Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.07.2021
година Град Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
29.06 2021 година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар:
Стойка Иванова
като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.д.
№ 262 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.557,
ал.1, т.2, б.”в” във вр. с ал.5 от КЗ.
Ищцата И.Н.С.
твърди
в исковата молба, че на 16.08.2014г., около 8:40 часа на автомагистрала
„Тракия“, 183 км., в посока гр.София, е пътувала на предна дясна седалка в
управлявания от съпруга й – Й. С. лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с peг. № X
6179 ВС, когато са били ударени от л.а. „Сеат Алтеа“ с турска регистрация,
управляван от Д.Г.Т., ЕГН **********.
Пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на
водача на „Сеат Алтеа“ Д.Т., която при маневра изпреварване на движещия се пред
нея в средната лента на магистралата л.а. „Фолксваген Туарег“, след завършване
на маневрата при прибиране в средната лента не е осигурила достатъчно
разстояние между управлявания от нея автомобил и изпреварвания, управляван от
водача Й. С., в резултат на което го удря. От удара автомобилът „Фолксваген
Туарег“ се преобръща вдясно, излизайки извън пътното платно, следват
преобръщания и извършване на сложни движения на л.а. Фолксваген до установяване
в крайно положение обърнат на лявата си страна с предна част ориентиран на
югоизток. При удара е пострадала пътничката в лекия автомобил „Фолксваген
Туарег“ – ищцата И.С., на която са причинени сериозни телесни увреждания.
За настъпилото събитие е образувано АНД № 1652/2017 г. по
описа на PC - гр. Стара Загора, което е приключило с Решение от 26.10.2017 г. -
влязло в законна сила на 11.11.2017г. и с което Д.Т. е призната за виновна за
пътния инцидент.
В резултат на инцидента И.Н.С. е получила сериозни
телесни наранявания. Спешна помощ й е оказана от екип на ЦСМП - гр. Стара
Загора. На следващия ден почувствала болка и затруднение на снагата при сядане
и ставане и потърсила медицинска помощ във ВМА - София. След редица прегледи и
изследвания е установено, че вследствие на претърпяното ПТП И.С. е получила
следните наранявания: Счупване на II и III поясен прешлен в дясно;Увреждане на
междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия; Множество синини и кръвонасядания по цялото тяло.
За същите оплаквания И. многократно е търсила лекарска
помощ, както и е провеждала физиолечение и медикаментозна терапия.
В резултат на пътния инцидент И.Н.С. е получила сериозни
увреждания, както физически, така и психически, които са променили изцяло
начина й на живот. В продължение на месеци е изпитвала силни болки и
затруднения на снагата при движение, сядане и ставане, имала е ограничени
движения в кръста, болката се разпространявала към десния й крайник с чувство
за мравучкане. Процесът на възстановяване е бил изключително продължителен и
болезнен, като продължава и към момента.
Горепосоченият пътен инцидент е причинил на И. внезапно
увреждане на здравето и множество болки и страдания. При инцидента сериозно е
пострадал и съпругът на И.С. – Й. С., който е получил множество тежки травми,
бил е с опасност за живота и е бил поставен в медикаментозна кома, което е
причинило на И. силен емоционален шок и притеснение. Настъпили са съществени
промени в емоционалното й състояние, станала е силно раздразнителна, с честа
смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и
страх, след инцидента е станала нервна, неспокойна, избягва да излиза от дома
си. Често сънува кошмари за инцидента и се страхува да се вози в автомобил. Ищцата
дълго време е полагала и продължава да полага грижи за съпруга си, цялата отговорност
за семейството изведнъж се е стоварила на плещите й.
Ищцата твърди, че и към настоящия момент изпитва силни
болки в кръста, има затруднение при сядане и ставане. Все още е раздразнителна,
често плаче без причина, тревожна е, със затруднена концентрация, нервна.
Търпяла е изключителни болки и страдания, търпи ги и сега и ще ги търпи за в
бъдеще.
Посочено е, че от представения с исковата молба
Констативен протокол за ПТП, се установява, че водачът на лекия автомобил „Сеат
Алтеа“ - Д.Г.Т., причинила настъпването на ПТП е управлявала МПС с турска
регистрация, peг. № 34 СС1762 - със
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите в турска застрахователна
компания /OZDUMAN SIGORTA ARACILIK HIZMETLERI LTD/, валидна за периода
25.08.2013 г. до 25.08.2014 г. По отношение на същия лек автомобил не е
идентифициран сертификат „Зелена карта“, притежаван към датата на настъпване на
ПТП, предвид на което ищцата насочва претенцията си към Г. ф.. Във връзка с
горното, И.Н.С. е предявила пред Г. ф. претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
ПТП от 16.08.2014 г., за което е образувана щета № 19210234/19.06.2019 г. и й е
изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000
(петнадесет хиляди) лева.
Ищцата счита, че определеното й и изплатено обезщетение
от ответника по първоначално заведената щета е несправедливо и несъобразено
както с интензитета на търпените от нея болки и страдания, така и с
икономическата обстановка в страната към датата на процесното ПТП. Заявява, че по
силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди
изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от
увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на
нанесените щети. Ищцата счита, че справедливият размер на обезщетението, което й
се дължи за претърпените болки и страдания, е в размер на 41 000 /четиридесет и
една хилядилева/, от които 15 000
/петнадесет хиляди/ лева са изплатени. Върху присъдената сума следва да бъде
начислена и законна лихва от 18.06.2019г.
Прави искане да се осъди Г. ф. да й заплати обезщетение в
размер на 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, в резултат на ПТП от 16.08.2014г., ведно със
законната лихва от 18.06.2019г. до окончателното издължаване на сумата и
направените по делото съдебни разноски, в това число и договорения адвокатски
хонорар.
Ответникът Г. ф. е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер. Посочва, че към
настоящия момент вече е бил сезиран от ищцата във връзка с процесното ПТП и по
образуваната щета № 210234/19.06.2019 г. УС на ГФ е определил обезщетение в
размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) за неимуществени вреди, което е
платено на ищцата по посочената от нея банкова сметка ***.06.2019г. - в рамките
на законоустановения тримесечен срок по Кодекса за застраховането.
Счита, че с изплащането на сумата, страните са решили
спора извънсъдебно по реда на чл.558, ал.3, във връзка с ал.1 КЗ. В тази връзка,
ответникът посочва, че е неоснователно искането за изплащане на обезщетението,
предмет на исковата молба, тъй като претенцията е била удовлетворена
извънсъдебно, което е видно от приетата от страна на ищеца сума и така страните
са постигнали с оглед на действията си спогодба, съгласно приложимата в случая
обща гражданскоправна разпоредба на чл.365 ЗЗД, за която не се предвижда
определена форма за действителност.
Излага аргументи, че съгласно чл.558, ал. 5 КЗ увредените
лица или се съгласяват с определените им от Ф. обезщетения, с което се решава
извънсъдебно спора или не се съгласяват с така определените суми, като не ги
приемат и предявяват претенциите си в съда. С факта на плащането от страна на
ГФ се внася яснота и определеност в отношенията на спорещите. Слага се край на
спора и се избягва бъдещ такъв, като страните чрез взаимни отстъпки прекратяват
висящия спор, какъвто е и смисъла на една спогодба, в частност направеното
плащане от страна на Ф. Смята, че с настоящата искова молба не се претендират
обезщетения за вреди, различни от взетите предвид при определяне на размера на
обезщетението от УС на ГФ и получени от ищеца, които да дават основание за
преразглеждане. Твърди се, че в писмото си до ищцата, ГФ изрично е посочил, че
одобрените суми за обезщетение не са частично плащане по предявената претенция.
В случай, че се приеме иска за основателен, ответникът моли,
да се отхвърли претенцията за неимуществени вреди в предявения размер от 26 000
лв. Счита същият за силно завишен, тъй като не отговаря на броя и
медико-биологичния характер на получените от ПТП увреждания, лекувани
консервативно с покой, редуциран двигателен режим и прием на обезболяващи
средства. Заявено е, че при изплащане на обезщетението за неимуществени вреди
УС на ГФ се е съобразил с Експертно мнение на медика в комисията, като
първоначално се касаело за единична травматична увреда „Счупване на десния
страничен израстък на втори поясен прешлен, с поясна радикулопатия“, лекувана
консервативно, с очаквано възстановяване за период от 2.5-3 месеца, водеща до
определянето на 15% ТНР X 1,000.00 лева - 15,000.00 лева. Определена е сумата от
15,000.00 лева за неимуществени вреди, репарираща болките и страданията на
ищцата.
Моли да се приеме като доказателство заверено копие от
протокол от ЗМК, протокол от УС на ГФ и медицинска експертиза, както и платежно
нареждане за изплатеното обезщетение.
Счита, че размерът на обезщетенията следва да репарира
вреди, а не да предоставя на пострадалата материални блага, които да повишат
съществено стандарта й на живот.
Прави възражение по чл. 369, ал.1 ГПК, като счита, че настоящият спор следва да се разглежда по общия ред, тъй
като не е налице спор, свързан с търговска сделка. Претенцията е за ангажиране
отговорността на ГФ на законово, а не на договорно основание. Посочва, че фондът
не е застраховател - тьрговец, а е юридическо лице, създадено по силата на
закона, въз основа на който са му делегирани гаранционно-обезпечителни публични
функции.
С допълнителна исковата молба ищцата взема становище по
възраженията на ответника, като счита за напълно несъстоятелни доводите на
ответника, че с изплащане на сума в размер на 15 000 лева страните са сключили
„извънсъдебно споразумение“, както и че посочените от ответника в тази връзка
разпоредби от КЗ са напълно извадени от контекст и неправилно тълкувани.
Излага аргументи, че съгласно разпоредбата на чл. 558,
ал. 5 от КЗ „Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда, ако Г. ф. не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като
се прилага и чл. 380. “ В процесния случай се твърди, че пострадалата не е
изразявала съгласие с определената от ГФ сума, а същата просто е била уведомена
за определянето и изплащането й - съгласно вменените по закон задължения на
ответника. Заявява, че е неприложима разпоредбата на чл. 365 от ЗЗД, тъй като
страните не са водили преговори нито за размера на сумата, нито за други
съществени въпроси за окончателно решаване на спора и не са постигали съгласие
за доброволното му прекратяване чрез взаимни отстъпки. Смята, че не следва и не
може да се приеме нито от правна, нито от морална гледна точка, че след като е
изплатена сума като обезщетение - в определен, едностранно според ГФ размер, по
сметка на увреденото лице, то следва същото да се счита за споразумение.
Посочено е, че в съдебната практика константно и
непротиворечиво е прието, че след изплащане на обезщетение от Г. ф. или
застраховател, с което пострадалият не е съгласен и което счита за
несправедливо, същият има право да предяви претенцията си за пълно обезщетяване
на претърпените от него болки и страдания пред компетентния български съд.
Поддържа исковата молба в предявения й размер, като излага съображения досежно претърпените от нея болки и страданията, вследствие
на ПТП.
Заявява, че размерът на търсеното обезщетение в
настоящото съдебно производство е съобразен както с принципа за справедливост,
регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни
казуси.
Счита, че направените оспорвания от страна на ответника в
тази връзка са напълно неоснователни, като посочва, че стандартът й на живот
несъмнено е бил по- добър преди инцидента, предвид обстоятелството, че със
съпруга й са били в добро здравословно и емоционално състояние преди него,
което към настоящия момент не може да се каже. Счита, че за повишаване на
„жизнен стандарт“ след подобен инцидент не би могло и не следва да се говори.
В тази връзка, според ищцата, изплатената застрахователна
сума, в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева е изключително занижена от
страна на Г. ф. и не кореспондира с получените от нея увреждания и претърпените
от нея душевни страдания.
Ищцата твърди, че е предявила претенцията си за следните
телесни наранявания, получени в резултат на пътния инцидент - „1. Счупване на
II и III поясен прешлен в дясно; 2. Увреждане на междупрешленните дискове в
поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; 3. Множество синини и кръвонасядания по
цялото тяло;“. Сочи, че видно от представеното от Гаранционен фонд писмо, обезщетението
е определено за „счупване на десния страничен израстък на втори поясен прешлен
с поясна радикулация, лекувана консервативно“, като счита, че при определяне на
дължимото й се обезщетение, не са взети предвид всички причинени на същата от
пътния инцидент вреди по вид и степен.
В отговора на допълнителната искова молба, ответникът
заявява, че поддържа изцяло отговора на исковата молба, както и всички
възражения. Оспорва изцяло исковата претенция - по основание и размер, началния
момент на законната лихва по мотиви и съображения, подробно изложени в отговора
на исковата молба.
Тъй като по настоящото дело липсват нови доказателства,
различни от представените пред Фонда, доказващи „болките и страданията на
ищцата“, се прави анализ на ППВС № 4. Счита, че липсват каквито и да е
доказателства, доказващи различни от оценените от ГФ неимуществени вреди на
ищцата. Заявява, че твърденията, че същата все още търпи болки и страдания пет
години след ПТП не отговарят на истината и в тежест на ищцата е да докаже
твърденията си.
Моли съда да отхвърли иска със законните последици.
Претендира за разноските по делото.
В хода на съдебното производство по искане на ответника
съдът е конституирал в качеството на трето лице-помагач на страната на
ответника виновната водачка на лекия автомобил „Сеат
Алтеа“ с турска регистрация Д.Г.Т., ЕГН **********. Третото лице помагач
оспорва предявения от ищцата иск по основание и размер, като счита, че
ответникът е обезщетил ищцата за претърпените от нея вреди, като й е заплатил
обезщетението извънсъдебно. Счита, че при определяне на обезщетението
ответникът се е съобразил с принципа за справедливост, предвид датата на
увреждането 16.08.2014г.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Съдът приема за безспорно
установено по делото, че на 16.08.2014г., около 8:40 часа на
автомагистрала „Тракия“, на 183 км. в землището на с.Рупките, Общ.Чирпан в
посока гр.София, ищцата, като пътник на предна дясна седалка в управлявания от
съпруга й – Й.С.лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с peг. № X 6179 ВС е
претърпяла ПТП, когато л.а., в който са
пътували е бил ударен от л.а. „Сеат
Алтеа“ с турска регистрация, управляван от Д.Г.Т., ЕГН ********** и е
предизвикано ПТП. Не се оспорва обстоятелството, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило по вина на водача на „Сеат Алтеа“ Д.Т., която при
маневра изпреварване на движещия се пред нея в средната лента на магистралата
л.а. „Фолксваген Туарег“, след завършване на маневрата при прибиране в средната
лента не е осигурила достатъчно разстояние между управлявания от нея автомобил
и изпреварвания, управляван от водача Й.С., в резултат на което го удря. От
удара автомобилът „Фолксваген Туарег“ се преобръща вдясно, излизайки извън
пътното платно, следват преобръщания и извършване на сложни движения на л.а.
Фолксваген до установяване в крайно положение обърнат на лявата си страна с
предна част ориентиран на югоизток. Не се оспорва обстоятелството, че при удара
е пострадала пътничката в лекия автомобил „Фолксваген Туарег“ – ищцата И.С., на
която е била причинена средна телесна повреда.
Било е образувано АНД № 1652/2017 г. по
описа на PC - гр. Стара Загора, което е приключило с Решение №655 от 26.10.2017
г., влязло в законна сила на 11.11.2017г. /л.17-л.25 от делото/. С посоченото
решение третото лице помагач Д.Т. е призната за виновна за причиненото ПТП,
както и в това, че нарушавайки правилата за движение – чл.42, ал.2,т.1 ЗДвП в
пряка причинна връзка по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на
повече от едно лице – многостепенна средна телесна повреда на Й.С./съпруг на ищцата/ и средна телесна повреда на ищцата.
Видно от данните по делото, Г. ф. е заплатил на ищцата сумата 15
000 (петнадесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди по образувана щета
№19210234/19.06.2019 г., образувана въз основа на отправена претенция от ищцата
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
процесното ПТП.
Във връзка с установяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е назначена
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от експерта д-р С., специалист
ортопед-травматолог /л.150-л.159/. От заключението му се установява, че ищцата,
която е пътувала на предната дясна седалка при процесното ПТП е получила
счупване на страничните /трансверзалните/ израстъци на втори и трети поясен
прешлен в дясно. Счупването на тези бодлести израстъци е в резултат на
екстремно извиване на тялото в посока на ляво- странично, каквито условия са
налице при странично преобръщане на лекия автомобил при пътници на дясна
седалка с поставен предпазен колан. Описаните травматични увреждания са
комбинация от усукване, остро извиване на ляво на тялото и въздействие на
твърди тъпи предмети върху тях и отговарят да са получени при процесното ПТП. Счупването
на трансверзалните израстъци на два съседни гръбначни прешлена /втори и трети
поясен/ е причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на
снагата, продължително изразен болков синдром. По отделно всяка една от тези
две фрактури припокрива медикобиологичния признак на средна телесна увреда. В
случая се касае за две средни телесни увреди. При консервативно лечение, което
е стандартно при този вид травми-счупвания, възстановителният период е около 4
месеца.
Според експертизата, от
медицинската документация, приложена по делото се установява, че в острия
период след травматичния момент е предписана медикаментозна терапия, подробно описана
в експертизата. Също така от представените амбулаторни листи амб.лист № 000853/
01.10.2014г., амб.лист
№000951/30.10.2014г., амб.лист №
001085/03.12.2014г е видно, че ищцата е започнала да провежда физиотерапевтично
лечение. Експертът е посочил, че при осъществяване на клиничния преглед на
ищцата, същата е разказала,че освен тази терапия е използвала и аналгетични
унгвенти и тези терапевтични мерки ищцата е използвала до края на м.септември
2014г, а след това е продължила да ги ползва не редовно.
Според експерта, този вид травми, както
и в конкретния случай, са силно болезнени през първите 20-25 дни, а след това
болковият синдром започва постепенно да отслабва. През острия период бодежна
болка се изпитва в моментите на сядане и при опита за изправяне от седнало
положение, трудно е завъртането на тялото в легло, уморяемостта при прав стоеж
е още след 15-20 минути. През този период болката се купира със силни аналгетици.
През последващия период болката започва да стихва по интензитет и острота, постепенно
движенията започват да се освобождават и така е до 45-60 ден. В следващия
период болката е по-поносима, не се налага прилагането на аналгетици или това
се прави само в определени моменти. В края на този период е допустимо
използването на електротерапия, което спомага за отзвучаването на болката. Пълният
обем движения в поясния отдел на гръбначния стълб при липса на болка или
нищожна такава настъпва около 4 месеца след травмата.
Според експертизата, към момента
на клиничния преглед ищцата не е имала оплаквания от болка, нито от ограничени
движения. В разговора преди прегледа ищцата се оплакала от чести схващания на
поясната мускулатура- паравертебрално, като в тези периоди се навеждала и
изправяла трудно. Болката при някои от тези схващания се разпростирала не само
по гръбначния стълб, но и диагонално надолу и на страни до областта на двете
сакроилиачни стави. През тези периоди ищцата носела лумбостатичен пояс. Не можела
да осъществява тежка физическа работа, особенно свързана с чести навеждания и
вдигане на тежест. При прегледа не са установени от експерта патологични
отклонения, нито деформации. Експертът подробно е обяснил тези периодично
обострящи се схващания, придружени с болка, като е описал в заключението си биофизиологичния
механизъм на възстановяване след всяка фрактура на която и да е кост. Според
експерта, не може да се каже колко време след травмата ще се изявяват такива
бодежни болки, като тяхното лечение е физиотерапия или масажи.
Експертизата е категорична, че е
налице пряка причинно- следствена връзка между процесното ПТП от 16.08.2014г. и
получените от ищцата, като пътник в автомобила
травми.
Предвид направеното оспорване от
страна на ответника, по делото е назначена и приета повторна съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от д-р М.К., неврохирург. Видно от експертизата,
получените от ищцата травматологични увреждания са: Контузия на лумбалният
отдел на гръбначният стълб, Фрактура/счупване/ на трансверзалните /странични/
израстъци на вторият и трети кръсцови прешлени вдясно, Контузия на крайниците с
кръвонасядане по тях. Лечението е било медикаментозно
–аналгетично, подробно описано в експертизата, лумбосакрален корсет, покой, щадящ
физически режим, рехабилитация. Подсигурена временна нетрудосопособност за 4
месеца. Според експерта, активното лечение е до 4 месец от травмата. Видно от
заключението на експертизата, болките при този вид травма в началото в рамките
на часове нарастват и блокират движението в кръста. Кулминацията е в първия
месец, месец и половина. След това постепенно утихват на базата на
аналгетичната терапия, покоя с обездвижването и поставен лумбосакрален корсет /в
този период се извършва костно, ставната и мускулната регенерация/. От 2 до 4 месеца
е периодът на раздвижване, рехабилитация и намаляване интензитета на болката. След
този период болки могат да се появяват при физическо натоварване, влага и студ,
неестествена позиция на тялото- епизодично.
Според експерта, анатомично
възстановяването на увредените тъкани-кости, стави, сухожилия и мускули е
приключило. Епизодична поява на болки и скованост пострадалата може да получава
при физическо натоварване, климатични промени, влага, студ и неудобна позиция
на тялото. Всички това е поради образуваните цикатрикси /ръбци/ на местата на
регенерация ангажираността на нервните окончания, които са били с нарушена
цялост или са били обхванати от цикатриксите /ръбците/. Поради трайното установяване
на цикатриксите в тъканите около травмата, те са в готовност да бъдат
провокирани от по-горе посочените фактори.
Според експертизата е налице причинно-следствена
връзка между преживяното ПТП и получените от ищцата увреждания.
Експертът е посочил, че от
етапната епикриза на личния лекар е видно, че ищцата е имала последици от
прекаран мозъчен инфаркт - начална деформираща спондилоза, вкалцявания в диска
на ниво тх12-л1, тенденция за оформяне на симптома на Бааструп на ниво л3-л4, както и
че тези промени са трайни.
Според експертизата, болките от
фрактурата са значително по-интензивни от тези заболявания, посочени като
предхождащи травмите от процесното ПТП. След оздравителният процес на травмите,
те могат да индуцират болки и страдания на базата на последиците от травмата. Прекараният
мозъчно съдов инцидент сваля прага на усета за болка поради засегнатата
централна нервна система.
Според експертизата, пострадало
лице с гръбначно - мозъчна травма се транспортира по изискванията на добрата
медицинска практика със специализиран линеен транспорт, на специална носилка с
твърда подложка с прехващане на тялото към нея. Транспортирането на ищцата до
болничното заведение с неспециализиран транспорт е довело до движение във
фрактурата, увредените сухожилия и мускули около фрактурата и повече кървене и оток
около тях. Експертът посочва, че фрактурите на напречните израстъци на поясните
прешлени най-често са резултат от падане, директен удар в поясната област или
могат да бъдат причинени от силна мускулна контракция. При прилагане на
значителна сила, фрагментите се разместват с образуване на голям хематом около
тях. Не е възможно здрав човек да получи счупване на странични израстъци на
лумбалните прешлени при нормален традиционен транспорт с лек автомобил.
Придвижването с неспециализиран медицински транспорт може да доведе до движение
във фрактурата и повече кърпене и оток около нея, затова ще е нужно по
продължително лечение от стандартното от 4-6 месеца.
Видно от експертизата, дисковата херния
и придружаващата я радикулерна симптоматика и фрактурата на 2 и 3 трансверзален
израстък в дясно са с припокриваща симптоматика, медицинско поведение и период
на възстановяване. В болничния лист може да се посочва една диагноза и върху
нея да се гради поведение, лечение, временна нетрудоспособност. От двете посочени диагнози тази на дисковата херния е
за активно проследяване поради възможността да влоши състоянието на пациента и
да се прибегне към оперативно лечение. Докато фрактурата на прешлена-страничен
израстък основно е с изчакване за консервативно оздравяване без вероятност за
оперативно лечение. Поради това, предпочитаната дсиагноза е дискова херния, а и
поради покритието от интернист д-р С. К. Единствен, който е обсъждал
травматичната диагноза е д-р В. В. – ортопед-травматолог.
Съдът възприема заключението на
повторната експертиза. Същата е добросъвестно изготвена, подробно представена и
компетентно мотивирана, отговаря на поставените от страните и третото-лице
помагач задачи.
С оглед установяване на
претърпените от ищцата болки и страдания, съдът е допуснал и изслушал и
свидетели. От показанията на свидетеля М.Г.Д., сестра на съпруга на ищцата, се
установява, че на 15.08.2014г. ищцата и съпругът й са били на гости у
свидетелката и на 16.08. сутринта тръгнали за Стара Загора. След около 30 - 40
минути й се обадила ищцата, обяснила, че са претърпели катастрофа и не е ясно
какво ще стане с брата на свидетелката. Брат й бил първоначално настанен в
Стара Загора, когато пристигнали в Бърза помощ прегледали ищцата, предложили й
да я хоспитализират, но съпругът й бил толкова зле, че тя не пожелала да остане
в болницата, занесли й дрехи, преоблякла се. С помощта на хора от София го
извозили в София във ВМА, вечерта стигнали в София, ищцата била много съсипана
от всичко изживяно, не се чувствала добре, краката й започнали да отичат. На
сутринта отишли да видят дали съпругът на ищцата е още жив. Свидетелката видяла,
че краката на ищцата започват да посиняват и да почерняват. Тъй като във ВМА
има поликлиника, влезли при ортопед, направили снимки. Лекарите предположили,
че има счупване или пукване, предложили на ищцата да я хоспитализират в същата
болница, но тъй като свидетелката била в къщи се съгласили да я оставят с
условие, че в къщи ще лежи и ще сложат абокат. Изписали лекарства, мазила. Около
два месеца съпругът на ищцата бил в болница и тя реално лежала в къщи. Според
свидетелката, здравословното състояние на ищцата не е добро, тази травма оказала
влияние, ищцата продължавала да си усеща болките. Отделно от това състоянието
на съпруга й било изключително тежко, което й се отразило психически, наложило
се да посети невролози и психотерапевти. Според свидетелката, ищцата е на
работа, но не е това, което е била преди. Наложило се да се лекува при
психотерапевт и с антидепресанти, доста се променила, за съжаление в момента съпругът
й не е в добро състояние и това чисто психически й се отразявало изключително тежко.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката. Същите са непротиворечиви, подкрепят се и от доказателствата по
делото.
По отношение на третото лице
помагач Т., съдът неколкократно е
отлагал делото по нейно искане, за да може да участва лично в съдебно заседание,
както и да отговори на осн.чл.176 ГПК на въпросите, поставени от ответника
/л.176 от делото/. Въпреки предоставената възможност и отлагане на делото в
няколко поредни заседания, третото лице
помагач Т. не се е явила пред съда.
Съдът счита, че в случая са налице законовите
изисквания на чл.557, ал.1, т.2,б.“В“ от
КЗ, за да се ангажира отговорността на Г. ф. за причинените на ищцата неимуществени вреди
вследствие на ПТП, причинено на територията на Република България от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и
за което няма гранична застраховка или сертификат "Зелена карта". От данните по делото се установява, че за
автомобила на виновния водач - третото лице помагач Т., няма гранична
застраховка или сертификат "Зелена карта". Именно, констатирайки тези
обстоятелства, Гаранционният фонд е взел
решение за обезщети ищцата за претърпените вследствие на процесното ПТП вреди и
й е заплатил обезщетение от 15 000лв.
Съгласно посочената разп. на чл. 557, ал.1, т.2,б.“В“ КЗ, Г. ф. изплаща на увредените лица от Ф. за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на трета държава и за което няма гранична застраховка или
сертификат "Зелена карта".
Съдът приема за безспорно
установено по делото, че ищцата е пострадала при ПТП, причинено от третото лице помагач на ответника Д.Г.Т., водач на л.а. „Сеат Алтеа“ с турска
регистрация на 16.08.2014г., около 8:40 часа на автомагистрала „Тракия“, 183 км., в посока
гр.София. Ищцата е била като пътник на предна дясна седалка в управлявания от
съпруга й - Й.С.лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с peг. № X 6179 ВС. Безспорно е по
делото, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на водача на
„Сеат Алтеа“ Д.Т., която при маневра изпреварване на движещия се пред нея в
средната лента на магистралата л.а. „Фолксваген Туарег“, след завършване на
маневрата при прибиране в средната лента не е осигурила достатъчно разстояние
между управлявания от нея автомобил и изпреварвания, управляван от водача Й.С., в резултат на което го удря. От удара автомобилът „Фолксваген Туарег“ се
преобръща вдясно, излизайки извън пътното платно, следват преобръщания и
извършване на сложни движения на л.а. Фолксваген до установяване в крайно
положение обърнат на лявата си страна с предна част ориентиран на югоизток.
Последица от удара са причинени сериозни телесни увреждания на ищцата -
счупване на II и III поясен прешлен в дясно;Увреждане на междупрешленните
дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; Множество
синини и кръвонасядания по цялото тяло.
Безспорно е по делото, че за настъпилото събитие е
образувано АНД №1652/2017 г. по описа на PC - гр. Стара Загора, приключило с
Решение от 26.10.2017 г., влязло в законна сила на 11.11.2017г., с което Д.Т. е
призната за виновна за пътния инцидент.
Съдът приема за установено по делото, че получените при
ПТП телесни увреждания са причинили болки и страдания на ищцата, които са били
със значителен интензитет през първите четири месеца след ПТП, като впоследствие
отшумяват. След този период болки могат
да се появяват при физическо натоварване, влага и студ, неестествена позиция на
тялото- епизодично, според повторната експертиза. Епизодична поява на болки и
скованост ищцата може да получава при физическо натоварване, климатични
промени, влага, студ и неудобна позиция на тялото. Всички това е поради
образуваните цикатрикси /ръбци/ на местата на регенерация ангажираността на
нервните окончания, които са били с нарушена цялост или са били обхванати от
цикатриксите /ръбците/. Според експерта, поради трайното установяване на
цикатриксите в тъканите около травмата, те са в готовност да бъдат провокирани
от по-горе посочените фактори.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищцата
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Лечебният и
възстановителен период на ищцата е бил сравнително продължителен, около 2
месеца е лежала в къщи и се е лекувала, като вследствие на ПТП е преживяла психически и емоционален стрес,
лекувала се е с антидепресанти, посещавала е психотерапевт, според показанията
на св.Д.. При определяне на обезщетението следва да вземе предвид, че към
момента на ПТП, ищцата е била на 49 години, имала е последици от прекаран
мозъчен инфаркт - начална деформираща спондилоза, вкалцявания в диска на ниво
тх12-л1, тенденция за оформяне на
симптома на Бааструп на ниво л3-л4. Според експертизата, болките от фрактурата
са били значително по-интензивни от посочените заболявания като предхождащи
травмите от процесното ПТП.
Съдът, като
взе предвид тежестта на получените травми, възрастта на ищцата към момента на ПТП, последиците
от предхождащ уврежданията от процесното ПТП прекаран мозъчен инфаркт, върху
които са се насложили последиците от получените увреждания, болките и
страданията, породени от травмите, неудобствата и ограниченията от личен,
битов, трудов и социален характер, които е претърпяла ищцата и факта, че епизодични появи на болки и скованост може да получава
при физическо натоварване, климатични промени, влага, студ и неудобна позиция
на тялото занапред, приема,
че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би
била сумата от 25 000 лв., от които 15 000лв. са заплатени от ответника
преди образуване на настоящото съдебно производство.
Съдът взема
предвид и обстоятелството, че при определяне на обезщетението Г. ф. е приел, че ищцата вследствие
на процесното ПТП е получила счупване на
десния страничен израстък на втори поясен прешлен с поясна радикулация,
лекувана консервативно, с очаквано възстановяване за период от 2,5-3 месеца /
л.78-81 от делото/. Както беше вече посочено в изложението, според повторната
експертиза /, а в същия смисъл е и първоначалната медицинска експертиза/, последица от удара са причинени сериозни
телесни увреждания на ищцата - счупване на II и III поясен прешлен в
дясно;Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия; Множество синини и кръвонасядания по цялото
тяло. Според съда, е очевидно, че в случая ответникът е обезщетил част от
получените увреждания, поради което съдът счита за справедливо да присъди
допълнително обезщетение за ищцата, предвид установените в хода на
производството неимуществени вреди, които е претърпяла в резултат на процесното
ПТП. Съдът в случая взема предвид и момента на настъпване на посочените за
ищцата вреди – 16.08.2014г., като съобразява икономическата обстановка в
страната за този период при определяне на обезщетението.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказан за сумата 10 000лв., като в този
размер следва да го уважи. За разликата над посочената сума до предявената от
26000лв. искът се явява недоказан и следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се
установява, че ищцата е материално
затруднено лице, поради което адвокатската защита е осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът,
оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако
се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и
той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съдът намира, че в настоящия случай е предявен един
иск за неимуществени вреди за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания вследствие получените травми от ищцата. Съдът намира, че
обезщетението на неимуществени вреди включва всички претърпени травми и болки и
страдания, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде определено
върху общия материален интерес на предявения иск за неимуществени вреди за
сумата от 26 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100
000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ е в размер на 1310 лв. Допълнително ищцата е заплатила ДТ в
размер на 20 лв., видно от представения списък по чл.80 ГПК.
Следователно при спазване на посочените правила,
дължимото адвокатско възнаграждение на адв.Н.Ч. за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищцата, съобразно уважената част на иска е 504.35лв., която
сума ответникът следва да заплати на адвоката, съгл. чл. 38, ал. 2 ЗА.
На ищцата следва да се заплати сумата 7.70лв.,
представляваща разноски за съдебни удостоверения, съобразно уважената част на
иска.
Ответникът е направил разноски за повторната съдебно-
медицинска експертиза в размер на 500 лв. С оглед изхода на делото ищцата
следва да заплати на ответника направените разноски в размер на 307.50 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата от 400 лв. държавна такса, съразмерно с уважения размер на иска.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. ф. с адрес: гр.С., ул.“Г.И.“ №**, ет.* да заплати на И.Н.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.К.Ч.,***, тел.: ***, съдебен адрес:***.
Тел.: *** сумата 10 000лв. /десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди-болки и страдания, в резултат на ПТП от 16.08.2014г., ведно със законната
лихва, считано от 18.06.2019г. до изплащане на сумата, както и сумата 7.70лв. /седем лв. и 70ст./,
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 10 000лв. до предявения размер от 26 000лв.
като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. ф. с адрес: гр.С., ул.“Г.И.“
№**, ет.* да заплати на адв. Н.К.Ч.,***, тел.: ***, съдебен адрес:***. Тел.:
0899111 708 сумата 504.35лв.
/петстотин и четири лв. и 35ст./, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на И.Н.С., съгл. чл.
38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Г. ф. с адрес: гр.С., ул.“Г.И.“
№**, ет.* да заплати в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 400 лв. /четиристотин лв./, представляваща държавна такса,
съразмерно с уважения размер на иска.
ОСЪЖДА
И.Н.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.К.Ч.,***, тел.: ***,
съдебен адрес:***. Тел.: *** да заплати на Г. ф. с адрес: гр.С., ул.“Г.И.“ №**, ет.* сумата 307.50 лв./триста и седем лв. и
50ст./, направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-
помагач на страната на Г. ф. – Д.Г.Т., ЕГН
**********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: