№ 306
гр. София , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
Прокурор:Стоил Георгиев Тойчев (АП-София)
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000600957 по описа за 2020 година
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест от прокурор при СГП срещу
присъда от 15.06.2020г. по НОХД №2566/2018 г. по описа на Софийски
градски съд, Наказателно отделение, 23-ри състав. С присъдата подс.С. К. А. е
признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.152,ал.2,т.4,вр.ал.1,т.2,предл.1,вр.чл.18,ал.1 от НК, като е оправдан по
първоначално повдигнатото обвинение по чл.
чл.152,ал.2,т.4,вр.ал.1,т.2,предл.1 от НК и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от пет години при първоначален общ режим.
В протеста са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваната присъда в частта с която подсъдимия е признат за невинен по
първоначалното обвинение. Твърди се, че в хода на съдебното следствие са
събрани достатъчно доказателства, които по безспорен и несъмнен начин
доказвали, че подс. С. К. А. е извършил инкриминираното деяние, така както
е описано в обвинителния акт. Налице била верига от взаимно свързани преки
и косвени доказателства, доказващи авторството и вината на подсъдимия.
1
Прокурорът изразява несъгласие с квалифициране на деянието като опит,
доколкото от доказателствата можело да се направи противоположен извод.
От приложените и приети по делото експертизи било видно, че бил установен
биологичен материал/семенна течност/ по бельото на подсъдимото лице,
което доказвало, че полов акт е бил осъществен с малолетната Е.В..
Изложени са оплаквания и за явна несправедливост на наложеното
наказание. Прокурорът изразява несъгласие с присъдата в частта, с която е
приложен чл.55,ал.1 от НК. По делото не били установенио многобройни и
изключителни смекчаващи вината обстоятелства с изключение на чистото
съдебно минало на подсъдимия, който имал знание за възрастта на Е. В.. Не
били налице предпоставките за приложението на чл.55,ал.1,т.1 от НК, поради
което наказанието „ЛОС“ в размер на пет го дини,не би постигнало целите
визирани в чл.36 от НК.
Иска се изменение на така постановената присъда и постановяване на
съдебен акт, с който подсъдимия С. К. А., да бъде признат за виновен по
първоначално повдигнатото му обвинение и да се завиши наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“ на 15 /петнадесет/ години.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв.И. Ю. от САК,
повереник на частния обвинител и граждански ищец, в която се твърди, че
присъдата е неправилна, тъй като е постановена при нарушение на закона,
като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложеното наказание и уваженият размер по предявения граждански иск
били явно несправедливо занижени Присъдата не съответствала на събраните
но делото доказателства, които по категоричен и безспорен начин
установявали извършването на деянието като довършено престъпление, за
което подс. А. бил привлечен към наказателна отговорност, както от
обективна, така и от субективна страна. Дори и да се приемело, че е налице
опит, недовършването на деянието било по независещи от подсъдимия
причини.
Извън чистото съдебно минало на подсъдимия не били налице никакви
смекчаващи вината обстоятелства - нито многобройни, нито изключителни
такива. Напротив, налице били отегчаващи обстоятелства извън
квалифициращите такива, а именно начинът на извършване на деянието,
2
който се отличавал с изключителна първичност и ожесточеност. С действията
си освен, че по един брутален и безкомпромисен начин е нарушил половата
неприкосновеност на пострадалата, подсъдимият е застрашил и нейния
живот, като я е изнасилил, задушавайки я с ръце за шията и поставяйки я по
очи, като е завил главата й с одеяло, с което е бил съществено ограничен
достъпа й до кислород.
Иска се отмяна на присъдата в атакуваните й части, като на основание
чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК се постанови нова присъда, е която подсъдимия С.
К. А. да бъде признат за виновен по повдигнато му обвинение за довършено
престъпление, а ако съдът приеме, че се касае за опит, да завиши размера на
наложеното наказание, като отмените присъдата в частта по приложението на
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и в частта, с която е определен общ режим за
изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода” и увеличи
размера на обезщетението по предявения по делото граждански иск.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от
адв.Славов, защитник на подс.С. К. А.. Изразява се становище, че присъдата
на СГС е неправила и незаконосъобразна поради необоснована, неправилна и
тенденциозна преценка на доказателствената съвкупност, като бил нарушен
чл. 302, ал. 2 от НПК. Извършеното деяние не се доказало по безсъмнен начин
след проведените съдебноследствени действия. Първоинстанционният съд
провел съдебното следствие тенденциозно и не демонстрирал
безпристрастност и обективност при оценката на доказателствата по делото,
като очевидно било отдадено необосновано предпочитание на обвинителната
теза, били неглижирани фрапантните несъотвествия в свидетелските
показания, превратно били ценени заключенията на вещите лица по приетите
експертизи, не били допуснати искания за назначаване на допълнителни и
повторни експертизи, а по допуснатите експертизи били назначавани
предубедени вещи лица, които не изпълнили отговорно и безпристрастно
поставените има задачи. В допълнението към жалбата е направен обстоен
собствен анализ на доказателствата по делото, и са обсъждани мотивите на
първоинстанционния съд.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова с която
подс. С. К. А. да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението.
3
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста в частта
за увеличаването на наложеното наказание. Счита, че първоинстанционния
съд е стигнал до правилен извод относно правната квалификация на деянието,
но при определяне на наказанието необосновано приложил разпоредбата на
чл.55, ал.1 от НК. Неправилно било отчетено като смекчаващо обстоятелство
процесуалното поведение на подсъдимия, а като отегчаващо не била отчетена
по-високата степен на обществена опасност на деянието, проявената
престъпна упоритост от подсъдимия при извършване на престъплението и
поведението му след това. Въпреки, че подсъдимия бил с чисто съдебно
минало, липсвали предпоставки за определяне на наказанието по реда на
чл.55, ал.1 от НК. Поради изложените в протеста съображения, намира, че
присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и моли да бъде уважен в
тази му част, като се определи наказание по реда на чл.54 от НК.
Повереника на гражданския ищец и частен обвинител моли да
се отмени присъдата в частта с която подсъдимия е оправдан, а в случай, че
не са налице основания за това, да се увеличи наказанието, така, както е
поискал прокурора. Иска се и увеличаване размера на обезщетението по
предявения граждански иск.
Защитникът на подс.А. поддържа жалбата и допълнението
към нея. Твърди, че съдът в изключителна степен кредитирал показанията на
свидетелите на обвинението, както и ДНК експертизите по делото, които не е
трябвало да се приемат, тъй като при събирането на ДНК материал били
допуснати съществени грешки. Единствено двамата съдебни заседатели
участвали в първоинстанционното разглеждане на делото били
непредубедени, но максимума, който могли да направят е да се преборят за
приложението на чл.55 от НК. Физическите данни на детето-тегло над 100 кг.
и агресивната му природа, изключвали подсъдимия да е извършил
престъплението. Присъдата се основавала единствено на показанията на
пострадалата, но те били крайно спорни. Експертите по СППЕ били също
предубедени, тъй като сами посочили, че били много щадящи към
пострадалата, а към подсъдими нямало кой да е щадящ. Надявал се съдебния
състав да прояви някаква безпристрастност, но явно безпристрастността
изчезвала, когато ставало въпрос за малолетно лице.
4
Моли за отмяна на първоинстанционна присъда и постановяване на
нова, с която подс. А. да бъде оправдан по обвинението.
Подс.А. моли да бъде оправдан.
Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства се
установява от фактическа страна, че подс.С. К. А. е роден на ***г. в гр. ***,
българин, български гражданин, не е осъждан, неженен, без образование. До
лятото на 2017г. той живеел със семейството си в общинско жилище на адрес
гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх. Г, ет.З, ап.80.
Към месец август 2017г. св.Е. В. живеела с родителите си и двамата си братя в
ап.87, на пети етаж в същия блок. Тя била на 12 години и страдала от лека
степен на умствена изостаналост. Подс. А. и малолетната свидетелка Е. В.
били дългогодишни съседи, като подсъдимият я познавал, както и членовете
на семейството й, тъй като многократно помагал при ремонтите на жилището
им. Св.Е. В. също била посещавала дома на подсъдимия, тъй като била
връстница на децата на един от братята му, с който живеели заедно в
апартамента в ж.к. „***“. Подсъдимият бил наясно с възрастта на Е. В., знаел,
че е малолетна, знаел и че е дете с особени потребности, бил наясно с
умствената й изостаналост.
Св.М. В. В., майка на Е. В., работела като майстор баничар в закусвалня,
намираща се в *** и обичайно се прибирала вкъщи около 12.30ч. - 13.00ч. На
21.08.2017г., около 14.20ч., св.Е. В. все още била сама вкъщи, тъй като майка
й не се била върнала от работа, а по-малкият й брат играел навън. На
входната врата на ап.87 в бл.***, вх.Е, в ж.к. „***“, се почукало. Детето
отворило вратата, мислейки, че майка й се прибира от работа. Видяла че на
прага стои бившият им съсед от трети етаж – подс. С. А., когото наричали
„С.“. Св. Е. В. го попитала какво прави пред жилището им, но подсъдимият не
отговорил. Тя се опитала да затвори входната врата, но не успяла, тъй като
подсъдимият А. сложил крак пред вратата, след което влязъл в жилището,
5
затворил вратата и я заключил. Хванал с ръце Е. за устатата и гърлото,
блъснал я навътре. Тя се изплашила и побягнала към хола, но подсъдимият я
последвал. Блъснал я на дивана и закрил главата й с одеяло. Е. била облечена
с черна рокля на бели цветя без ръкави, а отдолу била само по бикини.
Подсъдимият, затискайки с една ръка одеялото върху главата й, с другата си
ръка свалил бельото й и направил опит да проникне с половия си член във
влагалището на детето. Е. почувствала болка в интимната област в резултат
от натиска, приложен от подсъдимия, който целял да проникне с пениса си
във влагалището й. Тя продължавала да се бори с подсъдимия, опитвайки се
да се освободи от него. Успяла да го отхвърли от себе си и се опитала да
излезе на балкона, викайки за помощ. Подсъдимият я хванал, затворил
балконската врата и отново я блъснал на дивана, като пак затиснал главата й с
одеялото. В това време на вратата започнало да се чука и Е. разбрала, че
майка й се е прибрала. Отново успяла да отхвърли подсъдимия от себе си и
побягнала, за да отвори, но подсъдимият пак я подгонил, като я застигнал в
спалнята. Там Е. го изблъскала и вече озовавайки се в коридора, подсъдимият
я настигнал и я хванал за устатата и гърлото, за да не вика. Свидетелката
успяла да го изблъска отново, при което подсъдимият се ударил в шкафа за
обувки, намиращ се в коридора, като шкафът паднал на земята, а Е.
отключила вратата. Докато Е. се борела с подсъдимия, опитвайки се да се
освободи от натиска му, свидетелката М. В. стояла пред входната врата и
чукала по нея, тъй като не можела да я отключи със своя ключ. От
вътрешността на жилището тя чувала шум като от тичане и борба, но
мислела, че Е. и по-малкият й брат се бият вътре. Извикала няколко пъти на
Е. да остави брат си, но тъй като вратата не се отваряла, седнала на стълбите и
запалила цигара. Случващото се пред вратата на жилището било възприето и
от св. В. Т. - съседка от шести етаж, която в този момент се качвала към своя
апартамент, носейки детето си в ръце. Тя също възприела шум от борба и
тичане, който идвал от вътрешността на апартамента. Св.В. отново зачукала
по вратата, за да й отворят, а св.Т. продължила да се качва по стълбите.
Когато стигнала на площадката между пети и шести етаж чула да се отваря
вратата на жилището, в което живеела М. В. и репликата „Ти какво правиш в
къщата ми?“. На въпроса на свидетелката В. подсъдимият отговорил, че тупа
пътеки, но тя отвърнала, че лъже. Св. М. В. сграбчила подсъдимия А. за
дрехата и попитала дъщеря си дали и има нещо, но Е. треперела и не
6
отговорила. Св. М. В. с едната си ръка повдигнала роклята на Е., а с другата
продължавала да държи подсъдимия за дрехата. Тя видяла, че дъщеря й е без
бельо под роклята, а по краката й има кръв. Свидетелката М. В. закрещяла на
св.Т. да вика полиция, като продължавала да държи подсъдимия и да го
блъска в стената. Подсъдимият А. се борел с М. В., скубел я за косата и я
удрял по тялото, като успял да се отскубне и избягал по стълбите, а горната
му дреха, с която бил облечен, останала в ръцете на свидетелката. Последната
се затичала след него, но не го настигнала.
Св.Т. позвънила на тел. 112 и съобщила за случая. Св.М. В. крещяла на
площадката пред апартамента, че са изнасилили дъщеря й. Виковете й
провокирали и други съседи да дойдат пред жилището, сред които
свидетелките С. Я. и В. З.. В това време, стоящата в коридора Е. загубила
съзнание и се свлякла на земята. Свидетелките Я., З. и Т. я наплискали с вода
и я пренесли на дивана в хола, където я сложили да легне. На адреса
пристигнали полицейски служители - свидетелите М. Д. и Л. Х., които
запазили местопроизшествието до идването на ДОГ.
Органите на полицията започнали издирване на подсъдимия С. К. А. в
кв. „***“, тъй като били събрани данни за местонахождението му там. Около
16-16.10ч., полицейските служители П. Д. и С. В., на ъгъла на ул. „Владимир
Минков-Лотков“ и ул. “Георги Спасов“, забелязали лице, което отговаряло на
описанието на подсъдимия. В този момент група роми се нахвърлили върху
лицето, като започнали да му нанасят удари. Свидетелите Д. и В. се намесели
в опит да спасят подсъдимия от тълпата, като го качили в полицейския
автомобил. Там установили самоличността му, след което му поставили
белезници и го завели в 08 РУ-СДВР.
С екип на спешна помощ Е. В. и майка й били откарани в
„Александровска болница“, където в КСМД, където детето било
освидетелствано.
Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, снети в
хода на досъдебното производство при разпита му като обвиняем и
приобщени на основание чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.4 от НПК, в показанията на
свидетелите Е. В., снети в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и
7
приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК /л.39-46, т.2 ДП/, както и тези,
приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.2 НПК /л.25, т.1 и л.102, т.1
ДП/, М. В., дадени в хода на съдебното следствие и тези, приобщени по реда
на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК /л.26, т.1 ДП/, С. Я., дадени в съдебно
заседание и частично приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК
/л.23, т.1 ДП/, В. Т., дадени в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, В. З., В. А., Н. Я., Й. Ф., М. Д., Л. Х., С. В., П. Д.,
дадени в хода на съдебното следствие и тези, приобщени по реда на чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Р. Ш., от приетите по делото СМЕ на
пострадалата /л.44-49, т.1 ДП/, СМЕ на подсъдимия /л.53-56,т.1 ДП/,
биологични експертизи /л. 129-133, т.1 ДП; л.138-142, т.1 ДП; л.146-149, т.1
ДП;/, ДНК експертизи /л.69-73, т.2 ДП и л.251-255 от СД/, СТЕ /л.217-л.233
от СД/, СГЕ /л.236-240 от СД/, КСППЕ на пострадалата /л.294-304 от СД/,
СППЕ на пострадалата /л.106-117, т.2 ДП и л.97-102 от СД/, ПСППЕ на
пострадалата /л. 294-304 от СД/, КСППЕ на подсъдимия /л.47-51, т.2 ДП/,
веществените доказателства- бял на цвят чаршаф, дамска рокля, черна на цвят
с бели цветя, предадена с протокол за доброволно предаване от 21.08.2017г., 1
чифт дамски бикини и 1 бр. бяла порцеланова чаша с надпис „Зинат“, 1 бр.
мъжки черно-бял пуловер, 1 бр. текстилно горнище, синьо на цвят, с надпис
„Адидас“ и 1 бр. мъжки слипове с широк ластик, с надпис „ту style“,
фотоалбум от оглед на местопроизшествие /л.278-280 от СД/, както и от
писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за оглед на
местопроизшествие /л.21-22, т.1 ДП/, протокол за освидетелстване на
пострадалата /л.34-36, т.1 ДП/, протокол за освидетелстване на подсъдимия
/л.38-39, т.1 ДП/, протокол за одобрение на протоколи за освидетелстване
/л.42, т.1 ДП/, протокол за доброволно предаване /л.59, т.1 ДП/, писмо от СО,
район „Искър“ /л.68-69, т.1 ДП/, удостоверение за наследници /л.70-71, т.1
ДП/, заповед за настаняване в общинско жилище /л.72, т.1 ДП/, писмо от
Агенция „СП“ /л.73, т1 ДП/, акт за частна общинска собственост /л.74, т.1
ДП/, писмо за принудително изземване на общинско жилище /л.76, т.1 ДП/,
констативен протокол /л.75, т.1 ДП/, декларация, заповед /л.77-78, т.1 ДП/,
договор за наем на общински имот /л.79, т.1 ДП/, заповед за прекратяване на
договор за наем /л.80, т.1 ДП/, удостоверение за раждане на Е. В. /л.48 от СД/,
справка за съдимост на подсъдимия /л.63, т.1 ДП/.
8
При установените фактически обстоятелства от предмета на доказване
въззивната инстанция приема, че по делото е доказана престъпната
деятелност на подс.А., а подадената от защитника му жалба е неоснователна.
Безспорно установено в хода на производството е, че на процесната
дата св.М. В. е заварила подсъдимия в домът си, където е бил заключен с
малолетната Е. В.. Доказателствата за това са без противоречиви и се
съдържат не само в показанията на св.Е. В., срещу достоверността на които
защитника категорично възразява, но и в тези на св.М.В. и св.Т.. Самият
подсъдим потвърждава, че е бил в апартамента на пострадалата, както и това,
че майка й-св.М. В. го е видяла когато излиза от там. Първоинстанционният
съд е подложил на обстоен анализ показанията на малолетната Е. В., като ги е
ценил обосновано и законосъобразно, без да пренебрегва съществуващите в
тях противоречия. Два от разпитите на детето в хода на досъдебното
производство са извършени пред разследващ полицай и веднъж е разпитано
пред съдия. Четвъртият разпит е проведен в хода на съдебното следствие.
Обективно вярна е констатацията на съда, че във всички разпити разказът на
В. за инкриминираното събитие е последователен относно нейните и тези на
подсъдимия действия при влизането му в жилището и след това. И в четирите
разпита показанията на пострадалата са еднопосочни за начина, по който
подсъдимият е влязъл в жилището, за използваната от него сила,
заключването на входната врата от него, хващането на пострадалата за шията
и устата й, начина, по който Е. се е озовала в хола заедно с подсъдимия,
използваната от последния сила, за да преодолее съпротивата й, поставянето
на одеяло върху главата на пострадалата, за да заглуши виковете й, като и за
събитията, развили се след прибирането на майка й в домът им. Тези
показания противоречат на обясненията на подсъдимия, според които, той
бил повикан от Е. „да тупа килима“, но след като се озовал в жилището, тя
заключила вратата, събула си бельото, събула му панталона, съборила го
върху себе си на леглото, хванала му половия член и го отъркала в половия си
орган. За разлика от защитника, който декларира, че безрезервно вярва на
подсъдимия, въззивният съд приема, че не А., а малолетната В. е била жертва
на престъпно посегателство и то насочено против половата
неприкосновеност. Касае се за малолетно дете, с установена съгласно
заключението на експертите лека форма на умствена изостаналост. Подс.А. не
9
е живеел вече към 21.08.2017г. във входа, където е извършено
престъплението. Твърдението му, че се е качил за да „тупа килима“ по искане
на Е. е недостоверно. Видно от показанията на св.М. В., на въпросът какво е
правил в домът й, подсъдимият отвърнал „тупам пътеките“. Самият той е
заявил при разпита му, че не е вършил нищо подобно, а пресъздава ситуация,
в която „станал обект на сексуални желания“ на малолетно дете. Съдът няма
да обсъжда моралната страна на внушенията на защитника, че малолетното
дете всъщност не е дете, „защото тежало 100 кг. и „превъзхождало физически
подсъдимия“, както и че незаконосъобразно експертите „били щадящи към
него“, но не и към подсъдимия. Възрастта на пострадалата-12 години към
момента на деянието и леката форма на умствена изостаналост, освен, че са
били известни на подсъдимия и той се е възползвал именно от тях, са
задължавали всеки, имащ отношение към настоящото производство „да бъде
щадящ“ спрямо детето. Отчетените от първоинстанционния съд
противоречия в показанията на Е. не обосновават недоказаност на
обвинението. Нещо повече, силно преувеличени и некореспондиращи с
обективната действителност са твърденията на защитника, че „Е. лъже“. С
оглед заключението на експертите по СМЕ и при констатираните
противоречия относно това видяло ли е детето члена на подсъдимия да
прониква в него или не, първоинстанционния съд правилно е приел, за
недоказан факта на съвкупление, но не е и този на опит за такова. Експертите
изготвили СППЕ и ПСППЕ, еднопосочно изразяват становище, че
разказаното от пострадалата във връзка с инкриминирания инцидент е за
нещо действително преживяно, не се дължи на заучено поведение, тя не
разказва приказка или чужди внушения. Същите поясняват, че децата с
интелектуален дефицит като Е. В. говорят истината по-често, поради по-
простата си конструкция, а и лъжата изисква фантазия, каквато при
пострадалата липсва, абстрактно-аналитичните й възможности са в зачатък,
което се дължи на липсата й на информираност. Поради това съдът приема,
че свидетелката Е. В. пресъздава свои действителни преживявания, когато
бива разпитвана във връзка с процесния случай. Установено е със
заключенията по СППЕ и по ПСППЕ, че Е. В. е с нарушена концентрация и
бързо изчерпващо се активно внимание, с известни паметови дефицити.
Съобразявайки констатациите на експертите за нарушена концентрация и
бързо изчерпващо се активно внимание при пострадалата,
10
първоинстанционният съд обосновано е приел, че показанията на Е. В. не са
плод на външни внушения. Същевременно, обосновано не е кредитирал части
от тях, включително и твърденията й, че не е подписвала протокол при разпит
от разследващ полицай. Съгласно заключението на СГЕ, подписите за
свидетел, положени в протоколи за разпит на л.25 и л.102, т.1 от ДП, са
изпълнени от Е. М. В.. Фактът, че пострадалата не е потвърдила собствените
си подписи в посочените протоколи и отрекла да са изпълнени от нея е
обясним с леката умствена изостаналост и както посочват вещите лица,
изготвили СППЕ и ПСППЕ, мисленото при такива деца като Е. В. е нагледно-
образно, свързано с конкретни негативни или положителни преживявания.
Експертите са пояснили, че подписването на протоколи за разпит не е
свързано с някакви емоции, то не носи на пострадалата нито негативни, нито
положителни преживявания. Поради това съдът приема за неоснователно
твърдението на защитника, че отричането от детето да е подписало
обсъжданите протоколи се дължи на „лъжа и пресъздаване на внушени му
факти“. В тази връзка неоснователно във въззивната жалба се твърди, че „,
съдът отново превратно използва заключенията в двете СППЕ, като стига до
извода, че Е. просто не била запомнила момента на подписването, тъй като не
предизвикал у нея емоция и не била разпознала подписа си понеже била
умствено изостанала.“ Това, че „ Е. е дала като сравнителни образци, силно
наподобяват положение от нея подписи в протоколите за разпит, тъй като
неизменно в подписа й винаги присъства буквата Е.“ по никакъв начин не
променя извода за достоверността на показанията й в повечето им части.
Разпитите са проведени по предвидения процесуален ред, подписите е
доказано, че са на малолетното дете, с оглед на което твърдението на същото,
че не е подписало протокола не обосновава нито липса на такъв разпит, нито
недостоверност на отразените в него показания. Изявлението на защитника
„логиката на съда е, че когато не се кредитират дадени показания на Е., то тя е
умствено изостанало дете, а разследващият орган проявява творчество, но
когато са налице показания, които подкрепят обвинителната теза, то Е. е
напълно годна да свидетелства, не е способна да лъже, правилно и точно
може да преразказва нещо“, не намира основание в мотивите към присъдата.
С показанията на св.В. Т. се установява, че тя лично е възприела ред
релевантни за разкриване на обективната истина по делото факти, като
11
престоя на св.М. В. пред входната врата на жилището, идващия шум от
вътрешността на апартамента, наподобяващ такъв от борба и тичане.
Възприела е лично отварянето на вратата от Е. В. и присъствието на
подсъдимия в жилището, възприела е как майката на пострадалата пита
подсъдимия какво прави в дома им, видяла е как изглежда пострадалата при
отварянето на вратата - рошава, изплашена, без бельо под роклята, с която е
облечена и стичащата се кръв по краката й. В нейно присъствие пострадалата
е загубила съзнание, свличайки се в коридора на апартамента. Св.Т. е
позвънила на тел. 112 и е съобщила за случая, а също е присъствала и при
идването на полицейските служители. От нейните показания се установява,
че подсъдимият се е борил със свидетелката М. В., опитвайки се да се
отскубне от нея, установява се още, че подс.С. А. е нанасял удари на
свидетелката В., скубал е косата й, като в определен момент той я е избутал
към вратата на съседен апартамент и успял да се изхлузи от връхната си
дреха, която е останала в ръцете на майката на пострадалата. Това поведение
не е на човек, „отзовал се на покана да тупа килима“. Присъствието на
подс.А. в апартамента на св.М.В. е било с цел осъществяване на престъпен
сексуален контакт с малолетната Е. В.. Показанията на последната,
показанията на св.М. В., св.Т., св.С. Я., възприели състоянието на
пострадалото дете, и заключенията на експертите съдържат достатъчно
доказателства категорично потвърждаващи горния извод.
Изложеното дава основание на въззивният съд да приеме, че от
обективна страна подс.А. е осъществил състава на престъплението по чл.152,
ал.4, т.1 вр. ал.1, т.2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. На 21.08.2017г., около
14.20ч„ в гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.Г, ет.5, ап.87, е направил опит да се
съвкупи с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст - Е. М. В.,
родена на ***г„ като я принудил към това със сила. Подсъдимият е дал
обяснения за „отъркване на половия му член“ в половия орган на детето,
„иницииран“ от последното. Обективно той не отрича, че са предприети
действия за полово сношение, но инициатор на същите сочи детето.
Извършените от подсъдимия на 21.08.2017г. действия, чрез които е направил
опит да осъществи полов акт с пострадалата В., като се опитал да проникне
във влагалището й с пениса си, са именно действия, изразяващи се в опит да
се съвкупи с пострадалата. Последната се е противопоставила на тези му
12
действия и съпротивата й е била преодоляна от подсъдимия с физическа
принуда - чрез блъсване на леглото в хола, затискане с едната си ръка,
повдигане на роклята, събуване на бикините. Въззивният съд категорично не
приема твърдението на защитника, че такъв механизъм е невъзможен, тъй
като пострадалата „тежала 100 кг и била по-силна физически от подсъдимия“.
Колкото и да се прави опит да се създаде образ на „невзрачност“ на
подсъдимия, е видно, че същият е мъж, притежаващ достатъчно физическа
сила и владеещ подходящи ударни техники, да се справи с разгневената св.М.
В. която го е пресрещнала на вратата на апартамента. С още по-голяма лекота
подс.А. е можел да осъществи описания механизъм на принуда по отношение
на 12 годишно дете, пък било то и с наднормено тегло. Свидетелите пред
вратата на апартамента са възприели шума от гонитбата вътре. Имало е
„преследване“ от стая в стая, както обяснява пострадалата и опит на
подсъдимия да предотврати отварянето на вратата. Това е показателно, че
обективно подсъдимия не само е могъл, но и е направил опит за изнасилване
и то чрез използване на принуда, изразила се в употреба на сила. Той не е
имал никаква работа заключен в чужд апартамент с малолетно дете.
Намеренията му са били да осъществи сексуален контакт с детето, като
всички поставени от защитника въпроси-защо в този час, в апартамент в
който е можело да се върне майката на пострадалата и т.н. и т.н.са
ирелевантни, а и отговор е можел да им даде само подсъдимия, който се
въздържа от това. Последния е заверен в апартамента, по бельото му има
следи от кръв от пострадалата, както и семенна течност от самия него.
Категорично е доказано, че е извършил действия на сексуално посегателство
спрямо малолетно дете, които не са само блудствени, както неоснователно
твърди защитника. Малолетната Е. В. може и да страда от лека форма на
умствена изостаналост, както и да е с наднормено тегло-факти върху които
многократно защитника акцентира в стремежа си да дискредитира
показанията й, но в последните по достатъчно правдив начин е пресъздала
преживяванията си, включително твърдейки, че е изпитвала болка, когато
подсъдимия се е опитвал да проникне във влагалището й. Въззивният съд
приема, че от обективна страна деянието е приключило във фазата на опита.
Принципно могат да бъдат споделени изводите на пръвоинстанционния съд в
тази насока. В хода на производството не са събрани категорични и безспорни
доказателства, че подсъдимият е проникнал с половия си член във
13
влагалището на Е. В.. Видно от заключението по СМЕ при пострадалата В.
не е нарушена анатомичната цялост на девствената ципа, липсват сигурни
морфологични признаци за извършен полов акт с проникване на мъжки полов
член във влагалището й, като не може да се изключи с детето да е осъществен
полов акт, тъй като анатомичното устройство на девствената ципа е с
пръстеновидна форма, еластична, формираща отвор с диаметър от 2 см.,
допускаща проникване на еректирал полов член без разкъсвания, а и към
момента на инцидента пострадалата е била с менструално кървене, оказващо
лубрикантно /овлажняващо/ действие при проникване. Съгласно
заключението на ДНК експертизата, назначена в хода на досъдебното
производство /л.69-73, т.2 ДП/, от материал иззет от влагалището на
пострадалата, е установено наличието на Y хромозоми, но генетичният
материал е недостатъчен, за да бъде идентифициран. При разпита в съдебно
заседание, експерта е обяснил малкото количество мъжко ДНК във
влагалището на пострадалата с обстоятелството, че на процесната дата Е. В. е
била с менструация, а кръвта е много силен материал, който замаскира други
видове биологичен материал, като според експерта и малкото количество Y
хромозоми, установени във влагалището на пострадалата, сочи, че е имало
проникване. В подкрепа на тези изводи са разясненията направени от
експерта Н. при първоначалния му разпит пред съда, в който е заявил, че
мъжко ДНК във влагалището няма как да попадне по друг начин освен чрез
проникване на пениса. Въпреки заявеното от този експерт в първия му разпит,
проведен в хода на съдебното следствие, при допълнителния такъв пред съда
д-р Н., който е извършил и освидетелстването на пострадалата, е заявил, че
при изваждане на тампона, с който се взема материал от влагалището,
тампонът се докосва до девствения пръстен и малките срамни устни, като е
възможно при това действие да се увлече мъжки генетичен материал, който
не е от вътрешността на влагалището, а се е намирал върху девствения
пръстен и/или малките срамни устни. Пояснил е, че е възможно да се усеща
болка в половата област и само при опит за изнасилване без да е налице
проникване поради това, че понякога жените реагират със спазъм до степен,
че извършителят не може да проникне във влагалището, т.нар. вагинизъм,
който е физиологична реакция, независеща от волята на жената. Посочените
експертни заключения, противоречивите и разнопосочни пояснения на двете
вещи лица, направени в хода на съдебното следствие, съпоставени и с
14
показанията на пострадалата, която и в четирите си разпита, направени в хода
на досъдебното и съдебното производство, неизменно сочи, че е изпитвала
болка в интимната област, след като била повалена от подсъдимия на леглото
и последният свалил бельото й, но не във всички разпити излага твърдения да
е усетила, че половият член на А. е проникнал във влагалището й, дават
основание да се приеме, че деянието е приключило във фазата на опита. По
делото не са събрани категорични доказателства, че подсъдимият е успял да
проникне с половия си член във влагалището на детето. С оглед на това
неоснователно в протеста се твърди, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, които по безспорен и несъмнен начин доказват, че подс. С. К.
А. е извършил инкриминираното деяние, така както е описано в обвинителния
акт. Действително е налице е верига от взаимно свързани преки и косвени
доказателства, доказващи авторството и вината на подс.А., но от обективна
страна само до фазата на опита. От приложените и приети по делото
експертизи, действително е видно, че е установен биологичен
материал/семенна течност/ по бельото на подсъдимото лице, но това не
доказва, че полов акт е бил осъществен с малолетната Е.В. както твърди
прокурора. Това само потвърждава, че подсъдимия е правил опити да
проникне във влагалището на детето с половия си член, така, както то твърди.
По изложените по-горе съображения въззивният съд приема, че от обективна
страна деянието е приключило във фазата на опита и то по независещи от
подсъдимия причини. Липсват достатъчно доказателства, които по безспорен
и категоричен начин да установяват, че подсъдимият е успял да проникне с
половия си член във влагалището на пострадалата и така се е съвкупил с нея.
Деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. От една
страна за това е способствало връщането на свидетелката М. В. от работа и
настоятелното й чукане по входната врата на апартамента, а от друга
оказаната съпротива от пострадалата, която е успяла да отхвърли
подсъдимият от себе си. Твърденията на защитника, че поради липсата на
нараняване по половия орган и в областта между краката не може да се
говори за насилствено проникване, а пострадалата не можела да изпитва
болка, са неоснователни. Подсъдимият е извършил опит за насилствено
проникване, при който освен всичко останало е причинил на пострадалата и
болка за която тя свидетелства. Факта, че не е констатирано разкъсване по
девствената ципа на детето и възможността описана от експерта мъжки
15
генетичен материал да попадне върху тампона при вземане пробата, в случая
дават основание да се приеме, че деянието не е довършено. Противоречието в
доказателствата следва да се отчита в полза на подсъдимия, най-вече поради
изискването на процесуалния закон по чл.303, ал.2 от НПК. Наличието на
съмнения относно проникване на подсъдимия с члена му във влагалището на
пострадалата правилно са отчетени в негова полза. С оглед на това,
твърдението на защитника, че „е невъзможно Е. да е изпитвала такива силни
болки, които са я накарали да плаче“ не намира упора в доказателствата по
делото. Именно експерта д-р Н., чието процесуално поведение защитника не
еднократно адмирира, е пояснил, че е възможно да се усеща болка в половата
област и само при опит за изнасилване без да е налице проникване.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. От
интелектуална страна подс.А. е съзнавал, че св.Е. В. не иска да осъществява
полов акт с него. Твърденията му за доброволност на опита за съвкуплението
с нея и то по инициатива на детето са недостоверни и следва да се отчитат
единствено като форма на защита. Именно, защото е възприел несъгласието й,
подсъдимия е упражнил физическа принуда. Разбирал е, че предприетите
действия по бутане на леглото покриване на главата с одеяло, вдигането на
роклята и събуването на бельото са средството заместващо желанието на
св.Е.В. за сексуално общуване. При това, подсъдимият е бил наясно, че
пострадалата няма навършени 14 години и поради малолетието си е
неспособна да се защити. Добре е знаел каква е възрастта й, защото я е
познавал от години. Знаел е, че същата е с лека степен на умствена
изостаналост , от която се е възползвал за извършване на престъплението.
Именно поради това е предприел описаните по-горе действия, включително и
преследвайки детето от стая в стая в апартамента. Субективното му
отношение към стореното е намерило обективен израз в събуване на детето и
опит за проникване с члена си във влагалището му. Останал насаме с
пострадалата и съзнавайки интелектуалното си и физическото си
превъзходство, подс.А. е действал с единствената цел-да осъществи полов акт
с нея. Възприемайки нежеланието й за полово общуване с него, подсъдимият
незабавно е предприел действия за преодоляването му, използвайки сила.
Съзнавал е, че по този начин сломява съпротивата на пострадалата.
Безразличен към малолетната й възраст, която му е била известна, както и към
16
факта, че е неразположена, подсъдимият е направил опит да проникне в нея.
Напълно безразличен и към физическото и психическото й състояние,
подс.А. не е третирал пострадалата като дете, каквото му е било добре
известно, че тя е. Всичко това от волева страна подсъдимият е вършил, за да
задоволи половия си нагон, оставайки безразличен към нежеланието на
пострадалата за полово общуване с него. От интелектуална страна той е
разбирал, че малолетното момиче не иска да прави секс с него, както и че това
несъгласие се преодолява чрез употребената сила. Наясно е бил, че извършва
опит за съвкупление. Подс.А. е разбирал общественоопасния характер на
деянието и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Изложеното по-горе дава основание на възивният съд да приеме, че
изводите на първоинстанционния такъв относно обективната и субективна
съставомерност на поведението на подсъдимия А. за престъплението по
чл.152, ал.4, т.1 вр. ал.1, т.2, пр.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК са обосновани.
Изложените в жалбата и в съдебно заседание оплаквания на защитника на
подсъдимия за необоснованост на атакуваната присъда в осъдителната й част
са неоснователни. Въпреки, че към структурата и съдържанието на мотивите
могат да се отправят критики, относно съставомерността на поведението на
подс.А. са изложени достатъчно съображения. Изводите на съда са основани
на годни доказателства, събрани по надлежния процесуален ред, с оглед на
което присъдата в тази й част е обоснована.
При индивидуализацията на наказанието мнозинството от
първоинстанционния съдебен състав е приело, че са налице многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, поради което и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко и затова
определило наказанието при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1 ,т.1 от
НК. Отмерено е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, което
на основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален
„общ“ режим. Като смекчаващи обстоятелства са отчетени чистото съдебно
минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, безупречното му
процесуално поведение и добрите характеристични данни. Процесуалното
поведение на подсъдимия неправилно е отчетено като смекчаващо
обстоятелство. Не са били налице многобройни или изключителни
смекчаващи обстоятелства за приложението на чл.55, ал.1 от НК. Въпреки
17
това, с оглед доказаната квалификацията на деянието във връзка с чл.18 от
НК в случая наказанието следва да се определи съгласно чл.58, б.“а“, вр.чл.55,
ал.1, т.1 от НК, като се вземат предвид степента на осъществяване на
намерението и причините поради които престъплението е останало
недовършено. За индивидуализацията на наказанието следва да се отчетат
като отегчаващи обстоятелства по-високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние, обусловена от начина на извършването му- след
проникване в чужд дом и упражняване на принуда по отношение на
малолетно лице, страдащо от умствена изостаналост, както и поведението на
подсъдимия след деянието изразило се в нанасяне удари на св.М. В. при
бягството му от местопрестъплението.
Въззивният съд приема, че оплакването на прокурора за явна
несправедливост на наложеното наказание е основателно. Въпреки, че
деянието е приключило във фазата на опита, отмереното наказание от пет
години лишаване от свобода е занижено. Отчетените по-горе обстоятелства,
обществената опасност на конкретното деяние и причините поради които е
останало недовършено налагат увеличаване размера на наказанието.
Въззивният съд приема, че наказанието следва да се увеличи на СЕДЕМ
ГОДИНИ лишаване от свобода. Отмерено в този размер съгласно чл.58, б.“а“,
вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, това наказание съответства на обществената
опасност на деянието и дееца и би постигнало в пълнота визираните в чл.36
от НК цели. За изтърпяването на последното следва да се определи
първоначален строг режим. Престъплението е умишлено, като с оглед
определеното наказание от седем години са налице основанията по чл.57,
ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС за определяне на първоначален строг режим за
изтърпяването му.
Законният представител на пострадалата Е. М. В. – св. М. В. В., чрез
повереника си адв. Ю., е предявила граждански иск в размер на 300 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, представляващи обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, причинени й от престъплението
по чл. 152, ал.4, т. 1 вр. ал. 1, т.2, пр. 1 от НК. Обосновано
първоинстанционния съд е приел, че гражданският иск е доказан по
основание и до размер 40 000 лева. Претърпените от гражданския ищец
18
неимуществени вреди съгласно правилото на чл.45 от ЗЗД и справедливостта,
подсъдимия С. А. следва да репарира. Законното основание на
претендираното обезщетение е чл. 45 ЗЗД - непозволено увреждане, като
между обвинението по което подсъдимия е предаден на съд и гражданския
иск съществува тясна връзка. Отговорът на въпроса за основателността на
гражданския иск е в зависимост от разрешаването на въпроса за авторството
на деянието. Относно последното бяха изложени съображения по-горе, с
оглед на което до размер от 40000/четиридесет хиляди/ лева иска е доказан и
правилно уважен. Върху тази сума законосъобразно е присъдена законната
лихва, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане. Правилно
иска е бил отхвърлен в останалата му част до претендирания размер от
300 000 лева, като недоказан. Размерът на неимуществените вреди причинени
от противоправното поведение на подсъдимия не надхвърля присъдения от
първоинстанционния съд, за да бъде уважена жалбата на повереника..
Въз основа на изложеното Софийският апелативен съд, в настоящия
въззивен състав приема, че атакуваната присъда е постановена при
неправилно приложение на материалния закон в частта, с която е определено
наложеното на подс.А. наказание и на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК
следва да бъде изменена. Наказанието за извършеното престъпление по чл.
152, ал.4, т. 1 вр. ал. 1, т.2, пр. 1 от НК следва да се определи на посоченото
основание и чл.58, б.“а“, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, като се увеличи на СЕДЕМ
ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален строг режим за
изтърпяването му, в каквато насока първоинстанционната присъда следва да
се измени. Подс. А. е бил неосъждан към момента на извършване на
престъплението, но въпреки това на процесната дата е предприел действия за
упражняване на физическо насилие с цел реализиране на престъпният си
замисъл и то по отношение на малолетно дете, страдащо от лека форма на
умствена изостаналост. Употребената от него в случая сила е показателна за
това, че противоправното му поведение е със завишена степен на обществена
опасност. Именно поради това и с оглед постигане в пълнота на визираните в
чл.36 от НК цели, наказанието което следва същият да понесе за деянието си
трябва да бъде в определеният размер. С изтърпяването на това наказание
подсъдимият ще има възможност да преусмисли постъпката си и да съобрази
за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
19
Пред същият има възможност да се поправи и през срока на изтърпяване на
наказанието, през който ще бъде изолиран от обществото, да се подготви за
порядъчен и законосъобразен начин на живот. За реализирането на
последната възможност, съдът намира, че наказанието следва да бъде в
наложения размер. Изтърпяно при определения първоначален СТРОГ режим,
съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, то би било адекватна санкция на
извършеното престъпление и негов реален коректив.
По изложените по-горе съображения съдът намира жалбата на подс.А. за
неоснователна. Протеста на прокурора и жалбата на частния обвинител и
граждански ищец са частично основателни. Неоснователно прокурорът и
повереника твърдят, че присъдата не съответствала на събраните но делото
доказателства, които по категоричен и безспорен начин установявали
извършването на деянието като довършено престъпление, за което подс. А.
бил привлечен към наказателна отговорност, както от обективна, така и от
субективна страна. Деянието е доказано като приключило във фазата на опита
и за това следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимия. Неоснователно е и искането на повереника за увеличаване
размера на присъденото обезщетение.
В останалата и част първоинстанционната присъда следва да бъде
потвърдена.
Мотивиран така и на основание чл.337, ал.2, т.1, вр.чл.334, т.3 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 15.06.2020г. постановена по НОХД №2566/2018
г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 23-ри състав,
като за извършеното престъпление по чл. 152, ал.4, т. 1 вр. ал. 1, т.2, пр. 1 от
НК на посоченото основание и на основание чл.58, б.“а“, вр.чл.55, ал.1, т.1 от
НК, УВЕЛИЧАВА наложеното на подсъдимия С. К. А. с ЕГН **********
наказание на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за
изтърпяването на което определя първоначален СТРОГ режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
20
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-
дневен срок от съобщението за изготвянето му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21