Р E Ш Е Н И Е
град София, 24.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско
отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в открито
съдебно заседание на двадесет и втори юни
две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ
МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА
АНГЕЛОВА
ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Мариана Ружина, и с участието
на прокурора от Софийска градска прокуратура Радослав Стоев, като разгледа
докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 538 по описа за 2017 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Граждански
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, вх. № 8008929 от 24.11.2014 г.,
на молителката Т.И.Б., подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 183 от
19.11.2014 г., постановено по гр. дело № 62839 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 89-ти
състав, с което е оставена без уважение молбата на Т.И.Б., ЕГН **********,***, с правна квалификация чл. 73, във връзка с чл. 76, ал. 4, във връзка с
чл. 45, ал. 1, т. 8, предл. 1 от Закона на гражданската регистрация (ЗГР) – за допускане на промяна на
пола й от женски на мъжки.. Оставил е без уважение молбата на Т.И.Б., с правна
квалификация чл. 19, ал. 1 ЗГР – за допускане на промяна на имената й на Е.И.Б..
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд
неправилно разгледал делото в закрито съдебно заседание без участие на молителката и без конституиране и призоваване на
заинтересованите страни и Прокуратурата, като производството следвало да бъде
разгледано по общите правила на охранителните производства и тези по чл. 542 и
следващите от ГПК. Сочила е несъстоятелност на извода на първоинстанционния съд,
че смяната на физическия пол (отстраняването
на полови органи) следвало
да предхожда смяната на гражданския пол, защото съдът не отчел, че съгласно
нормата на чл. 128 НК операцията за смяна на пола можела да се счете за
съставомерно деяние за увреждане на детеродната способност. Необосновано съдът
обвързвал промяната на пола с предшествуваща хирургическа намеса, което можело
да създаде значителни рискове и усложнения. Първоинстанционният съд направил
едностранчива интерпретация на понятието ”пол”. Според жалбоподателя за правото
били съществени онези признаци и проявления на пола, които влияели на социално
значимото поведение на личността – 1. външни белези на пола, които обуславяли
за третите лица предположение за принадлежност към мъжки или женски пол, и 2.
индивидуалните преживявания на личността, свързани с лично усещане, възприемане
и желано вмешателство в телесната структура и функционалност и с избора на
социален израз на пола (възпроизведено
и в Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и
домашното насилие – Истанбул 2011 г.).
Това, че лицето било родено с женски полови белези, не било основание молбата
да се отхвърли. Съобразно изложеното жалбоподателката моли да бъде отменено
Решението на първоинстанционния съд и въззивният съд да постанови друго
Решение, с което да уважи молбата й. Жалбата се поддържа в хода на въззивното
производство, лично от въззивницата, и от нейния
пълномощник. Представи и писмена защита от
11.07.2017 г.
Столична община, Столична община, Район ”Надежда” – София, Община –
Поморие и Софийска районна прокуратура не са подали отговори на въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция прокурорът от Софийска градска
прокуратура изрази становище да бъде постановено Решение, с
което да бъде уважена въззивната жалба.
Другите страни не бяха представлявани и не взеха участие
в настоящото производство.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по молба на Т.И.Б.. Молителката е твърдяла, че е родена на *** г.,
като лице от женски пол и в удостоверението й за раждане на Поморийския народен
съвет била записана като лице от женски пол, с имена Т.И.Б.. Сочила е, че тъй
като външните й полови органи при раждането й били определени като женски, била
регистрирана като лице от женски пол и била записана с женско име. Още в детска
възраст започнала да чувства разминаване
между видимия й телесeн женски пол и психичното преживяване
за полова принадлежност (психичен) пол, който определяла като мъжки. Сочила е, че
преживяването на това разминаване между физическия и психическия пол
предизвиквало у нея траен и нарастващ дискомфорт и стрес, стигащ на моменти до
депресивни епизоди и дълбока потиснатост. Причина за това била и липсата на
разбиране спрямо специфичното състояние и отхвърлянето от нейните близки.
Драматичното разминаване между субективното преживяване на мъжка идентичност и
напредващите през пубертета телесни промени задълбочили кризата и
психо-социалния стрес, които трайно измъчвали жалбоподателката. Сочила е, че
желанието й за промяна на гражданския пол било продиктувано единствено от
стремежа й да приведе в хармония субективните си преживявания и опит с
очакванията на социалната среда, в която живеела. Предвид което е молила да
бъде постановено съдебно Решение, с което съдът да установи, че е лице от мъжки
пол и да допусне промяна в собственото, бащино и фамилно име на Е.И.Б. и се
отбележи съответстващите нов пол, ЕГН и имена.
В хода на
първоинстанционното производство и от писмената доказателствена съвкупност в първата инстанция
е установено, че молителката е
родена на *** ***-
Поморие и е била вписана в акт за
раждане № 16,
съставен на 14.12.1962 г. в град Ахелой с имената Т.И.Б., с пол ”женски” и
родители – Н.П.Б. и И.Д.Б.,
за които обстоятелства по делото е прието удостоверение за раждане на Т.И.Б.,
издадено от Поморийски народен съвет. С декларация от 15.11.2014 г. Т.И.Б. е
декларирала, че никога не е сключвала брак и нямала родени деца (в брак и извън брак). От карта за предварителен
медицински преглед от 22.10.2014 г. се установи, че Т.Б. е без патологии и не е
съобщила за минали заболявания. В свидетелство за съдимост от 22.10.2014 г.,
издадено от Районен съд – Поморие е удостоверено, че Т.И.Б. не е осъждана.
Видно от приетия амбулаторен лист № 000739 от 22.10.2014 г. относно Т.И.Б., в
графа ”Анамнеза” е посочено ”Транссексуален, иска да промени пола на мъжки,
иска документ за пола”, а в графата ”Обективно състояние” е посочено ”женски
полови органи”.
В първата инстанция не са събрани
други доказателства.
В първоинстанционното Решение е
прието, че в настоящия случай не е установено по никакъв начин, че молителката
се е подложила на хирургична интервенция за коригиране на половите й органи.
Промяната на данните в гражданското състояние относно пола на лицето не може да
предхожда настъпването на едно бъдещо несигурно събитие, каквото е молителката
да завърши успешно хирургическата интервенция, поради което молбата за промяна
на пола е приета за преждевременно предявена. При последващо успешно провеждане
на хормонално лечение на молителката и осъществена хирургична интервенция за
промяна на пола няма пречка отново да се предяви това искане.
Във въззивната инстанция при
първоначалното разглеждане на делото са събрани гласни доказателствени
средства, чрез разпит на св. И.М.С., племенница на молителката, и е била
изслушана комплексна съдебно-психиатрична и сексологична експертиза от
14.05.2014 г., чието заключение е възприето от въззивния съд. Св. С. е
установила, че никога леля й не е обличала женски дрехи и винаги е била с мъжки
дрехи. Самата тя я наричала ”вуйчо”. Приемала молителката като мъж и цял живот я
помнела с външност на мъж. Св. С. е заявила, че го приемали като мъж, но някои
хора му се подигравали, както и на новата работа му се подигравали и присмивали.
Св. С. се обръщала към молителката с името ”Емо”, като на него му харесвало да
бъде мъж и се възприемал като мъж. Заключението на експертизата сочи, че Т.И.Б.
е психично здрава. При нея е формирано и безспорно е налично съзнание за
принадлежност към мъжки пол, като в същото време генетичният й пол е определен
като женски, външните и вътрешните й полови органи са от женски тип. Това
състояние се определя като транссексуалност (F 64.0 по МКБ 10-та ревизия) и не се дължи на психично
заболяване. Според експертизата полът на освидетелстваната е транссексуален
мъж, това състояние е необратимо и без подходящи медико-социални и правни
намеси е източник на сериозен хроничен дистрес за личността.
В настоящото въззивно производство при повторното разглеждане на делото, предвид указанията на Върховния
касационен съд, е допуснато изготвянето на комплексна
съдебно-психиатрична и ендокринологична експертиза на въззивницата Т.И.Б.,
с вещи лица психиатър и ендокриналог, която да даде заключение на следните
въпроси: 1. Обратими ли са предизвиканата от хормоналната терапия на
въззивницата промени и дали с оглед настъпилата менопауза хормоналната терапия
е довела до телесна промяна с извеждане на вторичните полови белези на мъжкия
пол и потискане и заличаване на женския пол на това лице; 2. Дали в случая проведената
хормонална терапия може да допринесе за телесно потвърждаване на мъжки пол на
въззивницата и да покаже сериозността на лицето за промяна на гражданския му
пол. Според експертизата, чието заключение настоящият съдебен състав приема за
обективно и компетентно изготвено, лицето Т.И.Б. е с мъжка подстрижка, окосмяване
мъжки тип по лицето, по гърдите и краката, има гърди, които лицето пристяга с
ластичен колан, с видимо мъжка телесна конституция, облечена с мъжки тип
облекло, с мутирал глас. В резултат на редовната хормонална терапия с
”омнадрен” на 20 дни от 2008 г. до момента има настъпила менопауза и телесна
промяна с извеждане на вторични полови белези от мъжки пол и телосложение мъжки
тип в резултат на хормоналната терапия и съответно фитнеса, който провежда. При
нея е наличие състояние на транссексуалност, съгласно МКБ 10 – Международния
класификатор на болестите 10-та ревизия, което се използва за
диагностициране на заболявания, разстройства и състояния в България, повече от
10 години. При това състояние лицето желае да живее и да бъде възприемано като
принадлежащо към противоположния пол, което обикновено се придружава от чувство
за дискомфорт от собствения анатомичен пол или от преживяването му като
несъответен. Налице е желание за хормонално и оперативно лечение (каквото не е проведено) за постигане на желания
анатомичен пол. Транссексуалният идентитет (разстройство в половия идентитет) при Б. е с десетилетна давност –
от юношеството й е бил установен и по повод експертни оценки от сексолог. Според
експертното заключение Т.Б. е социализирана като мъж, има контакти с жени,
които я възприемат като мъж. В подкрепа на това е и провежданата от нея
хормонална терапия от 2008 г. с цел подтискане на женски и изграждане на мъжки
външни полови белези – доколкото това е възможно с хормонална терапия. Вторичните полови белези са зависими от
провежданата хормонална терапия и са обратими. В съдебно заседание вещите
лица поддържат заключението си. Вещото лице психиатър д-р Г. заяви, че Т.Б. е
предприела съответните действия от 2008 г., за да добие физиологичните
характеристики на мъжкия пол – приема хормонални препарати с цел да придобие,
доколкото е възможно, без оперативна намеса, поне външни полови белези на
мъжкия пол, като видимо тя изглежда като мъж и се държи като мъж. Няма болестна
мотивация за това нейно желание да смени своя граждански пол и никога това й
желание не е било мотивирано от психично заболяване. Вещото лице ендокринолог д-р
В. заяви допълнително, че ако се спре поставянето на ”омнадрен” ще започне
постепенно да намалява интензитета на вторичните полови белези, като биха се
разредили окосмяванията по цялото тяло, които сега са факт. Вещото лице
ендокринолог уточни, че на тази възраст не би се постигнало пълно обратно
развитие на вторичните полови белези (обратимост – женски тип), ако се спре лечението за 4 – 5
месеца. Това е така в случая, и поради наличието на поликистозна болест при Т.Б.,
която болест е хронично рецидивиращо заболяване и самата нейна етиопатогенеза
има централни причини, при които се нарушава равновесието между естрогени и
гестагени, т.е. изначално при нея има по-високо ниво на мъжките хормони над
женските, респ. има начално мъжки тип окосмяване, именно поради заболяването й.
Софийски градски съд, като взе предвид описаните и установени факти и ги подложи на преценка
съобразно разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
В случая, въззивният съд следва да се произнесе при повторното разглеждане на
въззивната жалба в обхвата на указанията на Върховния касационен съд. Основанието на молбата е квалифицирано като
такова по чл. 73, във връзка с чл. 45 и чл. 19 ЗГР. Прието е от Върховния касационен
съд, че за уважаване на такава молба е необходимо сериозно осъзнато намерение
за биологично потвърждаване на психичния пол, със започнала подходяща
хормонална терапия. Така, в случая, според Върховния касационен съд е останало
неизяснено по настоящото дело обратими ли са предизвиканите от хормоналната
терапия промени и дали с оглед настъпилата менопауза, хормоналната терапия би
имала сочения по-горе ефект за молителката и оттам – може ли да допринесе за
телесно потвърждаване на психичния й пол и да покаже сериозността на лицето за
промяна на гражданския пол.
Въззивният съд в този състав
приема, че от доказателствената съвкупност безспорно при въззивницата – молител
е налице състояние на транссексуалност – в случая ясно дефинирана генетическа и
физическа (генитална) принадлежност към женски пол, и ясно
дефинирана психологическа принадлежност към противоположния мъжки пол. Лицето
има сериозно осъзнато намерение за биологично потвърждаване на психичния пол.
Тук следва да се отбележи, че доказателствената съвкупност безпротиворечиво
сочи, че към момента въззивницата качествено е интегрирана в социума като мъж.
Към момента обаче само е променен визуално соматичният пол на молителката в
мъжки тип с част от външните мъжки белези – окосмяване мъжки тип по лицето,
гърдите и краката, плътен глас, предвид и на провежданата от лицето хормонална
терапия от 2008 г. с цел подтискане на женски и изграждане на мъжки външни
полови белези – доколкото изобщо това е възможно с хормонална терапия. Според
приетата в настоящата инстанция комплексна съдебно-психиатрична и
ендокринологична експертиза вторичните
полови белези са зависими от провежданата хормонална терапия и са обратими.
Установи се по делото и, че мъжкият тип телосложение при молителката е в
резултат на системни фитнес упражнения, и няма връзка с предприетата хормонална
терапия. Във връзка с преценката за обратимостта на външните белези от мъжки
тип съществено е също и обстоятелството относно възрастта на молителката, като
при нея е настъпила менопауза, както и наличието при нея на поликистозна болест,
която е хронично рецидивиращо заболяване с централни причини. При това
заболяване по принцип е нарушено равновесието на мъжките и женски хормони, т.
е. в случая е налице при молителката изначално мъжки тип окосмяване. На съда е
ноторно известно, че има жени, които са с такъв тип мъжко окосмяване, поради
заболяване на яйчниците, и дисбаланс на мъжки и женски полови хормони, а и
често поради настъпилата менопауза, което обаче само по себе си не води до
извод, че същите следва да бъдат възприемани като мъже. Следователно, както се
дава заключение и в комплексната експертиза, ако молителката спре хормоналната
терапия с “омнадрен“, ще започне постепенно да намалява интензитета на вторичните
полови белези (биха се
разредили окосмяванията по цялото тяло), като не би се стигнало обаче до пълно обратно развитие
на тези белези именно поради настъпилата менопауза и налична поликистозна
болест (каквито могат да се срещнат при
лица от женски пол), което пък
от своя страна не променя извода за обратимостта на предизвиканите от
хормоналната терапия на въззивницата промени.
При това положение се налага
изводът, че и към момента при
въззивницата не е налице основанието за промяна на данните относно пола й в нейния
акт за раждане по съдебен ред, тъй като не може да бъде прието, че е налице
грешка при съставянето му относно тези данни, нито такава грешка да е
възникнала впоследствие при телесна промяна на пола. Това от своя страна не налага, по реда на чл. 73, във
връзка с чл. 45 и чл. 19 ЗГР, тези данни
да бъдат променени като се приведат в съответствие с обективния факт на
принадлежност на лицето към мъжкия пол и тогава съдът да допусне
отразяването на тази промяна (данните) съответно и
в документите по гражданска регистрация на лицето. Именно това е редът за
разглеждане на настоящата молба.
В противен случай, според разбирането на настоящия въззивен състав, ако се приеме
основателност на молбата само въз основа на наличното при въззивницата
състояние на транссексуалност, респ. нейно самосъзнание за принадлежност към
мъжки пол, без при нея да е налице генетична и генитална принадлежност (първични полови белези) на този пол, то би се стигнало до постановяване на съдебно
Решение извън обхвата на българското обективно право и предвидения законов ред.
По тези аргументи въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде изцяло потвърден.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 183 ОТ 19.11.2014 г., постановено по гр. дело № 62839 по описа за 2014 г. на Софийски районен
съд, III Гражданско отделение, 89-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, с касационна жалба пред Върховния касационен
съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.