Р Е Ш Е Н И Е
№157 11.02.2022г.
гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет
и седми януари, две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ХРИСТО
Х.
2.МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар: В. С.
прокурор: Дарин Х.
Като разгледа
докладваното от съдия Хр. Х. КАН дело № 2853
по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 111, ал. 7 от
ЗИНС.
Образувано е по касационната жалба от А.Х.А., с ЕГН **********, понастоящем
в Затвора – Бургас, чрез адвокат Н. Р., БАК, против Решение № 1438 от 11.10.2021
г., постановено по адм. дело № 2304 по описа Административен съд – Бургас за
2021 г., с което е потвърдена Заповед № 690/16.09.2021 г. на началника на
Затвора – Бургас, с която на А. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за срок от 3 (три) денонощия“.
Счита, че атакуваното решение е необосновано и иска отмяна на същото, както
и на потвърдената с него заповед.
В съдебно заседание касаторът редовно и своевременно призован, лично и чрез
процесуалния си представител, поддържа касационната жалба на сочените в нея
основания. Допълнително излага възражения, че в диспозитива на оспореното
решение не са посочени данни за касатора, с оглед на което счита, че решението
е нищожно. Алтернативно иска отмяна на същото, както и на потвърдената с него заповед. Ангажира
доказателства. Представя писмена пледоария по същество на спора.
Ответникът по касацията - началника
на Затвора Бургас, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител. В
представено по делото писмено становище излага доводи за правилност на
първоинстанционното решение, като моли същото да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност
на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на А.Х.А.,
с ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Бургас, против заповед № 690/16.09.2021
г. на началника на Затвора гр.Бургас, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 3 (три) денонощия”.
С оспореното решение административният съд е потвърдил заповедта на началника на Затвора гр. Бургас. За да постанови
този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в
хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя
и до незаконосъобразност на издадената заповед. По същество е обосновал извод,
че от представените по делото доказателства по безспорен начин се установява,
че жалбоподателят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Съдът е изложил мотиви, че в издадената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е налице съответствие между описаната
фактическа обстановка и посочените за нарушени правни норми. Видът и размерът
на наложеното дисциплинарно наказание съответстват на характера и тежестта на
извършеното нарушение, като А. е наказван многократно.
Решението на Административен съд - Бургас е правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е
относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на
чл. 111 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбите на закона е направил правни изводи, които се споделят изцяло от
настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е
деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с
което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява
физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
Според чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята
неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този
закон, а съгласно чл. 102, ал. 2 от закона, дисциплинарно наказание изолиране в
наказателна килия, може да се наложи при системни нарушения по чл. 100, ал. 2,
т. 5 от ЗИНС, както е и в настоящия случай, като А. е наказван многократно,
както следва:
Със заповед № 683/13.09.2021 г., на изолиране в наказателна килия за срок
от 7 денонощия, заради неразрешена вещ;
Със заповед № 629/07.09.2021 г., на
извънредно дежурство по поддържане на чистотата за срок от 7 дни, за
неизпълнение на разпореждане да прекрати агресивно поведение;
Със заповед № 681/13.09.2021 г., на изолиране в наказателна килия за срок
от 7 денонощия, за открити забранени вещи и агресия срещу инсп. Ахмед Белбер;
Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки,
обуславящи основателност на жалбата, тъй като наложеното наказание по вид и размер съответства на
дисциплинарното нарушение и е съобразено с предходните нарушения на А..
Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения, че в
производството пред първоинстанционния съд е следвало да бъдат разпитани още
свидетели, доколкото изцяло в личните възможности на касатора е било да поиска
разпит на свидетели. По делото се установява, че А. е присъствал лично на
проведеното на 11.10.2021 г. открито съдебно заседание, като е посочил, че няма
да сочи други доказателства.
Неоснователно е и възражението за нищожност на съдебното
решение поради непосочване на данните на касатора в диспозитива на същото. Съдебните
решения представляват процесуални действия на съда, поставящи край на съдебното
производство. За да са валидни, допустими и правилни, същите следва да
отговарят на изискванията, поставени от процесуалните и материалните закони.
Актовете, които не са съобразени с тези изисквания, представляват порочни
съдебни решения. В зависимост от порока, от който страда едно съдебно решение,
същото може да бъде нищожно – когато порокът засяга валидността му; недопустимо
– когато порокът не влияе върху валидността на решението, но засяга
допустимостта му; неправилно – когато решението е валидно и допустимо, но е
издадено в противоречие със закона.
Съгласно правната доктрина и установената съдебна практика съдебното
решение би било нищожно, ако не е постановено от съд или е постановено от съд,
но извън пределите на правораздавателната му власт, постановено е от незаконен
състав, противоречи на основите на правовия ред, съставен от свръх повелителни
норми (например разпорежда престъпление), изпълнението му е правно или
фактически невъзможно при никакви обстоятелства или пък е напълно неразбираемо,
така че волята на съда не може да се изведе дори и чрез тълкуване. Нито една
обаче от гореописаните хипотези не е налице касателно проверяваното решение.
Действително в диспозитива на решението не са посочени данни на лицето, подало
жалбата, но настоящият състав счита, че доколкото предмет на производството
пред първоинстанционния съд е оспорения административен акт – заповедта на
началника на Затвора – Бургас, релевантно е дали са посочени номера и датата на
заповедта, а не дали са посочени данните на лицето, за което заповедта създава
задължения. Още повече, че тези данни са посочени в началната част на
решението, където подробно е описано по чия жалба е образувано производството и
срещу кой акт. В този смисъл, доводите на жалбоподателя не обуславят извод за
нищожност на оспореното решение, следователно няма основание за произнасяне по
реда на чл. 221, ал. 5 от АПК.
Изложените в съдебно заседание доводи на касатора не касаят
законосъобразността на оспорения административен акт, а неговото изпълнение,
поради което не следва да се обсъждат.
При извършената служебна проверка съдебният състав установи, че решението
на Административен съд - Бургас е допустимо, правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е
изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал
вътрешното си убеждение, като е направил подробен анализ на приложените по
делото доказателства.
По изложените съображения и при липса на отменителни основания,
касационният състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие
с действащите правни норми и следва да бъде оставено в сила.
В писмения отговор юрисконсулт
Георгиев е направил искане за присъждане на направените по делото разноски.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящият
съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК.
Воден от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл. 111, ал. 7 от ЗИНС,
Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 1438 от 11.10.2021 г., постановено по адм.
дело № 2304 по описа Административен съд – Бургас за 2021 г.
ОСЪЖДА А.Х.А., с
ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Бургас, да заплати на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 /сто/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.