Р Е Ш Е Н И Е
№….........../…………………..2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на 21.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на секретаря Светлана Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16877
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е въз основа на предявени от М.Ц.Ц., ЕГН: **********
***, със седалище и адрес на управление: ***, осъдителни искове при условията
на обективно кумулативно съединяване, изменени по реда на чл. 214 от ГПК, относно
техния размер, както следва:
1) иск с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1586.76
лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 231 часа, за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
2)
Иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 238.47 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 17.10.2019 г. (датата
на предявяване на иска).
Ищецът претендира и съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност ст. Полицай в 4 РУ-Варна при
ОД на МВР-гр. Варна за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Посочва се, че
в този период ищецът е работил на 12-часови смени, при сумирано изчисляване на
работното време, като работното време на държавните служители в МВР работещи на
смени се изчислявало сумирано за тримесечен период.
Още се посочва, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. В тази връзка се посочва, че положеният от ищеца ми нощен труд от 22.00ч.
до 06.00ч. за периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. бил в размер на 1648
часа, които следвало да бъдат приравнени към дневен труд с коефицент 1.143,
които възлизали на 1883,66 часа. Навеждат се доводи, че Преизчисляването на
нощен към дневен труд водило до извънреден труд от 235,66 часа, който следвало
да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл 187, ал.6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6,20 лв.на час, като
задължението на ответника към ищеца за целия период възлизало на 1461,09 лв.
Посочва се изрично положения от ищеца извънреден труд за
процесния период на тримесечие, както следва:
За последно тримесечие /Х-ХП/ 2016г. - общия сбор е равен
на 27,46 часа, равняващи се на 170,25 лв.;
За първо тримесечие /I-III/ 2017г. - общия сбор е равен
на 18,30 часа, равняващи се на 113,46 лв;
За второ тримесечие /IV-VI/ 2017г. - общия сбор е равен
на 19,44 часа, равняващи се на 120,52 лв;
За трето тримесечие /VII-IX/ 2017г. - общия сбор е равен
на 28,60 часа, равняващи се на 177,32 лв;
За четвърто тримесечие /Х-ХИ/ 2017г. - общия сбор е равен
на 18,30 часа, равняващи се на 113,46 лв;
За първо тримесечие 2018г. - общия сбор е равен на 20,60
часа, равняващи се на 127,72 лв;
За второ тримесечие /IV-VI/ 2018г. - общия сбор е равен
на 21,74 часа, равняващи се на 134,78лв;
За трето тримесечие /VII-IX/ 2018г. - общия сбор е равен
на 21,74 часа, равняващи се на 134,78лв;
За четвърто тримесечие /Х-ХП/ 2018г. - общия сбор е равен
на 19,44 часа, равняващи се на 120,52 лв
За първо тримесечие /I-III/ 2019г. - общия сбор е равен
на 19,44 часа, равняващи се на 120,52 лв;
За второ тримесечие /IV-VI/ 2019г. - общия сбор е равен
на 20,60 часа, равняващи се на 127,72 лв;
За трето тримесечие /VII-IX/ 2019г. - общия сбор е равен
на 0 часа, равняващи се на 0 лв;
Ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, както следва: за последно тримесечие 2016г. - главница в
размер на 170,25 лв., съответно лихва в размер общо на 9,06 лв., считано от 01.01.2017г.
до17.10.2019г.; за първо тримесечие 2017г. - главница в размер на 113,46 лв.,
съответно лихва в размер общо на 9,06 лв., считано от 01.04.2017г.
до17.10.2019г.; за второ тримесечие 2017г. -главница в размер на 120.52 лв.,
съответно лихва в размер общо на 9,06 лв., считано от 01.07.2017г.
до17.10.2019г.; за трето тримесечие 2017г. - главница в размер на 177,32 лв.,
съответно лихва в размер общо на 9,06 лв., считано от 01.10.2017г.
до17.10.2019г.; за четвърто тримесечие 2017г. - главница в размер на 113,46
лв., съответно лихва в размер общо на 9,06 лв., считано от 01.01.2018г до
17.10.2019г.; за първо тримесечие 2018г. - главница в размер на 127.72 лв.,
съответно лихва в размер общо на 9,06 лв., считано от 01.04.2018г.
до17.10.2019г.; за второ тримесечие 2018г. - главница в размер на 134.78 лв.,
съответно лихва в размер общо на 9,06 лв., считано от 01.07.2018г.
до17.10.2019г.; за трето тримесечие 2018г. -главница в размер на 134,78лв.,
лихва в размер общо на 9.06лв., считано от 01.10.2018г. до17.10.2019г.; за
четвърто тримесечие 2018г. -главница в размер на 120.52 лв., съответно лихва в
размер общо на 9,06 лв., считано от 01.01.2019г. до17.10.2019г.; за първо
тримесечие 2019г. - главница в размер на 120,52 лв., съответно лихва в размер
общо на 9,06 лв., считано от 01.04.2019г. до17.10.2019г.; за второ тримесечие
2019г. - главница в размер на 127,72 лв., съответно лихва в размер общо на 9,06
лв., считано от 01.07.2019г. до17.10.2019г.; за трето тримесечие 2019г.
¬главница в размер на 0 лв., съответно лихва в размер общо на 0 лв., считано от
01.10.2019г. до17.10.2019г.
Молбата е за уважаване на исковата претенция за главница
и лихви за забава, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и
присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по
служебно правоотношение. Посочва, че ищецът е работил на 12часови /дневни и
нощни/ смени, съгласно месечни графици и отработеното време е изчислявано сумарно.
Оспорва доводите, че по отношение възможността за преобразуване на положения
нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Излагат се подробни доводи
относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено
на разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни възнаграждения на
служителите. За процесния период били действащи Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.
обн. ДВ № 67/14.08.2018г. Съответно така действащите наредби изключвали
приложението на разпоредбите на общото трудово законодателство. В чл. 187, ал.
1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са разписани 8 часова продължителност на нощния труд.
В този смисъл твърди, че в случая липсва основание за трансформиране на нощния
в дневен труд и положеният извънреден и нощен такъв вече е бил заплатен.
Посочва се, че извънреден труд е налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време, което не било
налице в конкретния случай.
Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът
чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове, изменени по
реда на чл. 214 от ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноски. Ответникът
чрез своя процесуален представител поддържа писмения отговор. Оспорва исковете.
Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски. Прави възражение
за прекомерност.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото се установява, че за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г. , между страните е съществувало
служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „старши полицай в
група „ООР“ към сектор „Охранителна полиция“ към четвърто РУ при ОД на
МВР-Варна“.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа на предоставени от
ответника на вещото лице месечни графици за
полагане на труд при сменен режим на работа, както и тримесечни и месечни
протоколи за отчитане на положения от ищеца труд, в т.ч. и нощен, се
установява, че за процесния период ищецът е положил общо 1620 часа нощен труд, който е заплатен от ответното учреждание по 0.25
лева на час дружество. Положеният нощен труд в размер на 1620 ч., не
е бил преизчисляван от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен
труд, респ. не е бил заплащан. Съобразно експертизата, нощният труд, приравнен
в дневен с коефициент 1,143, се равнява на
1851 ч (закръглени), като разликата в часовете между посочените две
величини е 231 ч., положен
извънреден труд, за които се дължи допълнително брутно възнаграждение в общ
размер на 1586.75 лева. Експертизата посочва още, че начислената лихва за
забава върху всяка една падежирала главница (извънреден труд за съответното
тримесечие), считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на
дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, е в размер на 238.47 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
По делото не се спори, че
страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е
държавен служител в ОД на МВР-Варна. Приложимият закон, уреждащ този
вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг.
от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
По делото няма спор, че с оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през
нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно.
Основният спорен по делото въпрос
е алгоритъмът на изчисляването на положените часове нощен труд, респективно
дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да
се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР
посочва, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период – арг. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно
време се компенсира с: 1.) допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2.) възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите,
работещи на смени.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014г. до
01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г). След това от 01.04.2015г.
до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.,
V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. На следващо място, за периода
от 02.08.2016г. до 10.01.2020 г., който обхваща и процесния период, е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 2.08.2016 г).
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 и в
трите наредби са идентични и гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
От анализа на текстовете на
горецитираните наредби се установява, че в чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015
г., в сила от 1.04.2015 г.). е било изрично предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.
В следващите две Наредби №
8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-776/29.07.2016г, липсва изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Доколкото в последната Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., която е
действала за процесния период – 01.10.2016 г.
до 30.09.2019 г. – не
е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения нощен труд в дневен,
настоящият състав намира, че е налице празнота в този подзаконов нормативен
акт, която следва да бъде запълнена по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като се приложи
субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1,143.
Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители
в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда и от приетата към него Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Ето защо искът за заплащане на
извънреден труд за процесния период, както и за акцесорното вземане за лихва за
забава, се явяват доказани по основание.
По отношение на размера им, на
основание чл. 162 от ГПК съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано
от съда заключение по ССчЕ, от което се установява, че ищецът, за исковия
период е положил 1620 ч. нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлиза
общо на 1851 ч. Разликата между двете стойности
в размер на 231 ч.,
представлява положен от ищеца извънреден труд, който съобразно експертизата възлиза
в размер на 1586.75 лева. Дължимата
лихва за забава върху всяка една падежирала главница (извънреден труд за
съответното тримесечие), с период на олихвяване, считано
от всяко първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е положен
извънреден труд, до датата на предявяване на иска, е в размер на 238.47 лева.
По делото ответникът не е
представил доказателства, че е заплатил дължимото допълнително възнаграждение
за извънреден труд и лихва за забава в установените от експертизата размери.
Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция за главница и мораторна лихва са основателни,
и следва да се уважат в изчисления от вещото лице размер, който съвпада с
исковата претенция след увеличението на размера й по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Като последица от уважаване на
исковата претенция за главница ответникът дължи на ищеца и законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с
чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ВРС държавната такса в размер на 73.00 лв., дължима върху целия
защитаван материален интерес (арг. от чл. 72, ал. 1 от ГПК), както и разноски в
размер на 200.00 лв. за извършената съдебно-счетоводна експертиза, платени от
бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80
от ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 400.00 лева за заплатено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.01.2020 г. в която част има характер на
разписка. Възражението на ответника за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар съдът намира за основателно, с оглед материалния интерес, фактическата
и правна сложност на делото, като хонорарът следва да бъде сведен до минимума, предвиден в Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения – 360.00 лева. Тези разноски предвид
основателността на исковите претенции следва да се възложат в тежест на
ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Ц.Ц., ЕГН: **********, следните
суми:
1) 1586.76 (хиляда петстотин осемдесет
и шест лева и седемдесет и шест стотинки) лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 231 часа, за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 17.10.2019 г. – до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР;
2) сумата в размер на 238.47 (двеста
тридесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2017
г. до 17.10.2019 г. (датата на предявяване на иска), на основание чл. 86 от ЗЗД;
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 273.00 (двеста седемдесет и три лева) лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Ц.Ц., ЕГН: **********
сумата от 360.00 (триста и шестдесет)
лева, представляващи съдебно- деловодни разноски направени от ищеца в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: