Р Е Ш Е Н И Е
№ / 12 декември 2019 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
12 ноември 2019 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ИВАНЕЛА
КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР:
СТОЙКА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
В.
търг.д. № 1356 по описа за 2019 год.
за
да се произнесе съобрази:
Обжалвано е решение №
745/31.05.2019 г. год. постановено по гр. д.
№ 913/2019 год. по описа на С. районен съд в частта, с която е осъден „З.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район *** да заплати на Т.В.П.,
ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 1000,00
лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди /освен доброволно платените от ответника 3000,00 лв./, в резултат ПТП
настъпило на 16.02.2018 г. и причинено от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач – П.И.Д., ЕГН: **********,
на т. а. „Ауди“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.10.2018 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 390,00
лв.
Въззивникът „З.“ АД счита, че
решението е незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът неправилно е определил
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Моли съда да отмени обжалваното
решение. Претендира направените разноски пред настоящата инстанция. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въззиваемият Т.В.П. е
подал в законоустановения срок писмен отговор, който оспорва въззивната жалба.
Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира разноски пред
настоящата инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса на застраховането /КЗ/.
По делото е безспорно установено между страните по
делото правнорелевантните обстоятелства, че на 16.02.2018 г. между лек
автомобил управляван от ищеца и товарен автомобил управляван от П.Д. е
настъпило ПТП по вина на водача на товарния автомобил, като същият е бил
административно наказан с влязло в сила наказателно постановление. Също е
безспорно, че към датата на настъпване на ПТП между П.Д. и ответника е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и доброволното
изплащане на сума от 3000,00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ответника на ищеца във връзка с предявена от последния претенция пред
застрахователя.
Към датата на ПТП - 16.02.2018г., е била налице
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника по застрахователна полица BG /05/117001458403 от 18.05.2017г.,
издадена със срок на валидност за периода от 01.06.2017г. до 31.05.2018г.
Ищецът бил отправил към ответника писмена
застрахователна претенция с вх. № 86/11.07.2018 г. за сумата от 5 000 лв., като
застрахователят по договор за “Гражданска отговорност” е заплатил
застрахователно обезщетение на увредения от процесното ПТП в размер на сумата
от 3000,00 лв. по процесната застрахователна преписка.
По делото бе установено по несъмнен начин настъпването
на застрахователно събитие през действието на процесния договор за застраховка
“Гражданска отговорност” – 16.02.2018 г. /факт обявен за безспорен между
страните/ и поради това съдът приема, че застрахователното покритие обхваща
отговорността на причинителя на ПТП. Налице са всички материални предпоставки
за възникване на спорното материално право по чл. 432, ал. 1 КЗ.
От съдебномедицинско удостоверение на живо лице №
66/2018 г. и медицинско свидетелство се установява, че ищецът е получил
вследствие на настъпилото ПТП следните увреждания - болезненост на долните
резци с частично счупване режещия ръб на първи долен десен зъб; кръвонасядане и
ранички по долната устна на устата; косо кръвонасядане по лявата горна трета на
гръдния кош; оток по гръдния кош; кръвонасядания по двата горни крайника,
кръвонасядане по лява лумбална област на тялото; кръвонасядане и охлузване по
дясното коляно, силна болка във вътрешния край на дясната ключица към залавното
й място и лек оток на кожата. Не са били установени счупвания, като
единствената фрактура е била на първи десен долен зъб, но денталният специалист
е посочил, че не е необходимо лечение, а е било достатъчно заглаждане на
наранения зъб, като временно и обратимо е била нарушена дъвкателната функция на
отхапването.
От показанията на св. С.П. се установява, че след
посещенията на лекари се е установило, че няма счупвания, а ищецът се е
оплаквал от силни болки в наранените части от тялото си. Поради това били
предписани болкоуспокояващи на ищеца, които той е приемал в продължение на две
седмици, а други лекарства не е приемал. Свидетелката сочи, че ищецът не е бил
в болнично заведение на лечение след инцидента. Свидетелката като пряк очевидец
изяснява, че възстановителният период на ищеца е бил около два месеца, през
които ищецът е имал нужда от грижи – помощ при обличане, трудно се е движел и
ставал от леглото. През това време въпреки, че ищецът живеел в гр. С. останал
при своите родители в гр. С.З., за да може да бъде подпомаган, вкл. и в своето
придвижване. Два месеца след инцидента ищецът вече можел да се движи сам без
чужда помощ и заминал за гр. С. където живеел и учел, поради което се налага
фактическият извод, че физически той е бил напълно възстановен два месеца след ПТП
и е можел да извършва всички ежедневни дейности сам. По отношение на
психическото състояние на ищеца от показанията на св. Петрова се установи, че
страха и стреса от инцидента е отшумял също за два месеца /колкото е било
необходимо и за физическото възстановяване/, тъй като след изтичането на два
месеца родителите закупили на ищеца същата марка лек автомобил, като предходния
и той започнал да го управлява. В тази връзка съдът намира, че неявяването на
ищеца на държавен изпит през м. юни 2018 г. не се намира в причинна връзка с
настъпилото ПТП, тъй като всички последици от инцидента /физически и
психически/ са отшумели към средата на м. април 2018 г. /два месеца след
16.02.2018 г./. освен това изнесеното от св. Петрова „не се яви, защото не успя
да се подготви, вероятно заради размислите от инцидента“ се явява предположение
на свидетелката. Освен това съдът взе под внимание и обстоятелството, че и до
датата на разглеждане на делото през м. май 2019 г. ищецът все още не се е явил
на този изпит.
При така установеното от фактическа страна, могат да
се направят следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380
от КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП, по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
На следващо място следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно е установено, че
травматичните увреждания на ищеца се намират в пряка и непосредствена причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил.
Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди
от следните травматични увреждания, а именно: От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се
установява, че ищецът е получил болезненост
на долните резци с частично счупване режещия ръб на първи долен десен зъб;
кръвонасядане и ранички по долната устна на устата; косо кръвонасядане по
лявата горна трета на гръдния кош; оток по гръдния кош; кръвонасядания по двата
горни крайника, кръвонасядане по лява лумбална област на тялото; кръвонасядане
и охлузване по дясното коляно, силна болка във вътрешния край на дясната
ключица към залавното й място и лек оток на кожата. Не са били установени
счупвания, като единствената фрактура е била на първи десен долен зъб, но
денталният специалист е посочил, че не е необходимо лечение, а е било
достатъчно заглаждане на наранения зъб, като временно и обратимо е била
нарушена дъвкателната функция на отхапването.
Следва да бъде отчетен и фактът, че ищецът е мъж в млада възраст и това е оказало негативни последици по
отношение на външния вид и самочувствие.
При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от
ищеца остра стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо –
емоционалното му състояние. Ноторно известно е обстоятелството, че
претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен фактор.
Предвид гореизложеното, въззивният съд
намира, че решението на С. районен съд в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от
300 лева разноски пред настоящата инстанция, съгласно чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство.
Водим от горните мотиви, С.т окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 745/31.05.2019 г. год. постановено по гр. д. № 913/2019 год. по
описа на С. районен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район *** да заплати
на Т.В.П., ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата
от 300 лева /триста лева/ разноски пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.