Р Е Ш
Е Н И Е
№260001/ 2.10.2024г.
02.10.2024г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен
съд,
гражданско отделение
в открито
съдебно заседание на 12.09.2024година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар П.Узунова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Тагарева
Гр. дело №38 по описа за 2021г.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС е образувано по исковата молба на ищеца „Български пощи“ЕАД гр.София,
представлявано от главeн изп.директор,
с която против В.Д.Т. ***, е предявен иск по чл.203, ал.2 КТ, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 28 980лв. -
обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от подаване на исковата молба.
В исковата молба
ищецът излага, че ответницата е работила при него по трудово правоотношение до
09.05.2017г., като във времето до прекратяване на трудовия й договор, в
резултат от недобросъвестните й действия от спестовни влогове на посочени в
исковата молба лица (В. Д. В., С. М. В., Ж. В. Ж., А.К. А.,Г.Р.Г., С. Т.Г., М. Т.Г.
и Р.В. И.) неправомерно са били изтеглени суми в размер на претендираната
главница от 28 980лв. Съгласно сключен между ищеца и третото лице – „Банка
ДСК“ЕАД договор, „Български пощи“ ЕАД носело отговорност за неправомерните
действия на служителите си за нанесени на банката вреди. Ищцовото
дружество възстановило сумите в размер на общо 28 980лв. по сметка на
„Банка ДСК“ЕАД и така понесло вреди, чието обезщетяване претендира от
ответницата В.Т..
С писмения
отговор ответницата е оспорила иска като неоснователен. Според нея ищцовите твърдения не отговарят на
действителното фактическо положение относно вменените й действия и тя не е
извършила разпореждане с парите от
влоговете на посочените в исковата молба лица - клиенти на „Банка ДСК“ЕАД. Ответницата
е поддържала, че не е осъществила теглене на пари от спестовните влогове на
посочените в исковата молба лица и няма нищо общо с твърдяното несъответствие
между сумата в спестовните книжки и съответното салдо по банковите сметки на
клиентите в информационната система на „Банка ДСК“ ЕАД, с която работодателят
на ответницата – „Български пощи“ ЕАД има сключен договор от 01.03.2006г.
В о.с.з. така предявения иск се поддържа от пълномощника на ищеца – гл.юр.к.Я.Д., която пледира за уважаването му, с присъждане на разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Пълномощникът на ищеца представя и подробни писмени бележки с изложени съображения за наличие на всички предпоставки за ангажиране имуществената отговорност на ответницата за причинените от нея вреди на ищеца.
Ответницата изпраща процесуален представител в о.с.з. – адв.Р., който моли за отхвърляне на иска, поради липса на елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на ответницата - умисъл за причинени на ищеца вреди. Това основно възражение е развито и в писмени бележки от друг пълномощник на ответницата – адв.П., като според наведените доводи с влязлата в сила присъда на наказателния съд са установени причинени вреди на физически лица, притежаващи сметки в Банка „ДСК“ЕАД, но не и причинени вреди на работодателя- ищеца по делото.
ЯОС, след като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е налице спор и е установено от представения от ищеца трудов договор №48/01.03.1990г., че на основание този договор, който е за неопределено време, страните са били в трудово правоотношение като ответницата В.Д.Т. е изпълнявала длъжността „Началник пощенска станция (ПТТС)“ с.Зимница. Съгласно длъжностната характеристика за заеманата от ответницата длъжност – Началник ПТТ станция, вменените задължения на служителя са да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на станцията, като пряко участва в производствения процес; да приема и изплаща суми по пощенски, телеграфни, пенсионни и международни записи; да приема и изплаща суми по влогови книжки на гражданите, обществени организации, учреждения и др. Със Заповед №19 от 09.05.2017г. на директора на РУ „Български Пощи“ – Югоизточен регион трудовото правоотношение на ответницата Т. с ищеца е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ- по взаимно съгласие, считано от 09.05.2017г.
През времето на трудовото правоотношение на ответницата с ищеца, последният е сключил Договор №1308/01.03.2006г. с „Банка ДСК“ЕАД – възложител, в изпълнение на който договор ищецът „Български Пощи“ЕАД – изпълнител по договора, е приел срещу възнаграждение да извършва от името на банката множество дейности за обслужване на клиентите й, включително приемане и изплащане на суми по влоговите сметки на граждани, приемане и издаване на спестовни книжки, операции по сключване на договор за срочен влог, закриване на срочен влог и др. С Анекс №15 към договора от 01.03.2006г., страните по него са приели срокът на договора да бъде продължен до 30.06.2016г., като са изменили и част от договорното съдържание. В чл.7 и чл.8 от Анекс№15 ищецът и банката са приели в срок от 3 години от прекратяване на договора, при установяване на вреди, нанесени на възложителя в резултат на дейността по договора и получен сигнал от клиент за наличие на неправомерни действия от служител на изпълнителя, представители на страните да извършват съвместна проверка на място с цел установяване наличие или липса на недобросъвестни действия, като за установените факти да се съставя двустранен протокол, а изпълнителят да превежда сумата на вредата по посочена сметка на възложителя.
На 06.11.2017г. представители на възложителя -„Банка ДСК“ЕАД и изпълнителя -„Български Пощи“ЕАД по договора от 01.03.2006г. са извършили съвместна проверка на операционни дневници, операционни бележки и извлечения по спестовните сметки на „Банка ДСК“ЕАД и са съставили протокол от същата дата, с който са установили неправомерно изтеглени средства от спестовните влогове на лицата В. Д. В., С. М. В., Ж. В.Ж., А. К. А., Г.Р. Г., С. Т.Г., М. Т.Г. и Р. В. И., които средства възлизат в размер на сумата общо 28 980лв. С протокола е установено, че тази обща сума на изтеглените от влоговете на клиентите на банката средства, е резултат на недобросъвестните действия на В.Д.Т., като сумата подлежи на възстановяване от страна на ищеца.
С платежно нареждане от 08.11.2017г. (на л.11 и л.260 от делото) ищецът „Български Пощи“ЕАД е заплатил по банков път в полза на „Банка ДСК“ЕАД сумата от 28 980лв., като посоченото основание за плащането е протокола от 06.11.2017г.
По делото е назначена и извършена съдебно-икономическа експертиза от вещото лице-икономист Св.Д., което след проверка при ищеца и въз основа на констативния протокол от 06.11.2017г. и приложени към него банкови извлечения, операционни бележки, нареждане –разписки, операционен дневник, спестовни книжки и молби, е дало заключение, съгласно което в периода 14.03.2014г.-16.06.2016г. от спестовните влогове на лицата В. Д. В., С. М. В., Ж. В. Ж., А. К. А.,Г. Р. Г., С. Т.Г., М. Т.Г. и Р. В. И., чрез служител в Пощенска служба-Зимница са били изтеглени общо 28 980лв. Вещото лице е установило, че превод на сумата в размер на 28 980лв. е бил извършен от ищеца в полза на „Банка ДСК“ЕАД, като според експерта сумата от 28 980лв. е щета за ищеца, причинена му от ответницата В.Т..
С влязлата в сила на 05.04.2024г. Присъда №159/09.11.2023г. на Ямболски районен съд, постановена по НОХД №641/2021г. по описа на този съд, ответницата В.Т.Д. е призната за виновна в извършване на длъжностно присвояване - престъпление но чл.202, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от 19.12.2008г. до 20.06.2016г., в с.Зимница, обл.Ямбол, действайки при условията на продължавано престъпление и в качество на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК — Служител на гише в пощенска станция /Началник пощенска станция VI кат./- Зимница, съгласно Трудов договор № 48/01.03.1990г. на ТП„Пощенски съобщения“ гр.Ямбол и допълнителни споразумения към него и съгласно сключени Договор №1308/01.03.2006г. между „Банка ДСК“ ЕАД гр.София и „Български пощи“ ЕАД гр.София и анекси към договора, е присвоила чужди пари в големи размери – 58 428,23лв., собственост на различни физически лица - М. П. М. от гр.***** - 4 200лв., М. П. И. от с. ***** - 4 423,60 лв. М. Р. И. от с.****** - 4 224,63лв., А. К. А. от с.**** - 7 180 лв., П. Р. К. от с. ***** - 3 500 лв., М.Т. *** -1 800 лв., С. М. В. от с. ******* - 2 500 лв., Г. Р. Г. от с.******* - 2 900 лв., С. Т. *** - 9 200 лв., В.Д. В. от с.**** - 900 лв., Р. В. И. от с.***** - 8 000 лв., Ж. В. Ж. от с.******* - 5 600 лв., И. С. Е. от с.******** - 3 300лв., М.А.М. от с. ******* - 700лв., които пари са й връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е било улеснено чрез извършване на друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание - престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.
Присъдата на ЯРС
по НОХД№641/2021г. с Решение №48/05.04.2024г. по ВНОХД №63/2024г. на ЯОС е
изменена от въззивната инстанция само в частта на
наложеното на подсъдимата В.Танева наказание.
При извършената
служебна справка по ВНОХД №63/2024г., ЯОС установи, че в мотивите на присъдата
на наказателния съд е прието, че подсъдимата В.Танева – ответницата по
настоящия иск, на 34 пъти, в условията на продължавано престъпление по чл.26,
ал.1 от НК, е извършила длъжностното присвояване, като част от деянията по
чл.201, ал.1 от НК, а друга част по чл.202, ал.1, т.1 от НК, са били извършени
от нея и при осъществяването на друго престъпление - по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК, при което лично от подсъдимата са били съставени неистински частни
документи (нареждане-разписки и операционни дневници), а не от лицата, посочени
като съставители на тези документи, с което е било улеснено длъжностното
присвояване. Наказателният съд е установил и посочил в мотивите на присъдата,
че в резултат на действията на подсъдимата, с част от присвоените чужди пари от
общо 58 428,23лв., са били причинени щети в общ размер на 28 980 лева на пострадалите
лица В. Д. В., С. М. В., Ж. В. Ж., А. К. А.,Г. Р.Г., С. Т.Г., М. Т.Г. и Р.В.И.,
като „Банка ДСК“ ЕАД е възстановила сумата от 28 980лв. по сметките на
посочените лица, а в последствие в изпълнение на договорните си задължения, с
платежно нареждане от 08.11.2017г. „Български пощи“ ЕАД е възстановило на
„Банка ДСК“ ЕАД сумата от 28 980 лева.
При тази фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Съобразно наведените от ищеца обстоятелства и както съдът прие по-горе, предявеният иск се квалифицира по чл.203, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ урежда, че за вреда, която е причинена на работодателя умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудови задължения, отговорността се определя от гражданския закон. Съгласно нормата на чл.212 КТ, за неуредените в КТ въпроси относно имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, субсидиарно се прилага гражданският закон, уреждащ деликтната отговорност. С т.2 от ТР № 3/2005г. по т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС са дадени разяснения, че „при причинена на работодателя вреда умишлено или в резултат на престъпление, или ако вредата е причинена не при или по повод изпълнение на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря по общия гражданскоправен ред - чл. 203, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД". В този смисъл е и константната съдебна практика.
Или според посочените приложими и разяснени правни норми, за да възникне имуществена отговорност на работника или служителя за обезщетяване на причинените на работодателя умишлено или в резултат на престъпление имуществени вреди по чл.45, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203, ал.2 КТ, е необходимо наличието на следните предпоставки: работникът или служителят да е полагал труд по трудово правоотношение през периода, през който са причинени имуществени вреди на работодателя; умишлено противоправно поведение на работника или служителя, вследствие на което е настъпило увреждане на имуществени права на работодателя; имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя имуществени загуби и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и причинените на работодателя вреди, т. е. претърпените от работодателя имуществени загуби да са закономерна, присъща, естествена последица от умишленото противоправно деяние, извършено от работника/служителя. Тези обективни и субективни материални предпоставки (юридически факти), обуславящи възникването на пълната имуществена отговорност на работника или служителя, следва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване от работодателя - ищец.
В случая ищецът е провел възложеното му доказване и посочените предпоставки за ангажиране на отговорността на ответницата са установени по несъмнен начин. Установено е, че в периода 01.03.1990г.-09.05.2017г. ответницата е полагала труд при ищеца по трудово правоотношение. С влязлата в сила присъда на наказателния съд по НОХД №641/2021г. по описа на ЯРС подсъдимата В.Т. е призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление, с 34 отделни деяния през периода от 19.12.2008г. до 20.06.2016г., в качеството си на длъжностно лице – Служител на гише в пощенска станция/ Началник пощенска станция с.Зимница, е присвоила чужди пари в размер на сумата общо 58 428,23лв., собственост на различни физически лица и за улесняване на това престъпление е извършила и друго престъпление по чл. 310, ал.1,вр. с чл.309, ал.1 и чл.26, ал.1 НК. Престъплението присвояване е с основание чл. 202, ал. 2, т.1, вр. с ал.1,т.1, вр. с чл.201 и чл. 26, ал. 1 НК. Съгласно чл.300 от ГПК гражданският съд, който разглежда гражданските последици от деянието, е обвързан от посоченото в присъдата по НОХД №641/2021г. на ЯРС относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В разглеждания случай ответницата е била призната за виновна в извършване на длъжностно присвояване, поради което елемент от състава на престъплението е качеството на В.Т. "длъжностно лице" в ищцовото дружество през процесния период. Елемент от състава на престъплението е и вредата, която е причинена, а именно присвоени са чужди пари общо в размер на 58 428,23лв. Извършено е умишлено резултатно престъпление, елементите от фактическия състав на което се припокриват с фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД.
