Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 15.02.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Яна Николова при ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 18 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на директор на Национално ТОЛ управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“ – Варна, депозирана чрез юрисконсулт В. П.,
против Решение № 76/09.11.2022г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по
ВНАХД № 298/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено
Наказателно постановление № BG 16032022/4000/Р8-243/26.08.2022г.
на началника на Отдел „Контрол и правоприлагане“ в национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на С.И.Ю.,***, основание чл. 179,
ал. 3а ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 1800 лв.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като деянието на лицето правилно е било квалифицирано
като несъобразено с изискването на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която освен
санкционна се явява и материалноправна. Жалбоподателят обективира и становището
за безспорната установеност на приписаното на водача нарушение, с оглед на
което отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на НП.
Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът се
представлява от юрисконсулт В. П., която поддържа изложените съображения.
Възразява по отношение на прекомерността на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Ответната страна, С.И.Ю.,***,
депозира писмен отговор чрез адвокат К.И.А. от Адвокатска колегия – Хасково, в
който излага доводи за законосъобразност на съдебния акт. Претендира присъждане
на възнаграждение в уговорения размер, за което представя и доказателства. В
съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не
се представлява. Посредством адвокат А. представя писмена молба, в която
заявява, че поддържа съображенията, заложени в депозирания писмен отговор.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С.Ю. е управител на
фирма „С.Т.“ ЕООД. Съгласно приложено копие от големия талон на МПС, л. 35 от
делото, ППС с рег. № ***, влекач, марка „***“, бял, е собственост на фирма „ОТП
Лизинг – клон Шумен“, но право да го ползва има, съгласно посоченото в т. С. 3.
1 фирма „С.Т.“ ЕООД. Съгласно талона максимално допустимата маса на ППС е до
18000, а допустимото натоварване на всяко от осите е съответно: на първа ос до
75000, на втора ос – до 11500. Превозното средство е с пет оси. Описаното ППС е
от категория N3, съгласно чл. 149, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, т. е моторно превозно
средство, проектирано и конструирано основно за превоз на товари с технически
допустима максимална маса над 12 t.
На 16.03.2022г. при преминаване през
ГКПП Русе – Дунав мост бил спрян С.Ю. като водач на описаното по-горе превозно
средство. По време на
проверката било установено, че автомобилът е нередовен, поради незаплатена тол
– такса. Извършена била проверка чрез свързаната с органите на Агенция митници,
информационна система между Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ),
Министерството на вътрешните работи (МВР) и Агенция „Митници“ (АМ), съгласно
Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020г. за обмена на информация, условията и
реда за достъп до информационни системи за целите на осъществяване на контрол,
установяване и санкциониране на нарушения, свързани със събиране на пътни
такси, между Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на вътрешните
работи и Агенция „Митници“, която е отчела, че на 08.03.2022г. в 16: 10: 53 ч.
същото ППС е преминало по път на територията на общ. Каспичан, път № А-2,
отсечка 361+581, което било засечено с контролно устройство на АПИ с
идентификатор № 20412. Самото устройство генерира автоматично запис и разпечатка
от него била приложена делото. В справката било посочено, че превозното
средство е категория: N3, МПС камион, с максимална товароносимост до 12т. с 5
оси. Като нарушение било посочено – няма маршрутна карта или бордово
устройство. Отразено било мястото на установяване на нарушението, път А-2
361+581 СКТ. Към справката бил приложен и снимков материал от същата дата и час.
Въз основа на тези констатации бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия BG16032022/4000/Р8-243
от 16.03.2022г., съставен от инспектор при ТД на Агенция митници в отдел ПТРР,
към ТД „Митница Русе“ АМ.и в присъствието на свидетеля М.Ц.. В акта било
посочено, че на 16.03.2022г. в 20: 26: 28 ч., в направление излизане от
територията на РБ, на ГКПП Русе – Дунав мост е пристигнало ППС с рег. № ***,
влекач, марка „***“, с обща техническа допустима максимална на пътния състав
над 12т. /оси 5, което попада в категорията ППС, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ар. 1, т. 2 от ЗП, тъй като на 08.03.2022г. в 16:
10: 53 ч. на Каспичан, път № А-2, отсечка 361+581, било засечено с контролно
устройство с идентификатор № 20412 (АПИ). Съгласно посоченото в АУАН
нарушението било извършено на 08.03.2022г. на Каспичан, път № А-2 отсечка
361+581, засечен с терминално устройство, като проверката за платена тол такса
е установена на 16.03.2022г., в направление при излизане от територията на РБ,
ГКПП Русе – Дунав мост.
В акта е посочено, че е нарушен чл. 179, ал. 3
от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен на
16.03.2022г. Водачът посочил, че възразява на описаното в акта нарушение.
Писмени възражения от жалбоподателя не са постъпили по АУАН.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната
преписка било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че актът и НП са изготвени от
компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, вр. чл. 167, ал. 3б
от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а“, вр. ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Съдебният състав счел обаче, че описаното нарушение, вменено на лицето, се
изразява в нарушаване на разпоредбата на
чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Противно на това,
според въззивния съд, АНО е посочил, че бил нарушен чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, доколкото
това се явява санкционната норма, установяваща санкция именно за нарушение
на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Непосочването
на правилната правна норма, която е нарушена, според съда представлявало
самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, поради допуснато съществено
процесуално нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
Независимо от тези съображения, районният съд, след като обсъдил приобщените по
делото писмени и гласни доказателства, достигнал до решаващия извод, че АНО не
е доказал с категоричност авторството на така описаното в акта и в НП деяние,
доколкото за установяване на авторството на това нарушение е необходимо да се
установи по несъмнен начин кой е водачът на установеното ППС към инкриминирания
период, което в случая не било сторено. Воден от това, районният съд отменил
атакувания пред него правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно липсата на предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника в настоящото производство поради недоказаност на
авторството на деянието.
Деянието, което се вменява на лицето,
се свежда до несъобразяване с изискването на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, въздигащо
в състав на административно нарушение управлението на МПС от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство. Същата според настоящата инстанция освен санкционна е и
материалноправна, доколкото разписва и правилото за поведение, с което водачът
следва да се съобразява. В аналогичен смисъл е и правилото на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, според което „водачът на пътно превозно средство /ППС/ от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице“. И двете разпоредби са въведени в ЗДвП с ДВ, бр. 105 от
2018 г., в сила от 16.08.2019г. В тази връзка, касационният състав не намира за
съществен процесуален порок непосочването на разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП в акта и в НП и правото на защита на лицето не е било ограничено.
Независимо от това, решаващият състав
на Административен съд – Шумен се солидаризира със становището на предходната
инстанция, че по делото не е доказано с категоричност, че именно
санкционираното лице е осъществило приписаната му простъпка. Не е спорно, че на
дата 16.03.2022г., в 20.26 часа ответникът е управлявал посоченото в акта и в
НП превозно средство с
рег. № ***, влекач, марка „***“, с обща техническа допустима максимална на
пътния състав над 12т. /оси 5, което попада в категорията ППС, в направление излизане от територията
на Република България, на ГКПП Русе – Дунав мост, за което била дължима, но не била
заплатена такса по чл. 10, ар. 1, т. 2 от ЗП, тъй като на 08.03.2022г. в 16:
10: 53ч. по път на територията на общ. Каспичан, път № А-2, отсечка 361+581,
било засечено с контролно устройство на АПИ с идентификатор № 20412. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, обаче, не се установява по
категоричен начин, че на 08.03.2022г. товарният автомобил е бил управляван
именно от С.И.Ю.. От представения снимков материал по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се
установяват единствено датата и часът на записа, като само на една от снимките
се вижда и регистрационният номер на ППС. Констатирано е също, че процесното
ППС е собственост на „ОТП Лизинг – клон Шумен“, но право да го ползва има,
съгласно посоченото в т. С. 3. 1 фирма „С.Т.“ ЕООД, представител на което е С.Ю..
Единствено въз основа на това обстоятелство не може да се заключи с категоричност,
че ответникът е бил водач на товарния автомобил на 08.03.2022г. и е допуснал
вмененото му нарушение, още повече, че по делото са приобщени Трудов договор с Х.Х.и
Заповед за командировка от 01.02.2022г. на лицето, в която е упоменат маршрут,
период за извършване на международен превоз на стоки и превозното средство, с
което той да бъде осъществен /именно с ППС с рег. № ***, влекач, марка „***/,
които доказателства разколебават убеждението, че на 08.03.2022г. водач на
товарния автомобил е било санкционираното лице. Тук е мястото да се посочи, че
административнонаказателният характер на производството изисква именно АНО да
докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на конкретно лице за реализирано от него правонарушение. По
преписката обаче не се съдържат доказателства, че е спазена процедурата по
установяване на лицето, което в действителност е управлявало ППС на сочената
дата. Отговор на този въпрос би могъл да бъде даден, ако от страна на АНО са
представени доказателства дали е ангажирана отговорността и на собственика на
товарния автомобил, съответно на неговия ползвател – юридическо лице, и
подадена ли е декларация, съдържаща данни на лицето, което е извършило
нарушението, ведно с копие от свидетелството му за управление на МПС. В този
смисъл е правилото на чл. 187а, ал. 4, във вр. с ал. 2 от ЗДвП, съобразно което
вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния
фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. Такива доказателства не са представени.
На следващо място, липсват данни на
08.03.2022г. товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи
на Агенция „Пътна инфраструктура“ или установяването по друг начин на водача на
автомобила на тази дата. Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест,
не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по необходимия несъмнен
начин, че именно ответникът е управлявал ППС на инкриминираната дата.
Обстоятелството, че пред актосъставителя Ю. в последващ датата на извършване на
нарушението не е оспорил твърдението, че е управлявал ППС на 08.03.2022г., е
крайно недостатъчно да бъде установено авторството на извършеното на тази дата
нарушение. Отразяването на конкретни писмени възражения в акта, съответно
възможността за депозирането им в последващ етап, е проявление на правото на
защита на лицето и отсъствието им само по себе си не налага извод за доказаност
на авторството на деятелността. Да се възприеме противното би имало за резултат
нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл. 116 от НПК. В обобщение на изложеното,
настоящият състав приема, че не е следвало да бъде ангажирана отговорността на ответника
съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, поради което правилно процесното
НП е било отменено от въззивния съд.
С оглед изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид обстоятелството, че
подадената касационна жалба е неоснователна, искането за присъждане на разноски
на ответника по касация следва да бъде уважено.
От страна на ответника са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., което
е платено по силата на договор за правна помощ между него и адвокатско
дружество „Лалова и партньори“. Приложена е и фактура за плащането. В хода на
проведеното заседание пред касационната инстанция от страна на процесуалния
представител на касатора е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на санкционираното лице, което е направено своевременно и
основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. При това положение и след като съобрази правилото на чл. чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, съдът намира, че в полза
на С.И.Ю. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480
лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76/09.11.2022г. на Районен съд – Нови пазар,
постановено по ВНАХД № 298/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати на С.И.Ю., ЕГН **********, сумата от размер 480 /четиристотин и
осемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 15.02.2023г.