РЕШЕНИЕ
№ 535
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря Г. З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110118390 по описа за 2023 година
Фирма е предявило срещу Г. Н. Д. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД с искане спрямо ответницата да бъде признато за установено, че същата
дължи на ищеца следните суми: сумата от 1843.62 лв., представляваща цена
на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
/админситративен адрес/, аб. № 3175 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 247.80 лв., представляваща мораторна лихва начислена
върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до
26.07.2022 г., сумата от 50.46 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата от 10.33 лв., представляваща мораторна лихва начислена
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до
26.07.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
46724/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
1
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Н. Д. е депозирала отговор на
исковата молба. Оспорва основанието за дължимостта на претендираните
суми, но не и техният размер. Оспорва правото на ищеца да претендира
сумите за дялово разпределение. Оспорва основанието за начисляване на
лихва върху главницата за дялово разпределение, както и ответникът да е бил
поставен в забава. Посочва се, че ЗЗП бил специален закон по отношение на
ЗЕ, поради което след като ответникът не бил поръчвал топлинна енергия, то
същата не се дължала. Прави се възражение за погасяването на задължението
по давност. Претендира разноски. Пред съда страната не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е
доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
/админситративен адрес/, аб. № 3175 на стойност 1843.62 лв., върху която
сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер 247.80 лв. за периода от
16.10.2020 г. до 26.07.2022 г., че стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 50.46
лв., върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер на 10.33
лв. за периода от 31.08.2019 г. до 26.07.2022 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
2
недвижим имот № 26 от 02.07.2014 г., том I, рег. № 2042, дело 23 от 2014 г. се
установява, че Г. Н. Д. продава на Юлиян Веселинов Наков следния свой
собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 4, находящ се в
/административен адрес/, като в нотариалния акт е направено отбелязване, че
продавачът Г. Н. Д. си запазвала пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване и обитаване върху една стая от недвижимия имот. По делото е
представено и решение от 06.03.2018 г. по гр. д. № 8008/2016 г. по описа на
СГС, съгласно което е прогласена нищожността на договор за покупко-
продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 26 от
02.07.2014 г., като на решението е направено отбелязване, че е влязло в сила
на 19.10.2021 г. Настоящият състав намира, че доколкото с постановеното
решение е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на
недвижим имот обективиран в нотариален акт № 26 от 02.07.2014 г., с който
нотариален акт ответницата е прехвърлила процесния недвижим имот, а
нищожният договор не поражда никакви правни последици, то именно Г. Н.
Д. се явява собственик на процесния имот през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., като обстоятелството, че самото решение е влязло по-късно в
сила по никакъв начин не променя този факт.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са
ответницата по силата право на собственост. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя,
които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се
счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител.
Настоящият състав намира, че тъй като по делото е безспорно
обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за процесния топлоснабден имот възлиза на
сумата от 1843.62 лв., то именно в този размер следва да бъде уважен
предявения иск.
Неоснователно се явява възражението на ответника за недължимост на
процесните суми за топлинна енергия поради противоречене с отношение на
чл. 62 от ЗЗП, а именно непоискана услуга. Съгласно Тълкувателно решение
№ 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване по реда на чл.
153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП,
поради което между двата закона не съществува противоречие и не може да
става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП. В ЗЕ е залегнал принципа за
присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собственост и само по
искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от
2/3, /чл. 133, ал. 2 ЗЕ/, като изисква същото мнозинство и за преустановяване
3
на топлоснабдяването на сградата /чл. 153, ал. 2 ЗЕ/. При тази уредба
твърденията за недължимост на процесните суми поради непоискана услуга
не може да породи исканите последици и да преустанови качеството му на
потребител на топлинна енергия за процесния имот.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 247.80 лв. за периода от 16.10.2020
г. до 26.07.2022 г., доколкото по делото е отделено за безспорно размерът на
мораторната лихва начислена върху главницата за дялово разпределение.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на Фирма, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
4
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
В случая, доколкото по делото е отделено за безспорно, че стойността на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.
възлиза на 50.46 лв., то претенцията се явява основателна. Действително след
като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация би изпаднал в забава и ще се дължи
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение.За цената за заплащане
на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправени и получена покана от ответника за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което претенцията за лихва в общ размер на 10.33 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението за погасяване на задълженията по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
5
потребителите на топлинна енергия.
В случая с оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се смята
предявен на 29.08.2022 г. и при прилагане на изложените по-горе принцип
част от задълженията за процесния, а именно за периода от м.05.2019 г. до
м.06.2019 г. на стойност 22.96 лв. от общото задължение са погасени по
давност изчислена по реда на чл. 162 от ГПК. Предвид изложеното съдът
намира, че непогасени по давност са задължения за главница в размер на
1820.66 лв. С погасяването на главните вземания са погасени по давност и
акцесорните вземания за лихва за забава начислена върху главницата за
топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД, поради което погасени се явяват
вземания за лихва за забава на стойност 2.97 лв., /изчислени по реда на чл.
162 от ГПК/, а размерът на непогасените по давност задължения за лихва
дължими от ответника възлиза на 244.83 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. на стойност 2.21
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер на непогасените
по давност суми възлиза на 48.25 лв., за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 43.04 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 43.04 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 231.86 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ответника се дължат
разноски за първата инстанция в размер на 9.20 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. По отношение на претендираните от
процесуалния представител на ответника разноски в заповедното
производство съдът намира, че заповедното производство е уредено като
едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ
иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на
съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса
редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По възражението
заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на
чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя
6
характер все пак представлява действие по подаване на молба, намира, че
следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение /в приложимата й
редакция/ в размер на по 200 лева за процесуалния представител на
ответника, като с оглед изхода на спора следва да бъде присъдена сумата от
3.57 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Фирма,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу Г. Н. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/,
чрез адв. Н. К., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Г. Н. Д. дължи на „Фирма следните
суми: сумата от 1820.66 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /админситративен адрес/,
аб. № 3175 за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 29.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 244.83
лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 26.07.2022 г., сумата от 48.25
лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 29.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 46724/2022 г. по описа
на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
сумата над уважения размер от 1820.66 лв., до пълния претендиран размер от
1843.62 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 29.08.2022 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2019
г. до 30.06.2019 г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от
244.83 лв., до пълния претендиран размер от 247.80 лв., иска за дялово
разпределение за сумата над уважения размер от 48.25 лв., до пълния
претендиран размер от 50.46 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 29.08.2022 г., до окончателното изплащане,
както и за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г., както и иска за сумата от
10.33 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 26.07.2022 г.
ОСЪЖДА Г. Н. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. Н. К., да заплати на „Фирма, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 231.86 лв. разноски в
исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на адвокат Н. К., с личен № *****от АК
– София, с адрес /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във
вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 12.77 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на Г. Н. Д. пред СРС в
заповедното и исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
7
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8