Решение по дело №118/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 345, във вр. с 341 ал.2, във вр. с чл. 249 ал. 3 от НПК.

Образувано е по постъпил Ч. П. на РП – М. против Разпореждане № 4/03.04.2015 год. на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 74/2015 год. по описа на М. районен съд, с което на основание чл. 249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.2 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по посоченото дело и същото е върнато на прокурора за отстраняване на посочените в обстоятелствената част на разпореждането допуснати съществени отстраними процесуални нарушения. В частния П. прокурорът от РП – М. е изложил подробни съображения относно неправилността на протестираното разпореждане, като е направил искане същото да бъде отменено.

Против посоченото разпореждане е постъпила и частна жалба от защитника на обвиняемия С. Б. – адв. С. П., в която се твърди, че разпореждането е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, като в жалбата се развиват подробни съображения относно обосноваността и доказаността на повдигнатото на обв.Б. обвинение. Жалбодателят моли разпореждането да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго такова, с което делото да бъде върнато в Момчилградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на получаване на обвинителния акт – провеждане на разпоредително заседание и сл.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното и обжалвано разпореждане, с оглед доводите, изложени в частния П. и частната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частният П. и частната жалба са подадени от лица, имащи интерес от обжалването и протестирането, и в законоустановения срок, поради което същите са допустими.

По частния П..

По същество частният П. е неосноватален.

По внесен на 02.04.2015 год. в РС - М. обвинителен акт, с който е било повдигнато обвинение на С. К. Б. от с.П., общ.Д., обл.К. за извършено престъпление по чл.172б ал.1 от НК, във вр. с чл.13 ал.2 т.2 от ЗМГО, е било образувано Н.о.х.дело № 74/2015 год. по описа на М. районен съд. С протестираното и обжалвано в настоящото производство Разпореждане № 4/03.04.2015 год. съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е върнал същото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. За да постанови разпореждането си, съдията-докладчик е посочил в две допуснати според него съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, а именно: че при проведения на 08.01.2015 год. разпит на обв.С. Б., същият е поискал отвод на разследващия орган – следовател П.К., поради предубеденост, но въпреки така направеният отвод от обвиняемия на разследващия орган, липсва произнасяне от наблюдаващия прокурор, а действията по разследването са продължили да бъдат извършвани от същия разследващ орган, срещу който е бил направен отвод; както и че въпреки изричното волеизявление на упълномощен представител на „А. к.”, упълномощено да представлява на територията на Република България пострадалото юридическо лице „Н. И.” ЛТД, че желае да се запознае с материалите по разследването, то „А. к.” не са били призовани за предявяване на разследването, в нарушение на чл.227 ал.2, предл.2-ро от НПК. Съдията – докладчик е приел в разпореждането си, че така посочените нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство са съществени такива и ограничават процесуалните права на обвиняемия /първото/ и на пострадалия /второто/, като същите са отстраними, чрез връщане на делото на прокурора за допълнително разследване, при което да бъдат отстранени посочените нарушения, а именно: прокурорът да се произнесе по направения отвод от обвиняемия на разследващия орган – следовател П.К., както и материалите по разследването да се предявят на „А. К.”.

Настоящият състав намира, че протестираното и обжалвано разпореждане е правилно – обосновано и законосъобразно, по следните съображения:

По същество изводите на съдията-докладчик за допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването му, изложени в протестираното разпореждане досежно непроизнасянето на наблюдаващия прокурор по направения отвод на разследващия орган от обвиняемия, са обосновани и законосъобразни. Това е така, тъй като действително при разпита на С. Б. в качеството му на обвиняем, проведен на 08.01.2015 год., същият е заявил недвусмислено, че иска отвод на разследващия орган – следовател П. К., поради нейната предубеденост при водене на разследването. Както правилно е посочил в разпореждането си първоинстанционния съд, съгласно разпоредбата на чл. 53 ал.2 и 3 от НПК, по основателността на отвода и самоотвода се произнася прокурорът, като до решаването на отвода органът, срещу който е предявен, извършва само онези действия, които не търпят отлагане. Посочените законови разпоредби са императивни и са насочеÝи към осигуряване приложението на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл.13 ал.1 и чл.14 ал.1 от НПК – изпълнение на задължението на съда, прокурора и разследващите органи да вземат всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина, както и задължението на тези органи да вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Именно поради това, при направен отвод на разследващия орган от обвиняемия, е необходимо задължително произнасяне на прокурора по основателността на отвода, без значение от мотивите на направилия го, респ. без значение дали отвода ще бъде приет или не. Още повече, че в случая разследващият орган, чийто отвод е бил поискан, не е имал правото до произнасянето на прокурора да провежда каквито и да било процесуално-следствени действия /освен тези, които не търпят отлагане/, вкл. и извършените събиране на писмени доказателства /справка за съдимост, удостоверение от АВ за актуалното състояние на „С. Б.” – с.П., общ.Д., обл.К./, предявяване на разследването и изготвяне на мнение за предаване на съд на обв.Б.. Посоченото несъмнено представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава и нарушава процесуалните права на обв.С. Б., вкл. и правото му на защита, доколкото без произнасянето на прокурора по направения отвод на разследващия орган не би било ясно дали са спазени цитираните по-горе основни принципи на наказателния процес, а така извършените процесуално-следствени действия от разследващият орган след направения му отвод, въпреки липсата на произнасяне от прокурора по отвода, нямат годна процесуална стойност. Следва да се отбележи още, че по отношение на това съществено нарушение на процесуалните правила в частния П. по същество липсват каквито и да било съображения на подалия протеста прокурор, респ. изложените такива в никакъв случай не са относими към този въпрос.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че протестираното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Предвид този изход на делото, само за прецизност следва да се посочи, че не е налице второто посочено в разпореждането на съдията-докладчик нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непредявяване на разследването на „А. к.” – юридическо лице, упълномощено да представлява на територията на Република България правата на интелектуална собственост на „Н. и.” ЛТД. Това е така, тъй като както правилно сочи в частния П. прокурора, разпоредбата на чл.227 ал.2 урежда призоваването за предявяване на разследването само на пострадалия и неговия повереник, но не и ощетеното юридическо лице, като двете понятия не са тъждествени, а с тях се обозначават различни категории лица, което очевидно не е съобразено от съдията - докладчик. Действително, понятието „пострадал” е относимо само за физическите лица, като във всички случаи, в които законодателят е предвидил процесуални права на юридическо лице, то същото е изрично означено с понятието „ощетено юридическо лице”, напр. в чл.73 ал.2 от НПК /досежно вземането на мерки за обезпечаване на бъдещ граждански иск/, чл.243 ал.3 от НПК /досежно обжалването на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство/, чл.255 ал.1 от НПК /досежно съобщаването за образуването на съдебното производство/, и др. С други думи, в разпоредбата на чл.227 ал.2 от НПК изчерпателно са посочени лицата, които се призовават за предявяване на разследването, като ощетеното юридическо лице не попада в кръга на тези лица, поради което така посоченото от съдията – докладчик непредявяване на разследването на ощетено юридическо лице не представлява процесуално нарушение, и то категорията на съществените такива, налагащо отстраняването му чрез връщане на делото на прокурора.

По частната жалба.

С оглед изложеното по-горе относно наличието на съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, налагащо връщане на делото на прокурора за отстраняването му, а и предвид изложените в частната жалба съображения, касаещи обосноваността и доказаността на повдигнатото на обв.Б. обвинение, които не могат да бъдат предмет на настоящото производство, респ. липсата на такива досежно наличието или липсата на съществени процесуални нарушения в обжалваното разпореждане, то следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна.

Водим от изложеното, и на основание чл.345 ал.1 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4/03.04.2015 год. на съдията-докладчик по Н.о.х.дело № 74/2015 год. по описа на Районен съд – М., с което на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.2 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на посоченото в обстоятелствената част на разпореждането съществено нарушение на процесуалните правила.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.