Решение по дело №920/2019 на Районен съд - Кърджали

  Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

11.12.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

12.11.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

920

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002244 от 26.08.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Тюми-2017” ЕООД гр.Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят „Тюми-2017” ЕООД гр.Кърджали сочи, че не е доволен от издаденото наказателно постановление, което намира за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че административно наказващият орган не съобразил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Процедурата по установяване на посоченото нарушение и по налагане на административното наказание не била съобразена с изискванията на закона. В наказателното постановление не били преценени обстоятелствата мотивиращи поведението на работодателя и конкретната обстановка при налагане на административното наказание. В деня на проверката управителят на дружеството не бил в обекта, поради което изпълнителното деяние не можело да бъде осъществено от него в качеството му на работодател, както било посочено. Наказващият орган не взел предвид, че ако лицето се намирало в обекта в деня на проверката, то това било без знание на жалбоподателя и предварително разрешение. Н.Л. не бил работил по трудово правоотношение в дружеството и не полагал труд в стопанисвания от него обект. Жалбоподателят не бил извършил констатираното от контролните органи нарушение, вкл. и виновно. Обстоятелствата посочени в наказателното постановление не били подкрепени с убедителни писмени доказателства. Освен това, наказателното постановление страдало и от пороци в съдържанието. Отговорността на дружеството била ангажирана по два текста от закона, които уреждали изпълнителни деяния, различни от посоченото в атакувания акт нарушение. Реализирана била отговорността по текст от закона, неотносим към конкретното деяние. В наказателното постановление липсвали реквизитите по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а в АУАН не се съдържали реквизитите на чл.42, т.4 от ЗАНН. Не било описано точното нарушение, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото наказателно постановление. 

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник адвокат, който моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Твърди, че от събраните по делото гласни доказателства не се установило по никакъв начин Н.Л. да е полагал труд в обекта. Видно било от всички свидетелски показания, че той работел по трудово правоотношение с друг работодател. Затова неправилно била ангажирана отговорността на санкционираното дружество. Освен това, управителят му не се намирал в обекта в деня на проверката, поради което не бил извършил никакво фактическо действие, водещо до виновното му поведение.  

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за неговата законосъобразност.  

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.07.2019 г. около 10.50 часа свидетелите Т.С. и Л.И. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на контрол: Бар „Art & Dinner“, намиращ се в гр.Кърджали, ***, стопанисван от „Тюми-2017” ЕООД гр.Кърджали. В хода на проверката свидетелите установили в обекта да работи като готвач лицето Н.С.Л. с ЕГН **********. Същият се намирал в кухненското помещение и приготвял принцеси. В декларация, която контролните органи му предоставили, той декларирал писмено, че от 12.07.2019 г. работи на длъжност готвач в Art Bar Diner в гр.Кърджали, за фирма „Тюми-2017” ЕООД, с работно време от 10.00 до 12.00 часа, при трудово възнаграждение от 560 лева, което още не бил получил, както и че нямал сключен трудов или граждански договор. Освен това, на 12.07.2019 г. Н.Л. написал саморъчно и писмена информация, в която посочил, че е дошъл на обекта, за да пробва да работи в кухнята. Записал също, че по време на проверката от инспекцията по труда, правел принцеси с кайма. Липсата на сключен между жалбоподателя и Л. трудов договор към 12.07.2019 г., контролните органи констатирали и при направена справка в Регистъра на уведомления за трудови договори в Информационната система на ИА „ГИТ“. Проверката продължилата и по документи в Д„ИТ” гр.Кърджали на 15.07.2019 г., когато отново не бил представен трудов договор, сключен с лицето Н.С.Л.. Тогава се явил управителя на „Тюми-2017” ЕООД, който представил подписана от него писмена информация относно лицето. В тази информация управителят посочвал, че на 12.07.2019 г. Н.Л. дошъл да го пробват за готвач. Той работел в Сием, но не били сигурни дали може да работи като готвач. По повод констатираното нарушение на 31.07.2019 г. срещу „Тюми-2017” ЕООД гр.Кърджали бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ, връчен същият ден на управителя на дружеството, който го подписал без възражения. Въз основа на този акт, на 26.08.2019 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.С. и Л.И., на които съдът дава вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и достоверни; от показанията на свидетелите Н.Л., К.Х., Ц.А. и М.М., кредитирани отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от 31.07.2019 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Справка от Търговски регистър относно актуалното състояние на фирмата „Тюми-2017” ЕООД; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 12.07.2019 г. от Н.С.Л.; Информация от Н.Л. от 12.07.2019 г.; Информация от Р.Ф.М. от 15.07.2019 г.; Справка от Регистъра на уведомления за трудови договори в Информационната система на ИА „ГИТ“; Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ; Книги за инструктаж на „Тюми-2017” ЕООД; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР1923190/12.07.2019 г.; Известие за доставяне от 03.09.2019 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

 При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т.С. и Л.И., които са категорични, че в момента на проверката Н.Л. е изпълнявал трудови функции в обекта, стопанисван от жалбоподателя. Св.С. е установила лицето да извършва характерната за длъжността готвач дейност, а именно правел принцеси в кухнята на проверяваното заведение. Тя не само е възприела непосредствено лицето да работи за дружеството-жалбоподател, но и е събрала писмено данни за това от самия работник, който декларирал, че работи за „Тюми-2017” ЕООД, без да има сключен трудов или граждански договор. Показанията на свидетелите С. и И. са ясни, логични и кореспондиращи помежду си, потвърждават се напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н.Л. в частта им, в която твърди, че в деня на проверката не е работел за жалбоподателя, както и, че тогава контролните органи му казвали какво да попълва в документите. Тези негови показания са напълно голословни, изолирани, и се опровергават от останалите писмени и гласни доказателства, посочени по-горе и кредитирани от съда. Освен това в показанията на Л. се наблюдават и противоречия, което също е причина да не бъдат приети като достоверни. Така свидетеля първо обяснява, че проверяващите служители му продиктували какво да пише в декларацията, на процесната дата не бил работил в заведението и не извършвал никаква дейност в кухнята. След това, при предявяване на декларацията, обяснява, че той я попълнил и подписал, вярно било съдържанието й. Съдът не дава вяра и на дадените от свидетелите К.Х., Ц.А. и М.М. показания в частта им, в която твърдят, че Н.Л. не е работел в стопанисвания от „Тюми-2017” ЕООД обект. Всички те се намират в служебна зависимост от жалбоподателя, а това ги прави заинтересовани, респ. и показанията им се явяват пристрастни, насочени към изграждане на позиция в полза на наказаното дружество - техен работодател.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ гласи, че трудовия договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма - чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Установи се по делото, че към момента на проверката Н.Л. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обекта, стопанисван от него, с оглед на което безспорно е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът прие, че нарушението е доказано - работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с  работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Тюми-2017” ЕООД гр.Кърджали на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Административнонаказващият орган е съобразил в пълнота критериите за индивидуализация на наказанието, предвидени в чл.27 от ЗАНН. Определената по вид и размер санкция е към минимума и е справедлива, съответства на степента на обществена опасност на деянието и на нарушителя, за който няма доказателства да е бил наказван друг път за подобно нарушение.   

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. Не са допуснати твърдените от жалбоподателя пороци при провеждане на административнонаказателното производство, включително не е нарушена и нормата на чл.54 от ЗАНН, защото основания за прилагането й не са били налице. Конкретната обстановка и всички обстоятелства, касаещи нарушението и нарушителя са били съобразени при издаване на наказателното постановление, затова и санкцията е в минималния предвиден в закона размер. Неоснователно е възражението за липса на виновно поведение у жалбоподателя. В случая става въпрос за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, при което не е необходимо да се изследва и доказва субективна страна на деянието. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Затова и ирелевантно е обстоятелството дали управителя на санкционираното дружество се е намирал в обекта си в деня на проверката. Нарушението се явява доказано, за което вече бяха изложени съображения. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002244 от 26.08.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Тюми-2017” ЕООД гр.Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.   

 

                                 

                                                            Районен съдия: