О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр. Русе, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд –Русе, VІІІ състав, в закрито съдебно заседание на 22 януари през 2024 година
в състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Басарболиева
адм. дело № 792
по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 124, ал.1 от ЗДСл и чл.159, т.5 от АПК и чл.161 от АПК.
Образувано е по жалба на В.С.Д. ***,
чрез процесуален представител – упълномощения адв. В.Ф., срещу Заповед № 227/07.08.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), с която оспорващият на осн. чл. 82,
ал. 1 от ЗДСл. е преназначен от длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол“
към РДАА – Русе на длъжност „главен инспектор“ в ООАА - Русе. Претендира се
отмяната на заповедта.
В придружителното писмо, с което от административния орган
са изпратени до съда жалбата, ведно с административната преписка по издаване на
оспорения акт, е направено възражение за недопустимост на производството поради
просрочие на жалбата. Същото се поддържа и в депозираната молба от ответника с вх. №
275/15.01.2024 г. по описа на АдмС – Русе.
По отношение на възражението за недопустимост на
производството, съдът съобразява следното:
Видно от оспорената Заповед № 227/07.08.2023 г. на
изпълнителния директор на ИААА в същата липсва вписана дата на връчване и
подпис на служителя-адресат, който да удостоверява връчване.
По преписката е приложен доклад от директора на РДАА – Русе
до ИААА – София, съгласно който във връзка с процесната заповед се
удостоверява, че на 07.08.2023 г. В.Д. е уведомен по телефона за
преназначаването му и е изразил своето съгласие в присъствието на тричленна
комисия: 1. В. Ш. – директор РДАА – Русе, 2. С.И. – н-к ООАА – Русе, 3. Й. А. –
технически сътрудник в ООАА – Русе.
Писмото, въз основа на което е изготвен доклада, е с рег. №
11-55-6021/1/07.08.2023 г. (лист 3 от преписката), и върху него има и ръкописен
текст, скрепен с подписите на тримата горепосочени служители, но видно от
вписаното в него, то е насочено към удостоверяване на проведен разговор по
телефона с Д. и дадено съгласие от служителя за преназначаване в ООАА – Русе.
Доводът на ответния орган, че заповедта е надлежно връчена по реда на чл.
18, ал. 7 АПК, не се споделя от съда. Съгласно разпоредбата, „съобщаването
може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния
орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го
длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото
и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен
срок, след изтичането на който те се смятат за връчени“. В случая процесуалните правила не са спазени – липсва изрично разпореждане на
административния орган за този начин на извършване на съобщаването;
обсъденото по-горе писмо, с подписи на
служители на администрацията, със своето съдържание въобще
не е относимо към удостоверяване на извършено устно уведомяване за заповедта; не е удостоверено и съобщение до адресата, че може да
получи акта в
7-дневен срок и последиците от това, както изисква процесуалната
разпоредба.
Независимо от горното обаче, съдът намира, че допустимостта на
проверката за срочността на жалбата не е изключена по принцип, стига да е
установим моментът на действително узнаване на факта на издаване на конкретния
акт и предмета на обективираното в него волеизявление. Приемането на противното
по същество би разрешило злоупотребата с процесуално право /чл. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК, както
и чл. 4, ал. 3 АПК/,
изразена във възможността за неопределено във
времето упражняване на правото на жалба, за разлика от приложимото спрямо
всички общо правило за съществуване на времеви предели за предявяване на
съдебно оспорване с петитум за отмяната на административния акт /чл. 149, ал. 1-4 АПК/.
В.Д. е подал сигнал до министъра на транспорта и
съобщенията и до инспектората на Министерството на транспорта и съобщенията /МТС/,
входиран с рег. № 13-00-301/09.08.2023 г. по описа на МТС, изискан от съда и представен
по делото от третото неучастващо в производството лице – министъра на транспорта и съобщенията като приложение към
писмо вх.№276 от 15.01.2024 г. по описа на АС-Русе. В сигнала Д. твърди, че на
07.08.2023 г. около 15,13 часа, докато е в платен годишен отпуск, е уведомен по
телефона от началника на ООАА – Русе, че е получена заповед от изп. директор на
ИААА – София, с която го преназначават от длъжност „главен инспектор“ в отдел
„Контрол“ в РДАА – Русе в служител в ООАА – Русе.
По сигнала е извършена проверка от инспектората в МТС в
резултат, на която е изготвен доклад рег.№13-00-301 от 06.10.2023 г., одобрен
от министъра. За резултатите от проверката жалбоподателят е уведомен с писмо с рег.
№ 13-00-301/23.10.2023 г., връчено му с обратна разписка на 27.10.2023 г.
Според съда, фактът на подаване на сигнала от Д. до
министъра на транспорта и съобщенията и до инспектората на МТС на 09.08.2023 г.
и
обективираните в него данни и твърдения, сочат
недвусмислено на познание относно издаването на
процесната заповед
и нейното съдържание. Знанието за акта и за
разпоредените с него последици към датата на подаване на сигнала на
09.08.2023 г. се потвърждава и последвалите запитвания на Д. до Инспектората на
МТС на 23 октомври 2023 г. /л.21 и л.22 от преписката/ и до министъра на транспорта и съобщенията на 30.10.2023 г.
/л.23-л.25 от преписката/, а също и от подаденото от Д. заявление вх. №
64-00-00-245/09.10.2023 г. до изп. директор на ИААА – София, в което е поискал органът да отмени заповедта на изп.
дир. Б. Р., с която заповед е назначен в ООАА – Русе и да го възстанови на
предишната заемана от него длъжност – „главен инспектор“ в отдел „Контрол“ към
РДАА – Русе.
От първоначално подадения от Дочен сигнал до министъра на транспорта и
съобщенията и до инспектората на МТС до подаване на тези последващи искания не
са настъпили нови обстоятелства по съобщаване на оспорената заповед, което
потвърждава, че той е бил в известност за издаването й и за разпоредените с нея
последици още към 09.08.2023 г. /датата
на входиране на сигнала/. Затова, според съда, този
момент, независимо от неосъщественото надлежно съобщаване,
следва да се приеме за начален на срока за съдебно оспорване. От него е започнал да тече 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 АПК
вр. чл.124, ал.1 от ЗДСл за
съдебно оспорване на заповедта и към датата на
подаването на жалбата до съда чрез куриер на 07.12.2023 г. /обратна разписка и системен бон към нея на л.27 и л.28 от делото/ срокът е изтекъл. Правото на оспорване е
преклудирано, дори и при прилагането на удължения на два месеца срок по
чл. 140, ал.1 АПК, изтекъл на 09.10.2023
г. Съдът намира, че този срок не е спазен с подаденото от Д. горепосочено
заявление вх. № 64-00-00-245/09.10.2023 г. до изп. директор на ИААА – София, в което
воля за оспорване пред съд, вкл. и при условието на евентуалност, не е изразена, а съдът
е сезиран самостоятелно едва на 07.12.2023 г.
Подадената до съда жалба е просрочена и неподлежи на разглеждане от съда по
същество. Образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.
В жалбата, в условията на евентуалност, при прието просрочие на жалбата от
съда, е направено искане за възстановяване на срока за обжалване, тъй като,
според оспорващия пропускането му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства- през целия период от издаване на заповедта до датата на подаване
на жалбата до съда е бил в отпуск: в платен годишен отпуск в периода от
07.08.2023 г. до 11.08.2023 г., вкл. и в отпуск за временна нетрудоспособност
за времето от 14.08.2023 г. до подаване на жалбата до съда.
Видно от приложеното към жалбата писмено доказателство - заявление
от 31.07.2023 г. от В.С.Д. (л. 15 от
делото), а и от данните от представения доклад рег. № 1300-301/06.10.2023 г. на
ръководителя на инспектората към МТС е, че В.Д. е бил в платен годишен отпуск в
периода от 07.08.2023 г. до 11.08.2023 г. вкл.
Впоследствие оспорващият е бил в отпуск по болест за
периодите както следва:
- по болничен лист № Е20232226571/14.08.2023 г. за периода
от 14.08.2023 г. до 20.08.2023 г.,
първичен болничен лист, по причина „общо заболяване“, с диагноза „увреждания на
лумбо-сакралния плексус“, с режим на лечение: домашен – амбулаторен (л. 16 от
делото);
- по болничен лист № Е20232226621/21.08.2023 г. за периода
от 21.08.2023 г. до 27.08.2023 г., продължение, по причина „общо заболяване“, със
същата диагноза „увреждания на лумбо-сакралния плексус, с режим на лечение:
домашен – амбулаторен (л. 17 от делото);
- по болничен лист № Е20232382561/28.08.2023 г. за периода
от 28.08.2023 г. до 11.09.2023 г., първичен болничен лист, по причина „общо
заболяване“, с диагноза „увреждания на междупрешленнтите дискове в поясния и
другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия“, с режим на лечение: домашен – амбулаторен (л. 18 от делото);
- по болничен лист № Е20232382581/12.09.2023 г. за периода
от 12.09.2023 г. до 26.09.2023 г., продължение на болничен лист, със същата
диагноза „ увреждания на междупрешленнтите дискове в поясния и другите отдели
на гръбначния стълб с радикулопатия по
причина“, „общо заболяване“ с режим на лечение „домашен – амбулаторен“ (л. 19
от делото);
- по болничен лист № Е20231683610/29.09.2023 г., първичен
болничен за 18 календарни дни, от които 3 дни режим на лечение „болничен“ и 15
дни „домашен“ за периода от 27.09.2023 г. до 14.10.2023 г. по причина „общо
заболяване“ с режим на лечение: домашен – амбулаторен (л. 20 от делото);
- по болничен лист № Е20232949022/16.10.2023 г.,
продължение за 30 дни, с режим на лечение „домашен – амбулаторен“ за периода от
15.10.2023 г. до 13.11.2023 г. (л. 21 от делото);
- по болничен лист № Е20232949111/14.11.2023 г.,
продължение за 30 дни, с режим на лечение „домашен – амбулаторен“ за периода от
14.11.2023 г. до 13.12.2023 г. (л. 22 от делото);
Направеното особено искане от жалбоподателя има за правно
основание нормата на чл.161, ал.1 от АПК, според която в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без
разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се
дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на
администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде
направено и с жалбата.
Особени
непредвидени обстоятелства по смисъла на разпоредбата са само
такива,
които имат изключителен характер, които са настъпили в течение на срока за упражняване на процесуалното право на оспорване, вследствие на
което обективно са попречили на страната да го реализира.
В случая такива не са налице. Както ползването на платен
отпуск, така и характерът на заболяването,
посочен в болничните листове и определения режим в тях - домашен-амбулаторен, за времето на удължения
срок за оспорване на заповедта, приет от
съда – 09.08.2023 г. - 09.10.2023 г., не са от естество, да препятстват оспорващия за
изготвянето и подаването на жалбата по пощата или чрез куриер (лично
от него или чрез друго лице) или упълномощаването
на процесуален защитник, който да извърши процесуалните действия в предвидения в закона срок.
Искането
за възстановяване на срока за обжалване на Заповед № 227/07.08.2023 г. на
изпълнителния директор на ИААА - София, е неоснователно.
Мотивиран
така и на основание чл.159, т.5 АПК и чл.161, ал.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.С.Д. ***, чрез процесуален представител – упълномощения адв. В.Ф. ,срещу Заповед № 227/07.08.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ - София, с която оспорващият на осн. чл.
82, ал. 1 от ЗДСл. е преназначен от длъжност „главен инспектор“ в отдел
„Контрол“ към РДАА – Русе на длъжност „главен инспектор“ в ООАА - Русе.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №792/2023
год. по описа на АС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ искането на В.С.Д. ***, за
възстановяване на срока за обжалване на Заповед №
227/07.08.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – София.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: