Р Е Ш Е Н И Е № 57
Гр.Сливен, 08.12.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на първи декември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При
секретаря Радост Гърдева, като разгледа
докладваното от съдия Ангелова т.дело № 44
по описа на съда за 2020г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за заплащане на арендни вноски по договор за
аренда, с правно основание чл. 8 ал.1 ЗАЗ, вр с чл. 79 ал.1 ЗЗД и цена- 28 440лв,
ведно с частичен иск за неустойка за
забава при плащането на арендните вноски, с правно основание чл. 92 ал.1 ЗЗД и
цена - 1419лв от общо 3792 лв.
В исковата молба
ищецът твърди, че е законен наследник на П.
С. М., б.ж. на гр.
Сливен, починала на 19.12.2016г.Приживе тя сключила с ответника договор за
аренда на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба
по вписвания на 24.06.2013г. По силата на същия договор, отдала под аренда на
ответника четири земеделски имота: имот № 024005 с площ 199.997 дка, от които:
120 дка лозови насаждения и 79.997 – ниви; имот № 024008 с площ 39,998 дка,
представляващ ниви; имот № 024014 с площ 7,702 дка, представляващ нива; имот №
024049 с площ 27,843 дка – ниви; всички находящи се в землището на с.
Хаджидимитрово, община Тунджа, област Ямбол. Твърди се, че описаните по-горе
имоти били отдадени за срок от 8 стопански години, а съгласно чл. 3 от
договора, арендаторът дължал на арендодателя ежегодна рента в размер на 40 лв.
на декар за лозови насаждения и 30 лв. на декар за земеделските земи, като
рентата била платима в срок до 30 ноември на всяка календарна година, а сумата
следвало да се превежда по банкова сметка. ***. 6 от договора страните уговорили,
че при неизпълнение на задължението да се плати годишната арендна вноска,
арендаторът дължал неустойка в размер на 0,03 % за всеки просрочен ден, но не
повече от 10 % върху неиздължената част.
Твърди, че до
Твърди, че ответникът не му е изплатил дължимите арендни вноски за три
стопански години
За
За
За
За
За
За
Твърди, че ответникът изпаднал в забава при плащането на арендните
вноски и съгласно чл. 6 от договора, му дължи неустойка.
Твърди, че за стопанската
Твърди, че за стопанската
Твърди, че за стопанската
Твърди, че за стопанската
Твърди, че размерът на цялото вземане на неустойка за земеделски земи и
лозови насаждения за двете стопански години
Моли за постановяване на решение, с което ответника бъде осъден да му заплати сумата 28 440лв. -
дължими арендни вноски по договор за аренда на земеделска земя от 24.06.2013г.,
за периода 2017г, 2018г и 2019г, от която сума: рентата за лозя - 14 400
лв. и за земеделски земи - 14040 лв.
Моли и за осъждането на ответника да му
заплати сумата 1419лв.- частичен
иск от общо 3792 лв,, представляващ неустойка за забавено плащане на
арендните вноски за стопанските 2017г. и 2018г., съгласно чл. 6 от договора за аренда, от
която сума: 720 лв. е неустойката
за лозя и 699 лв. - за земеделски земи.
Претендира и законна лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и разноски по делото.
Ответникът не е подал отговор на исковата
молба в срока по чл.131 ГПК, с който да изрази становище по иска.
В с.з. ищецът, ред. призован, не се явява.
Представлява от упълномощен представител, който поддържа предявените искове и
моли да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендира и за направените по делото разноски
съгласно списък по чл. 80 ГПК.
В с.з.ответникът, ред.призован, не се представлява от законен или
упълномощен представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът е син на П.С.М.,
б.ж. на гр. Сливен, починала на 19.12.2016г.
Приживе, тя
сключила с ответника на 24.06.2013г договор
за аренда на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите страните
от 25.06.2013г, вписан в Служба по вписвания гр.Ямбол с вх.рег. № 6384, т.9.
По силата на този договор, отдала под аренда четири земеделски имота,
находящи се в землището на с.Хаджидимитрово, общ.Тунджа, обл.Ямбол, с обща площ 275.540 лв, а именно: 1/ имот № 024005 с площ 199.997 дка,
от които: 120 дка - лозови насаждения и 79.997 – ниви; 2/ имот № 024008 с площ 39,998 дка - ниви;
3/ имот № 024014 с площ 7,702 дка,
представляващ нива; 4/ имот № 024049 с
площ 27,843 дка – ниви;
Съгласно чл.2 от договора, тези
имоти са отдадени под аренда за срок от 8 стопански години,
В чл. 3 от договора страните
уговорили, арендното плащане, което арендаторът дължи на арендодателя, а
именно: ежегодна рента в размер на 40
лв. на декар за 120 дка лозови насаждения и 30 лв. на декар за 155.540 дка земеделските земи.
Съгласно договора, рентата е платима в срок до 30 ноември на всяка
календарна година и следва да се превежда по банкова сметка ***.
В чл. 6 от договора страните
уговорили, че при неизпълнение на задължението да се плати годишната арендна
вноска, арендаторът дължи неустойка в размер на 0,03 % за всеки просрочен ден,
но не повече от 10 % върху неиздължената част.
До 2016 г. включително, арендаторът плащал редовно дължимите арендни
вноски на арендодателя, след което преустановил плащанията, въпреки че след смъртта
на арендодателя, ищецът като негов наследник представил на арендатора
удостоверение за наследници и заявил, че
встъпва в правата и задълженията по вече
сключения договор.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
за четирите стопански години- 2013г, 2014, 2015г и 2016г, арендаторът е
изплатил на арендодателя всяка година сумата 11 021.60лв, или общо
44 086.40лв./ по 40 лв на декар на всички имоти/.
При извършената проверка при ответното дружество, вещото лице
установило, че за тези години, ответникът е заплащал по-висока арендна цена от
уговореното в договора, като по договор се дължи годишна рента в размер на
сумата 9 466.20лв
От представените от ищеца банкови
извлечения, се установява, че платените до момента суми от ответника се отнасят
за стопанските 2013г, 2014г , 2015г и 2016г.
Според допълнителното заключение
на вещото лице, за трите стопански години 2017г, 2018г и 2019г, дължимата и неплатена рента е в размер на 28
398.60лв./ по 9466.20 лв на
година/ . Цялото задължение на ответника възлиза в размер на сумата 59 163.75лв, от която:
44 086.40лв са платени арендни вноски
за периода 2013г, 2014, 2015г и
2016г и остават дължими арендни вноски в
размер на сумата 28 398.60лв., отнасящи се до три стопански години – 2017,
2018г и 2019г.
Дължимата неустойка за забавено плащане на рентата за стопанската 2017г
, 2018г и 2019г е общ размер на 4314.69лв , изчислена както следва: за
периода 01.12.2017г -03.06.2020г- 2366.55лв; за периода
01.12.2018г-03.06.2020г- 1419.93лв и за периода 01.12.2019г-03.06.2020г-
528.21лв
Горната фактическа обстановка е установена от събраните по делото
писмени доказателства- относими, допустими и неоспорени от страните.
Кредитира заключението на съдебно-икономическата експертиза ,като
обосновано, ясно и неоспорено от страните.
След представянето от ищеца на допълнителни доказателства/ препис
-извлечение от банковата сметка на П.С.М. за периода 2013-2016г, препис-извлечение от банковата сметка на ищеца
за периода 2017-2019г и справка от Изпълнителната агенция по лозята и виното/ и запознаване на вещото лице с тях,
първоначалното му заключение претърпя съществена промяна, тъй като в банковите
извлечения е отразено, че платените от ответника суми, се отнасят за
стопанските 2013, 2014г, 2015г и
2016години.
Така приетото за установено от
фактическа обстановка, мотивира прави
следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно
основание в разпоредбата на чл. 8 а.1 ЗАЗ вр. с чл. 79 ал.1 ЗЗД и е допустим, а разгледан по същество –
основателен и доказан .
Безпорно е по делото, че между
ответника и наследотеля на ищеца е сключен договор за аренда, в предвидената от
закона форма, за срок от осем стопански години, т.е. до 2020г включително.
Установи се от изслушаното заключение
на съдебно-икономическата експертиза, че за исковия период, обхващащ три
стопански години- 2017, 2018г и 2019г,
ответникът не е извършил плащане на дължимата рента в полза на арендодателя,
респ. на неговия наследник, поради което е изпаднал в забава.
Съгласно чл.8 ал.1 ЗАЗ, арендатотърт е
длъжен да извърши арендно плащане в
уговорения вид и срок. Срокът за плащането
е уговорен в договора- 30 ноември на всяка календарна година. Уговореното плащане
не е в натура, а в пари и тъй като родът на парите никога не загива, ответникът се явява неизправна страна по
договора за аренда, защото не е
извършил в уговорения срок арендно плащане
за три стопански години /2017г, 2018г и 2019/, за който период дължи на
арендодателя, респ на неговия наследник общата сума 28 398.60лв/ по 9466.20лв на година/,
изчислена по 30лв на декар за земеделска земя и 40лв на декар за лозя.
Искът по чл. 8 ал.1 ЗАЗ е основателен и
доказан до размер на сумата 28 398.60лв,
като за разликата до пълния му
размер от 28 440лв, бива отхвърлен.
Върху тази главница е дължима законна лихва за забава,
считано от подаване на исковата молба в съда-03.06.2020г до окончателното
изплащане, и тъй като е претендирана лихва, съдът я присъжда
Основателен и доказан се явява и иска по чл.92 ал.1 ЗЗД за заплащане на
неустойка за забава при плащането на арендните вноски за две стопански години-
2017г и 2018г.
Тази неустойка е уговорена в чл. 6 от договора, налице е неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответника, изразяващо се в забава в плащането на
дължими арендни вноски за три стопански години, установен е периода на забавата, а неустойката
е изчислена от вещо лице, поради което частичния иск е основателен и доказан в
пълен размер.
Задължението за плащане на арендна вноска
е до 30.11 на съответната стопанска
година, което означава,че считано от
01.12. ответникът изпада в забава, ако не е платил арендната вноска на падежа.
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза се установи, че той не е
платил на ответника аредните вноски за три стопански години/ 2017г, 2018г и
2019г/.
Тъй
като искът на неустойка е предявен като
частичен , до размер на сумата 1419лв от общо 3792лв и само за
две стопански години.- 2017г и 2018г, съгласно допълнителното заключение на
вещото лице, неустойката за забава за тези две години възлиза на 3786.48лв./
/2366.55 лв +1419.93лв/.
Претендира се законна лихва върху
главницата 1419лв и съдът следва
да я присъди. Съгласно съдебната
практика, санкционния характер на неустойката не препятства приложимостта на
нормата на чл. 86 ал.1 ЗЗД, тъй като задължението за неустойка е самостоятелно
и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Задължението
за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорно задължение, чието
изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на
обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 ал.1 ЗЗД, се поражда от
неизпълнението на вече породено и
неизпълнено задължение за неустойка.
Доколкото неустойката е предвидена в самия
договор и е уговорена като парична сума, неизпълнението на задължението за
плащане на неустойка, е неизпълнение на парично задължение по см. на чл. 86
ал.1 ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер на законната
лихва.
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете,
ответникът бива осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 2691.26 лв
от общо 2695лв, включващи: платена държавна такса 1195лв,
възнаграждение за вещо лице - 300лв. и адв.възнаграждение, платено в брой
– 1200лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „МАРВИН“ООД, ЕИК- ………, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, пл.“А. С.“ №1, офис№ …, представлявано от управителя
К.Л.М., да заплати на Д.Г.М. ***, с ЕГН-**********
и съдебен адрес: ***, чрез адв.Г. ***, сумата 28
398.60 лева /двадесет и осем хиляди, триста деветдесет и осем лева и шестдесет
стотинки/, представляваща неизплатена рента за ползване на земеделски земи по
договор за аренда на земеделска земя от 24.06.2013г., с нотариално
заверка на подписите на страните от 25.06.2013г, вписан в Агенцията по
вписвания гр.Ямбол с вх. рег. № 6384/2013г,
за стопанските 2017г, 2018г и 2019 години, сумата 1419лв. /хиляда четиристотин и
деветнадесет лева/- частичен иск от общо 3792лв,
представляваща неустойка за забавено плащане на арендни вноски за стопанските 2017г
и 2018г, за периода съответно от 01.12.2017г до 03.06.2020г и от 01.12.2018г до
03.06.2020г, ведно със законната лихва
върху всяка главница , считано от 03.06.2020г до окончателното изплащане , както
2691.26 лв - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.8
ал.1 ЗАЗ вр. с чл. 79 ал.1 ЗЗД до пълния му размер от 28 440лв,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: