РЕШЕНИЕ
№ 3074
гр. Варна, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20253110107585 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.
Постъпила е молба от молителката Ц. Н. Д. ЕГН **********, с адрес гр. В.,
ул."В."бл.*, ет.*, ап.*,, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу
ответника И. Х. И. ЕГН **********, с адрес гр. В., ул."В.", бл.*, ет.*, ап.*, по чл.4, ал.1 от
ЗЗДН и за издаване на заповед по чл.4, ал.3 от ЗЗДН, при наведени твърдения за извършени
от ответника актове на физическо и психическо насилие спрямо молителката.
В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически
твърдения, обосноваващи търсената от молителката защита, а именно: Сочи се при
подаване на молбата, че страните са съпрузи и са в процес за развод, предмет на гр.д.
№13607/2024г. по описа на ВРС, 17 състав.
Според изнесеното, на 08.06.2025г., вечерта молителката е била ударена от
ответника с ръце в областта на ръцете и корема. Ответникът е стискал молителката по
ръцете и шията, блъскал я в околни предмети, ухапал я по лявата ръка, като с изваден нож,
който притискал до тялото й се заканвал да я прободе. Всичко описано, молителката сочи, че
се е случило в жилището им. Излага, че не е успяла да се обади по тел.112 за помощ, т.к.
предварително ответника я бил лишил от телефона й. На следващия ден, молителката сочи,
че поради нервния срив, в който е изпаднала от преживяното, не е била в състояние да отиде
на работа, като за този ден й е бил издаден болничен лист. Молителката сочи, че изпитва
страх и при изложеното настоява спрямо ответника да се приложат мерки по ЗЗДН, като се
издаде и заповед за незабавна защита. Отправя искане за налагане спрямо ответника на
мерките по чл.5 ал.1 т.1 до т.4 вкл. по ЗЗДН.
Издадена по делото е Заповед за незабавна защита, с която са наложени
следните мерки по ЗЗДН:
Задължен е И. Х. И. ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“В.“бл.*, ет.*, ап.*, да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц. Н. Д. ЕГН **********, с адрес
гр.В., ул.“В.“бл.*, ет.*, ап.*.
Отстранен е извършителя И. Х. И. ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“В.“бл.*,
ет.*, ап.*, от съвместно обитаваното жилище с молителката Ц. Н. Д. ЕГН **********,
1
находящо се на адрес: гр. В., ул.“В.“бл.*, ет.*, ап.*. –
Забранено е на И. Х. И. ЕГН **********, с адрес гр.В., ул.“В.“бл.*, ет.*, ап.*,
да приближава пострадалото лице Ц. Н. Д. ЕГН **********, дома й, находящ се на адрес:
гр. В., ул.“В.“бл.*, ет.*, ап.*, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице, на разстояние по-малко от 50 метра, за срок до влизане в сила на
съдебното решение по настоящото дело.
Забранено е на И. Х. И. ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“В.“бл.*, ет.*, ап.*,
да осъществява контакт с пострадалото лице Ц. Н. Д. ЕГН ********** под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок до влизане в сила на съдебното
решение по настоящото дело.
В с.з. молителката, чрез процесуален представител поддържа молбата си и
отправя искане за уважаването й, посредством налагане на мерките, наложени и при
издаване на заповедта за незабавна защита. Ответникът оспорва молбата по ЗЗДН.
Съдът, след преценка на становищата на страните и събрания по делото
доказателствен материал по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
В приложена към делото молба-декларация по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, молителката декралира извършените от ответника актове на домашно насилие
спрямо нея на 08.06.2025г., изразяващи се в осъществяване на физически и психически
тормоз – на 08.06.2025г. вечерта, ответника е удрял с ръка в лицето и в корема молителката,
стискал я по ръцете, шията, блъскал я в околни предмети, ухапал я в лявата ръка, с изваден
нож, който притискал до тялото й се заканвал да я прободе.
Представено по делото е медицинско удостоверение №620/2025г., издадено от
МБАЛ „Св.А.-В.“АД, удостоверяващо че при извършен преглед на 10.06.2025г. на
молителката, са установени следните травматимни увреждания: по предната повърхност на
лявата гривнена става – синкаво-мораво кръвонасядане с неправилна форма и размери
2/1см.; по задната повърхност на лявата предмишница, в долна трета – червеникаво
ожулване с дължина около 0,5см. В заключението на МУ се сочи, че описаните травматични
увреждания са резултат на действието на тъпи, твърди предмети, вкл. такива с подчертан
ръб, биха могли да бъдат получени по указаните от освидетелстваната Ц. Д. време и начин –
на 08.06.2025г. към 16ч., в дома й, стискана от съпруга си в областта на горните крайници,
като са и нанесени удари с ръка в лявата половина и в областта на корема, стискана е в
областта на шията, блъскана в околни предмети, ухапана в областта на лявата ръка,
заплашвана.
Според съдебния лекар, в своята съвкупност, описаните травматични
увреждания са обусловили чувство на болка и страдание.
Представена епикриза и 3бр. болнични листи, издадени м.06-07.2025г.,
удостоверяват заболяване на молителката на слуховия нерв.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи :
Молбата изхожда от и срещу легитимирани лица по смисъла на чл. 3, т. 1 от
ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН, и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на
същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния жИ.т, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, представлява такъв на
домашно насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителката да докаже, че на посочената
дата ответникът е извършил спрямо нея твърдените актове на домашно насилие.
2
Твърдяната връзка между молителката и ответника – съпрузи, не е спорна по
делото, а се установява и от събраните доказателства. Представено съдебно решение №
2497/02.07.2025г., постановено по гр.д.№ 13607/2024г. по описа на ВРС удостоверява
прекратяване на брака на страните с развод на основание чл.49 ал.5 вр. с ал.4 и ал.1 от СК.
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от молителя по смисъла на
чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 2, т.3 от закона, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 3 от закона,
установява упражнените спрямо декларатора актове на домашно насилие на посочената дата
и време от страна на ответника, изразяващи се в проява на агресивно поведение, свързано с
упражнено физическо насилие, както и в прояви, съобразно описаните в молбата за защита
параметри.
По делото е приложена Справка за съдимост на молителката, от която се
установява, че същата е с чисто съдебно минало.
По делото е приложена Справка за съдимост на ответника, от която се
установява, че е осъждан многократно за престъпления, извършени по общоопасен начин и с
общоопасни средства, за престъпления, свързани с транспорта, за престъпления против реда
и общественото спокойствие, за престъпления против личността – закана с убийство.
В полза на молителката не са ангажирани гласни доказателства, за което в
съдебно заседание процесуалния й представител сочи като причина факта, че всички
свидетели, и близки, и роднини, и странични приятели, са заплашвани от ответника, и се
страхуват да свидетелстват, поради сериозните заплахи, които последния им е отправял.
Анализирайки съвкупно събраните в хода на делото доказателства, а именно:
приобщената към доказателствения материал декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, приетите
писмени доказателства – медицинско удостоверение от дата 10.06.2025г., епикриза и 3бр.
болнични листи, съдебният състав намира, че по делото е установено по категоричен начин
осъществяването на изложените в депозираната молба актове на домашно насилие под
формата на физическо и психическо насилие.
Деянията, изразяващи се в проява на агресивно поведение – физическо и
вербално психическо насилие, извършени на посочената в молбата дата и авторството им се
установяват от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има ясно и конкретно
съдържание относно това, къде са осъществени актовете на домашно насилие, на коя дата,
от кое лице и в какво се състоят същите.
При липса на достатъчно данни за точният акт на домашно насилие и липса на
категорични доказателства, които да опровергават извършването му, законът дава
преимущество на молителите, като приема, че може решението да се основава единствено на
твърденията им в представената декларация по ЗЗДН. Това е така, защото в голямата си част
от случаите актовете на домашно насилие се осъществяват на закрито, у дома, без очевидци,
което прави трудно доказването им и предоставянето на адекватна последваща защита.
В случая, освен декларацията, съдът намира, че са налице достатъчно данни и
от другите събрани доказателства, че се е осъществил твърдените актове на домашно
насилие.Като неоспорена по съдържание, декларацията е годно доказателствено средство,
което се ползва с доказателствена стойност по отношение декларираните в същата под страх
от наказателна отговорност обстоятелства /чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/. По делото не са
ангажирани доказателства, оборващи доказателствената сила на декларацията по отношение
на описаните в нея факти.
В настоящия случай, както се посочи, изложените в представената декларация
по чл.9 ЗЗДН данни се потвърждават и от констатираните телесни увреждания при
медицинско обследване на молителката, обективирани в издадено при личен неин
медицински преглед медицинско удостоверение №620/2025г. от МБАЛ „Св.А.-В.“АД.
Физическото и психическото насилие, представляват актове на домашно
3
насилие.
В този смисъл и молбата за защита от домашно насилие се явява основателна
и следва да се издаде заповед за защита в полза на молителката.
Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената
молба за защита е доказана по основание и следва да бъде уважена, като в защита на
молителката бъдат постановени исканите мерки за защита по реда на ЗЗДН. Съдът намира,
че предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1; т. 2; т.3; т.4 ЗЗДН мерки, се явяват адекватна защита по
отношение на молителката в това производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и
заздравяване на вече реализираните последици на извършваното спрямо нея от ответника
домашно насилие. Налагането на тези мерки, съдът намира, че отчита в пълнота интензитета
на посегателството над личността на молителката, и се явяват подходящи с оглед целта на
защитните мерки от домашно насилие и с оглед нуждата от превенция срещу нови актове
на домашно насилие.
Срокът на мерките т. 2, т.3 и т.4 следва да бъде определен на осемнадесет
месеца, като съгласно чл.5, ал.2 ЗЗДН следва да се приспадне срокът на действие на мерките
при издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19.
Този срок е необходим да бъдат съхранени здравето и жИ.та на пострадалата.
С тяхното налагане съдът счита, че ищцата ще бъде защитена лично, като същевременно ще
бъде обезпечено спокойствието й занапред. Посоченият срок би дал възможност на
ответника да преосмисли и ревизира поведението и отношението си спрямо молителката,
като доколкото посоченият период е достатъчно продължителен, наложените мерки ще имат
търсения от закона превантивен ефект.
Поведението на ответника представлява не само неспазване на правните
норми, регламентирани в Закона за защита срещу домашното насилие, а е индиция за
незачитане на правовия ред в Република България и в частност обществените отношения,
които осигуряват нормалното функциониране на правосъдието в Република България.
На осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН, следва да бъде осъден ответната страна да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса за
водене на делото в размер на 25.00лв.
В полза на молителката, следва да се присъдят на основание чл.78 ал.1 от
ГПК сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в минималния размер
посочен в чл.22 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 600лв., посочено и в представен списък по чл.80 ГПК на л.53.
Въз основа на горното съставът на ВРС,
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя И. Х. И. ЕГН **********, с адрес гр. В.,
ул.“В.“бл.*, ет.*, ап.*, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц. Н. Д.
ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“В.“бл.*, ет.*, ап.*, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА извършителя И. Х. И. ЕГН **********, с адрес гр.В.,
ул.“В.“бл.*, ет.*, ап.*, от съвместно обитаваното жилище с молителката Ц. Н. Д. ЕГН
**********, находящо се на адрес: гр. В., ул.“В.“бл.*, ет.*, ап.*, за срок от 18 месеца,
считано от 11.06.2025г., на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на извършителя И. Х. И. ЕГН **********, с адрес гр.В.,
ул.“В.“бл.*, ет.*, ап.*, да приближава пострадалото лице Ц. Н. Д. ЕГН **********, дома
й, находящ се на адрес: гр. В., ул.“В.“бл.*, ет.*, ап.*, местоработата й, местата за
4
социални контакти и отдих на пострадалото лице, на разстояние по-малко от 50 метра, за
срок от 18 месеца, считано от 11.06.2025г., на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на извършителя И. Х. И. ЕГН **********, с адрес гр.В.,
ул.“В.“бл.*, ет.*, ап.*, да осъществява контакт с пострадалото лице Ц. Н. Д. ЕГН
********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за
срок от 18 месеца, считано от 11.06.2025г., на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, И. Х. И. ЕГН **********, с
адрес гр.В., ул.“В.“бл.*, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Варненски районен съд, държавна такса в размер на 25,00лв./двадесет и пет
лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И. Х. И. ЕГН **********,
с адрес гр.В., ул.“В.“бл.*, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Н. Д. ЕГН **********, с адрес
гр.В., ул.“В.“бл.*, ет.*, ап.*, сумата от 600.00лв./шестстотин лева/, представляваща
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката Ц. Н. Д. ЕГН **********, Заповед за
защита, на основание чл.15 ал.8 от ЗЗДН.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.20 от
ЗЗДН.
Преписи от решението и заповедта да се изпратят на Началника на
съответното РУП при ОДП на МВР, по посочен адрес на молителя и на постоянен и
настоящ адрес на ответницата, посочени в справка НБДН, съгласно чл.16 ал.3 от ЗЗДН.
В заповедта следва да бъде вписано предупреждението за последиците от
неизпълнението на същата, по чл.21, ал.4 и 5 от ЗЗДН, съгласно които при неизпълнение на
заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уедомява незабавно органите на прокуратурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, на основание чл.17 от ЗЗДН, пред
Варненски окръжен съд, в 7-дневен срок, от уведомяване на ответника.
Обжалването не спира изпълнението на издадената заповед, на основание
чл.17 ал.3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му.
Връчването на ответната страна, да се извърши, на адреса, на който тази
страна е призована за с.з.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6