Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр. Враца, 04.03.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
– ВРАЦА, първи граждански състав в
открито заседание на пети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИНА ГЕНЖОВА
при участието на секретар-протоколиста Нина Георгиева разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 3000/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
П.А.Д.,
действаща чрез съпруга си Д. К. Д. като процесуален представител, е предявила
срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” осъдителен
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 2036.80 лева,
представляваща доплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Пожар и
природни бедствия”, секция II „МАЛЪК БИЗНЕС“, сключена на 04.01.2018г., с
валидност от 04.01.2018г. до 03.01.2019г., за настъпили щети на застрахованото
помощение – „офис“, находящ се в ******** на 11.12.2018г. за времето от 00.30ч.
до 10.30ч., ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на
исковата молба до окончателното заплащане на дължимата сума. Претендира
разноски.
Ищецът излага,
че сключил с ответника договор за застраховка „Пожар и природни бедствия”,
секция II „МАЛЪК БИЗНЕС“ с основно покритие на застрахованото помещение – офис
на адрес гр. Враца, ул. „Г.С. Раковски“ №41 на 11.12.2018г., с покрити рискове
по клаузи А, Б1, Б2, Б3, Б4, Б5, Б6, Д2, Д5, съгласно общите условия на
ответното застрахователно дружество. Били включени и клауза Д6 – Земетресение,
както и риск с лимит на отговорността Д3 – Чупене на стъкла и витрини. Срокът
на застраховката е от 04.01.2018г. до 03.01.2019г.
Твърди, че на
11.12.2018г. за времето от 00.30ч. до 10.30ч. неизвестно лице, използвайки
твърд предмет е увредил застрахования обект като е счупил стъклената витрина на
входа на офиса с приблизителни размери около 3м. на 4м., както и механизма на
входната врата на помещението. Веднага било уведомено ответното дружество за
настъпилата щета, като била заведена под № 0120-300-0003-2018. При извършване
на опис на щетите, съпругът на ищцата, който е и неин пълномощник, не подписал
същия, тъй като искал да бъде извършен допълнителен оглед на застрахования
обект. Във връзка със случая било образувано
досъдебно производство №122/2019г. по
описа на РП-Враца, ДП №1537/2018г. по описа на РУ-Враца за престъпление по
чл.216, ал.1 НК, но с постановление от 15.04.2019г. производството било спряно.
Навежда
доводи, че се налагало спешно отстраняване на вредите, тъй като увреденото
имущество на застрахования обект представлявало входа на същия и лицевата му страна. За отстраняване на
вредите ищецът бил заплатил сумата от 2 536,80 лева, за които е била издадена
фактура № 9721/18.12.2018г., в която подробно били описани цените на отделните
позиции: 780 лева – стъкло; 140 лева – врата / подмяната на вратата се налагала
поради повредения заключващ механизъм/; 230 лева – заключващ механизъм; 230
лева – доставка; 240 лева – демонтаж; 80 лева – извозване; 414 лева – монтаж на
витрина. Всички необходими документи били представени на застрахователя, но
същият с две писма изх. № ЦУ 17-33/14.01.2019г. и изх. №17-82/30.01.2019г.
уведомил застрахования, че съгласно сключения между тях договор за риска
„чупене на стъкла и витрини“ лимита за едно събитие бил в размер на 500 лева
със самоучастие за всяка щета 5%. Максималният размер на обезщетението за този
риск бил 500 лева, които и заплатил на ищцата. Същата намира този довод за
неоснователен, като намира, че в случая е налице покрит застрахователен риск по
клауза Д5 – разрушаване/увреждане на застрахованото имущество, което в случая е
застрахованото помещение, неразделна част от което е входната врата и стъклена
витрина на входа, която по своята същност представлява стена на офиса, тъй като
е стъклена витрина с размери 3м. на 4м. и дебелина 10мм. Оспорва доводите на
затрахователя, като счита, че същата е част от самото помещение, а не
представлява посочения от ответника риск „чупене на стъкла и витрини“ с
лимитирана отговорност до 500 лева. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати посоченото обезщетение, ведно със законната лихва за забава от подаване
на исковата молба, както и сторените в производството разноски.
Ответникът оспорва иска и счита същия за неоснователен. Не оспорва, че между страните и имало сключен договор за застраховка „Пожар и природни бедствия”, секция II „МАЛЪК БИЗНЕС“. Ищецът се бил съгласил с общите условия, приложими към договора. При застрахователя било депозирано уведомление от ищеца за настъпила щета, поради което била образувана същата под №0120-300/0003-2018. Експерти от ответното дружество огледали увреденото имущество и на ищеца била заплатена сумата от 475 лева. Намира, че съгласно сключеният между страните договор по полица № 0120-300-2017-00043, в която бил включен допълнителен риск Д3-чупене на стъкла и витрини, определеното обезщетение е 500 лева с 5% самоучастие за всяка щета. Твърди, че това е отделен конкретен риск, за който е предвиден лимит на отговорността на застрахователя, като същият не е основният покрит риск по застраховката, поради което съществувало и отделна клауза за него. Навежда доводи, че според описанието на щетите в исковата молба – счупена стъклена витрина на входа на офиса, уврежданията на имуществото попадат именно в риска по клауза Д3 – чупене на стъкла и витрини. Твърди, че в общото покритие на полицата и рискът Д5 покриват злоумишлени действия, като в него не са включени стъкла и витрини, които били изведени като отделен риск. Счита, че за настъпилото застрахователно събитие е уговорен лимит на отговорността на застрахователя до посочената застрахователна сума от 500 лева, позовава се на чл.346 КЗ, и счита, че с изплащането на сумата от 475 лева е изпълнил задължението си по договора. Излага, че при желание на ищецът е можел да бъде уговорен по-висок лимит за този риск, което би довело и до заплащане на по-висока премия от дължимата в случая 26.83 лева. Оспорва, че всички щети са в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие – пожар. Оспорва исковете и по размер, като счита, че средставата необходими за отстраняване на щетата са в значително по-малък размер от претендирания. Възразява срещу всички суми конкретно и сочи, че е нелогично наличието на дължима сума както за доставка, така и за извозване. Не били представени по делото приемо-предавателни протоколи за действително отстраняване на щетите и заплащане на сумата. Намира, че съгласно утвърдената практика на съдилищата, застрахователят възстановява действителната стойност на щетите към датата на настъпване на събитието.
Съдът, след като
обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
От застрахователна полица №0120-300-2017-00043 от 19.12.2017г. се установява, че между ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД и П.А.Д. е сключена застраховка „Пожар и природни бедствия” – секци II Малък бизнес, с адрес на застрахованото имущество ********** за търговско помещение /офис/ с площ от 35 кв.м. с покрити рискове А, Б1, Б2, Б3, Б4, Б5, Б6, Д2, Д5 за застрахователна сума от 27000 лева със срок на действие от 04.01.2018г. до 03.01.2019г. с обща дължима премия по полицата в размер на 26,83 лева. В полицата е включен и риск по Клауза Д6 „Земетресение“ за търговско помещение/офис/ с площ от 35 кв.м. със застраховатена сумата от 26 000 лева. Посочен е риск с лимит на отговорност Д3 – Чупене на стъкла и витрини, с лимит от 500 лева и предвидено самоучастие от 5%.
Представено е уведомление за щета по
застрахователна полица №0120-300-2017-00043 от
11.12.2018г. от застрахования, в което
застрахователят е уведомен за настъпило събитие – опит за влизане с взлом в
помещението, при което са счупени витрина и е повредена входната врата. С
допълнение към уведомлението с вх. №47/11.12.2018г. е допълнено, че след оглед
е установено, че механизмът за отваряне и затваряне на вратата е повреден.
Представен е
констативен протокол и опис на увредените и погинали имущества, в който
представител на ищеца е констатирал, че няма следи по стъклената врата, по
заключващите механизми и панти, стъклото е с пукнатина, но не се е разпаднало,
като по данни на застрахования причината е опит за взлом. От приложена
количествено-стойностна сметка по щетата се установява, че подмяната на
счупената стъклена витрина е на обща стойност от 2114 лева, а лимитът на
отговорността на застрахователя е преценена в размер на 500 лева. Представено е
възражение №48/11.12.2018г., с което застрахованият е оспорил изготвения от
ответното дружество опис на щетите. В изготвения доклад по щета
№0120-300-0003/2018г. ответникът е
приел, че е налице щета – чупене на стъкла, при застрахователна сума от
27000 лева, определил е обезщетение в размер на 500 лева, след което е
приспаднал 25 лева самоучастие и е формирал дължимо обезщетение в размер на 475
лева. От представено платежно нареждане от 21.03.2019г. се установява, че отевтникът
е заплатил на ищцата сумата от 475 лева обезщетение по щета
№0120-300-0003/2018г.
С уведомление вх.
№3/08.01.2019г. ищецът е представил пред ответното дружество доказателства за
извършения от него ремонт на увреденото затраховано имущество, като е приложил
фактура, приложение към нея с описание на дейностите по пера, както и платежно
нареждане за заплащане на така формираната сума от 2536,80 лева. С писмо изх.
№17-33/14.01.2019г. ответното дружество е отказало да изплати обезщетение в
размер по-голям от 500 лева, при 5 % самоучастие.
С писмо изх.
№17-82/30.01.2019г. ответното дружество в отговор на подадена от ищцата жалба
до него, я е уведомил, че е приложил уговорен лимит от 5000 лева за риск
„чупене на стъкла и витрини“ със самоучастие в размер на 5%, като намира
претенцията й за неоснователна.
Представен е сигнал
от ищцата до МВР, в който са изложени обстоятелствата за увреждане на
застрахования обект, във връзка с който е образувано досъдебно производство.
Установява се от представената служебна бележка от 18.12.2018г., издадена от
РУ-Враца, че мястото на застрахования обект е посетен от дежурна оперативна
група, която е констатирала, че за времето от 00:30ч. до 10:30ч. на 11.12.2018г.
неизвестно лице, използвайки твърд предмет е увредил стъклена витрина с
приблизителни размери около 3м. на 4м., както и механизма на входната врата към
помещението. Представено е и постановление за спиране на наказателно
производство от 15.04.2019г. на РП-Враца, с което наблюдаващият прокурор е
спрял НП производство №122/2019г. на РП-Враца за престъпление по чл.216, ал.1 НК, за това че на 11.12.2018г. за времето от 00:30ч. до 10:30ч. в гр. ***, на
ул. ***** №*** противозаконно е увредена чужда движима вещ – напукана стъклена
витрина на офис с размери 4м./3м., собственост на Д. К. Д. от гр. Враца.
Спирането е постановено, тъй като не са установени очевидци и от извършените
процесуално-следствени действия не е установен извършителят.
Съгласно
заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,
застрахованото помещение, находящо се в гр. Враца, ул. „Г.С. Р.“ №41,
представлява търговско–офисно помещение, в общия обем на което са реализирани
работна зала, санитарен възел с предверие с мивка и малко складово помещение.
Вещото лице е констатирало, че лицевата, челна страна, фасада на помещението е
изцяло витринна, остъклена с витринно стъкло 10 мм, с размери 4340х2915 мм.
Посочено е също така, че входа за складовото помещение представлява двойна
плъзгаща се врата конструкция алуминий с огледален пълнеж, тип витринна с
размери 200/195 см, която към момента на
огледа е в добро състояние. Входните врати към тоалетната и предверието към
саниталния възел с размери 60/190 см са изпълнени от профил алуминий със
стъклен пълнеж. Вещото лице е констатирало, че входната врата към предверието е
с пукнато стъкло, като няма данни кога е настъпила повредата. Изчислило е
стойността по средни пазарни цени на услугата- подмяна на стъклена витрина с
дебелина на стъклото 10 мм с размери 3250х2915мм, включваща демонтаж, монтаж,
доставни и други разходи и въвеждане в цялост на фасадата на офисно-търговско
помещение в гр. Враца, ул. „Г.С. Раковски“ №41, в размер на 2385 лева. В
констативната част на заключението и в съдебно заседание вещото лице е
посочило, че тази стойност е формирана след получаване на оферти от различни
доставчици за тези услуги, като е приложило коефицент за намаляване 5%, тъй
като е работило на базата на офертни стойности, които при сключване на
окончателен тоговор според установената трайно търговска практика след
преговори бивали намалявани 5 до 10 % при формиране на окончателната стойност
на стоката и услугата. Съдът намира, че заключението е изготвено след всеобхватно
и задълбочено изследване на пазарната стойност за отстраняване на сочените от
ищеца щети, като същото следва да бъде взето предвид.
Други
относими и допустими доказателства не са събрани.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования
уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на
чл.386, ал. 2 КЗ.
В
тежест на застрахования е да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, което е в
причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото имущество, вида
и размера на тези щети.
В
тежест на застрахователя е да установи, че е изплатил следващото се
застрахователно обезщетение или наличие на обстоятелства, установяващи, че
настъпилото събитие не е покрит с договора риск.
Ответникът
не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищеца. Ответникът
е възразил, че не дължи изплащане на обезщетение в претендирания размер, тъй
като настъпилото застрахователно събитие попада в риск, за който той е
ограничил отговорността си до 500 лева за едно събитие. Твърди, че настъпилите
вреди са по отношение на част от обекта, попадащ в риск Д3 – Чупене на стъкла и
витрини. Оспорил е, че се касае за два отделни застрахователни риска, като в Д5
„Злоумишлени действия“ не се включват „стъкла и витрини“.
Съобразно
разпоредбата на чл.386 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е
предвидено в КЗ, като при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
Възражението
на ответника, че е ограничил отговорността си за настъпилия риск, остана
недоказано. Ответното дружество не спори, че е сключило застрахователен договор
с предмет помещение – офис на адрес гр. Враца, ул. „Г.С. Р.“ №41, като е бил включен риск
„злоумишлени действия“. По делото не са представени и приложени общи условия
към застрахователния договор, липсва дефиниране на риска „Чупене на стъкла и
витрини“. Ответникът не доказа наведеното възражение, че настъпилото
застрахователно събитие попада в обхвата на клаузата, по която е ограничена
отговорността му до 500 лева на едно настъпило събитие. Установи се безспорно
от изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-техническа експертиза,
че процесната витрина, представлява една от преградните стени на застрахованото
помещение, изпълнена с витринно стъкло с дебелина 10 мм, в което е обособена и
входна врата, също от стъкло. Наличието на сочените вреди към твърдяната дата
от ищеца за настъпване на застрахователно събитие се установява също безспорно
от представената по делото служебна бележка от РУ-Враца, в която е посочено, че
след посещение на мястото на обекта от дежурна оперативна група е констатирано,
че неизвестно лице, използвайки твръд предмет е увредило стъклена витрина с
приблизителни размери 3м./4м. както и
механизма на входната врата към помещението. Във връзка с това събитие е
образувано и досъдебно производство. Застрахованият е направил възражение срещу
констатациите в съставения от ответното дружество констативен протокол, който
представлява едностранно съставен от него писмен документ, съдържащ изгодни за
него факти. Тези констатации се опровергават и от посочените по-горе писмени
доказателства. Доколкото обектът е бил посетен от длъжностни лица в рамките на
техните служебни задължения и те са констатирали посочените в служебната
бележка обстоятелства, то съдът намира, че констативния протокол, съставен от
ответника, не може да ги опровергае.
Ответното дружество не оспорва, че е сключило
договор за застраховка на процесното помещение за риск – Злоумишлени действия,
като не доказа, че от него е изключен рискът за чупене на витрини и стъкла,
както и че същият се отнася не само до намиращите се вътре в самия обект стъкла
и витрини, но и до челната страна на помещението, част от неговата конструкция,
която е изпълнена изцяло от стъкло. Самото обособяване на риск за чупене на
стъкла като отделна клауза не може да обоснове извод за такова изключване, тъй
като не са представени доказателства и какви са рисковете, които се покриват от
клауза Д3 относно причините за вредите – чупене на стъкла и витрини, нито
ответникът установи да е налице ограничение във връзка с отговорността му при
настъпване на риска – „Злоумишлени действия от трети лица“, чието осъществяване
бе доказано по делото.
Дължимото
обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на увреденото имущество
към датата на увреждането. Обезщетението не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка и труд без прилагане на обезценка. Вещото лице по СТЕ е посочило, че за
отстраняване на увреждането, включително демонтаж, монтаж, доставни и други
разходи и въвеждане в цялост на фасадата на офисно-търговско помещение на адрес
гр. Враца, ул. „Г.С. Р.“ №41 е в размер на 2385 лева.
Принципът
на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на разходите, които са
необходими за възстановяване на увреденото имущество в състояние преди
увреждането, като отговорността е лимитирана от застрахователната сума, която в
настоящия случай за риска „Злоумишлени действия на трети лице“ е определена в
размер на 27 000 лева. Застрахователното обезщетение при частично унищожаване
на имущество се равнява със средната
пазарна стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, без да се
приспадат суми за овехтяване. Вещото лице е изчислило сума, необходима за
отстраняване на повредите от 2385 лева, а ищецът е представил доказателства за
реално извършени разходи за възстановяване на актива в първоначалното му
състояние в размер на 2536,80 лева. Възражението на ответника, че претенцията
не отговаря на действителните вреди, е частично основателно за разликата между
2385 лева и 2536,80 лева.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че не са представени доказателства, че ремонтът е
бил действително извършен. Обезвреда се дължи за възстановяване на увреденото
имущество до състоянието му преди настъпване на застрахователното събитие,
независимо дали застрахованият вече е предприел действия по отстраняване на
щетите.
Не се
спори между страните, че ответното дружество е заплатило обезщетение в размер
на 475 лева, което следва да бъде взето предвид при опреляне дължимото
обезщетение, като бъде извадена тази сума от определеното от вещото лице
обезщетение за отстраняване на щетите, причинени от настъпилото застрахователно
събитие, в размер на 2385 лева, като исковата претенция се явява основателна до
размер от 1910 лева.
Не е
предявяван самостоятелен акцесорен иск за присъждане на лихва за забава върху
претендираната сума, а е направено искане за присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба, което не е самостоятелна
искова претенция. С оглед това не следва да бъдат разглеждани възраженията на
ответника в тази връзка. Искането е основателно за сумата, по отношение на
която съдът намира, че искът е доказан.
По отношение
на разноските
С оглед този изход
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищецът сторените от
него разноски в производството. Представени са доказателства за разноски в общ
размер на 785,55 лева, от които 89,55 лева – държавна такса, 250 лева – внесен
депозит за вещо лице, 450 лева – адвокатско възнаграждение. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, съобразно уважената част на иска в
размер на 736,64 лева. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца за неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, т.2
от НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно цената на
иска следва да бъде 372,57 лева, като уговореното го надвишава с по-малко от
¼ от същото. Настоящият съдебен състав не намира, че са налице основания
за намаляване на така уговореното възнаграждение поради прекомерност. При този
изход на спора и ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторени
от него разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева и внесен депозит за експертиза
в размер на 250 лева. Размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя
от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер на 100 лева, като са взети предвид посочените в закона граници между 100
и 300 лева, и извършените по делото процесуални действия. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника 21,79 лева. За процесуална икономия съдът
намира, че следва да бъде извършена компенсация между дължимите суми за
разноски и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 714,85 лева
след приспадане на дължимата му се сума от 21,79 лева.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Районен
съд – Враца, първи граждански състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, адрес: гр.
София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София” №7, ет.5, да заплати на П.А.Д., ЕГН **********, адрес *** , по иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ - сумата от 1910 лева /хиляда деветстотин и десет
лева/, представляваща доплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Пожар и природни бедствия”, секция II „МАЛЪК БИЗНЕС“, сключена на
04.01.2018г., с валидност от 04.01.2018г. до 03.01.2019г., за настъпили щети на
застрахованото помощение – „офис“, находящ се в гр. Враца, ул. „Г.С. Р.“ №41 на
11.12.2018г. за времето от 00.30ч. до 10.30ч., ведно със законната лихва върху
главницата от депозирането на исковата молба – 26.07.2019г., до окончателното
заплащане на дължимата сума, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 1910 лева до пълния
предявен размер от 2036,80 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК
*********, адрес: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София” №7, ет.5, да
заплати на П.А.Д., ЕГН **********, адрес ***
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
разноски по делото, както следва – 714,85
лева /седемстотин и четиринадесет лева и 85 ст./.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: