Определение по дело №291/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер IV-452             Година 2020, 05 февруари                     гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                четвърти въззивен граждански състав

на пети февруари                                         година две хиляди и двадесета,

в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

въззивно гражданско дело № 291 описа за 2020 година

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, против решение № 3383 от 04.12.2019 г. по гр.д.6352/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивната ГД “Гранична полиция“ на МВР е осъдена да заплати Д.З.Д. от гр.Бургас, сумата от 1710.63 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 248.53 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положния от него за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г., 1738 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 420 лв съдебно-деловодни разноски; както и  да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 68.43 лв и 200 лв разноски за експертиза.

Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищцата, положеният от нея нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищцата нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове. Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна лихва. Твърди се наличие на допуснати процесуални нарушения – неяснота, след изменението на иска (чрез намаляване на исковите претенции), какво става с горницата над намаления до предявения размер на всеки иск.

Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

Приложена е Правна консултация по прилагането на чл.187, ал.1, вр.ал.3 от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. по преобразуване на положени часове нощен труд в дневен от държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

В законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия Д.З.Д., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Твърди се, са правилни изводите на съда, че липсва изрична норма в действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните работи, издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Сочи се, че наличието на процесното вземане на въззиваемата против въззивника се установява от заключението на вещото лице по СИЕ. Твърди се, че обжалваното решение е в съответствие с еднопосочната и непротиворечива съдебна практика на съдилищата в страната. Изложени са подборни съображения, цитирана е съдебна практика. Претендира се потвърждаване на обжалбаното решение и присъждане на съдебни разноски. Няма искания по доказателствата.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, против решение № 3383 от 04.12.2019 г. по гр.д.6352/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.

 

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                          2.