Установено е с представеното по делото платежно нареждане и със заключението на вещото лице, което съдът кредитира, както и посредством приетото от наказателния съд, че част от общо присвоените от ответницата чужди пари – в размер на сумата 28 980лв., ищецът „Български Пощи“ЕАД е заплатил на „Банка ДСК“ЕАД в изпълнение на договорното си задължение по Договор от 01.03.2006г. и Анекс 15 към него. Банката от своя страна е възстановила сумата по сметките на пострадалите лица от престъплението на ответницата. Извършеното от ищеца-работодател погасяване чрез плащане на част от присвоената от ответницата сума се явява причинена имуществена вреда на ищеца - загуба, изразила се в намаляване на имуществото му, която вреда е пряка последица от престъплението на ответницата, тъй като платената сума е установена като присвоена от подсъдимата в наказателното производство.
Неоснователно е разбирането на ответницата, противопоставено от нея като възражение, че за отговорността й към ответника е необходимо да се докаже нейно противоправно поведение за умишлено увреждане на работодателя й, което в случая не е установено, тъй като с присъдата е установено увреждане на физически лица. Както съдът посочи, за отговорността на ответницата към ищеца-работодател релевантните факти, подлежащи на установяване са противоправното й поведение като служител, в резултат на което е настъпило увреждане на имуществени права на работодателя - вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя имуществени загуби, които са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение. В случаите на извършено от служителя противоправно деяние, което е престъпление, в резултат на което на работодателя са причинени вреди, материалният закон – чл.203, ал.2 КТ, вр. с чл.45 ЗЗД не изисква в състава на престъплението да са имуществени права на работодателя. Изискването е вредата за работодателя да е пряка последица от престъплението и в случая, по изложените съображения, е установена причинната връзка между установеното с присъдата престъпно деяние на ответницата и имуществената вреда за ищеца, настъпила с плащането от страна на ищеца на част от присвоената с престъплението сума.
Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на ответницата по реда на чл.203, ал.2 КТ по отношение на причинените на ищеца имуществени вреди от престъпното й деяние с увреждащ характер. ЯОС намира, че претенцията на „Български Пощи“ЕАД като основателна и доказана, следва да бъде уважена изцяло за сумата 28 980лв., с присъждане на законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъди и всички направени от него разноски – в размер на общо 1 819,20лв., от които: 1 159,20лв. - платена ДТ, 300лв. – възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв., определено от съда по реда на чл.25, ал.2, вр.с ал.1 от НПП, съобразно цената на предявения иск.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Д.Т., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване гр.*****, ул.“*****“№**, ет.**, ап.**, със съдебен адресат адв.Е.П. ***, да заплати на „Български Пощи“ЕАД гр.София, ул.“Акад.Стефан Младенов“№1, бл.31, с ЕИК *********, представлявано от Ц. С. – Главен изпълнителен директор, на основание чл. 203, ал.2 КТ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД сумата 28 980лв. ( двадесет и осем хиляди деветстотин и осемдесет лева) - обезщетение за виновно причинени имуществени вреди на работодателя „Български Пощи“ЕАД, която сума е част от присвоени от В.Т. чужди пари, за което престъпление е постановена влязла в сила присада на ЯРС по НОХД № 641/2021г., ведно със законната лихва върху сумата 28 980лв. от подаване на исковата молба – 08.02.2021г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Д.Т., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване гр.*******, ул.“*********“№***, ет.**, ап.**, със съдебен адресат адв.Е.П. ***, да заплати на „Български Пощи“ЕАД гр.София, ул.“Акад.Стефан Младенов“№1, бл.31, с ЕИК *********, представлявано от Ц. С. – Главен изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото пред първата инстанция разноски в размер на сумата 1 819,20лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: