Р Е
Ш Е Н
И Е №664
гр.Пловдив,14.04.2015 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско
отделение,І гр.с.,в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди и петнадесета
година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Е.А.,като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№1119 по описа за 2014г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба ,подадена от ” О. Б.” ЕООД /с предишно наименование-„К. О.”ЕООД/,
ЕИК*****, със седалище и адрес на управление-**** ,с която са предявени
обективно съединени искове по чл.45 от ЗЗД вр. с чл.203,ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, срещу Ж.Д.Б., ЕГН **********,с постоянен адрес:*** –за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 86302,45лв.,съставляваща
обезщетение за имуществени вреди ,причинени от ответника вследствие
извършено от него престъп-ление по чл.202,ал.2,пр.1 вр. с чл.201 от НК ,за което е осъден с влязла в сила присъда
№221 от 30.05.2012г. по нохд №2186/2012г. на ПРС, както и сумата от 22995, 23лв.
-обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата , считано от момента на
извършване на деянието -10.10.2011г. до 02.04.2014г.-датата на подаване на
исковата молба в съда. Претендира се и присъждане на законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата.
Твърди
се в исковата молба ,че ответникът Б. е назначен на длъжност -„***” в „К. О.”ЕООД
с трудов договор от ***г. ,с място на изпълнение-склад на дружеството в ***.Съгласно
длъжностната характеристика същият е *** при условията на *** за получената ***,получените
*** от *** и за получената стока от работодателя,като има задължение да спазва
търговската политика и условията за продажба на компанията ,финансовата и
технологична дисциплина и т.н. Сочи се, че на ***г. ответникът е присвоил
2000бр. *** с номинал 10лв. и 12000 бр. *** с номинал 6лв. по фактура №***/***г.
на обща стойност 92000лв. с ДДС,като с
това си деяние е нанесъл имуществени вреди на дружеството в посочения
размер.
Твърди
се,че с влязла в сила присъда по нохд
№2186/2012г. на ПРС ответникът Б. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.202,ал.2,пр.1 вр. с чл.201 от НК-затова че на ***г. в гр.***,в качеството
си на *** по см. на чл.93,т.1,б.”б” от НК-„***” в „К. О.”ЕООД е присвоил чужди
-на „К. О.”ЕООД вещи-2000бр. *** с номинал 10лв. и 12000 бр.*** с номинал 6лв.
,общо 14000 бр. *** на обща стойност 92000лв. ,връчени в това му качество и поверени му да ги пази и
управлява, като присвояването е в големи размери .За извършеното престъпление
на ответника е наложено съответното наказание- лишаване от свобода за срок от
1г. и 10мес., като на осн.чл.66,ал.1 от НК наказанието е отложено за срок от
четири години.
Сочи
се още в исковата молба, че по воденото срещу Ж.Б. досъдебно производство
същият е възстановил и е получена от
дружеството сума от 1506,60лв.В СЗ на 29.01.2015г. пълномощникът на
ищеца е признал обстоятелството ,че впоследствие ответникът е заплатил още и сума в общ размер на 4190,55лв./ на
27.10. 2011г.- е платил 2000лв. и на 03.01.2012г. - 2190,55лв. /,като в
настоящото производство се претендира невъзстановената сума,която възлиза в
размер на 86302,45лв.
С
оглед изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение за
осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
размер на 86302,45лв.;обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва върху главницата , считано от
момента на извършване на деянието -10.10.2011г. до 02.04.2014г.-датата на
подаване на исковата молба в съда ,определено в размер на 22995,23лв.,както и
законната лихва върху исковата сума от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Заявено
е искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
От
ответника-Ж.Б. ,чрез назначения му особен представител -адв. Б.-Щ.,е депозиран
отговор на исковата молба,с който исковете се оспорват. Твърди се , че по
наказателното дело ,водено срещу ответника, са налице данни за допълнително
погасяване на задължение в общ размер на 4190, 95лв. /освен сумата от
1506,60лв./,като от тях 2000лв. са платени по банков път на 27.10.2011г. ,а на
03.01. 2012г. е било извършено прихващане на сума от 2190,95лв.,дължима за
заплата и неизползван отпуск. Първоначално е заявено възражение за прихващане
със сумата от 2190,95лв., което впоследствие не се поддържа.
Съдът,след
като прецени събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната
съвкупност , намира следното:
От представените писмени доказателства -трудов договор №***г.,допълнително
споразумение към него от ***г. и заповед
за прекратяване на трудово правоотношение №***г. се установява ,че за времето
от ***г. до ***г. ответникът е
изпълнявал длъжността „***” в „К. О.”ЕООД, понастоящем „О. Б.”ЕООД.
Според длъжностната
характеристика на длъжност: „***”, ответникът е *** ,при условията на ***, за
получената ***, получените *** , плащания по фактури в брой и за получената
стока от работодателя.
Трудовото правоотношение с Ж.Б. е било
прекратено с посочената по-горе заповед ,на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ /при
дисциплинарно уволнение/.На ответника е било наложено дисциплинарно наказание
-уволнение със Заповед №***г. ,поради това че в периода ***-***г. същият е
допуснал издаването на фактури за *** ,при условията на разсрочено плащане , което
му е било забранено изрично, както и е допуснал *** на ***г. на обща стойност
86472лв. на името на лице, за което не е била предназначена стоката, взел е
неправомерно от склада *** 14000бр. ,която стока не е предал на клиента,не е
отчел парите от продажбата й ,нито я е върнал
на работодателя.
Не се спори между
страните и се установява от приложеното нохд№2186/2012г. на ПРС-ХVІн.с.,че с присъда №221/30.05.2012г.
/влязла в сила на 15.06.2012г./ , постановена по това дело, Ж.Д.Б. е признат за
виновен в това,че на ***г. в *** ,в качеството си на *** по см. на чл.93,
т.1,б.”б” от НК-„***” в „К. О.”ЕООД е присвоил чужди -на „К. О.”ЕООД
вещи-2000бр. *** с номинал 10лв. и 12000 бр. *** с номинал 6 лв. ,общо 14000
бр. *** на обща стойност 92000лв. , връчени
в това му качество и поверени му да ги *** и ***,като присвояването е в
големи размери - престъпление по чл.202,ал.2,пр.1 вр. с чл.201 от НК,за което му е наложено съответното
наказание.
Установява се от
заключението на допуснатата в настоящото производство ССЕ, с вещо лице В.К. ,
което следва да се кредитира ,като обективно ,обосновано и компетентно, че са
извършени плащания от
ответника в полза на дружеството- ищец , както следва: 2000лв. са платени по банков път
на 27.10.2011г.;2190,95лв.-на 03.01. 2012г. с ПКО; 1457лв. -на 24.09.2012г. и
47,92лв.- на 28.09.2012г.,като последните две плащания са във връзка със
съставен на 21.09.2012г. приемо- предавателен протокол в изпълнение на присъда
№221/30.05.2012г. по нохд№2186/2012г. на ПРС.
При така събраните доказателства
и установени обстоятелства, съдът намира
,че заявената претенция за обезщетение за имуществени вреди по чл.45 ЗЗД е основателна, по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба,
всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму.
Фактическият състав , пораждащ
облигационното правоотношение с източник непозволено увреждане, включва
следните елементи , които трябва да се установят в процеса ,за да се ангажира
деликтната отговорност на ответника: последният да е осъществил деяние в една
от двете форми- действие или
бездействие,деянието да е противоправно, от него да са причинени вреди, които
да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние и последното да е
извършено виновно,като в случая следва да се докажат и специфичните елементи от
фактическия състав на чл.203,ал.2 от КТ-деянието да е осъществено при или по
повод на възложената работа и съотв. деецът да е действал виновно,при условията
на умисъл.
Установи
се по несъмнен начин в хода на делото от приложеното нохд№ 2186/ 2012г. на ПРС,че
производството по последното е приключило с влязла в сила присъда, съгласно
която ответникът е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление
по чл.202,ал.2,пр.1 вр. с чл.201 от НК .
Съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК , присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието ,относно
това дали е извършено деянието ,неговата противоправност и виновността на дееца.
Съобразно
посочената норма и въз основа на влязлата в сила присъда по нохд №2186/12г. на
ПРС ,следва да се приеме,че в случая е налице деяние /действие/, изразяващо се в присвояване
на чужди вещи /на „К. О.”ЕООД/,което
деяние е противоправно и е извършено виновно от Ж.Б.. С присъдата е
установено ,че ответникът е извършил престъпното деяние в качеството си на
длъжностно лице- *** на дружеството-ищец,като длъжностното качество не се
оспорва,а и в настоящото производство се установи наличието на трудово
правоотношение между страните, обвързани с валидно сключен трудов договор ,който
впоследствие е прекратен. Следователно, вредите са причинени по повод на
извършваната от Б. работа, възложена от „К. О.”ЕООД.
На
следващо място се установи, че в резултат на извършеното от ответника престъпление
е възникнала щета за дружеството в размера, отразен в присъдата.
Силата на присъдено нещо на присъдата се
изразява в нейното установително действие ,посочено в чл.413,ал.2 от НПК ,според който влезлите в сила присъди са задължителни
за гражданския съд ,относно
въпросите- извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.От това следва ,че тя се
разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и правната
квалификация на деянието , а в случая и относно съставомерната последица – причинената имуществена вреда и нейния размер. Тъй като
присвояването е резултатно увреждащо престъпление и законът изисква вследствие
на същото да е настъпила имотна вреда,то се налага извод , че
е установен и размера на претърпените вреди-92000лв. ,както и непосредствената връзка между
вредните последици и противоправното деяние.
Не се спори между страните и се
установи от заключението на ССЕ ,че ответникът е погасил частично задължението
си към ищеца –в хода на досъдебното производство е възстановена сума в размер
на 1506лв. ,а впоследствие са платени още 4190,95лв.,при което причинената щета на
дружеството, подлежаща на възмездяване, възлиза на 86302,45лв. т.е. колкото е претендираната сума.
С оглед на изложеното, съдът намира,
че са налице елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД ,пораждащи
отговорността на ответника за репариране на претърпените от „О. Б.”ЕООД
имуществени вреди и затова предявеният иск следва да бъде уважен в заявения
размер.
По отношение на претендираната лихва за забава
върху обезщетението:
С
исковата молба ищецът е претендирал присъждане на сума в размер на
22995,23лв.-обезщетение за забавено плащане на обезщетението за имуществени
вреди.
Съгласно
чл.86 от ЗЗД ,при неизпълнение на парично задължение лихвите се дължат от деня
на забавата, а според чл.84,ал.3 от ЗЗД ,при задължения за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Доколкото в случая вредите
за ищеца са настъпили в резултат на престъпление,което видно от съдържанието на
присъдата е извършено на 10.10.2011г.,то следва да се приеме,че от тази дата
вземането му за обезщетение за имуществени вреди е станало изискуемо и е
съществувала обективна възможност за него да предяви претенция за защита на
своите права т.е.от тази дата длъжникът
е изпаднал в забава. Ето защо, върху определеното обезщетение за имуществени
вреди от 86302,45лв. ще се присъди
обезщетение за забавено плащане за периода от 10.10.2011г. до датата на
депозиране на исковата молба в съда т.е до 02.04. 2014г.вкл. така, както е
поискано от ищеца. Съгласно чл.162 ГПК и използвайки компютърна програма за
изчисляване размера на лихвата за забава ,съдът го определя на 21954,29лв.За тази сума и за посочения период
акцесорната претенция е основателна и следва да се уважи, като за размера над 21954,29лв.
до 22995,23лв. ще се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Следва да се присъди в полза на
ищеца и законната лихва върху дължимото обезщетение за имуществени вреди , считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда-03.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на правния спор и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК ,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в размер на 3934,66лв.-изплатено адв.възнаграждение за назначения по реда на чл.47,ал.6
от ГПК особен представител. На основание чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.7,ал.2 ,т.4
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение ,на
ищеца ще се присъди и юриск. възнаграждение в размер на 3777,70лв.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК,в тежест на
ответника следва да бъде възложено заплащане на дължимата ДТ по производството,
определена съразмерно с уважената част на исковете- в размер на 4330,27лв.Освен
това на осн. чл.78,ал.6 от ГПК същият следва да бъде осъден да заплати в полза
на ПОС и сумата от 80лв.-депозит за вещо лице по допуснатата ССЕ,изплатен от
бюджета на съда.
Предвид изложеното ,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ж.Д.Б., ЕГН **********,с постоянен
адрес:****, да
заплати на ” О. Б.” ЕООД /с предишно
наименование-„К. О.” ЕООД/, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление-****,сумата
от 86302,45/осемдесет и шест хиляди триста и два лв. и четиридесет и
пет ст./лв., представляваща обезщетение за претърпени
от дружеството-ищец имуществени вреди,причинени от Ж.Д.Б.,ЕГН**********,в резултат на извършено от него
престъпление по чл.202,ал.2,пр.1 вр. с чл.201 от НК ,за което е осъден с влязла в сила на 15.06.2012г. присъда №221/30.05.2012г.
,постановена по нохд №2186/2012г. на ПРС ,ведно със законната лихва върху
главницата -86302,45лв.,считано от 03.04. 2014г./датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, както и сумата
от 21954,29лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
10.10.2011г. до 02.04.2014г. вкл., като в останалата част-за разликата над
21954,29лв. до претендирания размер от 22995,23лв. ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за забавено плащане , като неоснователен.
ОСЪЖДА Ж.Д.Б., ЕГН **********,с постоянен адрес:***,да заплати на ” О. Б.” ЕООД/с предишно
наименование-„К. О.” ЕООД/, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление-****,сумата от 3934,66лв.-разноски по делото-за платено
адвокатско възнаграждение за назначения по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен
представител, както и сумата от 3777,70лв.-юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ж.Д.Б., ЕГН **********,с постоянен адрес:***,да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 4330,27лв.-дължимата
държавна такса по производството, изчислена съобразно уважената част на
исковете,както и сумата от 80лв.- депозит за работа на вещо лице по допуснатата
ССЕ,изплатен от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: