Р
Е Ш Е
Н И Е №40
гр.Пловдив,18.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,гражданско отделение,І гр.с.,в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година ,в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря
Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 411 по описа за
2018г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.
405, ал. 1 от КЗ.
Подадена
е искова молба от „Колегер инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище- гр. Кричим и адрес на управление-
ул. „Тракия“ № 8, ет. 1, ап. 1, чрез упълномощения процесуален представител
адвокат Д.С., против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД ,с ЕИК *********,
със седалище -гр. София и адрес на управление- р-н „Триадица”, пл. „Позитано“ №
5.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че със застрахователна
полица № 4704160250001203 по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, валидна от
31.08.2016 г. до 31.08.2017 г., ищецът е застраховал лек автомобил „Инфинити ФХ
30 Д“ с рег. № РВ *** СМ по клауза „Пълно автокаско“ в ответното дружество ,със
застрахователна стойност в размер на 35 000 лв. В периода *** г. в ***, на
кръстовището между улиците „***“ и „***“, настъпило застрахователно събитие
„кражба“. Управителят на ищцовото дружество подал заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение до ответника на 04.09.2016г., по което била
образувана преписка №47041616161826. Ответникът отказал изплащане на
застрахователно обезщетение с писмо изх. № А3 01330 / 09.09.2016 г. Като
причина за отказа посочил обстоятелството, че не е било изпълнено изискването
за монтиране на имобилайзер на автомобила от „***“ ,съгласно т.1 от раздел
„Общи положения“, Глава II „Специални
изисквания“ от ОУ към застрахователния договор. Ищецът счита, че отказът е
неоснователен. Твърди ,че определената застрахователна премия е разсрочена на
четири вноски, първата от която -в размер на 464,62 лв. е била заплатена в деня
на сключване на договора. Позовава се на чл. 351, ал. 3 от КЗ, съгласно който
застрахователното покритие започва след заплащане на премията или първата
вноска от нея. Сочи ,че според констатациите, отразени в застрахователната
полица, автомобилът е бил оборудван с изправна алармена система и имобилайзер.
Действително в полицата било поставено условие за монтиране на имобилайзер от „***“,
но това не се е случило по обективни причини. *** на „***“ ЕООД се е свързал с
фирмата, но му отговорили, че имат твърде много поръчки и услугата е възможно
да бъде извършена след 15 дни. Застрахователното събитие обаче настъпило на
четвъртия ден от сключване на застрахователния договор. Твърди се от ищеца, че
застрахователят неоснователно е отказал да му заплати застрахователно
обезщетение ,тъй като процесното МПС е имало системи за защита от
противозаконно отнемане. Освен това, дори да се приеме, че застрахователят е
поставил като условие за поемане на риска „кражба“ и монтирането на
допълнителен имобилайзер, то със сключване на полицата и приемане плащането на
първата вноска от премията, същият е поел застрахователния риск със знание, че
фирма „***“ не е поставила имобилайзер на застрахования автомобил. В този
смисъл е цитирал съдебна практика на ВКС.
С
оглед изложените факти и обстоятелства ,се иска от съда да постанови решение, с
което да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 31 368
лв./след допуснатото по реда на чл.214,ал.1 ГПК изменение на размера на
предявения иск/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
кражбата на автомобил „Инфинити ФХ 30 Д“
с рег. № РВ *** СМ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 4 515,68 лв.
– мораторна лихва за периода от 09.09.2016 г. /датата на отказа за плащане от
страна на застрахователя/ до датата на иницииране на настоящия процес.
Претендира разноски.
Допълнителни
съображения по спора са развити в писмени бележки на адвокат Д.С.-пълномощник
на ищеца.
В
двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание , проведено
на 07.11.2018г., е заявено от процесуалния представител на ответното дружество-
*** З. ,че предявената претенция се оспорва по основание и размер. Поддържа се
,че на ищеца е отказано заплащане на застрахователно обезщетение ,тъй като
застрахованият не е изпълнил условието ,предвидено в договора ,за монтиране на
имобилайзер от фирма „***”. Не се оспорва от ответника идентичността на
автомобила -предмет на застрахователния договор с този ,описан в представеното
от ищеца свидетелство за регистрация на МПС. Изразено е становище за
неоснователност и на претенцията за присъждане на мораторна лихва. Направено е
от ответника възражение за прихващане на последните три премийни вноски от
дължимата застрахователна премия по договора от 30.08.2016г., които са в размер
на 1393,92лв. ,с търсеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Претендира
се присъждане на юрисконсулстко възнаграждение в размер на 300лв. Направено е
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната
съвкупност , намира следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от приложеното
заверено копие на свидетелство за регистрация, част I, че ищецът е собственик
на товарен автомобил „Инфинити ФХ 30 Д“ с
рег. № РВ *** СМ .
Видно от застрахователна полица № 4704160250001203, на
30.08.2016г. между страните е сключен договор за застраховка „Булстрад Каско
Стандарт” със срок на действие 31.08.2016г.-31.08.2017г. по отношение на
процесния автомобил ,с покрити рискове по
клауза „пълно каско” /включваща клаузата „кражба и грабеж на МПС” . Според
договора, застрахователната премия е в размер на 1 858,54лв. ,платима на
разсрочено плащане на четири вноски ,а застрахователната сума е в размер на
35000лв.
Безспорно
е между страните, че ищецът е заплатил първата от премийните вноски по полицата
и не е платил останалите три уговорени вноски ,възлизащи в размер на 1393,92лв.
Не
е повдигнат спор по делото и досежно обстоятелството ,че ищецът е подал
заявление за обезщетение до застрахователя ,с което го е уведомил, че в периода
03.09.2016г.- 04.09.2016г. е настъпил застрахователен риск- противозаконно е
отнето процесното МПС от владението му. Посочено е в заявлението ,че за това
събитие са уведомени и полицейските органи.
За
настъпилото застрахователно събитие, по уведомлението на застрахования е
образувана щета №47041616161826 при ответното дружество. Приложени са в
преписката по щетата –протокол за уведомление на основание чл.128,чл.129,ал.1 и
ал.2, чл.75,ал.2 от НПК до 02 РУ на СДВР ,обяснения на А. Ш. по случая и др.
документи ,посочени в опис /л 54/.
С
писмо изх.№А301330/09.09.2016г. ответното дружеството е уведомило ищеца, че
отказва да изплати застрахователно обезщетение по образувана преписка. Като
основание за отказа е посочено,че на автомобила на ищеца не е монтиран имобилайзер, което е в разрез с изискванията ,произтичащи
от Общите условия по застраховка „Каско Сандарт”,раздел Общи положения”,Глава
ІІ „Специални изисквания”, т.1.
Допусната е по делото автотехническа експертиза ,с вещо
лице инж. С.М., чието заключение съдът кредитира като обективно ,компетентно
изготвено и неоспорено от страните. Установява се от последното ,че
действителната стойност на процесния автомобил- „Инфинити ФХ 30 Д“ ,с рег. № РВ***СМ,
към датата на настъпване на застрахователното събитие - 03- 04.09.2016г.
възлиза на 31 368 лв.
Прието е и заключение на ССЕ ,изготвено от вещото лице
В.К. ,според което ,по отношение на застрахования автомобил не е бил ползван
данъчен кредит.
По делото са изслушани показанията на свидетелката –Н.В.Ю., които съдът кредитира ,като съответстващи на останалите събрани
доказателства. Същата заявява ,че на 30.08.2016г. въпросният автомобил бил
закупен и застрахован при ответното застрахователно дружество. На автомобила
трябвало да се монтира имобилайзер от определена от застрахователя фирма, но А.
Ш.- *** на ищцовото дружество не могъл да изпълни това изискване ,защото
определили час за поставянето му едва след две седмици .Няколко дни след
закупуване на колата Ш. отишъл на гости при приятели в *** ,откъдето същата
била открадната.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
реда на посочената разпоредба, трябва да се установи наличието на следните
предпоставки- съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
договор за иму-ществена застраховка ;настъпване на застрахователно събитие в
срока на действие на договора ,което се явява покрит от застраховката риск,
както и липсата на отрицателните предпоставки по чл.408 от КЗ за отказ от
заплащане на застрахователно обезщетение.
В
случая е безспорно, а и се установи от представената застрахователна
полица от 30.08.2016г. наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка между страните ,със срок
на действие от 31.08.
2016г. до 31.08.2017г. Процесният
автомобил е бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Каско
Стандарт”, по която ,съгласно приетите по делото Общи условия на застрахователя, кражбата е основен покрит риск.
Установи
се, че ищецът е изпълнил задължението си да заплати първата от разсрочените вноски
от застрахователната премия по договора, както и че в срока на действие на този
договор е настъпило застрахователно събитие „кражба”, което е покрит от
застраховката риск.
Доказа
се още, че ищецът своевременно е уведомил застрахователя за настъпва-не на
събитието и е представил необходимите документи при кражба на МПС ,но е получил
отказ за изплащане на обезщетение.
За
да откаже да заплати застрахователно обезщетение, ответникът е посочил ,че от страна на
застрахования не е изпълнено задължението за монтиране на имобилайзер на
автомобила ,като се е позовал на клаузата на т.1 от раздел Общи положения”,Глава
ІІ „Специални изисквания”,според която ,при сключване на застрахователния
договор застрахователят има право да поиска МПС да бъде снабдено с изправна и
функцио-нираща алармена система и /или имобилайзер и /или система за активно
проследяване /GPS/.
Съдът
намира за неоснователни доводите на ответника ,че посоченото поведение на
застрахования дава основание за освобождаването му от отговорност. В
застрахователната полица, с която е сключен договора от 30.08.2016г., е
записано ,че със същата се покриват всички рискове по застраховка „пълно
каско“. Отбелязано е, че е извършен оглед на МПС ,при който е констатирано
наличието на алармена система и имобилайзер. Действително в полицата е отразено
,че застрахованото превозно средство не е имало допълнителен имобилайзер ,който
е следвало да се монтира от „***“ ,като това изискване е поставено като условие
за покриване на събитията по рисковете „кражба“ и „грабеж“,съгласно
горепосочената клауза, но след като ответни-кът ,знаейки този факт, е подписал
застрахователния договор и е приел изпълнение по него, то се налага извод ,че същият
неоснователно впоследствие е отказал заплащането на застрахователно обезщетение
.
Съгласно
чл.351,ал.3 от КЗ ,застрахователното покритие започва след плащане на
застрахователната премия или първата вноска от нея ,в случай че премията е на
разсрочено плащане. По делото няма спор, а и са представени доказателства, че е
платена от ищеца първата от
вноските ,при което следва да се приеме, че застрахователният договор е влязъл
в сила и е породил присъщите му правни последици ,една от които е задължението
на застрахователя да обезпечи поетата застрахователна закрила. Вярно е ,че съобразно
автономията на волята, е възможно страните да уговарят клаузи, които при
определени условия да освобождават застрахователя от изплащане на
застрахователно обезщетение. Тези клаузи обаче не могат да излизат извън рамките
на кумулативно предвидените законови изисквания на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ –
същите да са значителни с оглед интереса на застрахователя, както и
неизпълнението да се намира в причинно-следствена връзка с възникването на
застрахователното събитие. При доказателствена тежест, лежаща върху
ответника, той не установи по делото неизпълнението на коментираното задължение
на ищеца да е оказало някакво въздействие за настъпването на щетите, при което
същото не може да бъде определено като съществено такова. В случая не е спорно
,че процесният автомобил е бил снабден с алармена система ,както и с
имобилайзер ,като липсата на монтиран допълнителен имобилайзер, който принципно
би дублирал фабричната система за защита, не е обстоятелство, способствало за
настъпване на застрахо-вателното събитие. Ето защо и доколкото ответникът не е
навел твърдения ,нито е доказал да е налице някакво друго неизпълнение на
задълженията на ищеца ,повлияло за настъпване на вредните последици, то няма основания за изключване отговорността
му. Същият неоснователно е отказал на застрахования собственик на процесния
автомобил да изплати застрахователно обезщетение за настъпилия покрит застрахо-вателен
риск- кражба, а това обосновава извод за доказаност на претенцията.
По
отношение размера на обезщетението:
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. То не може да
надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/ - чл.
386, ал.1 КЗ.
Видно от полицата от 30.08.2016г., уговорената застрахователна сума е 35000лв., а от заключението на
допуснатата по делото АТЕ се установява, че действителната пазарна стойност на
застрахования автомобил към датата на застрахователното събитие е 31 368
лв., като същата е в рамките на лимита на застрахователна отговорност. Ето защо
,застрахователното
обезщетение ,дължимо от застрахователя, следва да бъде определено в размер на последно
посочената сума.
По възражението за прихващане:
Съгласно чл. 369, ал.2 от КЗ ,когато застрахователното
събитие е настъпило, преди застрахователната премия да е издължена изцяло от
застраховащия, застрахо-вателят може да удържи неиздължената премия от
застрахователното обезщетение или сума.
Установява се от приетата по
делото застрахователна полица, че уговорената застрахователна премия е в размер
на 1858,54 лв., платима на четири вноски. Ищецът е представил доказателства за
плащане на първата вноска в размер на 464,62лв. ,а между страните е прието за
безспорно обстоятелството ,че останалите премийни вноски- в общ размер на
1393,92лв. не са платени. Следователно, направеното правопогасяващо възражение
на застрахователя за прихващане с вземането му за сумата 1393,92лв. -неизплатен
остатък от дължимата застрахователна премия се явява основателно, при което
претендираната от ищеца сума като застрахователно обезщетение следва да бъде
намалена със сбора на неплатените вноски. След прихващане на двете вземания предявеният иск следва да се уважи в размер на
29 974,08лв. ,а за разликата над тази сума до пълния заявен размер от 31 368 лв. следва да бъде отхвърлен ,като
погасен чрез прихващане със вземането на ответника за сумата 1393,92лв.
Върху обезщетението от 29 974,08 лв. следва да бъдат присъдени и законните
лихви от датата на завеждане на иска- 31.05.2018г. до окончателното изплащане
на задължението.
Предвид основателността на главната претенция,
основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава.
Съгласно чл. 409 КЗ, застрахователят дължи лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение.
Съобразно чл.
405, ал. 1 вр. чл.
108 КЗ, застрахователят следва да изплати или мотивирано да откаже
заплащането на застрахователно обезщетение в срок до 15 работни дни от
представянето на необходимите документи. Видно от приетата по делото преписка
по щета, ищецът е представил всички документи на 07.09.2016г. ,а с писмо от
09.09.2016г. застрахователят е отказал да изплати претендираното обезще-тение .Следователно,
на основание чл.409 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава от датата на
изричния му отказ, като за периода от 09.09.2016г. до 31.05.2018г.-датата на
депозиране на исковата молба в съда, обезщетението за забава върху първоначално
претендираната главница от 26 000 лв. е в размер на 4550 лв., определен на
основание чл.162 ГПК чрез използване на електронен калкулатор. С оглед на това
и при спазване принципа на диспозитивно начало в процеса, акцесорният иск следва
да се уважи за исковата сума от 4515,68лв.
При този изход на делото разноски се дължат на двете
страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът
е заявил искане за присъждане на разноски и е депозирал списък по чл.80 от ГПК,
според който, направените от него разноски възлизат в размер на 4087,72лв., като
от тях 1437,72 лв.- за държавна такса; 150 лв.- депозит на АТЕ и 2500лв.- за
платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
-за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира
за неоснователно.
В
случая, предвид защитавания материален интерес с предявените искове /31 368 лв. и 4515,68лв./ и съгласно чл.7,ал.2,т.2
и т.4 от Наредба №1/2004г. за мини-малните размери на адвокатските
възнаграждения ,нормативно установеният минимум на дължимото адвокатско
възнаграждение за една инстанция за първия иск е 1471,04лв. и съотв. за
втория-546,09 лв. или общо 2017,13 лв. ,а с ДДС- 2420,56 лв. Следователно,
заплатеният от ищеца адвокатски хонорар от 2500 лв. не е прекомерен ,с оглед
действителната и правна сложност на делото, и затова не са налице предпоставки
за намаляването му на основание чл.78, ал.5 от ГПК .Ето защо и съгласно чл.78,
ал.1 ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца направените от него разноски в
размер на 3928,93лв. ,изчислени съобразно с уважената част на исковете.
От
своя страна ответникът е направил разноски в общ размер 400 лв., от които 300
лв.- юрисконсултско възнаграждение ,определено по реда на чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от НЗПП, и 100 лв. –депозит за ССЕ. На основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 15,54 лв.-разноски
, съобразно отхвърлената част на исковете.
По
изложените съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -гр. София, р-н „Триадица”,
пл. „Позитано“ № 5, да заплати на „Колегер инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.
Кричим, бул. „Тракия“ № 8, ет. 1, ап. 1, сумата от 29 974,08 /двадесет и девет
хиляди деветстотин седемдесет и четири лв. и осем ст./ лв., представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по сключен между страните застрахователен
договор ,обективиран в застрахователна полица №4704160250001203/30.08.2016г. по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ ,със срок на
валидност от 31.08.2016г. до 31.08.2017г., вследствие настъпилото в периода
03.09.2016г.-04.09.2016г. застрахователно събитие- кражба на застраховано
моторно-превозно средство -лек автомобил „Инфинити ФХ 30 Д“ с рег. № РВ *** СМ,
ведно със законната лихва върху обезщетението ,считано от
31.05.2018г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
му изплащане ,както и сумата от 4515,68 / четири хиляди петстотин и петнадесет
лв. и шестдесет и осем ст./ лв., представляваща лихва за забава върху главницата
от 26 000 лв. ,за периода от 09.09.2016г. до датата на завеждане на
исковата молба в съда-31.05.2018. ,като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Колегер инвест“
ЕООД иск за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над 29 974,08лв. до пълния
претендиран размер от 31 368лв.,поради
извършено прихващане с неплатени вноски по застрахователния договор /втора
,трета и четвърта/ в общ размер на 1393,92лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД ,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
София, р-н „Триадица”, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на „Колегер инвест“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кричим, бул. „Тракия“ № 8, ет. 1, ап. 1,
сума в размер на 3928,93лв.-разноски за производството ,изчислени съобразно с
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Колегер
инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кричим, бул. „Тракия“ № 8, ет. 1, ап. 1, да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД ,с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление- гр. София, р-н „Триадица”, пл. „Позитано“ № 5, сума в
размер на 15,54лв.-разноски , съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: