РЕШЕНИЕ
№………/……..2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди
двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА
ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на
прокурора СИЛВИЯН И. като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 1470 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.Т.И., подадена чрез
пълномощник адвокат В.В. ***, срещу решение №
622/07.05.2022 г. по н.а.х.д. № 5166/2021 г. на ВРС, ХХХІІ състав, с което е
потвърдено НП № 23-0001440/15.09.2021 г. на директора на РД „Автомобилна
администрация” – гр. Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 2 ал. 1 от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП. С
оплакване за допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на приложимия материален закон се иска отмяна на въззивното
решение и постановяване на ново по съществото на спора от касационната
инстанция, с което наказателното постановление да се отмени. Претендира се и за
присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.
В с. з. на 29.09.2022 г. процесуалният
представител на касатора поддържа изцяло касационната жалба на изложените в нея
основания.
Директорът на РД
„Автомобилна администрация“ – Варна, ответник в касационното производство, в
подаден чрез пълномощник с юридическа правоспособност писмен отговор на
касационна жалба с вх. № 42008/22.06.2022 г. изразява становище за нейната неоснователност
и моли решението на ВРС да се остави в сила като на дирекцията се присъди, на
основание чл. 63д ЗАНН, възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, в
подкрепа на което сочи, че районният съд правилно е отнесъл установените факти
в хипотезата на извършено нарушение по чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП.
След преценка на
процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на
касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на
жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно
изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно
чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба,
визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е
получено редовно от пълномощника на касатора на датата 19.05.2022 г. /л. 44 от
н.а.х.д. № 5166/2022 г. на ВРС/, а касационната жалба е подадена на 31.05.2022
година, видно от пощенско клеймо върху плика, с който е изпратена до ВРС /л. 6
от делото/. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното
наличие на изложените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни
такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството
на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по
чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С потвърденото от
районния съд наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната
отговорност на касатора К.Т.И. за това, че на датата 24.06.2021 г. около 15:00
часа в гр. Варна като водач на товарен автомобил категория N3, марка „Мерцедес“, рег. № А****КХ, за управлението
на който се изисква свидетелство за управлението на МПС от категория С, извършва
съгласно пътен лист № 3564583/24.06.2021 г. обществен превоз на товари по
маршрут „Прометал Трейдинг“ ЕООД – База „Варна“,
без да притежава изискуемата от чл. 2 ал. 1 на Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ
карта за квалификация.
При потвърждаване на
наказателното постановление районният съд правилно е приел за приложима издирената
и приложена от АНО санкционна норма на чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП като се има
предвид, че с нея е предвидено административно наказание глоба за водачите на
МПС, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени документи, изискуеми от регламент на европейските институции,
от този закон или от подзаконовите нормативни актове по приложението му.
Установените с въззивното решение факти, съвпадащи изцяло с възприетите от АНО
в рамките на административнонаказателното производство, конкретно сочат на нарушение
на изискването на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, според което водачите на моторни превозни средства,
за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези
превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена сметка
или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача и
да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или
сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари
по шосе. В контекста на това изискване следва да се съобрази легалното
дефиниране на понятието „обществен превоз”, дадено с пар. 1 т. 1 ДР ЗАвП,
според което обществен е превозът, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Следователно, ирелевантно за съставомерността на
нарушението е обстоятелството дали наказаният водач, непритежаващ към момента
на осъществяване на превоза изискуемата по чл. 2 ал. 1 от наредбата карта за
квалификация, е управлявал празен товарен автомобил или не. От значение е, че
става въпрос за управлението на превозно средство, с което в момента на проверката
е извършван обществен превоз на товари, което освен от издадения пътен лист № 3564583/24.06.2021
г., се установява и от приложената по преписката и посочена в НП товарителница
№ 1579666/24.06.2021 г., според съдържанието на която натоварването и разтоварването
на товара на автомобила /скрап/ е осъществено все на датата 24.06.2021 г. Както
в пътния лист и в товарителницата, така и в приложения по преписката тахографски
лист като водач, осъществяващ превоза, е посочен все касаторът К.И.. Преценени
съвкупно, всички тези документи безсъмнено установяват релевантния за съставомерността
на административното нарушение факт, че на посочената в НП дата наказаното лице
действително е извършвало обществен превоз на товари. Липсата на карта за квалификация
на водача към момента на осъществяването на превоза е доказана посредством служебно
изготвена и приложена по преписката справка, неоспорена от жалбоподателя, който
освен това в АУАН в графата за възражения сам е посочил, че ще изкара курса в
най-кратък срок. Последното обстоятелство следва да се възприема като
извънсъдебно признание на факта, че наказаният водач не е притежавал
изискуемата при извършването на превоза карта за квалификация. За същото обстоятелство
свидетелства и приложената по преписката карта за квалификация на К.И. с дата
на издаването 30.07.2021 г., тоест повече от месец след извършване на нарушението.
Неоснователно в касационната жалба е направено позоваване
на чл. 12б ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗАвП, обхванатите хипотези в които две точки
поначало са относими към извършването на превози за собствена сметка, какъвто не
е процесният по делото. Отделно от това, както правилно е посочено от ответника
в отговора му на касационната жалба, процесният обществен превоз е осъществен с
товарен автомобил категория N3, което съгласно
чл. 149 т. 3 б. „в“ ЗДвП означава, че той е с технически допустима максимална маса
над 12 тона, докато чл. 12б ал. 1 т. 2 и 3 от ЗАвП визира превозни средства с
далеч по-ниска максимално допустима маса.
По отношение на
възражението, че административно-наказващият орган не е доказал, че
осъщественият на 24.06.2021 г. обществен превоз попада в изключенията на чл. 5 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ следва
да се посочи, че изцяло в тежест на наказаното лице, а не на АНО е да въведе в
хода на АНП или пред съда възраженията си за наличието на някоя от изключващите
изискването за притежаване на карта за квалификация на водача хипотези на чл. 5
от наредбата като ангажира съответните доказателства за установяването на този
благоприятен за него факт. Такова твърдение, подкрепено при това и с надеждни
доказателства, изобщо не е направено, поради което касационната инстанция споделя
изцяло изложените в това отношение доводи на въззивния съд. Що се отнася до
поставения акцент върху допусната в мотивите на въззивното решение техническа
грешка, при която обсъждайки чл. 5, съдът погрешно е посочил ЗАвП наместо Наредба
№ 41/04.08.2008 г., касационната инстанция, счита че тя по никакъв начин не се
отразява на правилността на решението, още повече че по-долу отново в мотивите районният
съд вече правилно се е позовал на чл. 5 от наредбата.
Неоснователно
е и оплакването на касатора за противоречие с изискването на чл. 6 ал. 5 от АПК
на изводите на съда относно фиксирания от закона размер на наказанието и
невъзможността му при това положение да го намали с решението. При определянето
на административните наказания от значение са разпоредбите на ЗАНН, който в чл.
27 ал. 5 изрично предвижда, че не се допуска определяне на наказание под
предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон
случаи /направената уговорка е добавена с допълнението на разпоредбата, обн. в ДВ,
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./. От тази редакция на чл. 27 ал. 5 ЗАНН с основание може да се заключи, че в случаи като процесният, когато
законодателят е предвидил фиксиран размер на административното наказание „глоба“,
нито АНО, нито съдът разполагат с правомощието да го определят под него.
В съвкупността си
изложеното обуславя извод за неоснователност на касационната жалба, поради
което оспореното с нея въззивно решение следва да се остави в сила в
съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221 ал. 2 изр. първо
предл. първо АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Предвид крайния изход на
спора, е основателно изрично заявеното в отговора на касационната жалба искане
на процесуалния представител на директора на РД „Автомобилна администрация“ –
Варна за присъждането на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д
ал. 4 вр. ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП. Като съобрази, че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито
съдебно заседание, съдът намира, че на ответната по касация страна следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения в
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ размер от 80 /осемдесет/
лева.
Воден от изложеното,
съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
622/07.05.2022 г. по н.а.х.д. № 5166/2021 г. на ВРС, ХХХІІ състав, с което е
потвърдено НП № 23-0001440/15.09.2021 г. на директора на РД „Автомобилна
администрация” – гр. Варна, с което на К.Т.И. за нарушение на чл. 2 ал. 1 от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП.
ОСЪЖДА К.Т.И., ЕГН **********, да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
– Варна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет
лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/