Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на 19.05. 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при участието на секретаря Димитричка Георгиева
разгледа докладваното от съдия Светлана
Цанкова
въззивно гражданско дело № 688 по описа за
2020 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба
депозирана от „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК
********* срещу решение № 415/29.01.2020 год, постановено по гражданско
дело № 12706 описа за 2019 год ва ВРС, с което се ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, че А.Я.И., ЕГН **********
не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. Варна 9009, „Варна тауърс –
Г”, бул. „Владислав Варненчик" № 258, сумата от: 4078,62
лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба
на електроенергия за потребена в обект находящ се в ***, клиентски № **********,
абонатен № ********** през периода 01.07.2017г. до 24.07.2018г., но неотчетена
и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура №
**********/01.08.2019г и се ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
„Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г да заплати на
А.Я.И., ЕГН ********** сумата от 718 лева,
представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Твърди
се,че постановеното решение е незаконосъобразно и се моли неговата отмяна,с
искане да се постанови друго,с което предявения иск бъде отхвърлен.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор,в
който изразява становище за неоснователност на депозираната жалба.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити,
не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на
изложението,следва да се вземе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба от А.Я.И., с която претендира да бъде прието
за установено по отношение на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, че
не му дължи сумата от: 4078,62 лева, представляваща
корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в
обект находящ се в ***, клиентски № **********, абонатен № ********** през
периода 01.07.2017г. до 24.07.2018г., но неотчетена и неплатена електроенергия,
която е остойностена във фактура № **********/01.08.2019г.
Твърди се
в исковата молба, че не е получавала такова количество електроенергия. Твърди,
че ако е имало неточно отчитане от СТИ това не е било по негова вина.
Претендират се разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про
Продажби” АД, с който се оспорва предявения иск.. Сочи се, че на
24.07.2018г. е била извършена проверка на средството за измерване на обекта в ***,
клиентски № **********, абонатен № **********, при която в присъствието на
двама свидетели било констатирано, че регистър 1.8.3. има неотчетена ел.
енергия. Излага се, че при проверката са спазени задълженията на ответника,
посочени в общите му условия.. Процесната сума е натрупаното количество в
регистър 1.8.3, който не е видим на дисплея и е действително потребено в
обекта, но не е отчетено при редовните месечни отчети. Претендират се разноски.
От
събраните доказателства се установява
следното от фактическа страна:
-
на 24.11.2016г. в обект
в ***, клиентски № **********, абонатен № ********** бил
монтиран електромер с нулеви показания по дневна и нощна тарифи.
- На
24.07.2018г. е извършена проверка на СТИ отчитащо потреблението в обекта, при която било установено отчет по
регистър 1.8.3 в размер на 21834 квт/ч.
- На
25.07.2018г. в БИМ била извършена експертиза на СТИ, според която по него не са
налице механични повреди и отговаря на изискванията за точност при измерване,
но не съответства на техническите характеристики за правилно отчитане, поради
софтуерна манипулация в тарифната му схема за отчитане.
- Въз
основа на съставения констативен протокол за извършената проверка на абоната
било изготвено становище за начисление на неточно измерена ел. енергия за
период от 01.07.2017г. до 24.07.2018г.,която е остойностена във фактура
**********/01.08.2019г. в размер на 4078,62 лева.
По
приетата съдебно-техническа експертиза, са налице данни за неправомерно
вмешателство във софтуера на СТИ, което е преминало метрологичните проверки и е
технически изправно. Няма промяна в схемата му на свързване. На този тип
електромери, данните не са с дистанционен отчет. Регистър 1.8.3 не е видим за
отчитане на енергията от дисплея на СТИ. Не е възможно да се определи кога
точно е започнало натрупването на енергия в този регистър.
Въз
основа на така установените факти, настоящият въззивен състав , приема от правна страна следното:
Предявеният
отрицателен установителен иск е допустим
Предвид
отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, съдът
намира, че след 14.02.2017г. не е налице законоустановена възможност за
доставчиците да извършат такива корекции. Процесната корекция е извършена
след тази дата, поради което е липсвала изискуемата от ЗЕ предвидена в
специална подзаконова норма форма, с който да е съобразена. В случая към
датата на реализиране на това материално право /изготвяне на становището/ с
решение № 13691/08.11.2018г. по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС са били отменени
и нормите, в които то е предвидено - чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ.
Дори и да
се приеме, че отмяната на нормите уреждащи материалното право по чл. 48 - чл.
51 ПИКЕЕ и формалната процедура при реализирането му, не обуславя
незаконосъобразността на прилагането му, процесната корекция отново е
необоснована,тъй като е налице една
от кумулативно предвидени предпоставки,а
именно - Неизмерването, неправилното
и/или неточно измерване на потребената ел. енергия да е в резултат от доказано
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно осъществено
от потребителя въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по смисъла на
чл.120 ал.3 ЗЕ;
В
настоящия случай, от изслушаната по делото СТЕ безспорно се установява, че СТЕ
е от одобрен тип, метрологично годно и технически изправно. При извършване на
проверката на СТИ не е констатирано същото да не измерва или пък да измерва с
грешка извън допустимата. Налице е софтуерна намеса, която е довела до
неотчитане от видимите на дисплея регистри на електромера.
Наличието
на отчет в регистър 1.8.3 е резултат на намеса в софтуера на СТИ, при което
част от разходваната ел.енергия се препраща в регистър, който е видим само при
контролна проверка. От това следва извода, че посоченото количество в този
регистър е реално потребено, което обстоятелство би следвало да се установи
чрез изготвяне на разпечатки от паметта на електромера или от системата за
дистанционен отчет, което не е сторено.
В случая
е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се
дължи на софтуерна намеса. Въпреки това обаче разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е
неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика
в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика, какъвто не е настоящият случай. Това е така, защото процесният
електромер не с дистанционен отчет /т.нар. „смарт”/, поради което и информация
в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен
продукт на практика лишава клиента от възможността да упражни контрол върху
показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Констативният протокол не посочва по какъв
начин са визуализирани данните от скрит регистър, което поставя под съмнение
проверката на това основание.
От
съществено значение в случая е също така, че дори и да се приеме за реално
преминало количеството електроенергия отчетено в регистър 1.8.3, е невъзможно
да бъде определено в кой момент колко от него е преминало, а цената на
електроенергията за технологични разходи е различна в различните периоди от
време /в този смисъл заключението на вещото лице и изготвеното от ответника
становище/. Неизяснено е и каква
електроенергия е отчетена в скрития регистър 1.8.3, доколкото липсват данни
абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна, и нощна
тарифа.
При липса
на доказателства за виновно поведение на потребителя в негова тежест не следва
да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху
средството за техническо измерване.
Съдът не
споделя доводите за приложимост на общите норми по чл. 200 ЗЗД в настоящия
случай. ЗЕ и подзаконовите актове по прилагането му регламентират специална
форма при сключването на договор за продажба на електроенергия, отчитането и
заплащането й. Формалните сделки пораждат правно действие по отношение на
сключването им, евентуални изменения и/или удостоверяване на изпълнението на
задължения по тях, само ако са в установената от закона форма.
В
случая тази форма не е спазена, тъй като правилата, които следва да е
уредят по силата на закона са били отменени.
Предвид
изложените съображения, съдът приема, не е установено наличието на
законосъобразно проведена корекционна процедура. Поради това предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
В
обобщение,решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция ,въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна разноските по делото пред настоящата инстанция,но
поради непредставяне на списък на разноските в предвидениь от ГПК срок,такива
не се присъждат
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 415/29.01.2020 г постановено по гражданско
дело № 12706 описа за 2019 год ва ВРС
Решението
е окончателно и не
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: