О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260663
гр. Пловдив, 10.03.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VII
състав, в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Чипова в. ч.
гр. д. № 479 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба на А.И.И.,
ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника ѝ адв. И., против Определение № 264329 от
16.12.2020 г., постановено по гр. д. № 16544 по описа на РС – Пловдив за 2019
г., с което са оставени без разглеждане подадените от жалбоподателката молба с вх. № 270130/23.11.2020 г. по описа на ОС –
Пловдив, както и молба с вх. № 283939/ 01.12.2020 г. по описа на РС – Пловдив,
с идентично съдържание.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се
отправя молба за неговата отмяна.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната
страна „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, в който жалбата се оспорва като неоснователна и се
отправя молба за оставянето ѝ без
уважение. Претендира се присъждането на разноски за настоящото производство в
размер на 100 лв.
Пловдивският окръжен съд, след като взе
предвид наведените от жалбоподателката доводи и се запозна с представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран от
жалбоподателката с молба с вх. № 270130/23.11.2020 г.
по описа на ОС – Пловдив и молба с вх. № 283939/ 01.12.2020 г. по описа на РС –
Пловдив. Двете молби са с идентично съдържание и са квалифицирани от
подателката им като искане за поправка на очевидна фактическа грешка. В същите
се излагат доводи, че в постановеното по гр. д. №
16544 по описа на РС – Пловдив за 2019 г. решение съдът погрешно е присъдил разноски за държавна
такса в размер на 75 лв., а не в действително дължимия съгласно чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, размер от
25 лв.
С обжалвания акт първоинстанционният съд е оставил без
разглеждане подадените молби, като е приел, че съдържащото се в тях искане
следва да се квалифицира като такова
за изменение на решението в частта за разноските, както и че същото е направено
след изтичането на предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК преклузивен срок.
Нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК предоставя на
съда възможност, по своя инициатива или по искане на страните, да поправи
допуснатите в решението очевидни
фактически грешки, изразяващи се във всяко несъответствие между
действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в
писмения текст на решението. Очевидна
фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил правния
спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към
решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък
го е отразил погрешно.
Предвид
горното и с оглед наведените в молбите доводи, следва да бъде споделен изводът
на първоинстанционния съд досежно правната квалификация на направеното от
жалбоподателката искане. Последното не се основава на твърдения за допусната
очевидна фактическа грешка в посочения по-горе смисъл, а на такива за неправилно
определяне от страна на съда на размера на дължимите разноски, от което следва
извод, че правилната квалификация на така заявеното искане е по чл. 248 ГПК.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът може да допълни или
измени постановеното решение в частта за разноските по молба на страните,
подадена в рамките на срока за обжалване, а ако решението не подлежи на
обжалване в едномесечен срок от постановяването му. В настоящия случай постановеното от районният съд на 27.07.2020 г.
решение е обжалваемо, а срокът за обжалването му съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК е
двуседмичен и тече от датата на връчването му, която за жалбоподателката е 02.09.2020
г. Така, срокът за сезиране на съда с молба за изменение на решението в частта
за разноските е изтекъл на 16.09.2020 г., поради което и двете молби на
жалбоподателката /от 23.11.2020 г. и от 01.12.2020 г./ са просрочени и правилно
по тази причина са оставени без разглеждане.
Изложеното
по-горе налага извода за неоснователност на подадената частна жалба, която
следва да се остави без уважение, а обжалваното определение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Без уважение следва да се остави направеното в
отговора на частната жалба искане за присъждане на разноски в настоящото
производство. Производството
по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи
отговорност за разноски. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение
№ 74 от 25.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1103/2018
г., II г. о., ГК, Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г.,
ВКС, II г. о., Определение № 66/02.02.2017 г. по ч. гр. д. № 5503/2016 г., ВКС,
IV г. о.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 264329 от 16.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 16544 по описа на РС – Пловдив за 2019 г.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: