Решение по дело №36/2017 на Районен съд - Ивайловград

 

 

                         Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

Гр. Ивайловград 01.03.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ивайловградският  районен съд, в публично заседание на  седми февруари, две хиляди и осемнадесета година в   състав:

 

                                                    Председател: Таня Киркова

 

при секретаря Мара Йорданова, като разгледа, докладваното от съдията Н.А.Х.Д.  № 36 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.  Образувано е по жалба на Д.Г.И. срещу Наказателно постановление №354 от 12.06.2017г. на Началника на Митница - Пловдив. Счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалните правила. С АУАН №100/06.02.2017г. се вменявало на Д.Г.И., че произвежда и държи акцизна стока /алкохол/, като били  описани обстоятелства, установени при проверка в дома на Д.Г. ***, извършена от полицейски служители на РУП - Ивайловград на 15.10.201г.

За  нарушение административните правила сочи:  Актът бил съставен, съответно административно-наказателното производство  било образувано, в нарушение чл.34, ал.1, изречение второ от ЗАНН. В настоящия случай била извършена проверка от полицейски служители на РУП - Ивайловград на 15.10.2016г. и тази била датата, на която те  установили описаните факти и обстоятелства, въз основа на които бил  съставен актът за установяване на нарушение, както и въз основа, на които в него било прието, че Д.Г.И. е извършил нарушения на ЗАДС. Именно от тази дата течал абсолютният 3 месечен срок, след изтичането, на който било недопустимо и незаконосъобразно да се образува административно-наказателно производство и да се съставя АУАН.

 АУАН  бил съставен  в нарушение на императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН, която предвиждала, че актът се съставя в присъствието на „...свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението”. В случая, свидетелите, „присъствали при извършване или установяване на нарушението” били тримата полицейски служители от РУП - Ивайловград, които  извършили проверката на 15.10.2016г. Вместо те обаче, при съставянето на акта за установяване на административно нарушение  присъствали други свидетели, които били служители на Митница – Пловдив, и които не  присъствали на проверката на 15.10.2016г. За тези лица в АУАН изрично било посочено, че са свидетели по чл.40, ал.З от ЗАНН, но прилагането на тази разпоредба в случая било напълно незаконосъобразно.

НП било незаконосъобразно и поради обстоятелството, че описаните в него и в АУАН констатации се основавали на доказателства, които били събрани в нарушение на установения за това законов ред.

При извършената проверка на 15.10.2016г. полицейските служители извършили претърсване на помещения и постройки в дома на Д.Г.И. и  извършили изземване на стоки и съоръжения, които се намирали там. Тези действия по претърсване и изземване  следвало да бъдат извършени от полицейските служители при спазване на условията и реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

НП било незаконосъобразно и поради обстоятелството, че самите констатации в АУАН били необосновани с оглед установените факти по време на проверката.  Не било установено безспорно, че Д.Г.И. произвеждал алкохол с намерения при претърсването т. н. „казан’', тоест съоръжение за дестилация.

 Изложената в АУАН констатация, че към момента на проверката се е извършвала дестилация не била вярна и не съответствала на действителните факти, тъй като в този момент от т. н. „казан” не  изтичала никаква течност и в него не се извършвал никакъв дестилационен процес.

 Не било установено и че предполагаемата дестилация и производство на алкохол е извършено именно от Д.Г.И., още повече като се има предвид, че в същата жилищна сграда живеел не само той и семейството му, а и и семейството на майка му и баща му, както и брат му.

 При извършването на проверката не било установено и че именно Д.Г.И. държи намерените при претърсването пластмасови туби с прозрачна течност с мирис на алкохол.

Не било установено и дали цялото количество от тази течност е в държане именно на Д.Г.И., което обстоятелство имало значение за акциза, дължим конкретно от него, а оттам и за квалифицирането на вмененото деяние като маловажно.

В наказателното постановление било посочено, че деянието не е маловажно по смисъла на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, но размерът на дължимият акциз бил определен неправилно.

 Всички констатации относно авторството на вменените на Д.Г.И. административни нарушения се основавали единствено на посочените в АУАН и НП писмени обяснения, които той е дал в хода на проверката.

Тези изводи били в нарушение на презумпцията за невиновност и на забраната на чл.116 от НПК, съгласно която подсъдимият не може да бъде признат за виновен само въз основа на самопризнание, която следвало да се прилага в пълна степен и в административнонаказателното производство.

 При издаването на обжалваното наказателно постановление бил нарушен и материалният закон, като неправилно и незаконосъобразно били приложени административно-наказателни разпоредби, които не съответствали на констатираните в АУАН и НП деяния. С НП се налагало наказание за производство на алкохол в нарушение на чл.60 от ЗАДС, като от мотивите на постановлението следвал извода, че проверяващите органи са приели, че иззетите 28 литра алкохол са произведени от Д.Г.И.. В същото време в НП е прието, че иззетите /предадените според акта/ акцизни стоки се държали от Д.Г.И., без съответен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, и било наложено отделно наказание за деянието - държане.

По този начин за една и съща стока, се приемало, че се произвежда и се държи, и за една и съща стока се налагали два пъти две отделни наказания, с което се нарушавал принципа да не се налага два пъти наказание за едно и също деяние, предвиден в чл.24, ал.1, т.6 от НПК, което нарушение водело до незаконосъобразност на НП.

С оглед   изложените съображения,  моли съдът изцяло да отмени обжалваното наказателно постановление.           

 В съдебно заседание и писмена молба  процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изложените в жалбата съображения.

 Ответната страна не се представлява. В писмено становище моли да се потвърди процесното НП, като законосъобразно и излага аргументи против възраженията на жалбоподателя.

 

 

                          ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

 

АУАН № 100/06.02.2017г. е съставен на основание чл.128, ал.2 от ЗАДС и чл.40, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН от старши митнически инспектор в МБ-Хасково, Митница - Пловдив, в присъствието на двама свидетели съгл. чл. 40 ал.З от ЗАНН също - старши митнически инспектори  в Митница-Пловдив срещу Д.Г.И., ЕГН **********, адрес ***.

Описани са следните обстоятелства: „На 15.10.2016г. В.И. подал устен сигнал в РУ-Ивайлоград, че брат му Д.Г.И., ЕГН ********** изварявал ракия в казан при домашни условия в къщата им в гр.Ивайловград, ул.”Първомайска”, №5. Във връзка със сигнала била образувана полицейска проверка, като адресът бил посетен от полицейските служители В.Р., М.А. и Н.А.. При проверката било установено… В друга стопанска постройка, в същия имот,  бил открит друг меден казан за дестилация на спиртни напитки, с който в момента се извършвала дестилация. В същото помещение били открити и три броя туби - ПВЦ, съответно една с вместимост 11 литра, с надпис на етикета „DEVIN“, една с вместимост от 10 литра, с надпис на етикета „Хисар“ и още една с надпис на етикета „DEVIN“, с вместимост от  7 литра. В тубите се съдържало общото количество от 28 литра прозрачна течност с мирис на алкохол. За установеното бил изготвен констативен протокол, а тубите, казаните и лулите били предадени с протоколи за доброволно предаване. В хода на проверката  били снети писмени обяснения, видно от които намерената прозрачна течност с мирис на алкохол и работещият към момента на проверката казан за дестилация на спиртни напитки са собственост на Д.Г.И.. Казана закупил в началото на 2016 година и го ползвал само за лични нужди...

За целите на определяне вида на стоката и процентното съдържание на алкохол, на 06.12.2016г. в присъствието на Д.Г.И., ЕГН **********, Н. Балев, на длъжност „началник на Митническо бюро-Хасково”, взема 4 /четири/ проби от 0.700 литра с Протокол за вземане на проба № 693/06.12.2016г. Пробата е изпратена в Митническа лаборатория - Пловдив със Заявка за анализ/експертиза Рег. № 693/06.12.2016г.

На 08.12.2016 г. е издадена митническа лабораторна експертиза №10/ 08.12.2016г. от Митническа Лаборатория-Пловдив, от която става ясно, че изпитаната проба лаб. №8796_3012_16 представлява дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80% /установено действително алкохолно съдържание по обем - 59.9%/.

Изследваната проба отговаря на дефиницията съгласно чл.9 т.1 от ЗАДС за „етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % уоI“.

С протокол за доброволно предаване от 15.10.2016г. са задържани:   2 бр. - Капак от инсталация за изваряване на ракия;  2 броя - Лула от инсталация за изваряване на ракия;  3 броя – туби - ПВЦ -  течност с мирис на алкохол-28 литра.

С деянието си на 15.10.2016г.  Д.Г.И., ЕГН **********, като извършва производство на акцизна стока /етилов алкохол/, в постройка,  в имота му в гр.Ивайловград, ул.”Първомайска”, №5, общ. Ивайловград, обл. Хасково, в нарушение на разпоредбите на чл. 60 ал. 2 от ЗАДС, в обект, който не е регистриран като СМОД, е осъществил състава на нарушението по чл. 109 ал.1 от ЗАДС.

С деянието си на 06.08.2016г. Д.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, като държи в гр.Ивайловград, ул.”Първомайска”, №5, общ.Ивайловград, обл.Хасково акцизни стоки - етилов алкохол/ракия/, подробно описана по-горе, без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с което е осъществил състава на чл.126 от ЗАДС.

За изварените 28 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 59,9% Д.Г.И., ЕГН ********** дължи акциз на основание чл. 109 ал.5 ЗАДС.

На основание чл.107а от ЗАДС и чл.41 от ЗАНН е задържан предмета на административното нарушение по настоящия акт, както следва: Капак-меден - 2 броя; Лула-медна - 2 броя; Бистра прозрачна течност с мирис на етилов алкохол - 28/двадесет и осем/литра.”

В АУАН нарушителят е направил възражение, като е написал саморъчно: „Възразявам”!   Връчен му е  на 6.2.17г. срещу подпис.

  НП № 354 / 12.06.2017г.  е издадено от началник - Митница – Пловдив  въз основа на данните, описани в горепосочения акт.

Добавено е, че дължимият акциз на стоките, предмет на нарушението – 28 л. етилов алкохол без документ по  ЗАДС, изчислен  съгл. чл.41 вр. чл.31 т.5 от ЗАДС е в размер на 184.49лв., съгласно приложена служебна бележка, вх.№32-132268/16.05.2017г., изчислен от отдел „Акцизи” в Митница  - Пловдив. Посочено е, че констатираните нарушения по чл.109 ал.1 и чл.126 от ЗАДС не разкриват  белезите на маловажен случай на административно нарушение, поради това, че не попадат в обхвата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС.

АНО е наложил на жалбоподателя наказание „Глоба”  в размер на 1000лв. на основание чл.109 ал.1 от ЗАДС за това, че на 15.10.2017г. в гр.Ивайловград, ул.”Първомайска”, №5, общ.Ивайловград, обл. Хасково, извършва производство на акцизна стока /етилов алкохол/ - 28 литра в постройка, в имота му на посочения адрес, в нарушение на разпоредбите на чл.60 ал.2 от ЗАДС в обект, който не е регистриран като СМОД.

АНО е наложил на жалбоподателя наказание „Глоба”  в размер на 1000лв. на основание чл.126 от ЗАДС за това, че на 15.10.2017г. в гр.Ивайловград, ул.”Първомайска, №5, общ.Ивайловград, обл. Хасково, държи акцизни стоки - етилов алкохол /ракия/, подробно описана по-горе, без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ  / електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато  компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

  Съоръженията, послужили за извършване на нарушението по чл.109 ал.1 от ЗАДС,  са отнети в полза на държавата на основание  чл.124 ал.3 от ЗАДС:  Капак-меден - 2 броя; Лула-медна - 2 броя;

Стоките, предмет  на нарушението  по чл.126 от ЗАДС,   са отнети  в полза на държавата – 28 литра  етилов алкохол, на основание  чл.124 ал.1 от ЗАДС.

Процесното НП е връчено на нарушителя с писмо с обратна разписка на 16.06.2017г. Жалбата е подадена на 22.06.17г.

С писмо Вх.№ЗД-331088/25.11.2016г. на РП-Ивайловград до началника на Митница – Пловдив е изпратено Постановление от 23.11.2016г., ведно с материалите по    преписка №489/2016г.,  по описа на РП-Ивайловград, с оглед преценка  за налагане на административно-наказателна отговорност на жалбоподателя. С Постановлението се отказва започване на ДП за престъпление по чл.234 ал.1 от НК или друго от общ характер и е прекратена пр. пр. вх.№489/2016г. по описа на РП – Ивайловград.

Съгласно Констативен протокол от 15.10.2016г., съставен от В.Р., на длъжност „младши разузнавач при РУ – Ивайловград към ОД МВР – Хасково”, в стопанската постройка  в дома, където живее жалбоподателят,  е открит казан за изваряване на ракия: „Казанът е вграден в огнище, изградено от тухли  и свързващ строителен материал във формата на цилиндър с диаметър 100 х 120см… В предната му част се намери отвор, от който се излъчва топлина, отделяна от горене на дърва. Непосредствено до огнището  с казана, се намериха на пода три броя прозрачни  съда – туби с поставени капачки, пълни с безцветна течност с мирис на алкохол. При разсъединяването на капака от казана в него се откри тъмнокафеникава течност в процес на кипене с мирис, наподобаващ на алкохол.”

С Протокол за доброволно предаване, съставен на  15.10.16г., с  Вх. №276р-9209/17.10.2016г., Д.И. е предал на В.Р. следните предмети: Метална тръба от кафеникав метал с дължина 210см., в двата края извита под прав ъгъл, краищата завършващи с метални муфи – 1 брой; Метален цилиндричен предмет - кафеникав на цвят с диаметър 63см. и височина 40 см. С поставени срещуположни метални дръжки с отвор в централната горна част, завършващ с метална муфа – 1 брой; 3 броя туби с обща вместимост 28 литра, съдържащи безцветна течност, с мирис на алкохол. В Протокола за доброволно предаване Д.И. е записал саморъчно, че вещите са негова собственост.

В обясненията си, снети по време на проверката, жалбоподателят заявява, че на 15.10.16г. сварил ракия, около 28литра за собствени нужди. В постройката, която била негова собственост, монтирал през 2016г. казан за ракия, закупен от него за лични нужди. Обяснява, че предал с протокол за доброволно  предаване капака, лулата и сварената ракия, около 28литра, на полицаите.  

Разпитаните в съдебно заседание полицейски служители,  пресъздават обстоятелствата, описани в КП и в  АУАН.

М.А.: „В огнището имаше жар. Казанът беше затворен, топъл, но не течеше течност. Имаше три туби, сложени до казана. Лулите бяха сложени. Бутилките ги отворихме, имаше мирис на алкохол … Свалихме капака и лулата  от казана  и се виждаше, че вътре има течност, от която излиза пара. Вътре имаше ферментирал материал, от който се изкарва алкохол, така наречената джибра”. Свидетелят продължава, че жалбоподателя  заявил пред тях, че казанът е негов  и е преварявал ракия за лични нужди.

Н.А.: „Влизайки в това помещение, в което беше казанът, установихме, че казанът е с поставен капак, с лула, запечатан, топъл и в огнището  имаше още следи   от въглени, но от лулата и тръбата в момента не течеше ракия. До казана се намериха 3 пластмасови туби с течност, наподобаващи ракия по мирис.  …но казанът и лулата бяха топли. Тя ракията по принцип не тече топла. Отпечатахме казана, взехме капака и лулата. Вътре в казана имаше джибра. В огнището имаше още следи от дървета. Като вдигнахме капака установихме, че вътре, мисля, че беше гроздова джибра, изварена, пара се вдигаше и казанът и той беше топъл.” Д. им обяснил, че казанът е негов и го ползва за лични нужди да си вари ракия.

В.Р.: „В друго помещение, в стопанска постройка, там открихме  втори казан, който в момента дестилираше  алкохол. Беше с монтирана лула, с капак, изтичаше от него течност и имаше до него 3 туби с  течност….Първо Д. и баща му ни посочиха неработещ казан. След това дойде Владо и каза, че  не се касае за този  казан…Отидохме при другия казан и установихме, че той работи. Там беше само Д.….и той  ни обясни, че това е негов казан и той си го е купил да си изварява ракия за собствени нужди и в момента изваряваше ракия за негова консумация. Негова е и джибрата…Той каза, че е лично негова. На място даде обяснения. Не си спомням точно дали в момента изтичаше, но под чучура имаше съд, който побира алкохол. Беше топъл. Мисля, че е спрял да изтича, защото ние доста време се разправяхме в другото помещение и ако е нямало там човек, и ако огънят е намалял, възможно е този процес, дестилацията е намаляла и може би затова вече е спряло да изтича, но имаше съд под чучура и тубите бяха точно там . Д. ни каза, че е изварявал ракия за него си”.  

 

                              ПРАВНИ    ИЗВОДИ

 

 След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното: Не са налице предпоставки, които правят жалбата  недопустима, подадена е в срок и от лице, което има правен интерес от оспорване на процесното НП.

АУАН и НП  са издадени от оправомощени за това лица съгласно закона видно от Заповед № ЗАМ – 555/32-127892 от 11.05.2017г.  на директора  на АМ, с която се опълномощават началниците на митниците да издават НП по ЗАДС.

Правният казус в настоящото производство се регламентира от редица разпоредби на ЗАДС.

 Съгласно нормата  на чл.2,т.1 от ЗАДС  на облагане с акциз  подлежат алкохолът и алкохолните напитки. Тази  на чл.9 от ЗАДС определя  характеристиките на продукта – „Етилов алкохол”,  между които видно от  заключението на  физикохимическата експертиза, попада и иззетото количество алкохол. Разпоредбата  на  чл.3 ал.1 т.3  определя като данъчнозадължени лица и тези, които в нарушение на този закон държат акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично. Член 19 ал.1 т.1 ЗАДС конкретизира, че стоките по член 2 подлежат на облагане с акциз.  Съгласно чл.20(1) задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, което  съгл. ал.2 т.1а  е извеждането на акцизни стоки от специализиран малък обект за дестилиране.

Съгласно чл. 60. (2) Алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракии) могат да се произвеждат и в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране. Неизпълнението на която  норма се санкционира с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица – чл.109 ал.1 от ЗАДС.

 Разпоредбата на 126  ЗАДС  / в сила към момента на извършване на нарушението/ санкционира физическо, което държи акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ  на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв.

   Член  124. (1) регламентира  случаите на отнемане в полза на държавата на стоките - предмет на нарушението, независимо от това чия собственост са, между които е и нарушението по чл.126 ЗАДС, а съгласно ал.3 на същия член - всички съоръжения, използвани за извършване на нарушение по чл. 109, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че депозираната жалба  е частично основателна.

От събраните  и  приети  по делото писмени и гласни доказателства се установи, че Д.И. е нарушил разпоредбите на чл. 60 ал. 2 от ЗАДС, като е извършвал производство на акцизна стока /етилов алкохол/, в постройка, в имота му в гр.Ивайловград, в обект, който не е регистриран като СМОД, като по този начин е осъществил състава на нарушението по чл. 109 ал.1 от ЗАДС.

  За тези обстоятелства  свидетелстват описаните подробно по-горе в изложението доказателства – писмени и гласни.

 Основният аргумент на жалбоподателя за това, че не е извършено нарушение на чл.109 ал.1 от ЗАДС е това, че в момента на проверката не е текла течност от казана. Съдът намира, че изтичането на дестилат   от съоръжението е само част от процеса на производство на  етилов алкохол.  Изпълнителното деяние  на нарушението  -  „извършва производство на акцизна стока /етилов алкохол”,  включва редица етапи на  осъществяване.  За да се стигне до последния краен момент, е необходимо да се  създадат условия за това, а именно да се зареди казана с ферментирал продукт - т.н. джибра, да се запали и поддържа огъня , за да заври тя, след което в един следващ момент започва  изпаряване  и дестилация на течността, която е с по-високо или по- ниско  алкохолно съдържание. Следователно това, че в момента не е текла течност от казана, не е основание да се приеме, че не се е произвеждал алкохол. Категорично свидетелство за това са намерените до казана 28л. с безцветна течност, чиято експертиза установи, че тя е с 59.9% алкохолно съдържание, както и съдът, който е бил поставен под чучура на казана. След като са отпечатали капака на казана, полицаите са установили, че той  е пълен с вряща джибра, от която излиза  пара.  Те свидетелстват също, че в огнището все още е имало дърва. Съдът приема като убедително и логично съждението на св.В.Р., че ако в момента  не е изтичала течност, то това се е дължало на обстоятелството, че първо Д.И. и баща му са ги завели в гаража, където се е намирал неработещ казан и едва след намеса на св. В.И., им е бил показан работещият казан. Това им отнело доста време, през което явно е нямало кой да поддържа огъня. Накрая не следва да се пренебрегнат саморъчно написаните и подписани  показания на жалбоподателя.

Относно второто, вменено на  жалбоподателя нарушение: „държи акцизни стоки - етилов алкохол /ракия/ 28 литра, без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ  /електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато  компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, като е осъществил състава на нарушение по чл.126 от ЗАДС, съдът намира, че  в процеса на АНП – при съставяне на процесния АУАН, за дата на извършване на нарушението е записана  - 06.08.2016г., а в НП тя е вече 15.10.16г. Това е недопустимо, доколкото с акта се повдига  обвинението за извършено административно нарушение и то не може да бъде променяно с последващия наказващ акт - НП. Този порок е съществен, т.к. осуетява възможността за организиране на пълноценна  защита на нарушителя. Повдигнато му е едно обвинение, а се наказва за друго. Това несъответствие в обстоятелствата, описани в двата акта, правят невъзможна и преценката на съда по същество на спора. Този порок е съществен  и води до отмяна на НП  в тази му част.

Неоснователно е възражението   за изтекъл  3 месечен срок, в който е следвало да бъде издаден АУАН. С писмо Вх.№ЗД-331088/25.11.2016г. на РП-Ивайловград до началника на Митница – Пловдив е изпратено Постановление от 23.11.2016г за отказ да се образува досъдебно производство,  с оглед преценка  за налагане на административно-наказателна отговорност на жалбоподателя. Следователно  митническите органи са информирани за евентуално извършване на нарушение по ЗАДС едва на 25.11.16г., след което те са предприели незабавни действия за неговото установяване.  В този смисъл моментът, от който започва да тече 3 месечния срок е 25.11.16г. за съставяне на  АУАН, и той е спазен.

Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че не е спазена процедурата, регламентирана в НПК за събиране на веществени доказателства с оглед начина на изготвянето  и приобщаването им към производството. Няма данни да са осъществени процесуално-следствените действия – претърсване и изземване. Включително в саморъчно написаните си обяснения жалбоподателят е посочил, че с протокол за доброволно предаване е предал посочените в него вещи, предмет и средство на нарушението.

Съдът намира, че АУАН  е съставен при съблюдаване  разпоредби  на чл.40 ал.1 от ЗАНН, т.к. при съставянето му присъстват свидетели на установяване на нарушението, доколкото то е констатирано  изключително по писмени доказателства. За пълнота и прецизност са визирани и  ал.3  и ал.4 на чл.40 от ЗАНН, доколкото митническите служители не са присъствали на извършване на нарушението.

Съдът намира, че при определяне размера на дължимия акциз АНО е спазил разпоредбите на чл.41 вр чл.31 т.5 от ЗАДС, поради което е неприложим чл. 126 б от ЗАДС .

На възраженията, че жалбоподателя не е извършил вмененото му нарушение по чл.109 ал.1 от ЗАДС, съдът отговори с изложените по-горе мотиви.

В останалата му част НП е законосъобразно и доказано, поради което следва да бъде  потвърдено.

С оглед изложеното, следва да бъде постановено решение, с което  да бъде отменено НП №354/12.06.2017г. на началника на Митница-Пловдив в частта, с която на  Д.Г.И., ЕГН ********** е наложено наказание „Глоба”  в размер на 1000лв. на основание чл.126 от ЗАДС за това, че на 15.10.2017г. в гр.Ивайловград, ул.”Първомайска, №5, общ.Ивайловград, обл. Хасково,  държи акцизни стоки - етилов алкохол /ракия/ 28 литра  без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато  компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, като незаконосъобразно.

Съпровождащите го санкции, наложени на основание  чл.124 ал.1 от ЗАДС – отнемането в полза на държавата  на стоките, предмет  на нарушението  по чл.126 от ЗАДС --  28 литра етилов алкохол,   също следва да бъдат отменени.

В останалата му част НП № 354/12.06.2017г., с което на  Д.Г.И., ЕГН **********  е наложено наказание „Глоба”  в размер на 1000лв. на основание чл.109 ал.1 от ЗАДС за това, че на 15.10.2017г. в гр.Ивайловград, ул.”Първомайска”, №5, общ.Ивайловград, обл. Хасково, извършва производство на акцизна стока /етилов алкохол/ - 28 литра в постройка, в имота му на посочения адрес, в нарушение на разпоредбите на чл.60 ал.2 от ЗАДС в обект, който не е регистриран като СМОД; Отнемане1 на основание  чл.124 ал.3 от ЗАДС, в полза на държавата на съоръженията, послужили за извършване на нарушението по чл.109 ал.1 от ЗАДС:  Капак-меден - 2 броя; Лула-медна - 2 броя, както и заплащането на основание чл.109 ал.5 от ЗАДС на дължимия акциз  в размер на 184.49 лв., следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Водим от изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                                                    Р  Е  Ш  И :

 

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление №354/12.06.2017г.  на началника на Митница-Пловдив, в частта, с която на  Д.Г.И., ЕГН **********, на основание чл.126 от ЗАДС  е наложено наказание „Глоба”  в размер на 1000лв. за това, че на 15.10.2017г. в гр.Ивайловград, ул.”Първомайска, №5, общ.Ивайловград, обл. Хасково, държи акцизни стоки - етилов алкохол /ракия/ - 28 литра,  без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ  / електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато  компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, като незаконосъобразно.

       ОТМЕНЯ наложеното на основание  чл.124 ал.1 от ЗАДС  отнемането в полза на държавата  на стоките, предмет  на нарушението  по чл.126 от ЗАДС – 28 литра етилов алкохол.

                     ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №354/12.06.2017г.  на началника на Митница-Пловдив, в частта му, с което на  Д.Г.И., ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.60 ал.2 от ЗАДС е наложено наказание „Глоба”  в размер на 1000лв.; на основание чл.109 ал.1 от ЗАДС,  са отнети в полза на държавата съоръженията, послужили за извършване на нарушението по чл.109 ал.1 от ЗАДС:  Капак-меден - 2 броя; Лула-медна - 2 броя; заплащането на основание чл.109 ал.5 от ЗАДС на дължимия акциз  в размер на 184.49 лв.,  като законосъобразно.

  Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд  -  Хасково  в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.                                                                                           

 

 

                                                      Районен  съдия :