Р
Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр.Варна,
23.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на трети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№121/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби,
както следва. Въззивна жалба, подадена от Н.Р.А. чрез процесуалния й
представител адв. М.Я., против решение №155/20. 11.2019г., постановено по
т.д.№321/18г. по описа на ДОС, т.о., в
частите му, с които: 1/ е
отхвърлен предявеният от Н.Р.А. против ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“АД,
гр.София иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата,
представляваща разликата над 10 000лв. до 40 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на
29.09.2017г. от М. Т. М. като водач на МПС, сключил договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000578081, издадена
на 17.02.2017г., валидна от 17.02.2017г. до 17.02.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от крайната дата за произнасяне по предявената
претенция - 26.04.2018г. до датата на окончателното изплащане на задължението; 2/ Н.Р.А. е осъдена да заплати на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД 500лв.
адвокатско възнаграждение и 150лв. депозит за съдебните експертизи.В жалбата се
твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният от ищцата иск бъде уважен в пълния му размер, ведно
с присъждане на законна лихва от 26.04.2018г. до окончателното изплащане, като
се присъдят и сторените от страната съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД в депозирания отговор по жалбата в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител ю.к. Ц.Б. поддържа становище
за нейната неоснователност и моли решението на ДОС в обжалваните му от Н.А.
части да бъде потвърдено.
Въззивна жалба, подадена
от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, гр.София чрез процесуалния му представител
ю.к.Ц.Б., против решение №155/20.11.2019г., постановено по т.д.№321/18г. по
описа на ДОС, т.о., в частите му, с
които ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД: 1/
е осъдено да заплати на Н.Р.А. сумата, представляваща разликата над
5 000лв. до 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на 29.09.2017г. от
М. Т. М. като водач на МПС, сключил договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД „Далл Богг: Живот и
Здраве“АД, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000578081, издадена на 17.02.2017г.,
валидна от 17. 02.2017г. до 17.02.2018г., ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от крайната дата за произнасяне по предявената претенция-
26.04.2018г. до датата на окончателното изплащане на задължението; 2/ е осъдено да заплати на Н.Р.А. сумата,
представляваща разликата над 200лв. до 400лв. държавна такса; сумата,
представляваща разликата над 75лв. до 150лв. депозит за съдебните експертизи и сумата,
представляваща разликата над 500лв. до 1 000лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск за
горепосочения му размер бъде отхвърлен, като се присъдят и сторените от
страната съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна Н.Р.А. в депозирания
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния
представител адв.М. Я. поддържа становище за нейната неоснователност и моли
решението на ДОС в обжалваните му от дружеството части да бъде потвърдено.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и
допълнителната си искова молба ищцата Н.Р.А. излага, че на 29.09.2017г. около
полунощ е пътувала като пътник в микробус „Мерцедес спринтер”, рег.№ТХ 7465 АМ,
управляван от Берол Тефук Османов, движещ се по главен път Добрич-Варна в
посока гр.Варна.В обратната посока Варна-Добрич се е движел л.а. „Пежо”406,
рег.№ТХ 5561 ХА, управляван от Младен Тодоров Маринов.На около 500м. след
разклона за с.Зорница л.а. „Пежо” 406 е навлязъл в лентата за насрещно движение
и се е ударил челно с движещия се в обратната посока микробус „Мерцедес
спринтер”.Причината за възникване на ПТП са действията на водача на
л.а./починал при ПТП/, който е допуснал нарушение правилата за движение, а
именно чл.16, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че на пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за
движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне.В резултат от ПТП ищцата
получила следните телесни увреждания: травма на главата, контузия на гръдния
кош и увреждане на междупрешлените дискове в поясния и други отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия.Веднага след ПТП е прегледана в спешното
отделение на МБАЛ „Света Анна-Варна”АД, извършена е консултация с ортопед и
неврохирург, на сутринта е освободена за домашно лечение.В следващите дни е
продължила да изпитва гадене и безапетитие, което наложило консултация с
неврохирург.Общото неразположение и болките в кръста и гърдите наложило
консултации с невролог и хирург.При извършените прегледи е установено, че
ищцата е получила контузия на гръден кош и увреждане на междупрешлените дискове
в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.Предписано й е
медикаментозно лечение.След инцидента се чувства отпаднала, бързо се изморява,
избягва да общува с близките си, вследствие преживения стрес страда от безсъние
и тревожност.Към момента на настъпване на ПТП за л.а. „Пежо”406, рег.№ТХ 5561
ХА /с което МПС от неговия водач виновно е причинено ПТП/, е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица №BG/30/117000578081 със срок от
17.02.2017г. до 17.02. 2018г. с ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД. Отправила заявление по чл.380, ал.1 от КЗ до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди. Ответникът
образувал щета №0801-000262/2018-04, но не се произнесъл по нея в срока по
чл.496, ал.1 от КЗ.
Предвид гореизложеното
претендира ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“АД да бъде осъдено да й заплати
сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат
от ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
26.04.2018г./крайната дата-изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ
за произнасяне по отправената претенция/ до окончателното изплащане.
Ответникът ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД гр.София в депозирания писмен отговор в срока по
чл.367, ал.1 от ГПК и допълнителен отговор в срока по чл.373, ал.1 от ГПК
оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, възникнало от договор по задъл -жителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за л.а. „Пежо” 406,
рег. №ТХ 5561 ХА.Твърди, че М. Т. М. при управлението на л.а. не е нарушил
императивни разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП,
съответно липсват негови виновни действия, в резултат от които да е настъпило
ПТП.Констативният протокол за ПТП от 29.09.2017г. е съставен изцяло по данни на
водача на микробус „Мерцедес спринтер”.Контролните органи описват схемата и
механизма на ПТП след възприемане на статичната обстановка на произшествието,
без да са го наблюдавали в динамика. Поддържа, че претендираният от ищцата
размер на обез -щетение е необосновано прекомерно завишен и не съответства на
действително търпените /ако такива са търпени/ вреди, както и на съдебната и
застрахователна практика по аналогични случай за процесния период. Оспорва
твърденията на ищцата, че са получени в резултат от ПТП посочените в исковата
молба травма -тични увреждания, както и тези за психични травми.Твърди, че с
поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния за нея резултат,
т.к., бидейки пътник в МПС, намиращо се в движение, не е използвала
обезопасителен колан, както и защото е пътувала при шофьор, употребил алкохол,
при знание за горното обстоятелство.Оспорва претенцията по акцесорния иск за
лихви по аргумент за неоснователност на главния иск.
В частта му, с която
претенцията е уважена до размера от 5 000лв., ведно със законна лихва,
считано от 26.04.2018г. до окончателното изплащане, решението на ДОС е влязло в
сила.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са искове с
пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е
спорно, че към 29.09.2017г. за л.а. „Пежо”406, рег.№ТХ 5561 ХА е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица №BG/30/117000578081 с начална дата на
покритие 17.02.2017г. и крайна дата на покритие 17.02.2018г. с ответника ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД. На осн. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице,
спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване
изискванията на чл.380 от КЗ. Страните не спорят и относно обстоятелството, че
въззивницата е отправила писмено към въззиваемото дружество своята
застрахователна претенция, заведена от дружеството като щета №**********/2018-04,
като обезщетение застрахователното дружество не е заплащало.
Съгласно
разпоредбите на чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава/при
определени условия/, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно чл.493 от КЗ е
граждан -ската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой, вкл. неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Съгласно Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №2554/29.09.2017г., съставен от дежурен ПТП при ОД на
МВР-Варна, на 29.09.2017г. между л.а. “Пежо“406, рег.№ТХ 5561 ХА, управляван от
М. Т. М., и микробус „Мерцедес Спринтер“, рег.№ТХ 7456 АМ, управляван от Б. Т.
О., е настъпила катастрофа, при която са пострадали водачът на лекия автомобил
М. Т. М., починал на място, пътувалото в л.а. лице и пътуващите в микробуса
лица, включително и ищцата по делото.
Съгласно заключението на САвТЕ от
23.07.2019г. на в.л.Е.Ж., изслушано пред първоинстанционния съд, кредитирано от
настоящата инстанция като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, изготвено въз основа на данните от констативния протокол за оглед и
от фотоалбумите, съставени за нуждите на висящо досъдебно производство, механизмът
на процесното ПТП
е следният: на 29.09.2017г., около 00.10ч.,
по главен път ІІ-29 в посока от гр.Варна към гр.Добрич, на 500м. след
Т-образното кръстовище за с.Зорница, се е движел лекият автомобил „Пежо“406,
рег.№ТХ 5561 ХА, управляван от М. Т. М.. В същото време, по същия път и в
противоположна посока се е движел микробус „Мерцедес Спринтер“, рег.№ ТХ 7465
АХ, управляван от водача Б. Т. О.. Наближавайки
мястото на произшествието, лекият автомобил се е движел със скорост около 99,
29 км/ч., а микробусът със скорост около 90 км/ч. /по данните от тахографския
лист/.На описаното място и двата автомобила са навлезли едновременно в завоя,
движейки се един срещу друг, който за лекия автомобил бил десен, а за автобуса
бил ляв, като радиусът на завоя е бил около 196, 11 м., което от техническа
гледна точка е определяло, че критичната скорост за безопасното преодоляване на
завоя е била около 136, 75 км/ч.След навлизане в завоя л.а.“Пежо“ се е движил
на около 0, 80м. в ляво от непрекъснатата осева линия с левите си колела, т.е.
бил навлязъл с 0, 80 м. в насрещното
платно за движение, предназначено за движещите се в посока гр.Варна автомобили.Непосредствено
след навлизане в завоя, водачът на микробуса го е бил позиционирал с левите му
колела върху непрекъснатата осова линия.Всеки от водачите е имал видимост един
към друг около 50 м., която е била функция от движението им на фарове с къси
светлини и от геометрията на завоя.Сблъсъкът е резултат от взаимното пресичане
на траекториите на двата автомобила в резултат на преобладаващото навлизане на
лекия автомобил в лентата за движение по посока гр.Варна и частичното навлизане
на автобуса в лентата за движение по посока гр.Добрич.Ударът е настъпил в
предните леви части на двата автомобила, като в мястото на удара двата
автомобила са били с взаимно застъпване около 1 м., мерено от левите им ръбове
навътре към средата на купетата по ширина.След удара и двата автомобила се
деформират значително в предните леви части на купетата, като след фазата на
еластична и пластична деформация, се получава ротация и едновременна транслация
на всеки от тях наляво около вертикалните им оси, като след разделяне на двете
купета едно от друго, се отделят и изхвръкват отломки, гориво-смазочни материали
и течности по пътното платно.След като двата автомобила са изразходвали своята
кинетична енергия, те се установили в покой на мястото, посочено в Протокола за
оглед и фотоалбума.Поведението и на двамата водачи не е било съобразено с
конкретната пътна обстановка, а именно навлизане на л.а. с около 0, 80 м. в
насрещното платно и движението на микробуса с левите му колела върху осевата
линия.Видимостта за всеки от водачите един към друг е около 50 м., а при скорост
на движение от 90 км/ч. опасната зона за спиране на автобуса е имала дължина
около 83, 90 м., а при скорост на движение от 99, 29 км/ч. опасната зона за
спиране на л.а. е имала дължина около 86, 88 м., евентуално- при скорост на
движение на лекия автомобил с 90 км/ч., опасната зона за спирането му е следвало
да има дължина около 74, 19 м.Критичната скорост за безопасно преодоляване на
завоя в района на произшествието е била 136, 75 кв.м. или водачът на л.а. е
навлязъл в лявата лента не поради движение със скорост, по-голяма от критичната
за завоя, а поради собствена субективна реакция и действие.
Микробусът е бил оборудван с предпазни
колани за всичките 1+15 места /седящи/, с които разполага.Заключението е
направено въз основа на обстоятел -ството, че към датата на настъпване на
процесното ПТП, микробусът е бил преминал технически преглед и е бил допуснат
да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване /при огледа е
установено, че оборудването на купето е частично демонтирано, липсват част от
седалките, а тези, които са останали за разоборудвани/липсват облегалки,
седалки или други части/.Триточковият автома -тичен предпазен колан, с който е
бил оборудван микробусът, има за задача при катастрофа да фиксира тялото на
водача или пътниците в техните седалки, за да бъдат по възможност равномерно
спрени, заедно с кабината на пътниците и да не са изложени на високи,
неконтролирани сили.Ограничителят на силата на колана, ведно със съвместно
действие с обтегачите и въздушните възглавници, намалява риска от наранявания
на пътниците в горната част на тялото.Предпазният колан помага не само при
катастрофа, но и при рязко аварийно спиране, като предотвратява малки и средни
травми.При удар коланите намаляват близо 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото
тяло.
Предвид така установеното от САвТЕ съдът
приема, че процесното ПТП е настъпило в резултат на нарушението на правилата за
движение по пътищата и от двамата водачи, а именно: 1/ чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, като в случая всеки
от водачите е навлязъл с управляваното от него МПС и се
е движил частично в лентата за насрещно движение, като това на водача на лекия
автомобил е било с дълбочина на навлизането от 0, 80 м., а водачът на микробуса
го е бил позиционирал с левите му колела върху непрекъснатата осова линия; 2/ чл.44,
ал.1 от ЗДвП - при
разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни
да осигуряват достатъчно странично разстояние между път -ните превозни средства;
3/ чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП - на пътните превозни средства е забранено да
застъпват и пресичат пътната маркировка „единичната непрекъсната линия”.Освен това и двамата водачи са нарушили изискването
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като са управлявали съответните МПС със скорости,
които не са били съобразени с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие - както сочи вещото лице,
скоростта на всяко от МПС предпоставя дължина на опасната зона, надвишаваща
дължината на видимостта.
За настоящото
производство е ирелевантно обстоятелството, че против водача на микробуса Бирол Тефук Османов в образуваното досъдебно
производство № 317/17г. по описа на РУ на МВР гр.Аксаково е издадено
постановление за привличане на обвиняем от 06.03.2019г. за това, че при условия
на независимо съпричиняване с М. Т. М. нарушил посочените в постановлението
правила за движение и по непредпазливост причинил смъртта на М. М. и телесни
повреди на 4 лицата – В. В. М., А. И. А., Г. С. И. и Н. О. С.-престъпление по
343, ал.4, вр. с ал.3, б.”б” от НК, което наказателно производство не е
приключило. Ирелевантно, т.к. в настоящия процес се претендира ангажиране
отговорността на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД за виновните,
противоправни и причинили вреда действията на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при него, а именно на лицето М. Т. М..Доколкото
същият е починал, против него не би могло да бъде образувано наказателно
производство-чл.24, ал.1, т.4 от НПК, което да е преюдициално за настоящия
процес, така щото да се зачете от гражданския съд по реда на чл.300 от ГПК
задължителната сила на присъдата.
Съгласно формираната трайна съдебна
практика - напр. Решение №121/18.09. 2014г. по т.д. №2859/13г., ВКС, І т.о.,
Решение №192/02.11.2017г.
по т.д.№416/17г., ВКС, I т. о. и Решение №32/30.03.2020г. по т.д.№289/19г., I
т. о. при съпричиняване на вредоносния резултат от неколцина, застрахователят
по задължителна застраховка " Гражданска отговорност" на
автомобилистите отговаря до размера на застрахователната сума, но за
обезщетяване пълния размер на вредата, а не пропорционално на приноса на
застрахования от него делинквент.Така с оглед разпоредбата на чл.53 от ЗЗД,
установяваща солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от които
отговаря спрямо увредения за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер,
а не съобразно приноса си.Въпреки, че застрахователят по гражданската
отговорност на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице
солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, предвид
функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по
застраховка "Гражданска отговорност" отговаря по отношение на
увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за
всички вреди и в пълния им размер до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования
при него делинквент.
Съгласно
заключението на СМЕ от 25.09.2019г. на в.л.В.Д., изслушана пред
първоинстанционния съд, обясненията на в.л. в о.с.з. на 08.10.2019г. и
приложената по делото медицинска документация /фиш за оказана спешна медицинска
помощ от 29.09.2017г. с работна диагноза разкъсно-контузна рана на главата,
лист за преглед от 29.09.2017г., издаден от Спешно отделение на МБАЛ
„Св.Анна-Варна”АД, амбулаторен лист от 10.10.2017г. за преглед от неврохирург с
основна диагноза главоболие, амбулаторен лист от 10.10.2017г. за преглед от
хирург с основна диагноза контузия на гръдния кош и обективно състояние -
палпаторна болезненост в лява гръдна половина-по хода на 7 и 8 ребрени дъги,
без патологична подвижност, амбулаторен лист от 06.11.2017г. за преглед от невролог
с основна диагноза увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите
отдели на гръбначния стълб с радикулопатия и обективно състояние-болезнени
активни движения в поясния отдел на гръбначния стълб и лява тазобедрена става, сухожилнонадкостни
рефлекси (СНР) живи, двустранно еднакви, хипестезия /намалена сетивност/ по ЕС
1 дерматом в ляво/, в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП Н.А.
е получила: контузия на главата с разкъсно-контузна рана в окосмената част на
главата, контузия на гръдния кош, контузия в областта на таза и поясната област
с развитие на радикулопатия. Получените травми са наложили шев на раната на
главата и поставяне на противотетаничен серум.Посочените травми се
възстановяват обичайно в рамките на 2-3 седмици, но е възможно установената
радикулопатия да причинява периодични болки при движение в продължение на
месеци.Съгласно заключението и обясненията на в.л. за отговор на въпроса дали е
бил поставен или не обезопасителен колан и как горното би се отразило на
получените травми е необходима детайлна САвТЕ, като в.л. не може да се ангажира
с отговор, доколкото не знае механизма на настъпване на ПТП.Доколкото травмите
на ищцата/в сравнение с травмите на другите пътници/ са минимални може да се
допусне, че тя е стояла на най-защитеното място в микробуса, далеч от мястото
на удара.Може и да е имала колан, но в.л. не може да се ангажира със становище.
Съгласно показанията на
св.Ф. К. А./съпруг на ищцата/, ценени при условията на чл.172 от ГПК, но и като
непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал, след
катастрофата видял съпругата си в Бърза помощ в гр.Варна, където била
приета.Главата й била превързана, имало кръв. Сутринта я шили и я пуснали да си
ходи.След седмица отново започнал да я боли гръдния кош, посетили с направление
лекар, направили й снимка, установили, че прешлените й са притиснати в гръдния
кош, дали й обезболяващи лекарства.И в момента не е напълно възстановена.Без
хапчета не може да спи, шофьор е, а от две години не се е качвала на
кола.Психичното й състояние е променено, понякога забравя, объркана е.
Търпените от
въззивницата неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
осъщественото от застрахованото по см. на чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно
противоправно деяние, за които вреди има право на обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.При определяне на справедливото обезщетение
за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай
установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта
на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономи- ческото състояние в страната
към момента на увреждането, израз на което е и минималната застрахователна сума
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.Като паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за
неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически условия,
чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат самостоятелно
значение по отношение на критерия за справедливост.От своя страна икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие се
влияят от множество фактори, като минимална работна заплата/към момента на
деликта 460лв./, инфлационни процеси/2, 8% за 2017г./, нарастване на цените и
др.
Съобразявайки броя
и вида на травматичните увреждания - една разкъсно -контузна рана на главата в
окосмената й част, натъртване в областта на гръдния кош, без счупвания,
контузия в областта на таза и поясната област /увреждания на междупрешлените
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия/, също
без счупвания, общия посочен от в.л. лечебен период/2-3 седмици/ и
възстановителен такъв, протекли без обездвижване и съответно без нужда от чужда
помощ в ежедневието, времето, през които болките и страданията са били особено
интензивни/непродължително/, конкретните понастоящем негативни последици -
възможност за периодично проявяващ се болков синдром при движение поради
радикулопатията, начинът, по който изживените физически травми и стрес са се
отразили на психичното й състояние - продължаващи безсъние и страх от шофиране,
но и обстоятелството, че съгласно цитираните показания въззивницата се върнала
на работата си в семейната фирма /според представения болничен лист е ползвала
болнични само за периода от 10.10.2017г. до 19.10.2017г./, възрастта на
пострадалата, както и обществено-икономическите условия в страната и лимита на
застрахователно обезщетение към датата на ПТП, съдът приема, че обезщетение в
размер на 12 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от въззивницата
неимуществени вреди.
Недоказано, поради това
неоснователно, е възражението за съпричиняване, т.к. пострадалата е пътувала
при водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, при знание от нейна
страна на този факт.
Основателно се явява
възражението за съпричиняване на резултат от пострадалата, която не е носила
предпазен колан.Съпричиняването е
обективен факт, който се определя единствено от наличието на пряка
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия с вредоносния
резултат, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на
пострадалия.От приложеното към САвТЕ копие на удостоверението за преминат
преглед за техническата изправност на микробус „Мерцедес Спринтер“, рег. №ТХ 7465
АМ на 10.08.2017г., се установява, че автобусът е клас „В“ и е бил годен за
извършването на превоз на пътници.Съобразно приложеното копие на свидетелството
за регистрация, част І, отбелязаната технически допустима максимална маса за
този микробус е 3500кг. /F.1/.При това положение
и според нормите на чл.149, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 3, т. 2 от ЗДвП същият е
превозно средство от тип М2.Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.Микробусът е бил оборудван за всичките си
седящи места с обезопасителни колани, но въззивницата не е използвала такъв към
момента на настъпването на процесното ПТП.Противното не се установява от
заключението на СМЕ и обясненията на в.л. в о.с.з., доколкото в.л. не се
ангажира с конкретен отговор по поставения въпрос.Съгласно заключението на САвТЕ
ограничителят на силата на колана, в съвместно действие с обтегачите и
въздушните възглавници, намалява риска от наранявания на пътниците в горната
част на тялото.Предпазният колан помага не сами при катастрофа, но и при рязко
аварийно спиране, като предотвратява малки и средни травми.При удар намалява
близо 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото тяло.Разтегля се от
натоварването и така се удължава времето за окончателно спиране на тялото при
задържането му. От всички пътници в микробуса въззивницата е получила най-малки
наранявания, тъй като е седяла на място, било най-малко изложено на високи
неконтролируеми физични сили при осъществения сблъсък между двете МПС -
съгласно СМЕ уврежданията й са резултат от удари с или върху твърди предмети с
не особено голяма сила.Две от трите й наранявания са в горната половина на
тялото/удар на главата, от който е получила разкъсно-контузна рана в окосмената
част, и натър - твания в областта на гръдния кош/.Поради мястото, което
въззивницата е заемала в микробуса /предопределило посоченото ниво на
въздействие при удара/, съдът приема, че, ако същата беше с поставен
обезопасителен колан /способен да пре -дотвратява съгласно САвтЕ малки и средни
травми/, травматичните й увреждания не биха били изключени изцяло, но биха били
още по-малки.Съобразявайки травмите, които тя е получила, и тези травми в
горната половина на тялото, които, поради невисокото/за нея/ ниво на
въздействие на формираните при удара сили, биха били изключени при поставен
обезопасителен колан, съдът приема, че съпричиняването от нейна страна е в
размер на 50%.Предвид приетия размер на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата и след приспадане на осн. чл. 51, ал.2 от ЗЗД от
размера на определеното обезщетение на сума, съответна на степента на
съпричиняването, то обезщетението, което следва да се присъди на въззваемата за
претърпените от нея неимуществени вреди, е в размер на 6 000 лв.Сумата следва
да се присъди ведно със законната лихва от датата, от която се претендира в
исковата молба, а именно 26.04.2018г., която между страните е безспорно, че е
крайната дата на изтичане
на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, т.е. тримесечният срок за произнасяне от
предявяване на претенцията по реда на чл.380, ал.1 от КЗ пред застрахователя
/формирана е съдебна практика- решение №167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по
описа на ВКС, ІІ т.о. и решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/18г., ВКС, І
т.о., съгласно която лихва се дължи от предявяване на претенциите пред
застрахователя, но в настоящия случай страната претендира такава от по-късен
момент/.
Предвид частичното
несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд
решението на ДОС в частите му, с които исковата претенция е уважена за
разликата над 6 000лв. до 10 000лв. следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което в тази същата част се отхвърли. Съответно
относно разноските решението следва да бъде отменено в частите му, с които
дружеството е осъдено да заплати на ищцата като разноски държавна такса за
разликата над 240лв. до 400лв.; сумата, представляваща разликата над 90лв. до 150
лв. депозит за съдебните експертизи и сумата, представляваща разликата над
600лв. до 1 000лв., представляваща адвокатско възнаграждение.В останалите му
обжалвани части решението следва да бъде потвърдено.
Страните претендират
присъждането на разноските, строени пред настоящата инстанция
разноски.Въззивницата в размер на 2 300лв., от които държавна такса в
размер на 600лв./която не следва да се присъжда, предвид неоснователността на
нейната въззивна жалба/ и адв.възнаграждение/с представени доказателства за
надлежното му заплащане/ в размер на 1700лв./с включен ДДС, т.к. адв.дружество
е регистрирано по ЗДДС, а без ДДС в размер на 1 416, 67лв./.Направено е
възражение за прекомерност от насрещната страна в случай, че същото надвишава
минималния установен размер.Съобразно материалния интерес пред настоящата
инстанция /сумата, представляваща разликата над 5 000лв до 40 000 лв.
или това е сумата от 35 000лв./ и предвидения в минимален размер на
възнаграждението при този интерес в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС
в размер на 1 580лв. и с ДДС в 1 896лв. претендираното възнаграждение
е под установения минимум.Съразмерно на приетата за основателна част от
претенцията, разглеждана пред настоящата инстанция /разликата над 5 000лв. до 6
000 лв./, и пълния й размер-35 000лв., следва на въззивницата да се
присъди сумата от 48, 57лв.Дружеството претендира държавна такса в размер на
100лв., от които съобразно отхвърлената от настоящата инстанция част от претенцията/4
000лв./ следва да се присъди сумата от 80лв.Претендира и юрисконсултско
възнаграждение.Същото съдът на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от НЗПП
определя в размер на 300лв., от което съобразно неоснователната част от
претенцията, приета от настоящата инстанция/над 6 000лв. до
40 000лв./ следва да се присъди сумата от 291, 43лв. или общо на
дружеството сумата от 371, 43лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №155/20.11.2019г.,
постановено по т.д.№321/18г. по описа на ДОС, т.о., в частите му, с които ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД: 1/ е осъдено да заплати на Н.Р.А. сумата,
представляваща разликата над 6 000 лв. до 10 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно
произшествие на 29.09.2017г. от М. Т. М. като водач на МПС, сключил договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД
„Далл Богг: Живот и Здраве“АД, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000578081,
издадена на 17.02.2017г., валидна от 17.02.2017г. до 17.02.2018г., ведно със
законната лихва върху тази главница/разликата над 6 000лв. до
10 000лв./, считано от крайната дата за произнасяне по предявената
претенция - 26.04.2018г. до датата на окончателното изплащане на задължението; 2/ е осъдено да заплати на Н.Р.А. сумата,
представляваща разликата над 240лв. до 400лв. държавна такса; сумата,
представляваща разликата над 90лв. до 150лв. депозит за съдебните експертизи и сумата,
представляваща разликата над 600лв. до 1 000лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Р.А., ЕГН **********, против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК
*********, искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД в частите им за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата, представляваща разликата над 6 000лв. до 10 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при
пътно-транспортно произшествие на 29.09.2017г. от М. Т. М. като водач на МПС,
сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“АД, обективиран в застрахователна
полица № BG/30/117000 578081, валидна от 17.02.2017г. до 17.02.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума/разликата над 6 000лв. до
10 000лв./, считано от 26.04.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №155/20.11.2019г.,
постановено по т.д.№321/18г. по описа на ДОС, т.о., в частите му, с които: 1/
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е осъдено да заплати на Н.Р.А. сумата,
представляваща разликата над 5 000лв. до 6 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно
произшествие на 29.09. 2017г. от М. Т. М. като водач на МПС, сключил договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД
„Далл Богг: Живот и Здраве“АД, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000578081, издадена на 17.02.2017г.,
валидна от 17.02.2017г. до 17.02. 2018г., ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от крайната дата за произнасяне по предявената претенция -
26.04.2018г. до датата на окончателното изплащане на задължението; 2/ ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е
осъдено да заплати на Н.Р.А. сумата, представляваща разликата над 200лв. до 240лв.
държавна такса; сумата, представляваща разликата над 75лв. до 90лв. депозит за
съдебните експертизи и сумата, представляваща разликата над 500лв. до 600лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение; 3/
е отхвърлен предяве -ният от Н.Р.А. против ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД,
гр.София иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата,
представляваща разликата над 10 000лв. до 40 000лв; 4/ Н.Р.А. е осъдена да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД 500лв. адвокатско възнаграждение и
150лв. депозит за съдебните експертизи.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“АД,
ЕИК ********* да заплати на Н.Р.А., ЕГН **********, сумата от 48, 57лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция,
съразмерно с основателната част от претенцията, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Р.А., ЕГН **********, да заплати на
ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, сумата от 371, 43лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция,
съразмерно с неоснователната част от претенцията, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: