Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………..2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на единадесети февруари
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2938 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.197 ал.2 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на С.Д.С., ЕГН **********,
с адрес *** против Решение № 246/11.09.17г. на директора на ТД на НАП - Варна,
с което е потвърдено Постановление изх.№ С 170025-022-0041465/20.07.17г. за
налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-
Варна.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното
решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие със закона. Твърди, че изпълнителното
дело е образувано за задължения на физическото лице С.Д., действащ и като
ЕТ”Денив-С.Д.”, като е представил безспорни доказателства за продажба на този
търговец през 2009г., като след тази дата не осъществява дейност като ЕТ и за
задълженията възникнали преди продажбата е направил възражение за изтекла
погасителна давност, а с решение № 247/17г. на директора на ТД на НАП-Варна е
отхвърлена жалбата му. Твърди и че не е съобразено, че заплатата му е 460лв. и
налагането на запор на сумите над 250лв. го обрича на глад. Моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него
постановление за налагане на обезпечителни мерки.
Ответникът по жалбата-
директор на ТД на НАП- гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Й., поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Твърди, че наложените обезпечителни мерки съответстват на изискванията на
закона и са наложени във връзка с установени изискуеми публични задължения на
лицето. Моли в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от
обжалване, поради което е допустима.
Обжалва се Решение №
246/11.09.17г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено
Постановление изх.№ С 170025-022-0041465/20.07.17г. за налагане на
обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна, с
което е наложен запор върху вземане от трето задължено лице- работодател
Социални и охранителни дейности ОП с адрес гр.Търговище, ул.”Стоян Мавродиев”,
представител М. Е. М., трудов договор, сключен на 22.05.17г. за сумата от
17 234.71лв.
От постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. №С 170025-022-0041465/20.07.17г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна се установява, че след като е взел
предвид, че ще се затрудни събирането на установеното
и изискуемо публично вземане по изп.д.№ 25090002576/2009г. в размер на 17234.71лв.,
в това число главница от 11848.24лв. и лихви в размер на 5386.47лв., на
основание чл.200 и чл.202 ДОПК вр. чл.195 ал.1- 3 ДОПК публичният изпълнител е
наложил запор
върху вземане от трето задължено лице- работодател Социални и охранителни
дейности ОП с адрес гр.Търговище, ул.”Стоян Мавродиев”, представител М. Е. М., трудов договор, сключен на
22.05.17г. за сумата от 17 234.71лв. Със запорно съобщение е уведомено
третото лице- работодател Социални и охранителни дейности гр.Търговище за
наложения запор. С писмо вх.№ 8426/15.08.17г. директорът на ОП”СОД” е уведомил
публичният изпълнител, че счита, с оглед цитираното в писмото- чл.213 ал.1 т.5
и ал.2 ДОПК и Тълкувателно решение №2 от 26.06.15г. на ВКС, че следва да
удържа, считано от 01.01.17г., от месечното трудово възнаграждение на конкретен
длъжник само частта, която надвишава 460лв., а от уведомление изх.№
8426-1/25.08.17г., че третото лице е уведомено, че на основание чл.213 ал.1 т.5 ДОПК следва да удържа и превежда всички суми над 250лв. по трудовото
правоотношение.
Съгласно справка за
общите задължения на жалбоподателя към 08.09.2017г. актуалните към тази дата са
в общ размер на 1241.89лв., от които главници- 975.66лв. и лихви- 266.23лв., а
задълженията, които подлежат на разпределение от публичния изпълнител-
17357.84лв., от които 11808.24лв.-главници и 5549.60лв.-лихви, а погасените по
давност/отписани- 40.82лв. Съгласно справка към 22.11.17г. задълженията на
жалбоподателя са 1280.71лв., от които главници-993.84лв. и 286.87лв. лихви, а
тези, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител в
общ размер на 17281.78лв., от които главници-11492.84лв. и лихви-5788.94лв.,
погасени по давност/отписани- 40.82лв.
От жалба с вх.№ 8888/30.08.2017г.
се установява, че недоволен от издадения акт, жалбоподателят го е обжалвал пред
Директора на ТД на НАП-Варна с твърдения, че по изпълнителното дело му се
търсят задължения и като ЕТ, което е продал през 2009г. и задълженията следва
да се търсят от новия собственик. Твърди и че с разпореждане от 18.08.17г. има
призната погасителна давност по част от задълженията му, а публичният
изпълнител налага запор и за суми, за които е изтекла давността.
От решение №
247/11.09.17г. на директора на ТД на НАП-Варна се установява, че е оставена без
уважение жалбата на С. против разпореждане № С170025-137-0007709/18.08.17г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, с което е отказано погасяване на
задълженията по изп.дело в общ размер на 17288.94лв., от които
11808.24лв.-главници и 5480.70лв.- лихви. По жалба срещу това решение е
образувано адм.д.№ 2937/17г. по описа на Адм.съд-Варна, по което с решение №
1259/11.06.18г. съдът е отменил решение № 247/11.09.17г. и разпореждане №
С170025-137-0007709/18.08.17г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна и е
върнал преписката на публичния изпълнител за произнасяне по възражението за
изтекла давност при стриктно спазване на правилата, установени в чл.35 и чл.36 ДОПК и указанията на съда.
Съгласно справка за
общите задължения на жалбоподателя към 03.09.2018г. актуалните към тази дата са
в общ размер на 322.20лв.- лихви, а задълженията, които подлежат на
разпределение от публичния изпълнител- 13896.27лв., от които
9019.67лв.-главници и 4876.60лв.-лихви, а погасените по давност/отписани-
2460.25лв./главници и лихви/.
От представената
преписка по изп.д. 25090002576/2009г. се установява, че с разпореждане № С 180025-137-0008219/12.07.18г.
публичният изпълнител е приел, че за част от задълженията, предмет на изп.дело
№ 2576/2009г. е изтекла погасителна давност и е прекратил събирането им /за
общо 2419.43лв./, а за останалите -че не е изтекла погасителна давност /общо
13763.46лв.- главници и лихви/. С решение №146/30.07.18г. директорът на ТД на
НАП-Варна е оставил без уважение жалбата на С. срещу това разпореждане.
Представени са
декларациите обр.6 „данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ”, подадени
от осигурител-жалбоподателя и код на осигурителя- ЕГН на жалбоподателя за
посочените в тях месеци и години и за вноски, ведно с протоколи за подаването
им. С разпореждане за присъединяване от 29.05.18г. публичният изпълнител е
присъединил публичен взискател в изп. производство за вземанията за ДОО и ЗО по
декларация обр.6 от 02.04.18г. за 2017г. и към датата на присъединяване общия
размер на задълженията е 10115.48лв.- главници, 6208.62лв.- лихви. С
разпореждане за присъединяване от 20.07.17г. по изп.д.№ 25090002576/2009г. са
присъединени вземанията за ДОО и ЗО по декларации обр.6 за 2012-2016г. в общ
размер на 9047.95лв., като общият размер на публичните задължения по
изпълнителното дело, в това число и присъединените е 11808.24лв.- главница,
5386.47лв.- лихви, нелихвоносно вземане- 40лв.
В представените декларации обр.6 осигурител е жалбоподателя, код на
осигурителя- посочено е неговото ЕГН, както и дължимите вноски.
Представена е справка
за задълженията на жалбоподателя към 04.07.18г., както и протокол от 11.07.18г.
за повторно входиране на задълженията по цитирания в него АУЗД, както и
протокол от 11.08.15г. за прехвърляне на задължения на ЕТ”Денив-С.Д.” към
изп.д.№ 2576/2009г. Представено е и запорно съобщение от 23.02.12г. до сектор
„ПП” за налагане на запор върху МПС с постановление от 23.02.12г. Представен е
и АУЗД № 419/14.07.2009г., с който на жалбоподателя са установени задължения за
ДНИ за 2004-2008г., както и Акт за установяване на общински вземания от местни
такси №419/14.07.2009г. за дължими общински вземания от местни такси и лихви в
общ размер на 1207.30лв.- главници/за периода 2004-2008/ и лихви, както и
покана за доброволно изпълнение от 13.10.2009г. Представено е писмо от
РС-Търговище до АДВ, съгласно което се изпраща изп.лист за сумата от 21.63лв. +
5 лв. за издаване на ИЛ и съобщение за доброволно изпълнение, че е образувано
изп.д.№ 2576/2009г. за събиране на публични вземания по издадения ИЛ. Със
съобщение за доброволно изпълнение от 05.07.2005г. ЕТ”Денив- С.Д.” е уведомен,
че в РД-Варна на АДВ е образувано изп.д.№ 10253/204г. за принудително събиране
на публични вземания, установени с ИЛ от 09.05.2005г., глоба по НП от
29.01.2004г. и ИЛ от 09.05.2005г. На ЕТ е връчено съобщение за доброволно
изпълнение от 07.09.2004г., покана по чл.145 ал.7 ДПК от 2004г. Представен са и
ИЛ от 07.03.2007г. и от 07.09.2005г. С разпореждане от 08.04.2009г. по
изп.д.№10253/2004г. е извършено разпределение на постъпилите суми. Представен е
изп.лист от 16.04.2007г. С писмо от 13.07.2006г. началник отдел „Обслужване” е
уведомил АДВ-РД Варна за имущественото състояние на ЕТ. Представено е и НП от
06.02.14г. /наложена глоба на жалбоподателя/, както и покана за доброволно
изпълнение от 22.08.12г. /задължения по РА, по декларация/, покана по чл.182
ал.1 ДОПК от 12.10.11г.
Решение № 146/30.07.2018г.
на директора на ТД на НАП-Варна е обжалвано пред Административен съд, като е
образувано адм.д.№ 2558/18г., по което съдът с решението си го е отменил и е
върнал преписката на публичния изпълнител за предприемане на действия съобразно
решението.
Съгласно справка за
задълженията на жалбоподателя към 29.01.2019г. актуалните са в размер на
322.20лв.- лихви, а подлежащите на разпределение от публичния изпълнител-
8401.22лв./главници и лихви/, погасени по давност, отписани- 2704.86лв.
Представени са и 17 бр. разпореждания за разпределения на постъпилите плащания
по изп.д.№ 25090002576/2009г. Представена е и справка за осигуряването на
жалбоподателя, справка за задълженията към 27.06.18г., служебна бележка за
удържаните суми от третото лице- работодател по запора.
От решение № 246/11.09.17г.
се установява, че директорът на ТД на НАП е потвърдил постановлението за
налагане на обезпечителни мерки, като е приел за неоснователни възраженията за това,
че вземанията са погасени по давност, че независимо от продажбата на
търговското предприятие физическото лице продължава да отговаря за публичните
си задължения, както и че не подлежи на обжалване размера на публичното
задължение.
При
така установената фактическа обстановка, Варненският административен съд приема
за установено от правна страна следното:
Жалба
е подадена в срока по чл. 197 ал.2 ДОПК от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
В случая с постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. №С 170025-022-0041465/20.07.17г. публичният
изпълнител при ТД на НАП-Варна, като е взел предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по
изп.д.№ 25090002576/2009г. в размер на 17234.71лв., в това число главница от 11848.24лв.
и лихви в размер на 5386.47лв., на основание чл.200 и чл.202 ДОПК вр. чл.195
ал.1- 3 ДОПК е наложил запор
върху вземане от трето задължено лице- работодател Социални и охранителни
дейности ОП по трудов договор, сключен на 22.05.17г. за сумата от
17 234.71лв.
Съгласно чл.195, ал.1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и
изискуеми публични вземания. Съгласно чл.195, ал.2 от ДОПК
обезпечение се извършва, когато без него ще се затрудни или ще бъде невъзможно
събирането на публичното задължение, като обезпечението се налага по реда на
чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалва по реда на чл.197 ДОПК. Съгласно чл.195,
ал.7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата
или общините, установени или установяеми по реда на ал.5. Обезпечителни мерки
се налагат с мотивирано постановление от публичния изпълнител. Обезпечителната мярка следва да съответства на задължението, което
обезпечава.
Съдът, с оглед задължението
си за служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали
при издаването на постановлението на публичния изпълнител за налагане на
обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава наложената
обезпечителна мярка са спазени всички изисквания за законосъобразност -
наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните
правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта
на закона.
В случая обжалваното
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от
компетентен орган - публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Варна, съгласно
правомощията му по чл. 167 от ДОПК; в
предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена
форма и формално съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити.
Обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Варна е валидно и допустимо.
Същото е издадено от компетентен орган – директора на ТД на НАП – Варна и в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК.
В случая е наложена
обезпечителна мярка - запор върху вземане от трето задължено лице- работодател
Социални и охранителни дейности ОП по трудов договор, сключен на 22.05.17г. за
сумата от 17 234.71лв.
Съгласно
чл.197 ал.3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 и
чл.195 ал.5. Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в
зависимост от наличието на предвидените в ал. 3 на чл. 197 ДОПК
абсолютни условия. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК обаче поставя изисквания за допускане
на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или
затруднение за събирането на публичното задължение. Обезпечителната мярка,
представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои
обезпечението на конкретно вземане следва да съответства на вземането на
държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид,
както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на
длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това изискване
произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в
административното производство- принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК,
приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на
съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на
възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по- голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
Разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава административните
органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди,
явно несъизмерими с преследваната цел.
В тежест на
административния орган е да установи всички фактически основания за
необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона
цел. Изводът, че съществува възможност събирането на публичните задължения да
бъде невъзможно или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован.
Постановлението за налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на
изискванията визирани в чл.196 ал.1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.196,
ал.1, т.3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени фактическите и
правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане на мерките
следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел. В
обжалваното постановление липсват мотиви за налагане на обезпечителната мярка.
Както бе посочено,
обезпечителни мерки се налагат когато без обезпечението ще бъде невъзможно или
ще се затрудни събирането на публичното задължение. Обезпечение следва да се
прилага само при констатирана и обоснована опасност, че събирането на
публичното задължение ще бъде невъзможно или ще се затрудни. Размерът на
задължението може да бъде такава индиция за затруднено събиране на задължението,
но следва да се извърши и преценка и на имущественото състояние на длъжника.
Обезпечителната нужда не може да се определи само от размера на задълженията, а
следва да се извърши преценка и на възможността задължението в този размер да
се изпълни с разполагаемото имущество, като по делото липсват данни да е извършвана
такава преценка.
Липсата на мотиви относно необходимостта за налагане на мярката съставлява
нарушение на изискването на чл. 195 ал.2 ДОПК и лишава съда от възможност да
установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Това нарушение е
особено съществено и е основание постановлението за налагане на обезпечителните
мерки да бъде отменено като незаконосъобразно.
Целта на обезпечението
е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или
значително трудно. В обжалваното постановление не са посочени конкретни или
каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане
на обезпечение.
Обезпечителната мярка следва да съответства на задължението, което
обезпечава, а в случая, както е прието в
решенията по адм.д.№ 2937/17г. и адм.д. №2558/18г. по описа на Адм.съд-Варна той
не е установен по безспорен и категоричен начин. Изпълнителните основания,
вземанията по които се обезпечават с наложената принудителна мярка не са и
посочени /индивидуализирани в постановлението.
В този смисъл наложеното
обезпечение пряко рефлектира върху интересите на длъжника и противоречи на
преследваната с обезпечението цел. Целта на обезпечението е да се предотврати
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително трудно. В
обжалваното постановление не са посочени конкретни или каквито и да било
обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане на обезпечение
върху имущество на длъжника.
С оглед липсата на мотиви за налагане
на обезпечителни мерки, съдът намира, че в случая не е доказана обезпечителна
нужда, а наложената мярка противоречи както на принципа на съразмерност по чл.6 АПК, така и с преследваната от закона цел.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че Решение № 246/11.09.17г. на директора на ТД на
НАП - Варна, с което е потвърдено Постановление изх.№ С
170025-022-0041465/20.07.17г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна, следва да
се отмени, като на основание чл.197 ал.3 ДОПК следва да се отмени и наложената
обезпечителна мярка.
Възраженията, че вземанията са погасени
по давност, са платени или недължими на друго основание /чл.168 т.1 и т.3 ДОПК/,
жалбоподателят следва да направи пред публичния изпълнител, като актът му ще подлежи
на обжалване пред директора на ТД на НАП по реда на чл.266 ДОПК, а неговият
акт- на оспорване пред съда по реда на чл.268 ДОПК.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.197 ал.3 ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 246/11.09.17г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено
Постановление изх.№ С 170025-022-0041465/20.07.17г. за налагане на
обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна, с
което е наложен запор върху вземане от трето задължено лице- работодател
Социални и охранителни дейности ОП по трудов договор, сключен на 22.05.17г. за
сумата от 17 234.71лв. и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ
наложените с Постановление
изх.№ С 170025-022-0041465/20.07.17г. за налагане на обезпечителни мерки,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна на С.Д.С. обезпечителни
мерки- запор върху вземане от трето задължено лице- работодател Социални и
охранителни дейности ОП по трудов договор, сключен на 22.05.17г. за сумата от
17 234.71лв.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: