Р Е Ш Е Н И Е
№ 802 / 24.6.2020г.
гр. Перник, 24.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 7714 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу В.К.С., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 1049.26 лева,
представляваща ½ част от стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 8, находящ се в гр. *** в
размер на 2098.53 лева, от които главница в размер на 957.36 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. вкл,,
представляваща ½ от общата главница от 1914.72 лева, и 91.90 лева – лихва за периода от
08.07.2014 г. до 27.11.2017 г., представляваща ½ от общата лихва от
183.81 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, копие от нотариален акт № 75, том VI, рег. №
3645, по нот.д. № 986 от 2007 г. на нотариус И.И.с район на действие Пернишкия
РС, под № 134 в регистъра на НК и удостоверение за наследници на И.И..
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото В.С.,
чрез процесуалния й представител – адв. М.Г. е постъпил писмен отговор, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка се оспорва
качеството потребител на топлинна енергия на ответницата. Възразява се срещу
възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на
дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на
облигационна връзка, която от своя страна можела да възникна само въз основа на
договор. Обръща се внимание и че липсват доказателства ответницата да е
собственик на топлоснабдения имот. В тази връзка се посочва, че действително
лицето И. И. е придобило процесния имот на 21.12.2007 г., но е починало на
03.05.2009 г. Признава се и че ответницата е майка на починалия И. И., но е
направила отказ от наследството на последния, който отказ е бил надлежно вписан
в специалната книга за приемане и отказ от наследство на РС Перник. Поддържа
се, че ответницата никога не е влизала във владение на процесния имот, няма
никакви права върху него и следователно не може да отговаря за задължения във
връзка с имота. С тези аргументи се иска исковите претенции да бъдат
отхвърлени. Към отговора е представено копие от удостоверение, издадено от
Пернишкия РС.
В съдебно
заседание, проведено на 08.06.2020 г., процесуалният представител на ответника обръща
внимание, че по делото е представено доказателство за отказ от наследство. Иска
претенциите да бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца иска постановяване на съдебно
решение въз основа на събраните по делото доказателства.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3135/13.08.2019
г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник. Срещу последната е постъпило
възражение от страна на ответницата.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представените по делото копие от нотариален
акт *** г. на нотариус И.И.с район на действие Пернишкия РС, под № 134 в
регистъра на НК и удостоверение за наследници на И. И. се установява, че лицето И.Н.И., с ЕГН: ********** е
придобило процесния недвижим имот на 21.12.2007 г. Лицето И.Н.И. обаче е
починало на 03.05.2009 г. като е оставило за свой наследник майка си –
ответница В. С..
Не е спорно
между страните и че до процесния имот е доставяна топлинна енергия през
процесния период, като процесните суми са правилно начислени в съответствие с
нормативните изисквания, но не са заплатени от ответницата.
От
представено по делото удостоверение № 01695/2014 г. от 17.03.2014 г. се
установява, че ответницата Веселка К.С. се е отказала от наследството на И.Н.И. – починал на 03.05.2009 г. като отказът от
наследство на основание чл. 49, ал. 1 от ЗН е вписан в специалната книга на
Пернишкия РС под № 21.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 3135/13.08.2019 г. по ч.гр.д. № ***г. на ПРС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника В. С., която е
депозирала възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК /преди
измененията от ДВ бр. 100, от 20.12.2019 г./. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването
на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с
доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че следва да представи
доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
В
тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия
е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот в качеството
си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право
на ползване върху имота.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
В
конкретния случай от представения по делото нотариален акт *** г. на нотариус И.И.се
установи, че процесният имот е придобит от лицето И.Н.И.. От удостоверението за наследници на последния пък
се установи, че същият е починал още на 03.05.2009 г. като негови наследници са
баща му и майка му – ответницата С.. Последната обаче е извършила отказ от
наследството на сина си – на 17.03.2014 г., за което по делото е представено съответното удостоверение. В тази
връзка съдът достигна до извод, че лицето И. И. е починало преди процесния
период, обхващащ 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., поради което и не е
натрупало задължения за потребена топлинна енергия през същия. Ответницата В. С.
също се е отказала от наследството на сина си преди процесния период – на 17.03.2014
г.
Не са
наведени твърдения, нито са представени доказателства за оспорване на
извършения отказ от наследство. Не се твърди и ответницата да е приела
наследството преди да извърши отказ от него.
На са
наведени твърдения, нито са представени доказателства ответницата по делото да
има качеството ползвател на процесния имот на вещноправно основание. На са
наведени твърдения, нито са представени доказателства ответницата по делото да
има качеството ползвател на процесния имот на облигационно основание. Не са
представени доказателства и липсват твърдения, между ответницата и
топлопреносното дружество да е сключен нарочен договор за доставка на топлинна
енергия. Не са представени и други документи /заявление за откриване на партида
и др/, от които съдът да може да достигне до извод, че е наличен такъв договор,
макар да не е представен.
По
тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства
не се установи наличие на облигационна връзка между него и ответницата досежно
доставка на топлинна енергия за процесния имот, то и предявеният иск за
главница следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то
за неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за
забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите доводи на
ответната страна.
Следва
да се отбележи, че производството по делото спрямо другия ответник по исковата
молба – лицето Н.И.С. – наследник като баща на И.Н.И., е прекратено с нарочно определение /влязло в
сила/, доколкото е влязла в сила постановената срещу Н.И.С.
заповед № 3135/13.08.2019 г. по ч.гр.д. № ***г. на ПРС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК съответно има
издаден изпълнителен лист за ½ част от сумите за главница и обезщетение
за забава за процесния имот в процесния период.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
По
разноските в производството по ч.гр.д. № ***г. на Пернишкия
РС /заповедно производство/:
В това производство искане за разноски е направила само ищцовата страна
/заявител/. Предвид изхода на спора такива не й се дължат.
По
разноските в производството по гр.д. № 7714/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
Предвид
изхода на делото искането за разноски на ищцовото дружество е неоснователно.
Ответницата
претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар. Видно от
представен по делото договор за правна защита и съдействие същите са
действително извършени, поради което и следва да бъдат присъдени изцяло.
Претендираните
разноски за адвокатски хонорар от страна ответника са в минималния размер по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради
прекомерност. Това е така, доколкото договорите за правна защита и съдействие
са сключени преди постановяването на Решение № 5419/08.05.2020 г. по адм.д. №
14384/2019 г. на ВАС 5-чл. състав и Решение № 13062/03.10.2019 г. по адм.д, №
3596/2016 г. на ВАС 3-чл състав.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* срещу В.К.С.
/С./, с ЕГН: ********** и с адрес ***, установителни искове за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца, сумата от общо 1049.26 лева, представляваща ½ част от стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент №
8, находящ се в гр. *** в размер на 2098.53 лева, от които главница в размер на
957.36 лева за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2017 г. вкл,, представляваща ½ от общата главница от 1914.72
лева, и 91.90 лева – обезщетение за
забава периода от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г., представляваща ½ от
общия размер на обезщетението за забава от 183.81 лева, както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ – 12.08.2019 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № ***г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република” ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на В.К.С. *** сумата
от 300 лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 4709 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА