№ 504
гр. Варна, 13.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500361 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 361/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Р. Н. Д., подадена чрез адв.
Е., против решение № 450/25.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2113/2023 г.
по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен, предявения от него
срещу К. О. К. иск за заплащане на сумата от 37 650 евро, представляваща
предадена при начална липса на основание, чрез заверяване банковата сметка
на ответника със следните суми, както следва: за 2018г. сумата от 11 950 евро,
преведени 1./ на 02.11.2018г. сумата от 950 евро; 2./ на 20.11.2018г. сумата от 6
500 евро; 3./ на 20.11.2018г. сумата от 3 700 евро; 4./ на 27.11.2018г. сумата от
300 евро; 5./ на 06.12.2018г. сумата от 300 евро; 6./ на 17.12.2018г. сумата от
200 евро; за 2019 г. сумата от 12 820 евро, преведени 1./ на 02.02.2019г. сумата
от 725 евро; 2./ на 10.02.2019г. сумата от 200 евро; 3./ на 02.03.2019г. сумата от
925 евро; 4./ на 06.03.2019г. сумата от 350 евро; 5./ на 02.04.2019г. сумата от
925 евро; 6./ на 03.05.2019г. сумата от 925 евро; 7./ на 02.06.2019г. сумата от
925 евро; 8./ на 06.06.2019г. сумата от 150 евро; 9./ на 11.06.2019г. сумата от
920 евро; 10./ на 02.07.2019г. сумата от 1 000 евро; 11./ на 05.07.2019г. сумата
от 75 евро; 12./ на 03.08.2019г. сумата от 1 110 евро; 13./ на 07.09.2019г. сумата
от 900 евро; 14./ на 04.10.2019г. сумата от 1 000 евро; 15./ на 06.11.2019г.
сумата от 900 евро; 16./ на 05.12.2019г. сумата от 900 евро; за 2020г. сумата от
12 880 евро, преведени 1./ на 04.02.2020г. сумата от 750 евро; 2./ на
03.03.2020г. сумата от 750 евро; 3./ на 04.04.2020г. сумата от 550 евро; 4./ на
05.05.2020г. сумата от 670 евро; 5./ на 07.05.2020г. сумата от 100 евро; 6./ на
05.06.2020г. сумата от 550 евро; 7./ на 02.07.2020г. сумата от 550 евро; 8./ на
1
20.08.2020г. сумата от 6 990 евро; 9./ на 02.09.2020г. сумата от 570 евро; 10./ на
19.10.2020г. сумата от 300 евро; 11./ на 02.10.2020г. сумата от 550 евро; 12./ на
03.11.2020г. сумата от 550 евро, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 18.10.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и Р. Н. Д. е осъден да заплати на
К. О. К. сумата от 3 000 лв, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно-
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и
необосновано, като е молил за отмяната му, за уважаване на иска и
присъждане на сторените по делото разноски. Навел е следните оплаквания:
окръжният съд неправилно квалифицирал предявения иск, като такъв по чл.
55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, вместо по чл. 59 ЗЗД, като не съобразил наведените
твърдения в исковата молба и събраните по делото доказателства; съдът не
разгледал иска на основание чл. 59 ЗЗД и като евентуален, в каквато насока
бил заявен петитума в уточненията на исковата молба; не отчел също
признанието на ответницата за получаването на парите и обещанието й да му
ги върне, както и липсата доказано от нея основание за задържането им; съдът
достигнал до погрешен краен извод за неоснователност на иска, приемайки
неправилно, че отношенията между страните са били „като между съпрузи“,
тъй като страните не били в брачни отношения, не са живели в едно
домакинство, липсвала взаимност в отношенията им, комуникацията им се
свеждала до финансите, ищецът се грижил за общото дете плащайки
издръжка, „а ответницата го заблуждавала, че един ден като се прибере в
България ще живеят заедно „като семейство““ и в този случай нямало
изпълнение на нравствен дълг; съдът приел наличие на съществуваща семейна
връзка и общност между страните, без по делото да са били изложени
твърдения от ответницата в тази посока;
Въззиваемата К. О. К., чрез адв. Х., е подала писмен отговор на
въззивнта жалба, с който е оспорила същата и по подробни съображения за
неоснователност на оплакванията и по такива за правилността на
обжалваното решение, е молила за потвърждаване на последното и за
присъждане на разноските. Поискала е уважаване на оставени без уважение от
окръжния съд искания по доказателствата: за приемане на представени с
отговора писмени доказателства; за изискване от Районна прокуратура –
Провадия на информация за водени срещу ищеца наказателни производства в
последните 25 години, „в случай че отрича причината за напускане на
страната и нежеланието си да се връща, докато не отпадне давността за
наказателното преследване и с оглед на доказване на опасното му поведение“.
Въззивната жалба е в срок и е подадена от ищеца, разполагащ с правен
2
интерес от обжалване на неизгодното за него решение на окръжния съд,
редовна е и допустима. Отговорът също е в срок и е редовен.
По доказателственото искане на въззиваемата: С определение №
4730/15.12.2023 г. окръжният съд е допуснал писмените доказателства,
приложени към отговора на исковата молба, а с определение в открито
съдебно заседание от 202.2024 г. е приел същите, поради което искането за
повторното им приемане от настоящата инстанция е неоснователно. Искането
за изискване от Районна прокуратура – Провадия на информация за водени
срещу ищеца наказателни производства в последните 25 години е оставено без
уважение от окръжния съд, но фактите, чието установяване се цели са
ирелевантни за делото, поради което не е налице процесуално нарушение от
окръжния съд в тази връзка, липсва предпоставката по чл. 266, ал.3 от ГПК и
искането за събиране на тази информация от настоящата инстанция, като
неоснователно, също следва да бъде оставено без уважение.
При служебна проверка, съдът констатира следното:
Във Варненския апелативен съд е образувано и е висящо производство
по ч.гр.д. № 362/2024 г. по частната жалба на Р. Н. Д., подадена чрез адв. Е.,
против определение № 2560/25.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2113/2023 г.
по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане
молбата му по чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение
№ 450/25.04.2024 г. То е преюдициално по отношение на настоящото въззивно
производство. Затова, на осн. чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК, производството по
настоящото в.гр.д. № 361 по описа на ВАпС за 2024 г. следва да бъде спряно
до приключване на производството по ч.гр.д. № 362/2024 г. по описа на ВАпС.
Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивницата К. О. К.: за
приемане на представени с отговора писмени доказателства; за изискване от
Районна прокуратура – Провадия на информация за водени срещу ищеца
наказателни производства в последните 25 години;
СПИРА производството по в.гр.д. № 361 по описа на ВАпС за 2024 г. до
приключване на производството по ч.гр.д. № 362/2024 г. по описа на ВАпС.
Определението за спиране подлежи на обжалване пред ВКС с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4