметка на потребителя стойност на електроенергия за периода от 14.08.2017 г. до 13.08.2018
2
г. за обект, находящ се в гр. Аксаково, ул. „**, с кл. № ********** и аб. № **********, за
която сума е издадена фактура № **********/13.08.2019 г.
В исковата молба се излага, че ищецът е клиент на ответното дружество с кл. №
********** и аб. № **********. При проверка на текущото си задължение в електронната
страница на „Енерго-Про Продажби“ АД същият установил, че по партидата му е начислена
сума в размер на 12 458,14 лева. Няколко дни по-късно получил писмо от
„Електроразпределение Север“ АД, с което го уведомявали, че корекцията на сметката му е
извършена след техническа проверка на СТИ на процесния обект, за което бил съставен
Констативен протокол № 1104869/13.08.2018 г., както и писмо от ответното дружество,
съдържащо фактура за корекция на сметка за потребена енергия на стойност 12 458,14 лева.
Оспорва дължимостта на сумата. Поддържа, че Констативен протокол № 1104869/13.08.2018
г. на „Електроразпределение Север“ АД е съставен въз основа на отменения към датата на
проверката чл. 47 ПИКЕЕ, като за дружеството не е налице правно основание за
съставянето му. Оспорва констатациите, обективирани в същия. Оспорва процесното
количество електроенергия да е потребено, респективно доставено на абоната за посочения
период. Излага подробни аргументи за незаконосъобразност на извършената от страна на
ответното дружество корекционна процедура. Моли искът да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат Никодим Георгиев - ВАК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков,
Желязков и партньори“, в който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен.
Излага, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за пренос на
ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД,
като ответното дружество изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно.
Сочи, че на 13.08.2018 г. от служители на „Електроразпределение Север“ АД е извършена
техническа проверка на СТИ в процесния обект, като в невизуализирания регистър 1.8.3 на
същото е установено наличие на електроенергия в размер на 66 465 кВтч, за което е
съставен констативен протокол, подписан от двама независими свидетели. Излага, че след
проверката процесният електромер е демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в
индивидуална опаковка с пломба № 507783 и изпратен в Български институт по метрология,
Регионален отдел – Варна, за експертиза, при която е установена намеса в тарифната схема
на електромера и наличие на преминала енергия в невизуализираната на дисплея тарифа
1.8.3 в размер на 66 465,2 кВтч. Сочи, че установеното количество електроенергия е реално
доставено и потребено от абоната и се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД, както и на основание чл. 183 от ЗЗД. Настоява предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за
3
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от Констативен протокол № 1114252, на 13.12.2013 г. на обекта на ищеца от
служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1114 0213
6326 1303 с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. В протокола не е отразено какви
са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетен регистър 1.8.3.
От приложен към делото Констативен протокол № 1104869 се установява, че на
13.08.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ищеца, при която са
отчетени следните показания: по регистър 1.8.1 (нощна тарифа) – 008699 кВтч; по регистър
1.8.2 (дневна тарифа) – 018713 кВтч, по регистър 1.8.3 – 066465 кВтч, по регистър 1.8.4 –
000000 кВтч, по регистър 1.80 – 093878 кВтч. Отбелязано е, че електромерът е демонтиран и
подменен с нов, изправен, както и че демонтираният електромер е поставен в индивидуална
опаковка, запечатана с пломба № 507783, за изпращане за експертиза в БИМ. Протоколът е
подписан от двама свидетели, представени с три имена и адрес.
Видно от Констативен протокол № 1871/08.08.2019 г. – АУ – Е – 000029-
45348/14.08.2018 г. на БИМ – Варна, от метрологичната експертиза на електромера, при
извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън
допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия.
Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за типа електромери ISKRA ME 162 трябва да се състои от две тарифи
Т1 и Т2, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа Т3 – 066465,2 кВтч. Уточнено е, че не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера. Отразено е, че експертизата е извършена въз основа на заявление от 14.08.2018
г. от „Електроразпределение Север“ АД, като при огледа на електромера е установено
съответствие с КП № 1104869/13.08.2018 г. Отбелязано е и наличието на допълнителна
метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган, извършил
оценяването: СЕ М13 1304.
От Становище за начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение
Север“ АД е видно, че същото е издадено на 12.08.2019 г. въз основа на горецитирания
протокол, като с него е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия
общо в размер на 66 465 кВтч, от които 58 453 кВтч за периода 14.08.2017 г. – 30.06.2018 г.,
и 8012 кВтч за периода 01.07.2018 г. – 13.08.2018 г. За одобреното количество ел. енергия е
издадена фактура № ********** от 13.08.2019 г. за сумата от 12 458,14 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция съдебно-електротехническа
експертиза се установява, че електромерът тип МЕ162 – ISKRA, с фабричен № 1114 0213
6326 1303, монтиран на процесния обект, е от одобрен тип, преминал първоначална
метрологична проверка през 2013 г., като срокът му на метрологична годност е 6 години и
към датата на процесната проверка – 13.08.2018 г., от метрологична гледна точка уредът е
4
бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Вещото лице сочи, че
техническа предпоставка за извършване на корекция по чл. 50 ПИКЕЕ е установеното от
БИМ - Варна, наличие на показания, отразени в регистър 1.8.3, в размер на 66 465 кВтч.
Изтъква, че натрупаното количество ел. енергия в горния регистър е възможно да бъде
отразено там само след човешка намеса, чрез софтуерно проникване в паметта на
електромера. Уточнява, че вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по
отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера;
препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в регистър 1.8.3, който не се
визуализира при редовен отчет от инкасатора. В съдебно заседание вещото лице излага, че
процесното количество ел. енергия е отчетено от уред, специално създаден да измерва
потребявана ел. енергия, и без значение дали показанията са във визуализиран или
невизуализиран регистър, може да се счита, че те са вследствие на доставена енергия и
количеството, отчетено в скрития регистър, е реално потребено от абоната. Сочи, че от
представения в ОСЗ протокол за монтаж се вижда, че електромерът е монтиран с нулеви
показания по регистри 1.8.1 и 1.8.2, което показва, че е бил нов, неупотребяван, съответно
не е бил включван към ел. мрежи и тъй като към него е нямало подаване на напрежение,
няма как в паметта му да са били запазени каквито и да е данни. Прави заключение, че
поради изложеното може да се счита, че към датата на монтажа електромерът е бил с нулеви
показания по регистър 1.8.3. Изтъква, че намесата в тарифната схема на електромера е
установена с протокола на БИМ, като същата не може да бъде осъществена по друг, освен
по описания в експертизата начин. Заявява, че е невъзможно да бъде установено от кого и
кога е извършена тази намеса. Потвърждава, че върху паметта на електромерите от по-нов
тип може да се въздейства дистанционно, но конкретният електромер е от стар модел и
такова въздействие е невъзможно.
В изпълнение на задължителните указания на ВКС, пред въззивната инстанция е
допусната повторна комплексна електротехническа и софтуерна експертиза. От
заключението по същата, което настоящият състав кредитира като компетентно изготвено и
обективно, се установява, че отчетеното в невизуализирания регистър 1.8.3 количество
електроенергия в размер на 66465,2 кВтч е преминало през процесното СТИ и реално
потребено. Обосновавайки горното, експертите сочат, че в общия случай може да бъде
препрограмирана всяка една памет, външна за микропроцесора, или той да бъде подменен с
друг, но за това е необходим достъп до вътрешността на устройството – т. е. до печатната
платка и схемата, като в настоящия случай няма данни за хардуерно вмешателство в
електромера. Изтъква се, че по начина, по който СТИ се свързва да захранва инсталацията
на обекта, като се вземе предвид пломбирането на клемореда на мястото, където
електромерът се свързва с инсталацията на обекта, не е възможно да се симулира
преминаване на електроенергия през него, без тя действително да бъде потребена от
консуматорите в обекта.
Уточнено е, че не може да се установи точно през кой период от време е преминало
отчетеното в регистъра количество електроенергия, като е посочено, че при натоварване с
5
максималната мощност, допустима без да се повреди системата, за натрупването му биха
били необходими най-малко 141,65 денонощия (почти 5 месеца) непрекъсната работа, като
потребената ел. енергия се натрупва само в тарифа Т3. По тази причина експертите считат за
малко вероятно натрупването на процесното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 да е
станало преди монтажа на електромера на процесния обект – доколкото същият е монтиран
в годината, в която е извършена и оценка за съответствието му по НСИОССИ, маркирано с
СЕ М13. Приемат, че СТИ е монтирано на обекта в състоянието, в което е било пуснато на
пазара от производителя след извършване на оценка на съответствието му, т. е. с нулеви
показания по всички тарифи.
Сочат, че първоначално производителят настройва монофазните електромери,
какъвто е процесният, да отчитат потреблението само в две тарифи – нощна, Т1 в регистър
1.8.1, в часовете от 22:00 ч. до 06:00 ч., и дневна, Т2 в регистър 1.8.2, в останалата част на
денонощието. Наличието на показания в регистър 1.8.3 означава, че тарифа Т3 е включена
неправомерно, чрез препрограмиране на времеинтервалите на тарифните зони на СТИ
посредством софтуер, осъществяващ комуникация през инфрачервения порт по протокол
IEC 62056-21. Осъществената софтуерна намеса е насочена към разпределяне на
действително потребената енергия за определени времеви интервали от денонощието върху
невизуализирана тарифа.
Посочено е, че през инфрачервения порт могат да се осъществяват определени
настройки на електромера: дата и час; тарифен план; кои параметри да бъдат визуализирани
на дисплея; времето за циклична визуализация на отделните параметри. Протоколът за
комуникация през този порт се поддържа от вътрешния софтуер на устройството (фирмуер),
вследствие на което могат да се променят само тези данни, които фирмуерът разреши.
Експертите са определили, че стойността на процесното количество електроенергия в
размер на 66 465 кВтч, ако същото се разпредели за периода от 13.12.2013 г. (датата на
монтажа на СТИ) до 13.08.2018 г. (датата на демонтажа), по действащите към съответния
период цени, определени от КЕВР за технологични разходи, е 9737,58 лева с вкл. ДДС.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на
ищеца е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм.
ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия. Цитираните правила имат правната характеристика на
подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Към датата на
проверката на процесния електромер (13.08.2018 г.) нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-
6
членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., и не са част от действащото право. По силата
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, въпреки че чл. 48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са все
още част от действащото право, това прави последните неприложими към посочената дата -
съответно хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, на която въззивното дружество се позовава като
правно основание за дължимост на вземането му, не се явява годно такова.
Горното обаче не отменя задължението за заплащане на цената на потребена, но
неотчетена при редовен месечен отчет електроенергия, доколкото предвидените в ЗЕ
специални норми, регулиращи отношенията между доставчиците на електроенергия и
крайните потребители, не изключват общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока. В случая налице е продажбено правоотношение, за което на
общо основание са приложими правилата на ЗЗД. В този смисъл е и най-новата практика на
ВКС, обективирана в Решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г., ВКС, IV г. о.,
Решение № 76 от 8.04.2021 г. по гр. д. № 2209/2020 г., ВКС, IV г. о., и др.
Съгласно чл. 183, ал.1 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която
купувачът се задължава да му заплати. Основание за заплащането на дадено количество
електроенергия по договора за покупко-продажба между страните е доставката на същото. В
конкретния казус, за да бъде дължима стойността на констатираното в невизуализирания
регистър 1.8.3 на процесния електромер количество електроенергия в размер на 66 465
кВтч, в тежест на ответното дружество е да докаже, че то действително е доставено и
потребено от абоната.
Съгласно чл. 38 от Закона за измерванията (Изм. ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от
01.03.2006 г.), първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се
извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В дадения
случай наличието на процесното количество електроенергия в невизуализирания регистър
1.8.3 на електромер с фабричен № 1114 0213 6326 1303 е установено именно с Констативен
протокол № 1871/08.08.2019 г. – АУ – Е – 000029-45348/14.08.2018 г. г. на БИМ,
Регионален отдел – Варна, от метрологичната експертиза на СТИ, който е официален
свидетелстващ документ и съгласно който при софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера, като действително потребената енергия се
разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 066465,2 кВтч.
Констативен протокол № 1104869/13.08.2018 г. от техническата проверка, извършена
от „Електроразпределение Север“ АД, съдържа същите данни, а подписите на двама
независими свидетели удостоверяват релевантните за самата проверка обстоятелства: че
показанията, отразени в протокола, са снетите от СТИ към момента на демонтирането му; че
СТИ е поставено в безшевна торба и запечатано с пломба в състоянието, в което е
демонтирано, и в момента на демонтажа; че номерът на пломбата е отразен правилно в
протокола; че самият протокол е съставен в момента на демонтирането.
7
Натрупването на съответното количество електроенергия в регистър 1.8.3 вследствие
на констатирано неправомерно софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера
е потвърдено и от заключението по изготвената пред въззивната инстанция комплексна
електротехническа и софтуерна експертиза. Вещите лица обстойно са аргументирали извода
си, че в конкретния случай не е възможно показанията в регистър 1.8.3 да са манипулирани.
Становището им е, че процесното количество ел. енергия реално е преминало през СТИ,
като сочат два принципно възможни варианта за неправомерно вмешателство. Допускат
теоретично възможност то да е осъществено преди монтажа на СТИ на процесния обект –
ако след пускането на СТИ на пазара тарифната схема е променена с такава, която натрупва
само в регистър 1.8.3 (с оглед на това, че показанията на регистри 1.8.1 и 1.8.2 са нулеви при
монтажа), като преди монтажа е променена отново с включване на регистри 1.8.1 и 1.8.2, но
определят тази възможност като малко вероятна, особено предвид времето, необходимо за
натрупване на процесното количество ел. енергия. Поради последното приемат, че
процесното СТИ е било монтирано на обекта в състоянието, в което е било пуснато на
пазара от производителя след извършване на оценка на съответствието му – с нулеви
показания по всички тарифи. Считат, че показанията в регистър 1.8.3 са натрупани след
монтажа на електромера на процесния обект, след софтуерно въздействие, състоящо се в
препрограмиране на времеинтервалите на тарифните зони на СТИ, като е включена
нормално неизползвана тарифа да натрупва потребената енергия в определени времеви
интервали от денонощието в невизуализиран тарифен регистър.
Идентично заключение - че процесният електромер е монтиран на обекта на ищеца с
нулеви показания по всички регистри, като натрупаното количество ел. енергия в регистър
1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса, чрез софтуерно
претарифиране през инфрачервения порт на СТИ – е направило и вещото лице по
допуснатата пред първа инстанция съдебно-техническа експертиза.
Както КП на БИМ, така и изготвената пред първа инстанция съдебно-техническа
експертиза установяват, че наличното количеството ел. енергия в регистър 1.8.3 е отчетено
точно, тъй като към датата на проверката – 13.08.2018 г., процесното СТИ е било в
метрологична годност и при проверките за точност на отчитане на същото не са
констатирани грешки извън допустимите.
Невъзможността да се определи точният момент, от който е започнало натрупването в
невизуализирания регистър, няма отношение към валидността на задължението за
заплащане на стойността на потребената ел. енергия, тъй като за периода от монтажа до
демонтажа на процесния електромер не е имало смяна на абоната.
В конкретния казус ирелевантно е дали част от процесното количество ел. енергия не
е натрупано преди периода от 14.08.2017 г. до 13.08.2018 г., посочен в Становището за
начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение Север“ АД и фактура №
********** от 13.08.2019 г. Горният период, съгласно заключението на вещото лице по
допуснатата от първа инстанция СТЕ, е определен спрямо изискванията на чл. 50 ПИКЕЕ
(ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.), чиято разпоредба гласи, че в случаите на установяване на
8
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. При обосноватата
по-горе неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ в настоящия случай, последното изискване отпада
(така Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., ВКС, III г. о.). Съобразно
нормата на чл. 183, ал.1 от ЗЗД, дължима е стойността на цялото доставено и потребено от
абоната, но останало незаплатено от последния количество електроенергия.
Доколкото възможният период на натрупване на процесното количество
електроенерия в размер на 66 465 кВтч, съгласно заключенията по допуснатите пред двете
инстанции експертизи, е от монтажа до демонтажа на СТИ на обекта на ищеца, съдът
намира, че релевантно е и стойността на посоченото количество да бъде определена
съобразно цените, одобрени от КЕВР за технологични разходи за същия период. Вещите
лица са изчислили тази стойност на 9737,58 лева с вкл. ДДС.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца Ж. ИВ.
Ж. е възникнало валидно задължение да заплати на ответното дружество „Енерго-Про
Продажби” АД сумата от 9737,58 лева, представляваща стойността на потребено, но
неотчетено при редовните месечни отчети количество електроенергия в размер на 66 465
кВтч, за обект, находящ се в гр. Аксаково, ул. „**, с кл. № ********** и аб. № **********,
която сума е част от сумата по издадената фактура № **********/13.08.2019 г.
Предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли до тази сума и да
се потвърди за сумата от 2720,56 лева (горницата над 9737,58 лева до 12 458,14 лева).
Съответно решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта, с която е
прието за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата
от 9737,58 лева, както и в частта за разноските, и да се потвърди в частта за сумата над
9737,58 лева до 12 458,14 лева.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, въпросът за дължимите разноски следва да бъде
преразгледан, като всяка от страните има право на разноски по съразмерност, съобразно
уважената или отхвърлената част от иска.
Ищецът/въззиваем, съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК, договори за
правна защита и съдействие и платежни нареждания, претендира съдебно-деловодни
разноски общо в размер на 4459,00 лева, включващи: 500,00 лева – държавна такса за
първоинстанционното производство; 5,00 лева – държавна такса за издаване на
удостоверение; по 1000,00 лева – адвокатско възнаграждение за гр. д. № 14689/2019 г. по
9
описа на ВРС, в. гр. д. № 1153/2020 г. и в. гр. д. № 1953/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Варна; 904,00 лева – адвокатско възнаграждение за гр. д. 3776/2020 г. по описа на ВКС;
50,00 лева – депозит за комплексна електротехническа и софтуерна експертиза пред
настоящата инстанция.
Ответното/въззивно дружество претендира, съгласно представени списъци по чл. 80
от ГПК, договори за правна защита и съдействие, фактури и платежни нареждания за
кредитни преводи, сторени по делото разноски в общ размер на 9668,32 лева, включващи:
по 2160,00 лева с вкл. ДДС - платено адвокатско възнаграждение за гр. д. № 14689/2019 г. по
описа на ВРС, в. гр. д. № 1153/2020 г. и в. гр. д. № 1953/2021 г. по описа на Окръжен съд -
Варна, гр. д. 3776/2020 г. по описа на ВКС; 150,00 лева - депозит за съдебно-техническа
експертиза пред първа инстанция, 350,00 лева - депозит за изготвяне на комплексна
електротехническа и софтуерна експертиза пред настоящата инстанция; по 249,16 лева –
държавна такса за въззивното производство и за касационното обжалване; 30,00 лева -
държавна такса за допускане до касационно обжалване.
По възраженията за прекомерност:
Съдът намира направените и от двете страни възражения за прекомерност на
адвокатските възнаграждения на насрещната страна за основателни, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. В съответствие с Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всяка от инстанциите на
ищцовата/въззиваема страна следва да бъдат определени адвокатски възнаграждения в
размер на по 903,74 лева (без вкл. ДДС), а на ответнотото/въззивно дружество - съответно в
размер на по 1084,49 лева с вкл. ДДС.
Съобразно уважената част от иска, в полза на ищеца/възиваем следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 910,62 лева, а в полза на ответното дружество, съобразно
отхвърлената част от иска – в размер на 4194,41 лева.
Воден от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 603 от 10.02.2020 г., постановено по гр. д. № 14689 по описа за
2019 г. на ВРС, XLVII състав, В ЧАСТТА, с която, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Ж. ИВ. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. Аксаково, ул. „**, не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав
10
Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата от 9737,58
лева (Девет хиляди седемстотин тридесет и седем лева и 58 ст.), представляваща начислена
в резултат на извършена корекция на сметка на потребителя стойност на електроенергия за
обект, находящ се в гр. Аксаково, ул. „**, с кл. № ********** и аб. № **********, за която
сума е издадена фактура № **********/13.08.2019 г., както и В ЧАСТТА за разноските, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. ИВ. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул.
„**, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс – Г“, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК В ЧАСТТА за приемане
на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 9737,58 лева (Девет хиляди седемстотин тридесет и седем лева и 58 ст.),
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметка на потребителя
стойност на електроенергия за обект, находящ се в гр. Аксаково, ул. „**, с кл. № **********
и аб. № **********, за която сума е издадена фактура № **********/ 13.08.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 603 от 10.02.2020 г., постановено по гр. д. № 14689 по
описа за 2019 г. на ВРС, XLVII състав, В ЧАСТТА, с която, на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Ж. ИВ. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. Аксаково, ул. „**, не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав
Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата от 2720,56
лева (Две хиляди седемстотин и двадесет лева и 56 ст.) - горницата над 9737,58 лева (Девет
хиляди седемстотин тридесет и седем лева и 58 ст.) до претендираната от ответното
дружество като дължима сума от 12 458,14 лева (Дванадесет хиляди четиристотин петдесет
и осем лева и 14 ст.), представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметка на потребителя стойност на електроенергия за обект, находящ се в гр. Аксаково, ул.
„**, с кл. № ********** и аб. № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/13.08.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик”,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. ИВ. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. Аксаково, ул. „**, сумата в размер на 910,62 лева (Деветстотин и
десет лева и 62 ст.), представляваща сторени пред трите инстанции съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ж. ИВ. Ж., ЕГН **********, с адрес:
гр. Аксаково, ул. „**, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Тауърс – Г“, сумата в размер на 4194,41 лева (Четири хиляди сто деветдесет и четири лева и
41 ст.), представляваща сторени пред трите инстанции съдебно-деловодни разноски.
11
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12