№ 517
гр. Варна, 07.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. П.
Сложи за разглеждане докладваното от П. Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900243 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:08 часа се явиха:
Ищцата С. Х. П., редовно уведомена, явява се лично и с адв. Д. П.,
редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Ответникът „Марвен 2011“ ЕООД, представляван от Г.Т.А., редовно
уведомен, представлява се от адв. М. Х., редовно упълномощена и приета от
съда отпреди.
Третото лице помагач на страна на ищцата „Жилфонд – Инвест“
ЕООД, представлявано от Ж.Д.Д., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не изпращат представител.
Третото лице помагач на страна на ответника Д. К. М., редовно
уведомена, не се явява, не се представлява.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ констатира, че производството по делото е отложено за
събиране на доказателства.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 23076 от 11.08.2025 г.
от ищцата, с което съгласно дадената и възможност изразява становище по
́
1
представените допълнителни материали по врече на съдебно заседание.
СЪДЪТ констатира, че препис от същото е изпратено на насрещните
страни, съгласно Разпореждане № 4835 от 26.08.2025 г. и същото е получено.
Адв. П.: Поддържам становището.
Адв. Х.: Моля да оставите без уважение. Всички възражения и доводи
относно изложените в това становище факти са неоснователни. Конкретно:
По първото възражение за настъпила преклузия – същото е
неоснователно. Припомням, че исканията са направени по реда на чл. 192 0т
ГПК. Своевременно са направени. Съдът ги е допуснал. А кога третите лица
са представили и дали са представили съответните документи е ирелевантно
по отношение това възражение за настъпила преклузия.
По второто възражение – оспорвам твърдението, че представените по
делото сертификати са у ответника. Ответникът е изпълнил задълженията си
–ти
по договора и с подписването на Акт обр. 14 на 29 януари, грубият строеж
е осъществен и цялата строителна документация, по твърдение на бившия
управител е предадена на строителния надзор. Обръщам внимание, че в
първоначална искова молба и във всички депозирани след нея допълнителни
искови молби, а и в отговора по насрещния иск, никъде ищцата не е навела
като предмет на делото твърдения или възражения за недостатъци в
качеството на арматурното желязо, поради което дори и считам, че тези
документи – сертификати, че не са необходими за предмета на делото.
допълвам, че Акт обр. 14 е подписан без забележки и липсват тиква и в
заповедната книга от страна на инженер – конструктора. От съществено също,
че вещото лице, макар и да не са въведени като предмет на спора, не са
констатирани такива недостатъци.
По отношение на трето възражение за непредявена искова претенция за
недостатъци на арматурно желязо – важи казаното преди малко. Няма такова
твърдение в исковата молба. Няма такова възражение по насрещния иск.
Единственото което беше направено в зала, по време на едно откритите
съдени заседания беше във връзка с количеството вложена арматура. С оглед
опровергаване на това възражение и доказване количеството на вложена
арматура и арматурно желязо, бе назначена и съдебно – техническа
експертиза установила, че допълнителното заключение прието от съда в
2
предходното заседание е, че е вложено малко повече
Това е моето становище.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните намира, че
депозираните в предходно съдебно заседание сертификати за съответствие на
арматура, следва да бъдат приети по делото, като съображенията за това са
следните:
На първо място действително събирането на въпросните доказателства
става в отговор на съдопроизводствено действие на ищцата по оспорване на
качеството и количеството нужна арматура, което е станало в хода на процеса.
Освен това за даде отговор на оплакването в чие държание е следвало да
бъдат сертификатите, се налага изследване по същество на спора, доколкото
отговора зависи от това, дали са били нужни тези сертификати за извършване
на строителството или същите следва да се притежават от доставчика на
изделието.
По тази причина, СЪДЪТ намира, че документите следва да бъдат
приети, а тяхната относимост ще се цени в хода по същество при анализ на
цялата събрана по делото доказателствена съвкупност.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
в предходно съдебно заседание от процесуалния представител от ответното
дружество документи, както следва: Копие от Сертификат от контрол № 13863
от 20.11.2020 г.; Копие от Декларация за характеристиките на строителен
продукт П-1 / № 13863-1; Копие от Сертификат от контрол № 13870 от
20.11.2020 г.; Копие от Декларация за характеристиките на строителен продукт
ПС-1 / № 13870/1; Копие от Сертификат от контрол № 13848 от 20.11.2020 г.;
Копие от Декларация за характеристиките на строителен продукт ПС-1 / №
13848/1; Копие от Сертификат от контрол № 13941 от 23.11.2020 г.; Копие от
Декларация за характеристиките на строителен продукт ПС-1 / № 13941/1;
Копие от Сертификат от контрол № 14116 от 26.11.2020 г.; Копие от
Декларация за характеристиките на строителен продукт ПС-1 / № 14116/1;
Копие от Сертификат от контрол № 14056 от 25.11.2020 г.; Копие от
Декларация за характеристиките на строителен продукт ПС-1 / № 4056/2.
3
Адв. П.: Нямам други искания. Представям списък на разноските.
Адв. Х.: Представям списък на разноските. Ще поясня следното:
Адвокатският хонорар в размер на 3 000.00 лева е за двете производства – по
главния и по насрещния иск. По основния и по насрещния иск е в р-р на по
1 500.00 лева.
Нямам възражения по отношение на адвокатския хонорар на колегата.
Той се доближава до представения от мен.
Адв. П.: Имам възражения по адвокатското възнаграждение от гледна
точка на това, че то трябва да бъде още със заявяването в адвокатското
пълномощно, разделено в зависимост от това, за какво точно се отнася.
Поради тази причина правя възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Адв. Х.: В пълномощното изрично доверителят ме е упълномощил, че
адвокатското възнаграждение от 3 000.00 лева е за двете производства – и по
главния, и по основния иск.
СЪДЪТ като взе предвид поведението на страните намира, че са налице
предпоставките за даване ход на устните състезания, поради което и на
основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: Моля да постановите Вашия съдебен акт като удовлетворите
предявените от нас исковете, като основателни и доказани, както по
основание, така и по размер.
Моля да отхвърлите насрещния иск като изцяло недоказан и
неоснователен.
Моля да ни присъдите сторените разноски по делото. Моля да ни дадете
подходящ срок за писмена защита.
Адв. Х.: Моля да отхвърлите като неоснователни предявените
първоначални частични искове и уважите предявите насрещен частичен иск,
като присъдите на моя доверител сторените по делото разноските. При
произнасяне с Вашия съдебен акт, моля да вземете предвид всички наши
фактически и правни доводи наведени в отговорите, насрещната исковата
молба във всички наши писмени становища и в тези наведени в хода на
4
делото. Ще се опитам само да маркирам и също ще искам писмени бележки
Защо считам исковете за основателни:
По първото перо, за претендирана разлика в цената 936.00 лева – такава
не бе установена от заключението на тройната съдебно – техническа
експертиза, назначена в настоящото производство. Ответникът не дължи и
останалите претендирани разходи за поправка на недостатъци, за които
вещите лица, а и от показанията на свидетелите на ищцата, се установи, че са
видими. Според вещите лица от първоначалната тройна съдебно – техническа
експертиза, те представят отклонение във вертикално и хоризонтално
отношение, но в рамките на допустимите норми. Това е отговор на въпрос 2,
на страница 4, а двамата разпитани свидетели на ищцата пред Вас, ги
определиха като „кривини“.
На следващо място – не се констатира необходимост от направени
разходи от ищцата по пункт 4 и 5 от допълнителната искова молба /казвам
„допълнителна“, защото първоначалната искова молба е няколко пъти
уточнявана от ищцата/, съответно исковете по тези пунктове не бяха
доказани и не само по основание, но по размер. Не се доказа в процеса,
ответникът да не е спазил одобрените проекти, поради което ищцата не е
претърпяла претендираните по пункт 6 от същата допълнителна искова молба
вреди, предявени частично в размер на 100.00 лева от 3 164.00 лева., поради
което считам тази искова претенция частична, също за неоснователна по
основание и по размер.
С оглед заключението на първоначалната тройна съдебно – техническа
експертиза, конструкцията на сградата е изпълнена съобразно одобрените
инвестиционни промени, както и че отклоненията в тази К3 и К5 не влияят
върху сигурността и функцията на носеща конструкция. Не бе установено от
вещите лица промяна на вида на конструктивните елементи. Няма данни за
промяна на натоварванията. Вещите лица заявиха, че констатираните
отклонения са несъществени. Видно от отговор на въпрос 4 по същата СТЕ –
констатираните от тях недостатъци и изпълнените видими СМР са видими, а
не скрити и могат да бъдат отстранени по някои от начините посочени в
самото заключение. Тъй като обаче тези недостатъци са видими, ищцата е
следвало незабавно до приемане на работата с Акт 14, да ги рекламира пред
строителя, което не е сторено и това се установи и от събраните по делото
5
писмени доказателства , а и от показанията на разпитаните нейни двама
свидетели. В тази връзка се позовавам на следното: Необходимо е да се
съобрази, че съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3/2023 г. за Създаване на
актове е протоколи в строителството, съставените и оформени, съгласно
изискванията на тази Наредба, актове и протоколи имат доказателствена сила,
при установяване на обстоятелствата свързани със започване, изпълнение и
въвеждане в експлоатация на строежите. Следователно, изготвения и
надлежно подписан Акт обр. 14 от 21.01.2021 г. обвързва двете страни в
процеса относно съдържанието му, което не беше опровергано от ищцата.
Ищцата не установи по безспорен начин и оспорената от ответника
достоверност на датата и съдържанието на представения по делото
констативен протокол от 16.01.2021 г. на Николай Потелов, в който обаче , на
всичко отгоре са отразени видими недостатъци. Не се установи този протокол
да е връчен на изпълнителя – строител, не се установи и връчване на
конструктивното становище на инж. П. Младенов. Тука е важно да се
отбележи, че тези два документа, както и по какъвто начин и резултат да бъдат
ценени са изготвени след оглед на обекта, което и в потвърждение на
твърдението, че се касае за видими недостатъци, които, както и свидетелите
сочат са изглеждали като кривини. Налице е хипотезата на чл. 264, ал. 2 от
ЗЗД, поради което и по аргумент по ал. 3 от същия член, работата следва да се
счита за приета.
Моля за отхвърляне на предявените частични искове.
По насрещния иск:
Моля да приемете предявения от ответника частичен насрещен иск за
сумата от 25 200 за основателен и доказан и го уважите по следните
съображения:
Предмет на производството по предявения насрещен иск е за заплащане
на изпълнените от „Марвен 2011“ и приети от ответника СМР.
На първо място, искам да взема отношение във възражението в нашата
насрещна искова молба, сме се позовали на константната съдебна практика, че
възражението за недостатъци с риск за заплащане на дължимо
възнаграждение за приета работа или като самостоятелен иск, в който
възложителя е упражнил някои от субективните си права и по чл. 265, както е
в случая, не е основание за отказ от плащане. Поддържам този правен довод.
6
Съгласно чл. 4, б. „б“, окончателното плащане на сключения между страните
договор е до пет дни, след съставяне на последния приемо – предавателен
протокол. Такъв е представен по делото с дата 11.01.2021 г., но ответницата по
насрещния иск не го е подписала. Съответно не е заплатила в пълен размер и
актуваните и извършени СМР. Съдът в хода на делото прие, че
възнаграждението за извършените СМР от страна на доверителното ми
дружество е определяемо. Следователно дължимото възнаграждение се
определя на база реално извършените видове СМР, тяхното количество,
единична цена и обща стойност. В този смисъл се позовавам на съдебната
практика обективирана в решение на ВКС по т. д. № 597/2010 г., на Второ
Търговско отделение и решението по гр. д. № 2526 на ВКС, Трето Гражданско
отделение. При договора за изработка, какъвто е договора за строителство е
приложим принципа за еквивалентност на престациите, поради което
възложителят дължи на изпълнителя плащания на фактически извършените
по договора СМР, по действителни пазарни цени към момента на
извършването им. Този принцип е приложим и в настоящия случай, тъй като
липсва клауза в договора за договорена между страните цена на СМР, предмет
на този договора.
Реално извършените от ответника по договора за строителство – ищец
по насрещния иск СМР, според заключението на тройната СТЕ, страница 6 са
на стойност 161 533.99 лева с ДДС. Към тях следва да се приеме сумата от
1 419.00 лева, установено от вещите лица по характера си допълнително
извършени СМР. Или общата стойност на реално извършените и оценени от
вещите лица СМР, към момента на тяхното извършване е 161 533.99 лева с
включен ДДС. Заплатена от ищеца на ответника по банков път е сумата
65 000.00 лева с ДДС. С оглед на това плащане, оставащото за доплащане
разлика, ако съдът приеме, че наистина се дължат 161 533.00 лева, разликата е
97 953.00 лева.
По делото бе доказано и то от подписаните от управителя на ответното
дружество разписки, получаването, съответно заплащането на сумата
53 400.00 лева. В тази връзка, моля да не кредитирате заключението на
съдебно – счетоводната експертиза по точка 1 на Раздел 1 в частта, в която
вещото лице е приело абсолютно необосновано, че получената от управителя
на дружеството сума в брой 66 084.00 лева. Това се установява от факта, че
ищцата не ангажира доказателства за изготвяне и подписване от управителя
7
на доверителното ми дружество за разлика над 53 400.00 до 66 000. Тъй като в
сумата 53 400.00 лева получени в брой не е включен ДДС, а тя се дължи,
същият е в размер на 10 680.00 и формира по този начин общо задължение от
64 080.00 лева с ДДС. Като се приспадне тази сума и съответно към
оставащия дълг на ищцата от 33 873.00 се прибави ДДС от 10 680.00, което е
дължимо /обърнете внимание на разписките. В разписките не е записано, че
тези плащания за СМР са с включен ДДС/ и общо дължимата сума от ищцата
е 44 553.00 лева, които тя не е заплатила.
Предвид горното, моля да приемете предявения частичен иск за сумата
от 25 200.00 лева, за изцяло основателен и доказан по делото, и го уважите
като присъдите разноските, така както съм ги конкретизирала в днешно
съдебно заседание.
Ако бъде отхвърлен главния иск, частично предявения насрещен иск,
моля да бъде уважена и някоя от евентуално предявените основания.
Моля за писмени бележки в определен от Вас срок.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 149,
ал. 2 ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви
решението си в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна, да представят писмена
защита, в едноседмичен срок, считано от днес.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна, да представят писмена
защита, в десетдневен срок, считано от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
14:30часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8