Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                     31.08.2018 г.

 

номер ..................                                                                          град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 17 август

Тринадесети наказателен състав година 2018

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1393 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

 

         Постъпила е жалба от страна на В.В.Ц., с ЕГН: **********, с адрес *** против Наказателно постановление № 326823-F289095 от 16.03.2018 г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е наложил на В.В.Ц. глоба в размер на 250 лв. на осн. чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ за извършено нарушение по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В депозираната до съда жалба моли наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител адв. Ч.Д. ***.

Процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Д. моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения. Подробни съображения е изложил в жалбата депозирана до съда.

Ответната страна по жалбата ТД на НАП – Велико Търново, офис – Плевен, редовно и своевременно призован, се представлява от ст. юрк. ***, която моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Допустима е, разгледана по същество е частично основателна.

Атакуваното наказателно постановление № 326823-F289095 от 16.03.2018 г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F289095, от който е видно, че:

Като получател на доходи, подлежащи на облагане по реда на ЗДДФЛ не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация за доход, получен през 2015 г. в законнноустановения срок – до 02.05.2016 г.

След извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че лицето е получило облагаем доход от „***“ ЕООД, ЕИК ***за наем на недвижимо имущество в размер на 1210 лв.

На 20.11.2016 г. в 14:50 часа по телефона лицето е поканено за подаване на декларация и за съставяне на АУАН.

АУАН-а е съставен на осн. чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Към датата на съставянето му, декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ не е подадена.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителя Т.Д.Й. на длъжност инспектор по приходите в НАП офис - Плевен на 26.01.2017 г. в присъствието на свидетелите Б.Г.Т. и Г.Т.Д., подписан е от актосъставителя и свидетелите.

Актът е съставен на дата 26.01.2017 г., като е връчен препис от последния на жалбоподателя на 02.03.2018 г.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство !!!

От данните по делото е видно, че същото е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя.

На 28.03.2017 г. в него е отразено спиране на производството на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, по съображения, че нарушителят не може да бъде намерен, след щателно издирване.

В настоящия случай по делото е видно, че жалбоподателят не е надлежно призован, с оглед съставяне на акта, а впоследствие не е извършено необходимото за установяване на местонахождението му, което е послужило и като основание за спиране на производството.

Според съда, съставеният  АУАН е следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, което административно наказващият орган не е сторил в нарушение на нормативната уредба.

АУАН-а е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР/”съответната служба” по смисъла на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/, доколкото служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя.

 

След като изобщо не е престъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, административно наказващият орган няма правни и фактически основания да пристъпи към спиране на административно наказателното производство по реда на чл. 43 ал.6 от ЗАНН.

 

Щателно издирване на нарушителя не е правено, тъй като такова следва да се направи от органите на МВР съгласно чл. 43 ал.4 от ЗАНН !!! Следователно административно наказващият орган е нямал основания за спиране на административно наказателното производство, а НП е издадено след изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН-а, в нарушение на  чл. 34, ал. 3 от ЗАНН !!!

 

Административно наказващият орган е нарушил чл. 40, ал. 2, чл. 43 ал. 4 и ал. 6 и чл. 34, ал.3 от ЗАНН, което е довело и до ограничаване правото на защита на лицето и е  достатъчно основание за отмяната на НП като незаконосъобразно.

Дори АУАН-а да беше редовно съставен/а той не е/, то с изтичането на 6 месеца от съставянето му административно наказващият орган е следвало да прекрати административно наказателната преписка на осн. чл. 34 ал.3 от ЗАНН.

На първо място, разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН допуска административно-наказателното производство да бъде спряно, но само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит.

В конкретният случай, освен отразяването в протокола за спиране, че на две дати жалбоподателят не е открит на адреса, липсват каквито и да било други данни нарушителят да е издирван щателно, още повече, че в последствие НП е било връчено жалбоподателя на същия адрес, на който се е твърдяло, че нарушителят не е бил открит.

 

Предвид горното съдът намира, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН е било отразено, че производството се спира, респективно е била нарушена и разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шест месечен срок от съставяне на АУАН, производството  е следвало да бъде  прекратено а не спряно  !!!

          Освен горното, разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които не следва да се образува административно наказателна преписка, както и случаите, когато  образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне  на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в административно наказателното производство.

       От изложеното е видно, че АУАН е издаден в срока по чл. 34 ал.2 от ЗАНН.

АУАН е съставен на осн. чл. 40 ал.2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя.

Настоящият съд намира, че предвид липсата на каквито и да е данни поканата за съставяне на АУАН да е стигнала до лицето, административно наказващият орган е нямал законово основание да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя.

Не е налице нито една от двете хипотези на чл. 40 ал.2 от ЗАНН, както счита административно-наказващия орган.

Следователно АУАН-а е съставен в нарушение на закона и изначално е компрометирано протеклото административно-наказателно производство !!!

 Доколкото именно с АУАН-а се слага началото на административно наказателното преследване, правото на защита на лицето е засегнато по много съществен начин от самото начало .

Видно от доказателствата по делото, лицето взема участие в административно наказателната преписка едва на 23.05.2017г, когато му е връчен АУАН близо 1 година след съставянето му ?!?!?!

 

Съставеният вече АУАН в отсъствието на нарушителя/незаконосъобразно/ е следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, което административно наказващият орган не е сторил в нарушение на закона.

АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР/”съответната служба” по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя.

 

След като изобщо не е престъпено към връчване на АУАН-а по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, административно наказващият орган няма правни и фактически основания да пристъпи към спиране на административно наказателното производство по реда на чл. 43 ал.6 от ЗАНН.

. Административно-наказващият орган е нарушил чл. 40 ал.2, чл. 43 ал.4 и ал.6 и чл. 34 ал.3 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е протекло при множество процесуални нарушение на АНО, довели до силно ограничаване правото на защита на лицето и явяващи се достатъчни основания за отмяната на НП, като незаконосъобразно.

 

В производството по ЗАНН са уредени два вида срокове: фатални по чл.34 от същия закон и инструктивни като тези по чл. 44, ал. 2 и чл. 52, ал.2 от ЗАНН за докладване на преписката и за произнасяне по нея.

Разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН предвижда право прекратяващ срок, защото ограничава във времето упражняването на правомощията на органа във всеки отделен случай.

След изтичане на срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН органа вече няма компетентност да наложи наказание за конкретното нарушение !!!

 Компетентността е материалноправно понятие, от което следва, че сроковете за нейното упражняване са преклузивни т.е. прекратителни.

 В този смисъл именно е и разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН – производството се прекратява с изтичане на шест месечен срок от неговото образуване.

Въпросът, който страните поставят в настоящия казус, посочвайки и вече разрешени от съда подобни казуси е за смисъла на чл.43 ал.6 от ЗАНН, конкретно какво означава „производството се спира”.

При систематичното и граматично тълкуване на текстовете от ЗАНН, уреждащи всички фази на административно наказателното производство се стига до извод, че при невръчване на акта,  производството остава във фазата по установяване на нарушението, чието времетраене не може да бъде за срок по-дълъг от шест месеца на основание чл. 34, ал.3 от ЗАНН.

 

Следователно под спиране на производството следва да се разбира оставане във фазата по установяване на нарушението, уредена в Раздел ІІ от ЗАНН, където е поместена и разпоредбата на чл.43, ал.6 от същия закон, и не преминаване в следващата фаза на раздел ІV „Налагане на административно наказание. Аргумент за този извод е и разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, която задължава органа да върне преписката на актосъставителя, а оттам и производството във фазата на установяване на нарушението, ако акта не е връчен на нарушителя.

 След като законодателя не е предвидил изрично спиране, прекратяване и възобновяване на сроковете за образуване и приключване на производството, и наред с това е разпоредил прекратяване като последица от тяхното изтичане, се налага извод, че те са прекратителни по своя правен характер.

 

Сроковете по чл.34 от ЗАНН текат от точно определен от законодателя момент и не е предвиден друг момент, от който да се изчисляват в случай на спирането или прекратяването им !!!

 

 

 

Всички давностни срокове освен да се спират могат и да бъдат прекратявани за разлика от преклузивните, които преклудират права, но самите те не спират и течението им не се прекратява !!!

 

Водим от горното, съдът

 

                                     Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 326823-F289095 от 16.03.2018 г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е наложил на В.В.Ц., с ЕГН: **********, с адрес *** глоба в размер на 250 лв. на осн. чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ за извършено нарушение по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: