№ 19571
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110122799 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане субективно и обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД против М. В. Й. и Х. В. Й. - за установяване
съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№15071/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжниците - настоящи ответник за суми за главница и обезщетение за забава за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
***************. Тъй като издадената заповед била частично оспорена от
длъжниците, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване
оспорените вземания, което е сторено с предявените в настоящото производство
искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството си на
собственици на гореописания недвижим имот при равни права /по ½ част всеки от
тях/, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост
/СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
1
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ.
Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР
от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след
изтичане на срока, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата
на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са
сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия
с „Топлофикация София” ЕАД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците били издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
били заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли
за уважаване на предявените искове, като бъде признато за установено, че ответниците
му дължат сумите, както следва: 1/М. В. Й. – сумата от 93,34 лева, представляваща ½
част от сумата от общо 186,68 лева - обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 29.02.2024 г. и сумата от 4,56 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 9,13 лева - обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 29.02.2024 г.; 2/Х. В.
Й. - сумата от 93,34 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 186,68 лева -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022
г. до 29.02.2024 г. и сумата от 4,56 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 9,13
лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2021 г. до 29.02.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК двамата ответници са подали идентични отговори, в
които излагат доводи за неоснователност на предявените искове за лихви, като излагат
доводи, че съгласно чл.33, ал.2 от ОУ на ищцовото дружество от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото по делото се твърди и
претендира, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за
2
отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г., и сезон 2022 г. – 2023 г., издадена през месец юли
2022 г. и респективно юли 2023 г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е
неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и
издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от
2016 г. 45-дневен срок за плащане – общата фактура за периода е издадена на
31.07.2022 г., а 45-дневният срок е изтекъл на 15.06.2022 г. и респективно 15/06/2023 г.,
(45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата – 30.04.2022 г. и
30/04/2023 г.). Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. По отношение на обезщетението
за забава върху главницата за дялово разпределение се поддържа, че в общите условия
на ищцовото дружество няма предвидена уговорка за начисляване на лихви върху
суми, дължими за услугата дялово разпределение. След като тези суми нямат уговорен
падеж, то лихви се начисляват едва след покана от кредитора към длъжника съгласно
чл. 84, ал.2 ЗЗД - „Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.“, но доказателства за отправена покана
от страна на ищеца към ответника за заплащане на процесната сума не са представени
по делото. Отделно от предходното в отговорите са прави възражение за погасяване на
процесните суми по давност. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 15071/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците
- настоящи ответници да заплатят разделно – по ½ част всеки от тях, на дружеството-
заявител сумите, както следва: от сумата от общо 1 518,14 лева (хиляда петстотин и
осемнадесет лева и 14 стотинки), представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2024 г. до изплащане на
вземането, от сумата от общо 186,68 лева (сто осемдесет и шест лева и 68 стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 29.02.2024 г., от сумата от общо 46,08 лева (четиридесет и
шест лева и 08 стотинки), представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.03.2024 г. до изплащане на вземането, от сумата от общо 9,13 лева (девет
лева и 13 стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 29.02.2024 г., както и разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
3
Срещу издадената заповед са депозирани възражения от длъжниците, в които се
признават претендираните суми за главници за топлинна енергия и дялово
разпределение, но се оспорват дължимите обезщетения за забава върху главниците.
С оглед предходното на заявителя са дадени указания, че може да предяви
искове за установяване на оспорените вземания. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
В конкретния случай между страните се спори единствено по отношение на
претендираните суми, представляващи обезщетения за забава за плащането на
главница за топлинна енергия и дялово разпределение.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
4
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявените искове за вземания за обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за
обезщетение за забава върху главница за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия. Това е така, тъй като по отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84,
ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
до ответника за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ето защо предявените искове за обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат ответниците. По делото няма
доказателства за направените от последните разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Видно от приложените по делото договори за правна защита и съдействие,
сключени между ответниците и процесуалните им представител е, че същите са се
договорили, че процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С
оглед предходното и на основание чл.38, ал.2 ЗА съдът определя адвокатско
възнаграждение на всеки от процесуалните представители в размер от по 300,00 лева,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно
открито съдебно заседание.
Следва да се има предвид, че съдът е задължен да определи размера на
задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като
съгласно възприетото с решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите,
разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки
5
отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност
на производството и извършените от процесуалния представител действия. В таза
насока съдът съобрази и влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по
правата на човека, по делото „Бойчев срещу България“ /жалба № 59667/14/, с което
държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от
Конвенцията именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по
делото.
На последно място следва да се отбележи, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА
е определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ,
но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага
чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни
съвети. Следва да се отбележи още, че когато се поемат т.нар. „pro bono“ случаи,
адвокатът носи икономическият риск. Отделно от предходното, нито е в съответствие
със закона, нито с добрите нрави, чрез договор за правна защита и съдействие, при
условията на чл.38 ЗА, да се търси икономическа облага.
С оглед предходното ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.Л. и
адв.Н. сумата от по 300,00 лева на всеки от тях.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Доколкото издадената заповед е частично оспорена, разноски на длъжниците
следва да бъдат присъдени по съразмерност.
Видно от приложените към възраженията на длъжниците договори за правна
помощ и съдействие е, че договорените възнаграждения са при условията на чл.38,
ал.1, т.2 ЗА. С оглед предходното, съдът като взе предвид, че процесуално
представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1,
възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по аналогия
възнаграждението, следва да се изходи от вида на самото процесуално действие.
За възражението е налице утвърден от министъра на правосъдието образец.
Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е
приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа
указания за попълването и, включително за необходимостта, когато част от вземането
се признава, това да се посочи изрично. В настоящия случай длъжникът чрез
процесуален представител е подал възражение, в което е посочил, кои суми се
признават и срещу кои се възразява, като тези изявления за явно оформени в бланков
документ. Ето защо с оглед извършените от адвоката действия по изготвяне на
6
възражението, съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 – възнаграждения за изготвяне на книжа и
молби, чиито минимален размер е 50 лева, доколкото тези действия на адвоката са
най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.
Съразмерно на отхвърлената част от предявените искове ищецът следва да бъде
осъден да заплати на всеки от процесуалните представители на длъжниците в
заповедното производство сумата от по 6,61 лева.
Издадената заповед включва разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 85,20 лева, от които съразмерно на неоспорената част
от издадената заповед всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от по 21,30 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б срещу М. В. Й., ЕГН
**********, искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 93,34 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 186,68 лева - обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 29.02.2024 г., както и
сумата от 4,56 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 9,13 лева - обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
29.02.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б срещу Х. В. Й., ЕГН
**********, искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 93,34 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 186,68 лева - обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 29.02.2024 г. и сумата от
4,56 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 9,13 лева - обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 29.02.2024 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати на адвокат С. А. Н., ЕГН
**********, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от 300,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ответника М. В. Й. в исковото производство пред първоинстанционния
съд.
7
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати на адвокат М. Л. Л., ЕГН
**********, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от 300,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ответника Х. В. Й. в исковото производство пред първоинстанционния
съд.
ОСЪЖДА М. В. Й., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б
сумата от 21,30 лева, представляваща разноски в заповедното производство по
ч.гр.дело № 15071/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА Х. В. Й., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б
сумата от 21,30 лева, представляваща разноски в заповедното производство по
ч.гр.дело № 15071/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати на адвокат с.й.д. ЕГН
**********, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от 6,61 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на длъжника-настоящ ответник М. В. Й. в производство по ч.гр.дело №
15071/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати на адвокат В.Ф.С., ЕГН
**********, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от 6,61 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на длъжника-настоящ ответник Х. В. Й. в производство по ч.гр.дело №
15071/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8