Решение по дело №837/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2915
Дата: 25 септември 2020 г.
Съдия: Владимир Ковачев
Дело: 20201200500837
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 291525.09.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградЧетвърти въззивен граждански състав
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Атанас Иванов
Секретар:Герасим Д. Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20201200500837 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Средно училище „А.П.“, гр. Петрич, обжалва решение № 357 от 30.03.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 767 от 2019 г. на Районен съд Петрич,
Гражданско отделение, 3 състав, в частта, с която са уважени претенциите на
А. И. А. от гр. Петрич, основаващи се на нормите на чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от
КТ. В жалбата се твърди, че атакуваният първоинстанционен съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Действително било налице намаляване на
обема на работата. Установило се, че разходите за басейна през 2019 г. са
изключително високи, а същият се ползва изключително ограничено.
Експлоатацията му била нерентабилна. Липсвала ефективност от неговото
ползване. Това пряко засегнало работата на спасителя, който вече не бил
необходим при неработещ басейн. Закрилата на ищеца по чл. 333, ал. 4 от КТ
не била нарушена. Синдикалните организации в училището дали изрично
предварително съгласие за прекратяване на трудовия договор на А.. Това се
потвърдило и от показанията на свидетеля Ц.М., които превратно били
изтълкувани от районния съд. Последният неправилно интерпретирал и
направените корекции във входящия дневник на училището за получаването
на съгласието. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ.
Насрещната страна не подаде отговор на жалбата.
Пред въззивната инстанция не се събираха нови доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
1
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд Петрич е
валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които
регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на
спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. То се
явява и допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.
Актът на първостепенния съд, в обжалваната част, с която са уважени
претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, е правилен.
Ищецът е заемал при ответника длъжността „спасител“, видно от трудов
договор № 3 от 27.02.2012 г.
Трудовото правоотношение е прекратено по реда на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ -
поради намаляване на обема на работата, считано от 02.04.2019 г., със заповед
№ 282 от 01.04.2019 г., издадена от директора на ответното училище.
Ищецът е членувал в организацията на Синдиката на българските учители,
функционираща в училището. Този факт изрично е признат от процесуалния
пълномощник на ответната страна в първото открито заседание на районния
съд.
Според чл. 12, т. 3 от Колективния трудов договор за системата на
училищното и предучилищното образование в Община Петрич, сключен на
25.03.2019 г., в сила от 01.01.2019 г., страна по който е и Синдикатът на
българските учители, за прекратяването на трудово правоотношение по чл.
328, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ с работници или служители, членове на синдиката, е
необходимо предварително съгласие на синдикалната организация в
съответната образователна институция, дадено за всеки отделен случай.
С цел да се установи, че е било спазено посоченото условие на колективния
трудов договор, с отговора на исковата молба е представено и нарочно
писмено становище, изхождащо от лицата С.В. и М.В., които са председатели
на синдикалните организации на СБУ и КТ „Подкрепа“ в училището. От
съдържанието му става ясно, че се дава съгласие за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца. Отразената върху него дата на издаване
е 26.03.2019 г.
Районният съд е приел, че въпросното становище не обективира волята на
колективните синдикални органи, а материализира само едноличното
съгласие на председателите на синдикалните организации за уволнението на
ищеца, което опорочава процедурата по чл. 333, ал. 4 от КТ. Той обаче не е
следвало да изследва този въпрос, защото ищецът не е направил подобно
2
оплакване. Позицията на процесуалния му представител е била единствено за
антидатиране на споменатото становище. Тук първата инстанция отново е
допуснала грешка, като е счела, че процесният документ е частен такъв.
Документите, издавани от синдикалните организации /централни и местни/ в
кръга на техните функции по защита правата на работниците/служителите, са
официални - Решение № 194 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2012 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.Ц.. След като се оспорва датата на
официален документ, тежестта на доказване е върху оспорващата страна. В
случая това е ищецът. Такова доказване не е успешно проведено от него по
делото. Следва да се приеме, че становището е съставено на посочената в
същото дата. За да прояви то действието си обаче, е необходимо да е
достигнало до работодателя преди издаването на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение - Определение № 1082 от 13.11.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 3890/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Л.Б., Определение №
424 от 20.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7559/2013 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията М.И., Определение № 1195 от 25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
405/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М.И., Решение № 659 от 8.10.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1834/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Б.,
Решение № 417 от 12.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 788/2009 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията С.Ц., и др. Този факт е трябвало да бъде доказан от
ответната страна. Тя е представила дневника за входяща поща. В него
действително е отразено постъпване на съгласието на синдикалните
организации в училището, но правилно районният съд не го е кредитирал. На
първо място, наистина се касае за частен свидетелстващ документ, който
изхожда от ответника и удостоверява изгодно за него обстоятелство. На
второ място, в откритото заседание на 06.03.2020 г. са установени изтривания
и добавки в самото вписване, засягащи вида и характера на вписания
документ, които компрометират достоверността му. От свидетелските
показания също не може да се направи заключение, че съгласието е
достигнало до работодателя преди уволнението.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното
се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими,
се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането
на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./,
психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането
- възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование,
3
заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да
каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва
да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/
степента на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на
автентичност /"Разпит на свидетели в гражданското производство" от Ц.Ц.,
"Сиела", София, 1997 г., стр. 48/.
В казуса, показанията, дадени от свидетелите Е.Ш. и Д.Ч., главен
счетоводител и заместник-директор на ответната училищна институция, не
съдържат данни, относими към получаването на съгласието, защото лицата
споделят, че не се занимават с входящата документация, включително
синдикалната такава, и нямат представа дали подобен документ е постъпвал в
училището.
Свидетелят Ц.М. не работи в ответното училище, няма отношение към
документите, постъпващи там, и преразказва информация, съобщена му от
ищеца, директора и председателя на местната организация на СБУ.
Преценени както поотделно, така и в съвкупност, събраните гласни
доказателства не установяват съгласието да е достигнало до работодателя
преди уволнението, поради което правилно районният съд е счел, че в крайна
сметка процедурата по чл. 333, ал. 4 от КТ не е спазена и следва да отмени
заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да
разглежда трудовия спор по същество - чл. 344, ал. 3 от КТ. Не са приобщени
други доказателства, които да разколебават този извод. Косвено
обстоятелство в подкрепа на тезата на ищеца е и самото съдържание на
уволнителната заповед, в което отсъства позоваване на получено синдикално
съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение.
Решението на районния съд се оказа правилно в обжалваната част, поради
което следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия трябва да се присъдят направените разноски за адвокат пред
Окръжния съд.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV
въззивен състав
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 357 от 30.03.2020 г., постановено по
гражданско дело № 767 от 2019 г. на Районен съд Петрич, Гражданско
отделение, 3 състав, в обжалваната част, с която са уважени претенциите на
А. И. А. , ЕГН **********, адрес гр. Петрич, ул. „Оборище“ № 3, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ.
ОСЪЖДА Средно училище „А.П.“, гр. Петрич, ул. „Т.“ № 8, БУЛСТАТ ...,
представлявано от директора А.Г., да заплати на А. И. А. , ЕГН **********,
адрес гр. Петрич, ул. „Оборище“ № 3, направените разноски за адвокат по
делото пред Окръжния съд – 350 /триста и петдесет/ лева.
Настоящият съдебен акт може да бъде обжалван в едномесечен срок, считано
от връчването на копие от него, по реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2,
чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред Върховния касационен съд на
Република България, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5