№ 11298
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110117954 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 45 във вр.
с чл. 52 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В.
И. К., ЕГН **********, с която моли съда да осъди ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, да му заплати сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на
ПТП от 17.05.2023 г. в гр. София, бул. „Академик Иван Евстатиев Гешов“, причинено от
водача на МПС „БМВ 320Д“, рег. № ***, застрахован от ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 08.06.2023 г. до
окончателното й плащане. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ищецът В. И. К., ЕГН **********, твърди, че на 17.05.2023 г. в гр. София, бул.
„Академик Иван Евстатиев Гешов“, с посока на движение от ул. „Урвич“ към ул. „Григор
Начевич“, К. М. А. управлявала лек автомобил марка и модел „БМВ 320Д“, рег. № ***, като
по същото време и в същата посока се движел тролейбус „Шкода“, рег. № ***, по линия № 2,
в който ищецът бил пътник. Същият седял на последния ред седалки- на първата отдясно,
зад водача. Твърди, че в района на бл. 122 водачът на МПС „БМВ 320Д“, рег. № ***,
предприел маневра престрояване в дясна пътна лента, като не съобразил отстоянието от
движещия се в съседната пътна лента тролейбус и настъпил удар между двете МПС в
областта на задна дясна броня и калник на лекия автомобил и лява предна броня на
тролейбуса. Преди да настъпи удара водачът на тролейбуса предприел аварийно спиране,
1
задействайки спирачната уредба на тролея, в резултат на което ищецът изхвърчал напред и
паднал в салона на тролейбуса. Вследствие на падането ищецът получил следните
травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядания на лицето, гръдния кош и лява
поясна област, повърхностна травма на главата с неуточнена локализация, констатирани от
лекари специалисти в ЦСМП в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, поради което на ищеца
бил издаден болничен лист за временна неработоспособност за период от 14 дни. Ищецът
поддържа, че, считано от датата на ПТП, бил в тежко физическо състояние за четири месеца,
като изпитвал силни болки в областта на гръдния кош. Твърди, че в резултат на
травматичните увреждания изпитвал болки и страдания, ежедневни затруднения в бита,
срив на самочувствието, тежък психически шок и стрес. Поддържа, че срещу причинителя
на процесното ПТП било образувано административно-наказателно производство по АУАН
№ 977756/17.05.2023 г. по описа на СДВР- Отдел „Пътна полиция“. Излага, че към датата на
произшествието отговорността на водача на МПС „БМВ 320Д“, рег. № ***, била
застрахована при ответното дружество, с оглед което ищецът предявил застрахователна
претенция срещу същото с писмена покана от 08.06.2023 г. да плати обезщетение за
претърпените болки и страдания, но претенцията му не била удовлетворена.
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства. Поискал е съдът да
допусне изслушване на съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертиза, по които
вещите лица да отговорят на поставените в исковата молба въпроси. По негово искане са
допуснати и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели, за установяване на
обстоятелствата около преживените неимуществени вреди от ищеца и тяхната
продължителност, както и за установяване механизма на ПТП. Отправя искане по чл. 190
ГПК ответникът да бъде задължен да представи застрахователна полица № BG/22/*** от
27.11.2022 г., в случай на оспорване на застрахователното правоотношение по ЗЗ „ГО“
между него и виновния водач, както и да бъде изискана от СДВР- Отдел „Пътна полиция“
цялата административно-наказателна преписка във вр. със съставения на виновния водач
АУАН № 977756/17.05.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, е депозирал
писмен отговор на исковата молба, чрез юрк. Х.П., с който оспорва да е пасивно
легитимирано лице да отговаря по исковата претенция. Поддържа, че като ответник по
делото следва да бъде конституиран „Столичен електротранспорт“ ЕАД. В условията на
евентуалност оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на водача на МПС
„БМВ 320Д“, рег. № ***. Твърди, че процесното събитие не е покрит от застраховката
„Гражданска отговорност“ риск, а от застраховката „Злополука“, която се сключва за всички
пътници в градския транспорт. Оспорва да е налице фактическият състав по чл. 45 ЗЗД.
Оспорва процесното ПТП да е настъпило по вина и в резултат на противоправни действия
на застрахования при ответника водач. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на
ПТП. Твърди, че процесното ПТП представлява „случайно събитие“. Излага също
твърдения, че е налице изключителен принос за настъпване на процесните увреждания от
2
страна на ищеца, доколкото последният сам се е поставил в ситуация на повишен риск, тъй
като не е осигурил стабилно равновесие на тялото си, чрез сядане на свободна седалка до
установяване на превозното средство в покой или сигурно захващане към обезопасителните
елементи на автобуса. Релевира възражение за съпричиняване. Оспорва твърденията на
ищеца, че в резултат на описаното в ИМ, ПТП е изпитвал ежедневни затруднения в бита и
не е бил в състояние да изпълнява служебните си функции в такъв продължителен период от
около 4 месеца. Твърди, че с оглед представената медицинска документация за ищеца е
настъпило пълно възстановяване. Излага, че няма данни по делото за настъпили
неблагоприятни последици с траен характер или друго, от което да следва извод за
незавършено лечение. Оспорва да са настъпили и психически увреждания у ищеца в
причинно-следствена връзка с процесния инцидент. Оспорва иска по размер като завишен.
Оспорва дължимостта и на законната лихва. Моли за отхвърляне на иска като
неоснователен.
С отговора на исковата молба ответникът също е поискал събиране на гласни
доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел, в лицето на водача на лекия
автомобил, за който се твърди да е виновен за процесното ПТП, като е поставил и
допълнителни въпроси към поисканите от ищеца съдебно-медицинска и съдебно-техническа
експертиза.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Твърди се и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че на
17.05.2023 г. в гр. София, около 18,00 ч. при движение от бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“
към бул. „България“, в района на кръстовището с ул. „Григор Начевич“ срещу бл.122 е
настъпило ПТП между л.а. „БМВ 320Д“, рег. № ***, управлявано от водача К. М. А. и
автобус от градския транспорт, тролейбус по линия № 2 „Шкода“, рег. № ***, управляван от
водача Н. Ц. Р.. Няма спор между страните също, като е обявено и изрично от съда за
безспорно обстоятелство, че ищеца В. К. е бил пътник в тролейбуса, при настъпването на
ПТП на 17.05.2023 г., в резултат на което са му причинени травматични увреждания,
изразяващи се в контузии и хематоми (кръвонасядания) на дясното око, лявата гръдна
половина и лявата лумбална (поясна) област (съгласно заключението на СМЕ, приета без
възражения от страните). Същите в съвкупност, видно от заключението на вещото лице по
СМЕ изпълняват медико-биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ по см. на чл.130, ал.1 от НК. За възстановяване на
пострадалия, лекуващия лекар е предприел консервативно лечение чрез предписан покой,
криотерапия, обезболяване и препоръка за временна нетрудоспособност, което по
компетентното мнение на вещото лице по делото, е бил „абсолютно правилен и адекватен
подход“ при лечението на получените травми. Според експертизата, периодът на
възстановяване на повърхностните увреди в областта на меките тъкани на човешкото тяло е
3
в рамките на 14-21 дни, а относно отшумяването на изпитваните болки, сп. вещото лице
няма установен световен стандарт за продължителност и интензитет, но със сигурност те са
били най-силни в периода между настъпването им както и в следващите две до три седмици
след предприетото лечение, поради действието на оздравителните процеси в организма. Пак
според вещото лице, СЗО не е създала класификация на болките по произход, сила и
интензитет, както и инструмент за измерване на болката, поради което при всеки пострадал,
това усещане за болка е строго индивидуално.
Вещото лице, изпълнило приетата по делото СМЕ е извършило личен преглед на
ищеца и е установило, че към настоящия момент, всички получени от последния
травматични увреждания от ПТП на 17.05.2023 г. са напълно възстановени, както и че за в
бъдеще не се очаква да има каквито и да било негативни прояви върху общото здравословно
състояние на пострадалия, свързани с получените от него травми по време на процесното
ПТП, тъй като всички са отшумели и той се е възстановил напълно от тях, без да са
настъпили усложнения, които да го съпътстват до края на живота му. При извършения
клиничен преглед, който е проведен почти две години след инцидента, ищеца е съобщил на
д-р К., че изпитва слаби болки в областта на кръста, но сп. в.л. споменатите от него болки не
могат да бъдат свързани както по време, така и по локализация с получените травми от
ПТП, които са били съсредоточени в областта на главата, гръдния кош и ляв лумбален отдел
на гърба.
Относно механизма на получаване на травмите на ищеца, вещото лице е заключило,
че травматичните увреждания, засягащи кожната покривка на тялото, подкожните
мекотъканни структури, както и лигавиците, се получават по директен механизъм, в
резултат на удар с или върху тъп и твърд предмет с ограничена контактна повърхност ли при
тангенциално движение (плъзгане) на тялото върху грапава повърхност на голяма площ,
поради което като извод за експертизата се налага, че всички травматични увреждания,
които ищеца е получил при инцидента на 17.05.2023 г. могат да бъдат получени при
посочения в ИМ механизъм и по време на ПТП, в случай, че пострадалия е бил пътник в
тролейбуса. СМЕ е приета без възражения от страните, като съдът също дава вяра на
заключението на в.л. д-р К., доколкото същото е пълно, ясно, обективно и категорично
дадено, а в изводите си в.л. не почива на предположения и хипотези.
За това, че ищеца е бил пътник в тролея, свидетелстват и събраните по делото
показания, като всички свидетели потвърждават, че ищеца се е возил в тролейбуса, движещ
се по линия № 2 по време на пътния инцидент на 17.05.2023 г.
Според показанията на св. В. Б., който също е бил пътник в тролейбуса по време на
събитието на 17.05.2023 г., ищецът е седял най-отзад, където са три седалки и той е бил на
най-лявата /в посока зад шофьора/. Другите две седалки имали стъклена преграда, а тази
единствена била открита. Когато св. Б. се качил, в тролея нямало много пътници, което му
позволило да обърне внимание кой къде се намира. Забелязал с периферното зрение, че
автомобил отляво се опитва да изпревари тролейбуса и го засякъл, което принудило водача
да спре рязко. При това спиране, свидетелят се подпрял на преградата пред себе си, но чул
4
зад него, че падат част от пътниците, които стояли прави, а като се обърнал назад видял
също, че и ищеца е паднал от седалката си и стоял като „долната част на тялото му, около
кръста, беше в ъгъла на една от седалките“. Помогнал на ищеца да се изправи и седне, като
забелязал, че има и подутина в областта на главата. Ищецът се оплакал, че много го боли
кръста, а свидетелят останал при него докато дойде Спешна помощ. Свидетелят допълва, че
е видял с очите си как автомобил отляво на тролейбуса подава газ и се „вряза в нашата
лента“, а водачът на тролея „нямаше друг начин да реагира освен рязко спиране, тъй като
колата впоследствие, ако не се лъжа това е другия свидетел /има предвид св. А./, тя е водачът
на лекия автомобил и тя искаше да завие наляво по ул. “Григор Начович“, като за целта
тръгна от крайна лява лента и се опита да се включи в движението на крайна дясна лента, в
която се движи тролейбуса. Свидетелят е категоричен, че ищеца не е бил прав в тролея по
време на инцидента.
В рязък дисонанс с показанията на св. Б. и писмените доказателства по делото, в
частност административно-наказателната преписка във вр. с настъпилото на 17.05.2023 г.
ПТП, водена срещу св. К. А., съдържаща АУАН № GA977756/17.05.2023 г., НП № 23-4332-
011308/16.06.2023 г., влязло в сила на 02.02.2024 г., с което й е наложено наказание глоба в
размер на 200 лв., за извършеното от нея нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП, а именно „при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, не пропуска ППС, които се движат по нея и реализира ПТП“, Скица на ПТП,
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-274, в който е вписан като пострадал
ищеца В. К., са показанията на св. А. /водач на лекия автомобил, участник в процесното
ПТП/. Същата твърди в показанията си, че се е движела в дясната лента по бул. “Иван
Евстратиев Гешов“ и е трябвало да завие надясно, в пресечката, която е преди светофара на
бул. „България“, по ул. „Ладога“ по нейн спомен. Според нейните показания, тролеят е бил
спрял на спирката, а тя го заобиколила и пак се престроила в дясната лента пред него, след
което спряла на светофара. От показанията на св. А. става ясно, че „ударът между двете
МПС е станал, след като тя била спряла“. На следващо място заявява, че била в дясната
лента, но малко перпендикулярно, тъй като било час пик, но е категорична, че не била
засичала тролея, а била приключила маневрата си, когато настъпил удара. Била ударена
отзад, в дясната задна броня. Не отрича, че й бил съставен Акт за неправилна маневра от
нейна страна, както и че не е обжалвала издаденото въз основа на АУАН, наказателно
постановление. Видно от декларацията, която е попълнила собственоръчно в хода на
административното производство, същата е считала за виновен за ПТП и към датата на
инцидента, водача на тролея, който според нея „бил спрял на спирката на разстояние две
коли от нея“. Същевременно се твърди, че ПТП е станало в час пик, което кореспондира с
изложеното от водача Р., че е имало „голямо задръстване“.
Съдът не кредитира показанията на св. А. във връзка с механизма на настъпване на
ПТП, тъй като същите звучат изолирано спрямо останалите събрани по делото гласни и
писмени доказателства. Свидетелите Р. и Б. твърдят, че ПТП е настъпило, след като водачът
на лекия автомобил, св. А. рязко е предприела маневра за престрояване в дясната пътна
5
лента, пред тролейбуса, а само св. А. твърди, че е била в спряло положение, леко
перпендикулярно на лентата, в която искала да продължи движението си /дясната/, когато
била ударена от тролея, който пък пак по нейни думи бил спрял на спирката на разстояние
две коли от нея, когато е предприела маневрата си. Очевидни са противоречията в
показанията на св. А., като същите могат да бъдат обяснени с евентуално нейна защитна
теза, въпреки че в настоящото производство не тя е ответник и не се налага свидетелката да
провежда такава защита. От друга страна, в случай, че същата е убедена в правотата си,
необяснимо е бездействието й при получаване на АУАН и НП, в които се твърди, че тя има
вина за настъпилото произшествие. Това още веднъж идва да затвърди за съда извода, че
показанията на св. А. са заинтересовани и не отговарят на обективната действителност, като
същите са в пълно противоречие с всички останали събрани по делото доказателства.
Поради изложеното, съдът в настоящия си състав, не дава вяра на показанията на св. А., а
кредитира показанията на св. Р. и св. Б., във връзка с установения механизъм на настъпване
на ПТП, възприет и от вещото лице, изпълнило САТЕ.
Установеният от авто-техническата експертиза механизъм на ПТП сочи, че водачът на
л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № *** се движи в средна пътна лента по бул. „Акад. Иван Евстратиев
Гешов“ с посока от ул. „Урвич“ към ул. „Георги Начович“ и в района на блок № 122,
предприема маневра за преминаване от средна лента в крайна дясна пътна лента, като не
пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се от дясно тролейбус „Шкода 27 ТР
Соларис ТР“ с инв. № ***. При тази маневра на лекия автомобил, водачът на тролейбуса
предприема спиране и отклоняване на превозното средство в дясно с цел избягване на удара,
но вследствие на рязкото спиране в салона на тролейбуса, от седалка на последния ред зад
водача, пада пътникът В. К.. Вещото лице е възприела при установяване на механизма на
ПТП, скицата, изготвена от служителите на КАТ, посетили на място процесното ПТП и
съставили на водача на лекия автомобил АУАН. Според вещото лице В., от техническа
гледна точка и от приложените доказателства по делото, може да се направи еднозначен
извод, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ***, който при смяна на лентите за движение – от средна в
дясна пътна лента, не пропуска и пресича траекторията на движение на попътно движения
се от дясно тролейбус „Шкода 27 ТР Соларис ТР“ с инв. № ***. Непосредствената причина
пък за падането на пътника К. на земята в салона на тролея е задействането на спирачната
уредба на тролейбуса от водача му, с цел предотвратяване на удар с лекия автомобил, което е
довело до действие на инерционни сили върху тялото на пътниците в тролейбуса и в крайна
сметка довело до падането на някой от тях в салона на ППС от градския транспорт. Според
вещото лице В., максималното преместване на тялото на седнал пътник, при внезапно
задействане на спирачната уредба на тролейбуса е около 50-60 см., като движението на
тялото се ограничава от предната седалка, но там където я има. В конкретния случай, от
показанията на св. Б., ищецът е бил седнал на най-задния ред седалки в тролейбуса, като
единствено пред неговата седалка е нямало стъклена преграда, а е била ориентирана към
салона на превозното средство. При това положение, със задействане на спирачната уредба
на тролея и изместването на тялото от инерционните сили напред с 50-60 см. е напълно
6
достатъчно за свободно падане на пътника на земята в салона и съприкосновението му с
тръбни и твърди елементи от интериора и обзавеждането на превозното средство /седалки,
тръбни елементи за задържане на пътниците, стойки на седалките и т.н./., който пък
механизъм на настъпване на телесните увреждания на ищеца е изложило вещото лице по
СМЕ, което съдът кредитира в неговата цялост. Заключението на авто-техническата
експертиза, съдът също намира за пълно, ясно, компетентно дадено, отговарящо на
поставените от страните въпроси и кореспондиращо с писмените доказателства по делото,
поради което съдът го кредитира напълно.
Във връзка с твърдените телесни увреждания и търпени от ищеца болки и страдания,
освен приетата СМЕ, съдът допусна и събра гласни доказателства, чрез разпита на св. И.Т.,
приятел на ищеца, който узнал за инцидента непосредствено след ПТП, тъй като К. му се
обадил по телефона. Сторил му се неадекватен, а когато го посетил у дома му, видял, че
едното му око е синьо, лявата половина на гърба му започвала да посинява, като имало и
едно охлузване и ищеца лежи на една страна. Свидетелят видял, че ищеца трудно се движи,
не може да извършва свободни движения и затова решил да помогне с каквото може – ходил
до магазин да напазарува. Това трудно лягане , завъртане и изправяне от легнало положение
продължило някъде около седмица, а после леко започнал да се раздвижва и нещата
започнали да се нормализират. По думите на св. Т., ищеца имал нужда от чужда помощ за
изправяне и придвижване в рамките на една седмица. Преди инцидента, ищеца бил здрав, не
се е оплаквал от заболявания, болки в краката или гърба, а св. Т. не знаел да е имал други
стари увреждания или да е претърпял оперативни интервенции. Категоричен е, че през
уикенда когато последно се видели преди инцидента, ищеца е бил „здрав и прав“ и нямал
никакви болежки, ходел на работа като професията му изисквала да стои прав непрекъснато.
Няма спор между страните, че към датата на процесното ПТП, гражданската
отговорност на водача на л.а. „БМВ 320Д“, рег. № *** е била застрахована при ответника ЗК
„Лев инс” АД, по Застрахователна полица № BG/22/*** от 27.11.2022 г., валидна към
17.05.2023 г., поради което ищеца претендира директно от застрахователя на виновния
водач изплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата,
респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
7
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. /
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач,
3. / претърпените неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият
е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение,
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. По делото се установява, че
всички изброени по-горе предпоставки са налице – писмена претенция от дата 08.06.2023 г.,
последвала от нова такава от 12.07.2023 г. с представени допълнителни документи, молба от
20.10.2023 г., с посочване на банковата сметка на ищеца и поредна молба от 03.11.2023 г. с
представени още доказателства във вр. с административно-наказателното производство,
водено срещу виновния водач, по които ответника не се произнесъл в срок. В
производството се установява и материално – правната легитимация на ответника.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл.
заключенията на приетите експертизи, анализирани по-горе съдът приема за установено,
твърдяното в ИМ от ищеца, че на 17.05.2023г., около 18.00 часа в гр. София, е реализирано
пътно транспортно произшествие при следния механизъм: л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № *** се
движи в средна пътна лента по бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ с посока от ул. „Урвич“
към ул. „Георги Начович“ и в района на блок № 122, предприема маневра за преминаване от
средна лента в крайна дясна пътна лента, като не пропуска и реализира ПТП с попътно
движещия се от дясно тролейбус „Шкода 27 ТР Соларис ТР“ с инв. № ***. При тази маневра
на лекия автомобил, водачът на тролейбуса предприема спиране и отклоняване на
превозното средство в дясно с цел избягване на удара, вследствие на което внезапно
спиране, под действието на инерционните сили и кинетичната енергия, в салона на
тролейбуса, от седалка на последния ред зад водача, пада пътникът В. К., при което
последния е получил травматични увреждания, изразяващи се в контузии и хематоми
(кръвонасядания) на дясното око, лявата гръдна половина и лявата лумбална (поясна)
област.
От приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставените от
8
органите на Пътна полиция, АУАН и НП, и показанията на разпитаните свидетели Р. и Б.,
вкл. от приетото по делото заключение на САТЕ се установява категорично, че причина за
настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на лекия автомобил марка
„БМВ 320 Д“ с рег. № *** – св. К. А.. Същата при опит да се престрои в съседната пътна
лента не е пропуснала движещия се попътно на нея тролейбус и по този начин станала
причина за удар между двете ППС, като действията й изпълняват хипотезата на
нарушението по чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП „при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея“, за което и на същата е било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., с влязло в сила на
02.02.2024 г. наказателно постановление .
От неоспореното заключение на САТЕ се установява същия механизъм, както
посочения в Протокола за ПТП и отразен в схемата към същия.
При така установения механизъм на ПТП настоящият съдебен състав намира, че от
всички събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и при
кредитиране показанията на св. Р., Б. и Т., които са в унисон помежду си, но в рязък
дисонанс с дискредитираните и противоречиви показания на св. А., безспорно се установява
вината на водача на л.а. А. за настъпването на ПТП, респ. същата следва да носи
отговорност за възмездяване на причинените от същото ПТП вреди, в т.ч. неимуществените
такива, претендирани в настоящото производство.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключения на САТЕ и СМЕ се установява също, че в резултат на ПТП е пострадал пътника
в тролейбуса – ищеца К.. Не се установява твърдяното от ответника съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, дори напротив, такова се опровергава
категорично със заключението по приетата СМЕ. По делото не се установи ищеца като
пътник в тролея да е бил прав по време на инцидента и да е проявил небрежност в
обезопасяването си.
Със задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица
на отговорността им за причинени на трети лица имуществени или неимуществени вреди
при управлението или по повод притежаването на МПС. Съгласно чл.483, ал.1 от КЗ,
застраховани лица по договора за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения със собственика на
л.а. марка „БМВ 320Д“, рег. № ***, договор за застраховка “Гражданска отговорност” за
процесния период носи отговорност за причинените при управлението на същия автомобил
вреди на трети лица. Съгласно чл. 493 КЗ трети лица са всички лица, с изключение на
лицето, което отговаря за причинените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка
9
“Гражданска отговорност” се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не
повече от договорената застрахователна сума. Съобразно нормата на чл. 492 КЗ,
застрахователната сума по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите независимо от броя на пострадалите лица, за неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лева.
По делото се установява категорично, че ищеца е получил в резултат на процесното
ПТП травматични увреждания, които са му причинили болки и страдания в продължение на
около 14-21 дни.
За обезщетяване на същите, ищеца претендира заплащане на обезщетение в размер на
3000 лв.
За да определи справедливо по размер обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, освен
изброените конкретни травматични увреждания, съдът съобрази и възрастта на ищеца - на
39 г., т.е. млад мъж, в активна възраст, продължителността на търпените болки и страдания в
периода на възстановяване – първите 7 дни болките са били интензивни, в следващите 2
седмици - умерени и по-леки, като и че към настоящия момент ищеца се е напълно
възстановил и не се налага провеждане на допълнително лечение или рехабилитация. При
определяне на дължимото обезщетение съдът взе предвид още краткия период, в който
ищеца се е нуждаел от чужда помощ – за около седмица, както и че не се е наложила пълна
промяна на начина му на живот и то за дълъг период от време. Не се установяват по делото
допълнителни негативни преживявания като извънреден стрес, уплаха и други психически
негативни преживявания, резултат от случилото се. При тази установеност и при спазване
критериите в ППВС № 4/68 г. и конюнктурата в страната към момента на увреждането –
2023 г., вкл. при съблюдаване на съдебната практика по сходни случаи, съдът намира, че
претендираното от ищеца обезщетение от 3000 лв. е справедлив размер за репариране на
нанесените му неимуществени вреди, поради което и предявения иск ще следва да се уважи
в неговия пълен размер.
В исковата молба ищцата претендират обезщетението, ведно с лихвата за забава от
08.06.2023 г., т.е. от датата на която е бил поканен ответника за пръв път да изплати
извънсъдебно обезщетение на ищеца.
Предвид нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди считано от
08.09.2023 г. – датата, на която е изтекъл максималния тримесечен срок, в който
застрахователят по ЗЗ „ГО“ на виновния водач, ответника по делото е следвало да се
произнесе по претенцията на ищеца.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че претендираното от ищеца обезщетение за
претърпените от него в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди е установено по
основание и размер, поради което и предявения иск като основателен и доказан, ще следва
да се уважи изцяло в предявения размер от 3000 лв.
По разноските:
10
Право на разноски при този изход на спора има само ищеца.
Ищеца претендира съгласно Списък по чл.80 от ГПК и доказва, извършени разноски
в общ размер на 630 лв., представляващи заплатени държавна такса, депозити за вещи лица
и свидетели. Ищецът е бил представляван безплатно в производството от адв. О. от САК,
като същия претендира адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразно с
материалния интерес по делото, на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.
С оглед заявения по делото материален интерес и във вр. с разпоредбите на
Наредбата за адвокатските възнаграждения, която е ориентир за съда, но не е задължителна
за прилагане, съдът намира за справедливо възнаграждение за положения от адвоката на
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., към което следва да се начисли и
ДДС или общо дължимото му се такова възлиза на 720,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в съответствие с уважената част от иска, на ищеца
следва да му бъдат присъдени разноски в пълен размер от 630 лв., а на адв. В. О. на осн.
чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 720,00 лв.
.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на В. И. К., ЕГН ********** от
гр. София по предявения иск с правно основание чл.432 ал. 1 от КЗ сумата от 3 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – изразяващи се в
претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на ПТП от 17.05.2023 г. в гр. София, бул.
„Академик Иван Евстратиев Гешов“, причинено от водача на МПС „БМВ 320Д“, рег. № ***,
застрахован от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва от 08.09.2023 г. до окончателното й плащане, а на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 630.00 лева, представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат В. В. О. от САК, с адрес на упражняване
на дейността в *** сумата от 720,00 лева с вкл. ДДС, – дължимо се адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна помощ и съдействие на ищеца по делото пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12