Р Е Ш Е Н И Е
№217/3.12.2020 г.
3.12.2020 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети
административен състав
На осемнадесети ноември 2020 година
В открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Д. Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия
В.Драганов
Административно дело № 232 по описа
на 2020 година.
За да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на „ГЛЕЙД ХАУС
ТУРИЗЪМ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Горска
поляна, ул. ***, общ. Болярово, обл. Ямбол представлявано от управителя С. А.И., против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 28/312/02705/301/04/01 от 21.07.2020г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с който на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП
и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК е определено
подлежащо на възстановяване от дружеството
публично държавно вземане в размер на 58 354,62 лева.
В жалбата се сочи, че оспорваният административен акт следва да бъде
отменен като необоснован и незаконосъобразен, тъй като са налице отменителни основания по чл. 146, т.2, 3, 4 и 5 от АПК.
Твърди се, че същият е издаден не по предвидения за това ред, при липса на
фактически и правни основания и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, в нарушение на материалния закон и неговата цел. Ведно с отмяна на
акта се претендира присъждане на направените в производството разноски.
В съдебно заседание процесуалния
представител на оспорващия адв. Д. от АК поддържа
жалбата и направените искания, като прави възражение за прекомерност на
заплатения от ответника адвокатски хонорар. Сочи, че оспорения акт не е издаден по законоустановения ред, като това е следвало да стане по реда на ЗУСЕСИФ, който е в
сила от
2018 г. На второ място възразява срещу констатациите на административния орган, тъй като видно от СИЕ изискването от бизнес плана за средна годишна натовареност е изпълнено и всъщност
няма договореност каква да бъде максималната натовареност на обекта.
Ответната страна Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие, изпраща процесуален представител адв. М. от САК, който моли
жалбата да бъде оставена без
уважение, тъй като издадения акт за установяване на публично държавно вземане е
законосъобразен и валиден. Претендира
присъждане на направените по
делото разноски, за които представя списък. Представя подробни писмени бележки.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата
на чл. 168 от АПК и прецени събраните по
делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за
установено следното:
По делото не е спорно, че „ГЛЕЙД ХАУС ТУРИЗЪМ“ ООД е подало заявление за подпомагане по проект с
идентификационен № 28/312/02705 от 22.05.2013г.наименуван „Изграждане на жилищна сграда със стаи за настаняване и
заведение за хранене в УПИ VI -95, кв.4 по плана на с. Горска поляна,
общ.Болярово“, разработен в одобрен бизнес план и сумарна инвестиция в размер
на 507 758,32 лева. Въз основа на одобрения проект, съобразно заложените
показатели в бизнес плана за неговата жизнеспособност е бил сключен договор №
28/312/02705 от 06.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“
от Програмата за развитието на селските райони за периода 2007-2013 г./ ПРС/,
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР), представляваща 70% от одобрените и реално извършени от дружеството
разходи, наричано в договора „ползвател“, свързани с осъществяването на
проекта. Първоначално одобрената възмездна финансова помощ, съгласно т.2.1 от
договора възлиза на 389 030,82 лева, от която сума 311 224,65 лева е
субсидия от ЕЗФРСР и 77 806,16 лева
национално съфинансиране/л.125/. По заявки за плащане
на дружеството е извършена оторизация, като са
извършени авансово плащане в размер на 118 181.81 лв.
на 28.11.2014 г. и окончателно плащане в размер на 270 849.01 лв.. изплатено на
31.07.2015 г.
На „ГЛЕЙД ХАУС ТУРИЗЪМ“ ООД била извършена проверка на място в периода
02.07.2019 г. - 04.07.2019 г., резултатите от която са отразени в контролен лист от 04.07.2020г./л.508-534/.
В него е посочено, че предназначението на инвестицията не е променено, а
сградите в обекта са се ползвали по предназначение, но за периода от три последователни пълни финансови години от
2016г. до 2018г. не са се изпълнявали заложените финансови нива в
приходната част по бизнес плана, както и че не било изпълнено поетото по бизнес
плана задължение да се наемат трима човека на постоянен трудов договор,
разпределени като 1 бр. административен
и 2 бр. производствен персонал. Контролният лист е подписан от управителя на
дружеството, като екземпляр от същия му е изпратен с уведомително писмо с изх.
№ 01-282-2600/121 от 05. 07.2019 г. и му е предоставен 14 дневен срок за
представяне на възражения по констатациите.
С уведомително писмо №
01-2600/6705 от 04.11.2019г., получено
на 11.11.2020г. от управителя на дружеството,
изпълнителният директор на ДФЗ на осн. чл. 26 от АПК го е уведомил за откриване на
производството по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В дадения
срок представляващия дружеството е
направил възражения с вх. №
01-2600/6705 от 18.11.2019г. по
посочените в писмото несъответствия, които не са били възприети от
административния орган, по изложените мотиви в оспорения акт.
На 21.07.2020г. Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ е издал акт за установяване
на публично държавно вземане № 28/312/02705/301/04/0, с който е определено
подлежащо на възстановяване от „ГЛЕЙД ХАУС ТУРИЗЪМ“
ООД публично държавно вземане в размер
на 58 354,62 лева, което вземане, като
най-голямо по размер, представлява окончателната, подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ по акта съгласно съдържащата се в него Таблица 3 и
което е определено по реда на чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ по мерките от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г. /Правилата/. Правните основания за издаване на АУПДВ са чл.46, ал.1 и ал.2 от от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г./Наредба №
29/. В мотивите на акта е направено позоваване на неизпълнение на чл.2 и чл.
16, ал.2 от Наредба № 29, както и на
т.8.1, т.4.12 и т.4.18 от сключения договор № 28/312/02705 от 06.10.2014 г. за
отпускане на финансова помощ, установено при извършената проверка на място, за
срок от три пълни финансови години. За тези три години / 2016г., 2017г. и
2018г./ изпълнението на бизнес плана е било установено средно аритметично в
размер на 32,62 % от заложените приходи,
а по отношение на устойчивата заетост за
периода 2016г. - 2017г са били
назначени 2,33 човека при поето задължение съгласно бизнес плана за разкриване
на 3/три/ работни места. Административният
орган се е позовал на т.4.12 и
т.4.18 от сключения договор във връзка с
§1, т.19 от ДР на Наредба № 29, и след
като е приел, че е налице нарушение на чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29,
поради изключително високата степен на неизпълнение на одобрения с проекта бизнес
план, на осн. чл. 3, ал.1 от Правилата е наложил санкция на дружеството в размер на
15% от предоставената финансова помощ.
Така издадения адм. акт е получен от
управителя на дружеството лично с известие за доставяне на 28.07.2020г., а
жалбата му е подадена до ЯАС, чрез адм. орган с вх. №
01-2600/6705/4 от 10.08.2020г.
По делото е приета цялата административна преписка по издаване на
оспорения адм. акт. Назначена е и съответно изготвена
СИЕ, по въпроси изцяло формулирани от процесуалния представител на ответника по
делото, тъй като оспорващия въпреки предоставената му възможност не е поставил
въпроси към експертизата. Заключението
на вещото лице е изготвено след
запознаване с материалите, представени по делото, тези намиращи се в
счетоводство на жалбоподателя, както и с документацията, находяща
се в община Болярово и ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол и е прието по делото като
обективно, пълно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Проверката за законосъобразност на
оспорения в настоящото производство административен акт съобразно разпоредбата
на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146
от АПК, а не само на тези посочени от оспорващия в жалбата му.
Оспореният АУПДВ има за предмет
установяване на вземане, произтичащо от задължението на оспорващия по сключения
договор, по силата на който са предоставени безвъзмездно публични средства.
Това вземане по своя характер е публично държавно, съгласно нормата на чл. 27,
ал. 5 от ЗПЗП и в съответствие с чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП препраща към
реда по ДОПК за събиране на държавните вземания от вида на процесното.
На това основание е приложим чл. 166, ал. 2 от ДОПК, според който, ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно
вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК; ако в съответния
закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на
общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Съобразно
разписаното в чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз, като дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Изменената норма на чл. 20а,
ал. 5 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г.) изрично определя, че
Изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения
за налагане на финансови корекции по реда на Глава пета, Раздел III от ЗУСЕСИФ.
При посочената нормативна регламентация следва извод, че в случая оспорения
АУПДВ е издаден от материално компетентен орган.
Акт за установяване на публично държавно вземане № 28/312/02705/301/04/01 от 21.07.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“
е издаден в писмена форма и съдържа необходимите
реквизити по смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК, включително и мотиви, с посочване на фактическото и правното
основание за издаването му. Съдът не констатира оспорения акт да е издаден при съществено нарушение на
процесуалните правила или в нарушение на материалния закон и в несъответствие с
неговата цел, които биха били достатъчно основание за отмяна на същия като
незаконосъобразен адм. акт. В тази връзка следва да
се посочи, че изцяло неоснователен е довода в жалбата, че в случая е следвало
да се проведе производство по ЗУСЕСИФ, което да приключи с налагане на
финансова корекция, а не директно да се издава акт за установяване на публично
държавно вземане, във връзка със ЗПЗП. Този довод не е съобразен с
обстоятелството, че настоящия казус изцяло попада в приложното поле на
изключенията по § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн.
ДВ, бр. 2 от 2018 г. и чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, т.е. ЗУСЕСИФ, към който той препраща,
не намира приложение. От значение за прилагането на този параграф е не датата
на започване на производството по издаването на АУПДВ, а датата на издаването
на Наредбата, по реда на която се провежда кандидатстването и отпускането на
помощта. В случая Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е издадена
преди влизането в сила на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./, производството по
тази Наредба относно договора на „ГЛЕЙД ХАУС ТУРИЗЪМ“ ООД /сключен на осн.
чл. 31, ал.2 от същата/ е започнало по
нея на 06.10.2014 г. и не е приключило поради изтичане
периода на мониторинг, т.е. изтичането на срока, в който съответният
бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ. След като договора е сключен на 06.10.2014 г. и на основание §
12, ал.1 и чл.9б, т.1 от ЗПЗП, след като производството е започнало преди
приемането на чл.9б, т.1 от ЗПЗП с изменението на закона от ДВ, бр.2/03.01.2018 г., то се
довършва по досегашния ред. Следва да се
посочи също, че правото на участие на жалбоподателя в производството пред адм. орган е осигурено чрез надлежното му уведомяване за
служебното иницииране на производство за издаване на административен акт по чл.
26 от АПК, като в уведомителното писмо с № 01-2600/6705 от 04.11.2019г. подробно са изложени
фактическите и правни основания, въз основа на които ще се определи публичното
държавно вземане; предоставена е възможност и за представяне на писмени
възражения досежно основателността и размера на
публичното вземане, които са подробно обсъдени от административния орган в
оспорения акт.
Настоящият съдебен състав счита също, че процесния АУПДВ е издаден с съответствието материалния
закон и неговата цел, т.е. не са налице отменителните
основания и по смисъла на чл. 146, т.4 и т.5 от АПК.
Видно от отразеното в оспорения АУПДВ, при извършената проверка на място и
допълнителните административни такива за три пълни финансови години – 2016 г.,
2017 г. и 2018 г., е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в
размер на 32,62 % от заложените приходи за сочения период, респ. неизпълнението
според административния орган се равнява на 67,38 %. При заложени в Таблица 2
„Производствена и търговска програма“ от одобрения бизнес план приходи от
продажба на услуги (наем къща за нощ и храноден на
човек) в размер на 53 600 лева за всяка година, при проверката на място е
установено конкретно неизпълнение, както следва: за 2016 г. са реализирани
приходи от продажби на услуги общо в
размер на 20 730 лева, което съставлява
38,68 % изпълнение на одобрения бизнес плана за тази година; за 2017 г.
реализираните от продажба на услуги приходи са в размер на 14 280 лева,
представляващо 26,64 % изпълнение на бизнес плана; за 2018 г. са реализирани
приходи от продажби на услуги в размер на 17 450 лева, което съставлява 32,56 % изпълнение на заложеното в бизнес
плана. Въз основа на това е изчислено, че е налице неизпълнение на бизнес плана
в размер на 67,38 %. Установеното
неизпълнение е квалифицирано от административния орган като нарушение на т.
4.12 от подписания договор за подпомагане № 28/312/02705 от 06.10.2014 г., съгласно който текст ползвателя е длъжен да извърши
изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения
проект и Таблицата за одобрените
инвестиционни разходи, както и на т. 4.18 от договора, вменяващ задължение за
ползвателя да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването му. При тези съображения адм.
орган е счел, че на
основание на т. 4.4. буква "б" и т. 8.1 от
Договор № 28/312/02705 от 06.10.2014 г. във връзка с неизпълнението на т. 4.12
и т. 4.18 от същия договор, чл. 46, ат. 1 и ат. 2 от Наредба № 29/11.08.2008г.
и публикуваните в брой 69 от 30.08.2019г. на Държавен вестник “Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27. ат. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г. на “Глейд Хаус
Туризъм” ЕООД следва да бъде наложена финансова санкция и издаден акт за
установяване на публично държавно вземане. За констатираното нарушение свързано
с неизпълнение на одобрения проект (непостигане на нивата па показатели,
предвидени в бизнес плана) за 3 (три) цели финансови години (2016 г., 2017 г. и
2018 г.), адм. орган е определил подлежаща на
възстановяване финансова помощ в размер
на 58 354.62 лв., позовавайки се на т. 30
от Приложение към раздел I “Общи положения" от Правилата - когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за
всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените
приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия
период и това с продължило над две финансови години, размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ е 15 % от предоставената финансова помощ по
договора,
В АУПДВ е отразено още, че в представения и
одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване па 3 (три)
работни места, като при извършените административни проверки е установено, че
изчислено средноаритметично за всички пълни финансови години (2016 г., 2017 г.
и 2018 г.) в дружеството са назначени 2.33 човека, което не отговаря на
одобрения бизнес план. За 2016 г. изчислено средноаритметично е имало назначени
2 човека персонал, за 2017г. -2 човека и за 2018г. – 3 човека. Посочено е, че така констатираното неизпълнение на заложените в одобрения бизнес
план параметри по отношение на устойчива заетост за период от 2 пълни финансови
години /2016г. и 2017г./представлява нарушение на поетите ангажименти и
фиксираните задължения с точки 4.12 и 4.18 от договор № 28/312/02705 от
06.10.2014 г., във връзка с дадените определения в раздел IX “Други условия“,
т. 9.1. буква „г” от същия договор и §1. т. 19 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. За това
констатирано неизпълнение адм. орган на осн. т. 18 от Приложение към раздел I “Общи положения"
от Правилата, съгласно която при
неизпълнение равно или по - малко от 50% от заложените в одобрения бизнес план
параметри по отношение на устойчива заетост, и когато времетраенето на
нарушението е до две финансови години, размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ е 5% от предоставената финансова помощ по договора, е
определил подлежаща на възстановяване финансова помощ в размер на 19 451.54 лв.
С оспорения АУПДВ на осн. чл. 3,
ал.1 от Правилата е определена
окончателната подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ в размер на 58 354.62 лева, което
вземане е по голямото по размер от процесните две.
Съгласно
§ 1, т. 19 от ДР на приложимата в случая Наредба № 29 от 11.08.2008 г. „проект“
е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Съобразно разписаното
в Раздел IX „Други условия“, т.
9.1, б. „г“ от Договор № 28/312/2705 от 06.10.2014 г., „одобрен проект“ е
подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобреното
от Фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба №
29 от 2008 г. документи, включващи и представения от ползвателя и одобрен от
фонда бизнес план, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по
мярка 312. С оглед резултата от проверките и в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 29 от 11.08.2008г. е прието, че РА може да иска връщане на вече
платени суми заедно със законната лихва върху тях при условията на ал. 1 и ал.
2 от чл. 46, във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година,
като в последната посочена разпоредба е предвидено, че бизнес планът трябва да
доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а
в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране
на целите по чл. 2. Приходите, заложени в бизнес плана, са носители на
информация за съответствието на проекта със задължителните условия по чл. 16,
ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година, като са и съществена част от
одобрения и финансиран проект като цялост от разходи, планирани и очаквани
приходи. Съгласно § 1, т. 6 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. „икономическа
жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на предприятието за периода на бизнес плана. Докато извършените разходи са относими към реализирането на инвестицията, то
реализирането на планираните приходи доказва осъществяване на целите по чл. 2
от Наредба № 29 от 11.08.2008 година, които са от особена важност, тъй като
идеята на мярката е да се построи такъв обект, който да се използва по
предназначение и да дава възможност за заетост, т.е. създаване на нови работни
места, насърчаване на предприемачеството и развитие на интегриран селски
туризъм.
В т. 4.12 от Договор № 28/312/2705 от
06.10.2014 г. изрично е поето задължение от
оспорващото дружество, като ползвател на безвъзмездната финансова помощ, да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с
одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а според т.
4.18 от същия договор ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок
от 5 години от сключването му. Предвид изложеното, бизнес планът е неразделна
част от заявлението за подпомагане, като в него са заложени и задължения за
период от 5 години. Доказателствата по делото категорично сочат, че ползвателят „ГЛЕЙД ХАУС
ТУРИЗЪМ“ ООД е нарушил посочените текстове от договора. В т. 8.1
от договора е отразена отговорността на ползвателя на помощта при неизпълнение
на договорни и/или нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ,
като изрично е посочено, че се прилагат правилата на чл. 46 и чл. 47 от Наредба
№ 29 от 11.08.2008 г. Именно в разпоредбата на чл. 46. ал.1 от
Наредба № 29 е уредено, че в случай че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта, а в ал.2 на същия член е
конкретизирано, че в случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които
трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида,
степента и продължителността на
неизпълнението. От Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция са издадени и Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007–2013 г. Последните са
изготвени в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от
27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол,
както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на
развитието на селските райони (за заявки за окончателно плащане по мерките от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подадени
преди 1 януари 2015 г.), публикуван в OB, L 25, 28.01.2011 г., на Европейския съюз,
и член 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014
г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на
Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и
условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции,
приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските
райони и кръстосаното съответствие, публикуван в OB, L 181, 20.06.2014 г., на
Европейския съюз (за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР 2007 – 2013 г.),
подадени след 1 януари 2015 г.), прилагат се в случаи на нарушения, установени
от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от
установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти
или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по
мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна
финансова помощ, като изчисляването на размера на подлежащата на възстановяване
финансова помощ за установените нарушения след окончателно плащане по проекта
се извършва на база оторизираната по сключения договор със съответния ползвател
финансова помощ, и размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ
за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР
2007 – 2013 г., са посочени в приложението към правилата, а при определяне на
конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
съответния вид нарушение са отчетени тежестта, степента, продължителността и
системността на нарушението при спазване на допълнителните пояснения за това,
посочени в приложението. Така приетите правила не
извършват преценка на юридически факти - нарушения на задължения на
бенефициентите по мерките от ПРСР и не променят техните правни последици -
възстановяване на неправомерно получена финансова помощ, тъй като преди
приемане на Правилата и обнародването им в ДВ бр. 51/2019 г., с отделни наредби
по мерките от ПРСР, (каквато в случая е Наредба № 29/2008 г.), се установяват
видовете нарушения и правните последици от тях, представляващи основания за
възстановяване на неправомерно изплатена финансова помощ. Правилата определят само размера на санкцията относно
еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения.
При
издаване на АУПДВ административният орган се е позовал на т. 4.4, буква „б“ и
т. 8.1 от договора, както и на аналогичните им разпоредби на чл. 46, ал. 1 ал.
2 от Наредба № 29/2008 г. Оттук следва изводът, че заложените в бизнес плана
финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им
води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни
основания, поради което следва да се приеме, че същите не са прогнозни, в
каквато насока се явяват и неоснователни възраженията на жалбоподателя. Непротиворечива
е актуалната практика на ВАС, че неизпълнението на залегналите в бизнес плана
финансови показатели съставлява и нарушение на договорно задължение - това е
задължението на бенефициента да извърши изцяло одобрената инвестиция в
съответствие с одобрения бизнес план. Заложените в него финансови показатели са
индикатори за изпълнение на проекта, поради което непостигането им води до
необходимост от коригиране размера на финансовата помощ. В този смисъл са и
Решение № 2709 от 19.02.2020 г. по адм. дело №
9703/2018 г.; Решение № 3184 от 28.02.2020 г. по адм.
дело № 7468/20918 г.; Решение № 5040 от 04.04.2019 г.
по адм. д. № 4307/2018 г.; Решение № 14727 от
29.11.2018 г. по адм. д. № 1006/2018 г.; Решение №
5317 от 24.04.2018 г. по адм. д. № 1945/2018 г.;
Решение № 4933 от 3.04.2019 г. по адм. дело №
4912/2018 г. и др. - всички на ІV отделение на ВАС.
С оглед изложеното по- горе, при преценка на събраните по делото писмени
доказателства се налага извода, че допуснатите от дружеството жалбоподател
действия или бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба
№ 29/2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на
заложените в бизнес плана финансови параметри и непостигане на изискуемата
"икономическа жизнеспособност" по смисъла на § 1, т. 6 Наредба № 29/11.08.2008 г., както и на заложените
параметри за устойчива заетост за период от две пълни финансови години. Това
констатирано неизпълнение влече икономическа нежизнеспособност на инвестицията
и непостигане на целите, предвидени в приложимата Наредба
№ 29/2008 г. и в тази връзка следва да бъдат сподели изводите на административния
орган като съответстващи на материалния закон. Съдът счита за необходимо да
отбележи, че видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно
икономическа екпертиза/отговор на въпрос № 4/ процентът на
изпълнение на бизнес плана в частта – IV.Финансово
икономически статус- приходи и разходи, Таблица 2 „Производствена и търговска
програма“ средноаритметично за трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018
г. е – 33,02 % при планирани за всяка от трите години приходи от наем на къща за нощ и храноден на човек
в размер 53 600 лв. и съответно
реализирани за 2016 г. -21 360 лв./ 39,85 % изпълнение/, за 2017г. -14 280 лв. /26,64
% изпълнение/ и за 2018г.- 17 450 лв/32,56 %
изпълнение/. В АУПДВ адм.
орган е посочил изпълнението на бизнес плана средно аритметично за процесните години
в размер на 32,62 % от заложените
приходи, т.е. по малко от установените от вещото лице 33,02 %. Съдът приема, че
установената незначителна разлика се
дължи на грешка в пресмятането от страна на адм.
орган при изчисляване на процента на изпълнение на бизнес плана за 2016г.,
която разлика не се отразява по никакъв
начин на крайните изводи на последния в
издадения АУПДВ.
Следва да бъдат споделени и изводите на адм. орган при обсъждане на възражението на жалбоподателя,
че неизпълнението на бизнес плана се дължи на форсмажорни обстоятелства, с
оглед представеното за първи път в хода на откритото срещу дружеството
производство по издаване на АУПДВ, ЕР № 0364 от 15.02.2017г. на ТЕЛК при II МБАЛ ЕАД гр.София с посочена дата на инвалидност
14.12.2016г. и с оценка на работоспособността - 72% трайно намалена
работоспособност на управителя на дружеството С.А.И.. От една страна в
разпоредбата на т. 4.16 от договора е залегнало задължение за ползвателя на
помощта писмено да уведомява Фонда незабавно след настъпването на обстоятелство
от значение за изпълнение на договора, което С.И. не е сторил. От друга страна
в процесното ЕР на ТЕЛК/т.14/ няма посочени
противопоказания на труд, поради което няма основания да се счита, че
ползвателят е възпрепятстван да изпълнява одобрения проект. Освен това в §1 т.
27 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29/2008г. изчерпателно са изброени
кои са форсмажорни обстоятелства - смърт на ползвателя на помощта;
продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта;
експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде
предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ;
тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота;
разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично
животните на земеделския производител. Видно е, че общото заболяване не попада в посочените
хипотези.
При безспорно установено неизпълнение на бизнес плана, адм. орган правилно е определил и размера на наложената
санкция с обжалвания АУПДВ. Съгласно чл. 3. ал. 1 от Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г., когато при осъществяване на контрол относно спазване на
критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на
ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при
изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ,
по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите
нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият
определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема
като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на
дължимата от ползвателя финансова помощ.
Ето защо при констатираните нарушения правилно административният орган е
наложил на „ГЛЕЙД ХАУС ТУРИЗЪМ“ ООД подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 58 354.62 лв( петдесет и осем хиляди триста петдесет и четири лева и
62 ст.), което вземане, като най-голямо по размер представлява
окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по
оспорения АУПДВ.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че Акт за
установяване на публично държавно вземане № 28/312/02705/301/04/01
от 21.07.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е
законосъобразен административен акт – издаден от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, при спазване
на материалните и процесуалните разпоредби при издаването му и съобразяване с целта на закона, поради което
жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото, с оглед
правилото на чл. 143, ал.4 от АПК претенцията на процесуалния представител на адм.
орган за присъждане на разноски по делото, като своевременно направена и
доказана по размер се явява основателна. Оспорващият
следва да бъде осъден да заплати на
административния орган направените по делото разноски в размер
на 3 236,77 лева, от които
500 лева за възнаграждение на вещо лице и
2 736, 77 лева адвокатски хонорар, договорен и заплатен, съгласно
представения ДПЗС, фактура и платежно нареждане. Възражението на процесуалния
представител на оспорващия за прекомерност на размера на заплатено адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съобразено с разпоредбата на
чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС,
трети административен състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „ГЛЕЙД
ХАУС ТУРИЗЪМ“ ООД
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 28/312/02705/301/04/01 от 21.07.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“,
като неоснователна.
ОСЪЖДА „ГЛЕЙД ХАУС ТУРИЗЪМ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Горска поляна, ул. ***, общ. Болярово, обл.
Ямбол представлявано от управителя С. А.И. да заплати на Държавен фонд”Земеделие” –
Разплащателна агенция, гр.София сумата
от 3 236,77 лева /три хиляди
двеста тридесет и шест лева и 77 ст./, представляваща направени разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете